Във връзка с наложените противоепидемични мерки за неутрализиране разпространението на Covid-19, Световната федерация на глухите (WFD) публикува Изявление за достъпността на комуникацията с глухи и тежко чуващи хора в пандемичните условия.

Нов български университет (НБУ) съобщи, че преподаватели и служители на висшето учебно заведение започват изучаване на български жестов език. Целта е да се подобри в значителна степен познаването на спецификите на хората със сензорни нарушения, обслужването на глухи студенти в университета и академичното им функциониране като цяло. 

В публичното пространство нерядко циркулира изказването, че „Няма точна статистика, но глухите в България са около 120 000”. То е не само абсурдно, но е и осъдително разпространение на заблуждаващи и неверни данни. Завишената численост обаче послужи като аргумент в прокарването на Закона за българския жестов език, придавайки тежест на необходимостта от приемането му заради наистина огромен брой хора. Последиците от тази заблуда са много по-тежки, отколкото се счита.

Една публикация в отговор на поканата на проф. дсн Божидар Ивков да гостувам в блога му "Социология на инвалидността". Публикацията не претендира за изчерпателност и е базирана на дългогодишния и пространен комуникационен опит през годините за "Ние ви чуваме" с наши и чуждестранни специалисти и лица с различна по вид слухова загуба и средства за общуване.

Тя е психолог по образование и творец по призвание, а киното за нея е повече от страст. Създава постери, виртуални списания за кино и... субтитри специално за нечуваща аудитория. Какъв е основния мотив за създаването им, за културната и приобщаваща роля на субтитрите, разговаряме с Диляна Ванкова.

Субтитрирането на един филм е част от процеса на създаването му. Обикновено това е задача, чиято цел е да свърже по синхронизиран начин нямата картина с текст така, че да се случват по едно и също време. Субтитрите не само правят един филм завършен, указвайки пряката реч в него и поименния списък на всички работили по продукцията, но и дават възможност на публика, която не говори същия език или не чува говоримата реч, да получи достъп до съдържанието чрез преведен текст. За да се субтитрира филм за нечуваща аудитория, са нужни широки познания, прекрасни езикови и технически умения, и разбира се – мотивация.

Хората със слухова загуба общуват не само помежду си, но и като част от обществото участват във всички сфери на живота. За качеството им на живот обаче огромна заслуга има собственото им усъвършенстване, образоване и повишаване на грамотността, които им гарантират улеснен достъп до информация и услуги, както и до общуване без бариери. От какво значение е знаковият билингвизъм за хората от тихата общност? Защо се различава граматически жестовия език при Глухи и тежко чуващи? Защо не е приемливо да се жестира без устна артикулация?

По инициатива на Европейската мрежа за независим живот (ENIL), от 1992 г. на пети май се отбелязва Ден за независим живот (Independant Living Day), който тази година навлиза в своето седмо издание. На този ден хората със слухови, зрителни, двигателни и други специфични медицински състояния поставят въпроси, свързани с по-достойния живот и адекватна социална грижа. „Ние ви чуваме” изрази позиция, че за цялостна промяна на отношението и политиките към хората с дефицити е необходимо да не бъдат наричани „с увреждания”. Системата ги убива още с определението за тях.

Столична община препоръча, но не задължи носенето на защитни маски от служителите на онези заведения и институции, които ще продължат работа в извънредните условия. Медицинските препоръки обаче съветват здравите хора да не носят маски, тъй като освен неефективни, те са дори опасни. Какво да предприемат хората със слухов дефицит в условията на извънредно положение и карантина?

  До Президента на Република България

До Министър-председателя на Република България

До Министерски съвет на Република България

До българските неправителствени организации

До българските медии

Отворено писмо

Относно: необходимост от промяна на дефинициите, утвърждавани публично чрез многократната им употреба в българското законодателство и в медийното пространство по отношение на хората със специфични състояния.