Петък, 17 Септември 2021 10:21

Задържането на емоции води до непоносима тишина и чувство на самота

Публикувана от

Въпросите, породени от тишината, с които се сблъскват родители на деца със слухова загуба, са едни и същи навсякъде по света. Различни са само начините за справяне, базирани на разлики в културата на отделните държави. Днес примери от своя практически опит споделя за „Ние ви чуваме” психопедагогът и психолог Цвета Кюммер, която от години живее и работи във Франция. Разговаряме със специалиста за емоционалната интелигентност, семейната подкрепа и значението на играта за децата в тишина.

Удоволствие е за нас, че днес гостувате в „Ние ви чуваме”, г-жо Кюммер! Какво бихте споделили с нашите читатели за себе си?

Здравейте! Казвам се Цвета Кюммер, психолог и арт-терапевт. Завършила съм Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски”, специална педагогика, а след това и психология към същия университет. За съжаление, през 90-те години психотерапията и психологическите консултации все още бяха нещо, за което можехме само да си мечтаем. Осъществяваше се първият обмен между аналитици-обучители от западните държави и източноевропейските им колеги. Но от тогава насам не съм спирала да се образовам в областта на психологията - знания, които успешно използвам в практиката си.

Живея и работя във френския град Люр, а преди близо шест години сбъднах мечтата си, създавайки моето ателие „Psy Séance”. То функционира като Ателие за психологична култура, един център за психично здраве и успеваемост за деца, млади хора, семейства, за всички, които се нуждаят от психологическа подкрепа, информация и мотивация. Психологичната ми работа е повлияна от ученията и възгледите на Карл Юнг, френските психоаналитици Жак Лакан и Франсоаз Долто при работата ми с деца.

Има ли сред тях нечуващи и какъв е Вашият досег със света на тишината в практиката Ви?

Като психолог се срещам с различни семейства с деца и разбира се, всички те са безкрайна палитра от емоционални състояния. И все пак, бих искала да споделя с вас за срещата ми с две деца със слухови затруднения, които ме докоснаха дълбоко и ми дадоха толкова много - Жасмин (на 4 г.) и Клод (на 9 г.) От една страна, те са от семейства, чиито членове комуникират добре помежду си чрез жестомимичен език. И двете семейства са интегрирани добре, както в професията си, така и в социалния си живот, а техните деца посещават държавни училища. Родителите са убедени, че там децата ще се приобщят пълноценно и съответно ще получат качествено образование.

От друга страна, отвъд грижата, отвъд любовта, функционалната комуникация и обучението, което ще получат децата, качеството на ранното взаимодействие в семейството се оказа много важно и от решаващо значение за тяхното психическо развитие. Всъщност способността на родителите да могат да покажат, че не само разбират как се чувства детето им, но и да могат да го научат да дефинира емоциите си е определяща за емоционалното развитие на детето и за неговата емоционална интелигентност. Защото задържането на емоции може да доведе до непоносима тишина и дълбоко чувство за самота.

Каква е историята на Жасмин и Клод?

Ще ви разкажа за моят опит с двете прекрасни деца, за които споменах. Жасмин живее с майка си, която също е нечуваща, посещението им при психолог се налагаше поради техните взаимоотношения. Майка ѝ сподели, че се чувства непълноценна, за да изрази чувствата и преживяванията, които има с 4-годишната си дъщеря. "Всъщност аз винаги съм се чувствала емоционално изолирана, тъй като нямах емоционална връзка със своята майка, почти не разговаряхме за моите  чувства".

Първите години от живота на детето могат да бъдат изпълнени с обич, с взаимно вербално или невербално участие между родител и дете, но ако символичната и вътрешна комуникация е недостатъчна, детето ще изпитва затруднения да назовава своите желания или страхове, ще му бъде трудно да опознае света и да изразява чувствата си. По този начин малкото дете остава само с емоционални преживявания, които ще интернализира поради липса на "събеседник".

Клод е дете на нечуваща майка и чуващ баща, а семейството има и 18-месечно бебе, което е чуващо. Клод смяташе, че постоянно разочарова родителите си. Отвъд този аспект беше засегнато и самочувствието му. "Повечето чуващи хора не познават нечуващите и клишетата, които детето разбира за себе си, го водят до тревожност и стрес", сподели бащата. На пръв поглед Клод е весело, усмихнато момче, силно привързано към семейството си. Но то е изключително неконцентрирано в училище и често се чувства изморено. 

Всъщност малката му 18-месечна сестра спи в стаята до неговата, а Клод се стреми по всякакъв начин да "долови" ако тя плаче през нощта, за да може да отиде да събуди майка си, въпреки че в стаята на родителите има бебефон. В психоанализата това разкрива неговата емоционална уязвимост. Желанието да бъде отново малко момче, защитено в обятията на родителите си, а от друга страна страхът, че той няма да оправдае техните очаквания за справяне в училище.

Какво се крие зад детското поведение и доколко тишината влияе на поведението при чуващите и нечуващи деца?

Зад всяко детско поведение се крие желанието за потвърждение и подкрепа. Възпитанието на родителите като цяло се базира на необходимостта от намиране на ясни послания и граници: детето се нуждае от уважение и загриженост, но и от разбиране защо възрастните не одобряват някоя негова постъпка. Емоционалната идентификация с единия или двамата родители е другият начин, по който родителите въздействат върху децата си. Малките деца често възприемат за свои чуждите възгледи, мисли, вкусове и др. Колкото повече сходни черти имат родителите и децата, толкова по-силна е идентификацията.

А доколко тишината влияе на поведението при чуващите и при нечуващите деца, това зависи от периода на ранно детско развитие. Грижи, свързани със стремежа да се отговори на потребностите на бебето, като мили думи, песни, игри е това, което осигурява благоприятна среда за социалното развитие на детето в ранна възраст, както и за емоционалната му стабилност и психическо здраве. Съответно при нечуващите дечица от значение са нежните и гальовни жестове, мимиката, игрите, за да започне то да изучава своето тяло чрез развитието на сетивата си: чрез зрението, обонянието, вкуса, допира, движението, вестибуларната система – и да има усещането за баланс. В противен случай се подкопават собствените саморегулиращи се системи на детето. Тишината ще се отрази един ден и на оценката им към другите хора, на изграждането на доверие, на социалното благосъстояние. Тя може да доведе до егоцентричен морал, който може да причини и много вреди в бъдещето развитие на нечуващо дете. Най-малко, то ще се чувства тревожно, объркано и емоционално отхвърлено. Нечуващото дете трябва да се чувства балансирано в своята тишина, затова например френският жестов език (La Langue des Signes Française (LSF) е разработен така, че да изведе глухото дете от изолация, да отвори пътя му към видимия свят, но също така и да го насочва към въображението, към абстракцията, да му даде възможност да разшири своето поле на познание.

Какво е най-необходимо на нечуващите деца, за да се чувстват приети и по-лесно да изразяват емоциите си?

Когато попитах родителите дали децата им имат приятели, които идват да играят в дома им, въпросът ги изненада и отговор им беше „не“. Майките смятаха, че това е така, тъй като другите майки не могат да общуват с тях и още от най-ранно детство нечуващите им деца са свикнали да си играят сами. Тези деца обаче жадуваха за контакт с други деца, за споделени игри, за внимание, те буквално ме прегръщаха всеки път, когато се видим. Арт-терапевтичните сесии на двете деца в детското ателие доказаха, че е възможен обменът на визуална и жестова комуникация, като същевременно се наблюдаваха движенията на тялото при някои техники, както и изразяване на емоции чрез рисунка.

В живота на децата с нарушен слух ролята на играта е много важна, тъй като е основа за развитието на въображението, мисленето, изразяване на чувствства и управлението на емоциите. Дори за чуващите деца не е лесно да говорят за това, което наистина ги притеснява, затова децата избират метафори и образи за чувствата си. Дори при нас възрастните се е случвало да не успеем да изразим някои мисли, да речем че са "скрити" и неконтролирани от нашето съзнание.

Какви са впечатленията Ви относно политиките за нечуващи семейства във Франция?

Нечуващите семейства във Франция получават изключителна подкрепа от страна на специалисти и институции, които от своя страна стриктно следят за способностите на родителите относно грижата за децата им. Това все пак потвърждава в детските очи преценката на обществото относно възможностите на техните родители да бъдат достатъчно добри родители, което от своя страна може да отслаби изграждането на самочувствие на детето,  тясно свързано с идентификацията с родителите.  В последно време с изключително големи заслуги е организацията Unité Thérapeutique Enfance et Surdité (UTES), насочена към насърчаване на достъпа до психологическа помощ за деца, ползващи френски жестомимичен език.

Моите психотерапевтични методи в основата си са доста рестриктивни, целта ми е формирането на способностите за самоизразяване и познание. И може би това е причината Жасмин и Клод да приемат арт-терапията присърце, защото в нея се използват техники, акцентирани върху детското несъзнавано, което се проявява чрез творческите им постижения. Ще завърша с любим цитат от унгарската писателка Агота Кристоф – „Моите деца не играят. - Какво правят? - Те се готвят да преживеят живота.”

Благодарим за прекрасния диалог и до нови срещи!

Разговорът води Христина Чопарова

Снимки: Цвета Кюммер (личен архив на психолога)

Оценете
(1 глас)
Прочетена 238 пъти