Той е от малко врачанско селце, наречено Нефела. Расте в бедно семейство, поглъща с любопитство списания за кино, мода и хайлайф, изрязва и лепи изрезки за филмови звезди и тайно отглежда крехката мечта да стане актьор като тях. Крехка, защото търпи майчините съмнения в успеха на подобно начинание. А тях ги има, защото той е без слух. Въпреки всичко, мечтата му се реализира. Получава роли в театралните постановки „Ковачи” и „Вишневи сестри” на режисьора Възкресия Вихърова, както и в „Двама бедни румънци, говорещи полски” на Десислава Шпатова.
Митко, ти просто си мултифункционален! Актьорско майсторство, мода, жестов език... какво още не знаем за теб? Мечтата ти вече е реалност, адмирации за усилията да я опазиш и сбъднеш. Кой беше до теб през това време, имаше ли и други интереси?
Като малък обичах да спортувам. Играех гимнастика, но спрях, понеже нямаше кой да ме води на тренировки. Моята треньорка замина за Англия, а майка ми работеше в Гърция. Тогава реших да се занимавам с аеробика. Играл съм и спортни танци в училището за глухи деца в София, и пътувахме с тях в чужбина, за да изнасяме концерти и турнета. Моята голяма мечта бе да стана актьор, но имаше хора, които смятаха, че глухотата ми ще пречи. Аз винаги съм мислел, че това не е проблем, защото преди всичко сме хора. Няма да се откажа да следвам мечтите си, ще се боря до край, защото смятам че съм роден актьор.
Въпреки че съм глух, аз се гордея, че имах възможността да се запозная с такива прекрасни хора, каквито бяха преподавателите ми в университета, колегите ми и режисьорите, с които работих. Искрено съм им благодарен за вниманието, търпението, ценните съвети и помощта в сбъдването на актьорската ми мечта. До мен винаги са били моята баба и майка ми, която много години работи в чужбина, заради мен и брат ми. По време на летните ваканции ходех да работя при нея в Гърция, за да си помогна с таксите за университета. Благодарен съм на всички, които повярваха в мен, за шанса да бъда първият глух български актьор.
И сега... накъде?
Ами, вероятно към магистратурата. Имам доста сценарии, планове...
Имаше и доста вълнения покрай конкурса в Париж в края на октомври. Кирил Славов окупира третото място, това е гордост за България! Разкажи ни всичко за този конкурс и за вълшебните преживявания във френската столица!
„Глухи без граници” организира и провежда вече от пет години конкурсите за красота у нас „Мис и Мистър Глухи България”. В последните две години, както е навсякъде по света, избирането става в интернет. По-рано правехме и конкурси на живо, но все по-малко спонсори се отзовават. По-либерални сме откъм критериите за височина, отколкото тези на световните конкурси, и при нас е по-важно да покажем красотата на тишината.
Тази година кандидатите бяха по трима от всеки пол. За участието си в конкурса те изпращаха свои актуални снимки в цял ръст, по бански и в официално облекло. Изборът ставаше на принципа на брой харесвания във фейсбук, като в този избор участваше и организацията домакин „Miss and Mister Deaf Stars” чрез представители за България със седалище в Белин (Германия). Изборът падна върху Кирил Славов, който като визия покрива критериите за професионален модел и освен това има опит в предишни конкурси. Той е и първият у нас глух барман. Светла Ибришимова спечели симпатиите на глухата ни общност с непринуденост и сладка усмивка.
Конкурсът беше в рамките на десет дни. Всеки ден имаше репетиции, провеждани от глухи хореографи, които учеха участниците да ходят по подиума, на поведение, представяне. Изненадващо беше, че двама от кандидатите за титлата – нашият Кирил и Мис Преднестровие - имаха рожден ден на 25 октомври. Трогателното беше, че в Париж знаеха за това и ги изненадаха с торта. По време на финала участниците се представиха първо с бански костюми, после в национални носии, с ежедневни облекла, с официални тоалети. Всеки казваше имената си, годините и държавата, която представя.
На финала, проведен на 28 октомври, Кирил Славов зае втора вице позиция (или трето място). В конкурса участвуваха 28 момчета и 33 момичета от цял свят. Победата на Кирил ни донесе много вълнение и радост, това е признание за България. Такива моменти са много редки и това ни кара да се гордеем, че и ние има какво да дадем на света. И Кирил, и Светла завързаха много приятелства там, а като носител на титлата „Mister Deaf Stars 2017”, Кирил носи отговорността да предаде посланието, че и България може и трябва да работи за подобряване на социалното положение на глухите хора, за жестовия език. В Швеция, където е израснал Кирил, социалните услуги са на много високо ниво. Крайно време е и у нас като в европейска държава това да се случи.
Ти беше жури в Париж също, заедно с дуета Малоес и Аиуи Джон Уол. С тях се запознахме тук, когато по ваша покана в София гостува глухият шоумен Джон Мосър. Какво е усещането да си част от престижната оценяваща общност?
Да, чудесни хора, с които се радвам, че се видяхме отново! А за мен е огромна чест, че за пръв път бях предложен за член на международно жури в конкурс от такова ниво. При толкова голяма конкуренция и толкова много участници, оценяването не беше лека работа. Оценяваха се по точки всички изисквания – тяло, ходене по подиума, усмивка и облекло, артистичност. Понеже бе краят на октомври, не липсваха артистични изпълнения на тема Хелоуин от някои участници в конкурса. Нашите хора се представиха на много високо ниво, въпреки голямата конкуренция.
Кирил веднага направи впечатление с професионализъм и визия, той е висок и покрива критериите на световните конкурси. Имаше и представяне Фешън моделс с глухи модели, които представяха облекла на глухи дизайнери, които по нищо не отстъпваха на световните модни марки. Това е показателно какво може да постигне човек, независимо от глухотата.
„Глухи без граници” в момента е ангажирана с нелеката отговорност на Националното изследване на жестовия език. Всъщност, как дойде идеята за фондацията, около какви идеи се обединявате?
Идеята ни се зароди в момента, в които ние - можещите и знаещите - поискахме да помагаме на останалите глухи, под надслов „Глухи помагат на глухи”. През 2013 година, на 30 януари, фондация „Глухи без граници – България” получи шанс да докаже, че го може това. Нашият управителен съвет е само от глухи хора и почти всички са с висше образование. През годините сме имали своите успехи и трудности, но ни крепи вярата и борбата за по добро бъдеще. Писали сме писма до различни фирми и институции за подкрепа, но не винаги срещаме такава, и понякога работим със собствени средства.
Фондацията е доброволна, независима, създадена като НПО в обществена полза. Мисията ни винаги е била да работим за подобряване на жизнения стандарт, увеличаването на възможностите и запазване на ценностите на хората в риск и техните семейства. Помагаме и подкрепяме глухи хора в тяхното развитие и интеграция, и този проект за жестовия език, по който работим в момента, е най-големият шанс за постигане на мечтата да видим узаконен жестовия език у нас.
Националното научно изследване на Българския жестов език е по проект „Подкрепа за равен достъп и личностно развитие“, ОП НОИР 2014-2020. В изследването на граматиката на глухите са включени и 6 лингвисти от СУ „Св. Климент Охридски”. Вече сме на финала, и се надявам, че България ще стане част от онези страни в Европа с официално признат жестов език. Силно се надявам и че това може да стане по време на председателството на България на СЕ през 2018 г.
Във фондацията имаме много дейности. През 2013 г. бяхме партньори на проведения в София конкурс за красота „Miss and Mister Deaf International”. И за първи път, откакто организираме конкурси, имаме и значителни постижения. В света има три световни конкурса за красота, организирани за глухи, и голямата ни радост е това, че с много труд и дръзновение постигаме успехи на тях. По време на конкурса в Париж тази година, бе предложена идеята „Miss and Mister Deaf Stars 2018” да се проведе в България. За нас това е огромна чест, предстоят проучвания и преговори, но да видим...
Много мечти чакат сбъдването си през 2018-та. Какво най-много си пожелавате да стане реалност тогава?
Искам ние, глухите хора, да имаме повече свобода в комуникацията, да има повече новини с жестов превод в централно време, да има повече български филми със субтитри. Апелирам към журналистите да не ползват думата „глухоням”, това е остаряло понятие, има глухи, които могат да се изразяват. Не съм привърженик и на израза „уведен слух”. Глухите нямат увреден слух, те просто нямат слух въобще.
По цял свят хората изговарят с респект думата „Глух” (Deaf), и бих искал и у нас да е така. Много се надявам да бъде признат жестовия език от парламента, за да имаме пълна подкрепа в изучаването му, да има повече преводачи. В момента сме в плачевно състояние, преводачите не достигат. Иска ми се държавата най-накрая да поеме ангажимент тази професия да бъде платена и да влезе в социалните услуги за глухите хора, които имат потребност от жестов превод.
След официалното му признаване, ние сме готови да организираме курсове за изучаване не жестов език от глухи лектори, в Софийския университет да се отвори Център за изучаване на жестов език, който да продължи с изследванията и създаването на нови жестове, които липсват сега в жестовия речник.
Смели мечти, на които пожелаваме попътен вятър и най-вече, заедност за случване.
Разговорът води Христина Чопарова
Снимки за колажите: личен архив на Кирил Славов и фондация "Глухи без граници", предоставени от Митко Якимов
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия