Сряда, 17 Юни 2020 11:49

Камелия Захариева: Хореографията идва от душата, а танцът е вълшебство, което зарежда тялото

Публикувана от
Оценете
(3 гласа)

Гостът ни днес е слухово-речеви рехабилитатор и преподавател на дечица със слухова загуба от началните класове в столичното специализирано училище „Проф. Д-р Дечо Денев”. Освен това е жестов преводач, хореограф и ръководител на детска група по синхронно пеене с мимика и жест. За обучението на децата, арт проявите на малките ученици, вълшебството на танца и за жестовия език разговаряме с Камелия Захариева.

Здравейте, Камелия! Добре дошли в „Ние ви чуваме”! Ще се радваме да споделите с нашите читатели избора си на професионален път и опитност.

Здравейте, много се радвам, че съм ваш гост! Завърших Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Климент Охридски“ (ФНПП), профил специална педагогика – слухово-речева рехабилитация. Решението ми да запиша тази специалност беше спонтанна, все едно някакъв вътрешен глас ми каза: „Ками, твоето призвание е да работиш с глухи хора!“, и аз се доверих на това мое усещане. В момента работя в СУУУС „Проф. Д-р Дечо Денев“ като класен ръководител в начален етап – с първи клас. В това училище съм вече от 13 години и много обичам работата си. Всеки нов клас провокира в мен творческо търсене и преподаване на материала по различен начин, тъй като учениците и самите класовете са много различни, не е възможно да се следват едни и същи принципи на обучение. Материалът е един и същ, но не и индивидуалностите на децата. Затова един учител трябва да е изключително гъвкав и мотивиран да търси, да изследва и да променя непрекъснато класната си стая и методите си на преподаване.

Какво е най-важното за Вас при работата с деца със слухова загуба?

Много често в моите часове използвам игрови прийоми и давам свобода на учениците да учат чрез движение. Така те се превръщат в активни участници в образователния процес и запомнят по-лесно. Както знаем, за глухите дечица (а и не само за тях), е важно да се докоснат до това, което трябва да научат, да го преживеят и пречупят през своя житейски опит. Изключително важно е и всичко да се онагледява с най-различни действия.

Много държа на обратната връзка с жест и мимика, за да видя дали децата добре са осмислили и разбрали предадения от мен материал. Отскоро използвам и т.нар. мисловни карти, които развиват въображението на децата и им помагат систематизирано да записват дълги на пръв поглед уроци. Използват се много цветове и рисунки в мисловните карти, и се развива мисленето, което води до по-трайно запаметяване.

Освен като начален учител в училището, работя и като художествен ръководител на групата по Синхронно пеене и танци. Тя е с променящ се характер, тъй като съставът на децата се подновява, едни завършват и идват други. Групата е със самодеен характер. Разбира се, не я ръководя сама. Важна и много полезна е работата в екип. Работим много добре с Тодорка Иванова, която помага с ръководене на жестовата интерпретация на песните. Аз измислям хореографията и ръководя ритъма към избраните от нас песни. Организатор съм и на училищни тържества, където също работим активно в един сплотен екип, заедно с учителите от Начален етап, с най-дейното участие на Костадинка Йорданова (установен кадър в училището), и със Силвия Златанова (класен ръководител на Помощната паралелка). Двете успешно се превъплътяват в най-различни роли. За мен е чест и удоволствие да работя с един организиран и сплотен екип от колеги. Благодаря на всички, че се разбираме и се подкрепяме.

Как и кога се случи срещата Ви с жестовия език?

С жестовия език се сблъсках в университета, по време на студентските си години. Дотогава нямах връзка с глухи хора и не познавах такива. Първи тласък в света на жестовете ми даде Таня Димитрова, уважаван преводач и колега. Тя ни предаваше смисъла на жестовия език по интересен начин, като ни срещаше с глухи хора и ни учеше да отчитаме по устни. Спомням си много добре как ни караше да влезем в една стая сами и през стъклото да разберем какво казва другият отсреща, без да го чуваме – много добър начин да се потопиш в света на глухия човек.

В курса си имахме и студентка със слухова загуба – познатата на повечето глухи Дима от група „Жестим“. Тя ни организираше срещи с нейни нечуващи приятели и ни пренесе в разговорния жестов език, който се оказа много по-различен от този в речника, който изучавахме ние. Чрез тези компании се запознах и с Дамян Калчев, в който се влюбих и с който прекарах най-хубавите си 4 години. Приятелското му обкръжение беше от глухи хора и аз трябваше да се науча да общувам с тях свободно - така се хвърлих в дълбокото. Отначало ми беше трудно, особено когато си говореха помежду си с жестове, но се научих да питам, а те бяха много отзивчиви и бързо ме приеха. Дамян ми беше много голяма подкрепа и ми разясняваше всичко. И така - постепенно, - с много постоянство, усвоих жестовия език, за да мога сега да общувам свободно с ползвателите му.

Много добър опит за мен беше и срещата ми с международния език на знаците (International sign language) по време на Олимпиадата за глухи, която се проведе в България през 2013 г. Там  се пренесох в друг свят – научих толкова много нови неща. Беше прекрасно изживяване.

Вие сте художествен танцов ръководител. Къде е мястото на хореографията в работата с децата със слухова загуба?

През втората ми година като възпитател в СУУУС „Проф. Д-р Дечо Денев“ опознах една много интересна част от извънкласните дейности, а именно - танците и синхронното пеене с жест и мимика. В тези дейности ме въведе Костадинка Йорданова (прекрасен колега, приятел и учител. Обичам я!), която ме взе, за да ѝ помагам.  Много бързо се заплених – аз обожавам да творя, а танците са ми слабост. Започнах да си измислям собствена хореография, и постепенно навлизах в спецификите при водене на глухите деца и младежи, начините на броене и общуване, докато танцуват. Винаги имам и аз сценична треска, все едно съм на сцената заедно с тях. И така, до ден днешен, продължавам да съм един от художествените ръководители на групата по синхронно пеене и танци към СУУУС „Проф. Д-р Дечо Денев“. Разбира се, много е важна работата в екип, защото така всеки дава идеи и се допълваме взаимно. Работя с прекрасни специалисти-рехабилитатори, които подават жестовете по време на изпълнението, а аз следя за танца.  При Милена Минчева карах едната част от стажа си – тя е прекрасен човек и много близък приятел, а от 5 години насам си партнираме и с Тодорка Иванова, дете на глухи родители, която също невероятен човек и много добър приятел.

Как децата със слухова загуба възприемат заниманията с танци и музика?

Ооо, в работата с танцовата група винаги има много емоции, които варират спрямо настроенията на децата. Понякога е много трудно, друг път е изключително лесно. Това произлиза и от факта, че групата по синхронно пеене и танци в училище не е постоянна, и както вече споменах, някои деца завършват и на тяхно място идват нови, което води и до промяна на част от хореографията. Ние постоянно търсим желаещи сред учениците. Научихме се да бъдем супер вариативни и адаптивни към ситуациите, защото понякога ни се налага да преобразуваме дадена песен или да измисляме хореография и сценарии  от днес за утре, но това ни дисциплинира и мобилизира – станахме гъвкави. Случвало се е ден преди отпътуване за фестивал да накажат ученик от танцовата група, което води до пълен обрат в хореографията, и то в последният момент. Попадали сме в какви ли не ситуации, но винаги заедно сме успявали да се справим. Затова казвам, че работата в екип е задължителна. Сформирахме и малка група с ученици от началните класове, но те засега имат участия в танци само на местно ниво.

Хореографията пренасяме и в училищните тържества, сценарият за които се изготвя от Костадинка Йорданова. На тези тържества ние, колегите от началния курс, се превъплъщаваме в най-различни роли, за да могат децата да усетят емоцията на празника. Учениците чакат тези тържества с нетърпение. Винаги в края на учебната година, когато изпращаме ученици от 4 клас, има бум на емоции и сълзи. Прекрасен екип сме! От около 2 години започнахме да правим и цели постановки в рамките на 30 минути - театър, в който героите оживяват с танц, мимика и жест, с дублиране от страна на преподавател. Получават се много сполучливи представления, а действията преливат едно в друго. Хореографията и танците са извънкласна дейност, това идва от душата и действа разпускащо и релаксиращо. Те са това, което обичам да правя и правя с удоволствие!

Вие сте също и жестов преводач. Какво е специфичното в превода за детска аудитория?

Когато учениците постъпват в първи клас при мен, все още някои от тях не знаят жестове или имат някакъв минимален запас от всекидневни знаци за битови неща. Това, разбира се, не важи за децата на глухи родители, те израстват с този език. Постепенно, трупайки речников запас, учениците се научават да свързват самата дума, която са научили, с определен знак и мимика от жестовия език, което им помага много в разбирането на всичко, което им се подава, и да го включват в ежедневието си. При по-малките деца се изисква по-добро и изразно жестикулиране, съчетано с изразителна мимика на лицето. Всяка дума оживява, когато бива добре изрисувана с ръце, и когато ѝ се придаде определена емоционалност. Превеждайки на деца в начална училищна възраст, трябва да сме супер гъвкави, артистични, изразителни и вариативни. За малките ученици от Начален етап е важно постепенното надграждане с жестове. Така, вървейки от първи към четвърти клас, се забелязва значителен напредък. Започва се от жестове, свързани с битовата среда на детето, минава се през ежедневните и се стига до жестовете, които описват природни явления или неща извън бита на ученика. Винаги търсим градацията.

В какви арт прояви са участвали и предстои да участват възпитаниците ви?

Учениците се включват в много конкурси с рисунки, направени от тях, както и в различни творчески дейности, свързани с изработване на определени предмети от глина, плетени кукли, ръчно направени маски и поставки, и много други предмети. За тези дейности отговарят колеги специалисти, които показва на децата и творят заедно с тях. Аз мога да ви разкажа за художествената самодейност, която също е в сферата на арт заниманията. Нашите танцьори – вече и малка група, участват в различни мероприятия както в страната, така и в чужбина.

През две години участваме в Международния фестивал „Различни, но заедно“ в град Страконице (Чехия). Фестивалът е отворен за деца с различни видове дефицити, на които се предоставя уникална възможност с танци и песни да изразят себе си. Включени са и различни арт терапии – основно с музикални инструменти и танци. Ние сме представители на децата със слухова загуба и винаги откриваме фестивала с наше изпълнение. Програмата е разделена така, че след откриването, всеки ден учениците имат участия в различни градчета, където се срещат с различна публика.

През 2015 открихме детската евровизия с жестова интерпретация  на песента Discover, с международен жестов език. Имахме много запомнящо се участие с Максим Ешкенази, с когото направихме съвместно песента „Катерино моме“ със симфонична интерпретация. Участваме всяка година в концерта „Различни, но заедно - Сърцето на София” за приобщаване на децата с дефицити в света на изкуството и активното им участие в културния живот. Последното ни участие в София беше в зала 1 на НДК по случай празника на християнското семейство – „Празник на доброто“, с участието на вицепрезидента на България г-жа Илияна Йотова. През последните 2 години получихме уникална възможност да участваме в 30-минутни театрални постановки в Македония – „ Свет на различни и еднакви“. Това са игри без маска, театър без дискриминация – инициатива, която показва как театърът помага на различните деца да изразят себе си по уникален начин, чрез изкуство. Всяко участие помага на нашите възпитаници за социалната им интеграция. Носи им удоволствие и незабравими емоции. Щастлива съм, че съм част от тези извънкласни занимания, в които влагам сърцето си!                                    

Как бихте коментирали липсата на курсове за обучение на деца и възрастни със слухова загуба във фолклорното танцовото изкуство у нас?

Засега глухите хора - деца или възрастни, се обучават в танцовото изкуство единствено чрез художествената самодейност и бих казала, че резултатите, които наблюдавам по време на техните фестивали, в които участваме и ние, са много добри. Хората със слухова загуба показват невероятни способности в областта на всякакъв танцов жанр. Би било хубаво да има специфично обособени курсове в различни танцови стилове, които да се водят от специалисти в дадената област, съчетани и с жестов превод, при който жестов преводач да разяснява спецификите при обучението на нечуващи младежи и възрастни в българския народен танц.

В латино танците нещата са малко по-различни. Аз самата наскоро станах  инструктор по зумба, и с най-голямо удоволствие бих започнала курсове единствено за глухи младежи, защото зумбата съчетава в себе си много и различни стилове, както и невероятни възможности за добро опознаване на своето тяло. Зумба танците са съчетани с непрекъснато подаване на знаци от страна на инструктора, за това какво движение трябва да се направи и в коя посока се върви, което ги прави идеални за хората със слухова загуба. Танцът е вълшебство, чрез което можем да заредим успешно тялото и душата. Чрез движения под определени ритми, тялото се освобождава от много блокажи и негативни емоции. Танците ни карат да летим, да усмихнем деня и ежедневието си. Затова мисля, че все повече хора трябва да се докоснат до магията им. В тях слухът не е определящ.

Скоро ще имам готова страница, в която ще обявя място и време за водене на часове. Ще се радвам да докосна нечуващи младежи и възрастни до различни ритми, чрез които да усетят спецификата при танцуване в различни стилове.

Специалното училище „Проф. Д-р Дечо Денев” в София има богата история и едно от трите специализирани училища за деца и ученици със слухови дефицити в България. Как са застъпени в него преподаването с жестов език и оралният метод?

Преди всичко държа да отбележа, че имаме добра подкрепа от нашето ръководство в лицето  на г-жа Джонгарска, г-жа Стоянова и г-жа Христова за развиването на различни дейности в училище и обучението по по-интерактивни начини, за което благодарим. Колегите се стараят да използват и прилагат и двата метода в обучението на учениците. Мога да говоря единствено за своите часове и за това как аз обучавам децата. Винаги използвам двата метода паралелно и бих казала, че се постигат добри резултати. В моите часове, след като съм предала определен нов материал, задължително свързвам изговарянето на определени думи с подаден от мен жест, за да могат децата по-добре да осмислят и запомнят учебното съдържание. После, когато помоля някое дете или цялата група да четат, изисквам за всяка прочетена от тях дума да получа и обратна връзка с мимика или жест, за да видя, че децата четат с разбиране. За мен жестовете подпомагат изключително много усвояването на учебния материал, неговото разбиране и запомняне, както и включването на нови думи в речниковия запас на учениците със слухова загуба. Затова аз като преподавател апелирам за паралелно използване на двата метода.

В момента работят страхотни специалисти, които са много добра подкрепа не само за учениците, но и за техните родители. Децата могат много успешно да учат и чрез т.нар. „учене чрез преживяване”, в което възприемането на новия материал преминава като приключение. Чрез игрова дейност, в която децата могат да изследват, търсят и импровизират, те се превръщат в активни участници в образователния процес. Има такива игрови прийоми за всяка една възраст, като при по-големите се доразвиват и стават с една идея по-сложни, но това помага за по-доброто и богато представяне на знанията, които се изискват от децата. В малките групи на специалното училище се предоставя идеална възможност за разиграване на определени образователни ситуации. Също така за развиване на паметта, мисленето и абстрактното мислене (което е по-трудно при учениците със слухова загуба), много добра роля могат да изиграят и прилагането на мисловните карти, за които вече споменах. Те не само съкратяват описването на сложен материал с дълъг текст, но и помагат за картинното му възпроизвеждане в тетрадките, а това води и до по лесното му запомняне и осмисляне.

България е една от държавите в ЕС, в която все още не е легализиран Закон за жестовия език и професионалния жестов превод. Какви според Вас биха били ползите от приемането му за хората със слухови дефицити?

Легализирането на жестовия език би допринесло за популяризирането му сред обществото, с цел доближаване до неговото богатство на по-голяма част от българското население. По този начин ще се научи много повече за културата на глухите хора, техният начин на общуване и мислене, което ще доведе до по-доброто им познаване и разбиране. Ще има повече курсове за изучаване на този език като добър, да не кажа и отличен начин на общуване, и то не само за хора, които изучават специалната педагогика, или имат деца със слухова загуба, но и за хора, които работят в различни сфери, от които глухият човек е зависим като член на обществото. Всеки един нов език е богатство, затова докосването до жестовата реч помага не само за обогатяване на нашите познания, но и за опознаване на различни начини за общуване чрез нашето тяло, премахва бариери и ни прави креативни. Така ще се избегне и изолацията на глухите хора, ще бъдат възприемани като равноправни членове на обществото, защото те няма вече да бъдат разглеждани като странни индивиди, които ръкомахат с ръце, а като хора, използващи ценен език за комуникация.

От своя страна, жестовите реводачи в България доказаха, че са уникални специалисти по време на ситуацията, в която изпаднахме с COVID-19, и затова  мисля, че професионалният жестов превод у нас е на високо ниво и заслужава  да има законов статут, наравно с преводите по други чуждестранни езици. Това ще постави жестовите преводачи в по-различна роля, и ще обърне погледа на населението към тях като към важна част от цялата социална действителност.

Благодарим за обогатяващия диалог! Вярваме, че той би бил силно насърчаващ увереността в себе си за хората в тишина и сред читателите на „Ние ви чуваме”.

Не спирайте да учите, да търсите и да изследвате не само нови и полезни неща, но и  себе си като личности, достатъчно способни да дадат своят принос за развитието на България. Вие, приятели със слухова загуба, сте важна част от страната, затова не спирайте да бъдете активни и да развивате потенциала си в различни сфери на социалната действителност. Бъдете уникални и неповторими!

Разговорът води Христина Чопарова

Снимки: Личен архив на Камелия Захариева

Прочетена 230 пъти