Той е на 54. Изглежда точно така, както може да си представите, че би изглеждал един воевода. Народните носии му отиват. И не, не е актьор. Обикновено е зад обектива, за да документира родния фолклор. Фотограф, етно документалист за Национално училище за фоклорни изкуства, текстилен инженер. Малцина знаят, че от десетина години той е на „ти” с Тишината, но не личи да се е променил особено. От Левски, Плевенско. Асен Великов. Дори и в името му е втъкана българската история.

Снимките му грабват погледа веднага. А фолклорните събират хиляди харесвания в социалните мрежи. Фотографията му е хоби, развлечение и страст. И детска мечта, която добива очертания още през 89-та в Техническия университет, където е студент. Повечето тръгват по пътя на фотографията с пейзажи, той също. Снима птици, животни, улици. Лица. После, в усилните години на прехода, запечатва на кадри тежката и сива социална действителност. След известно затишие, в което малко се отдалечават с фотографията, любовта им пламва отново - този път, за да оживее сред фолклорните багри на българското. Резултатите не закъсняват – портрети, от които се лее хубостта българска, снимки, от които надничат народни обичаи и позабравени ритуали.

Публикувана в Интервю