Хората със слухова загуба общуват не само помежду си, но и като част от обществото участват във всички сфери на живота. За качеството им на живот обаче огромна заслуга има собственото им усъвършенстване, образоване и повишаване на грамотността, които им гарантират улеснен достъп до информация и услуги, както и до общуване без бариери. От какво значение е знаковият билингвизъм за хората от тихата общност? Защо се различава граматически жестовия език при Глухи и тежко чуващи? Защо не е приемливо да се жестира без устна артикулация?

Неотдавна в интервю ми бе зададен въпросът какви предизвикателства стоят днес пред хората със слухови дефицити, които търсят работа. Безспорно увереността в себе си е качество, което предопределя успеха, но има още множество аспекти, към които настоящата публикация ще се опита да насочи вниманието на заинтересованите. И да повдигне въпроси, изясняването на които значително може да осветли пътя на търсенията им. Публикацията няма претенцията за изчерпателност, но е базирана на дългогодишен личен и професионален опит, наблюдения, диалог с хора с всякаква слухова загуба.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, знаете ли, че в много от държавите по света не се прави разлика между субтитри и надписи? В страни като Обединеното кралство и Ирландия, например, не разграничават двете понятия и ползват като общ термин „субтитри”, а „надписи”- те се наричат обикновено „субтитри за трудно чуващи”. В САЩ и Канада термините също имат различни значения. Каква е разликата?

Популярен морски курорт, остров Мартас Винярд (Martha’s Vineyard) край щата Масачузетс в САЩ често е споменаван във филмови продукции или световните таблоиди. Еманация на лукса заради изключително високия стандарт на живот, островът е предпочитана дестинация за отмора или постоянно живеене от светски личности. Но малцина може би знаят, че от 18 век докъм 1952 година Мартас Винярд е бил „остров на Глухите хора”, където всеки втори е общувал с жестов език, поради което съществува и „жестов език на Мартас Винярд” (Martha's Vineyard Sign Language  - MVSL).

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, радвам се да споделя с вас, че за цялото си съществуване сайтът наистина се оказа онова мостче, по което често при нас са се отбивали за съвет или просто от съпричастност както хора, пребиваващи в тишина, така и хора с естествен слух, по различни подбуди интересуващи се от жестов език или изобщо от света на лишените от слух. Писмата, които получаваме и диалозите, които водим обаче, са в някаква степен късче опитност, която би могла да бъде от полза за минаващи по същия път. Днес ви представям един младеж, който уверено върви по пътя на изследването и опознаването на света на тишината в търсене на своите отговори.

Когато се озовете в реалност, в която звуците са недостъпни за вас, както за всички останали, в първия момент ще виждате само недостатъците на положението – невъзможността да чувате музиката, собствения си глас, гласовете на любимите ви хора, на децата ви. Звуците от дъждовни капки, дори досадното капене на кранчето в банята. Птичите песни, фученето на вятъра, онзи особен звук от затварянето на врати. Нечий смях. Всичко, което хората с естествен слух приемат за даденост и на което в повечето случаи не обръщат внимание. Предимства има ли, ще попита някой. Има, разбира се!

Всичко зависи от начина, по който човек гледа на нещата. Тогава - липсата на слух ощетение ли е или дар? Как би могло да е дар, бихте попитали. Та кой би се радвал да живее в тишина, ако би могъл да избира? Но... помислете за миг. Когато изключвате уредбата, телевизора или се оттегляте за сън, това е вашият доброволен избор за утихване. И дори ви е приятно, че е тихо. За хората без слух това е постоянно. Вероятно сте си задавали и въпроса защо точно на тях (или на вас) се е случило. Няма отговор защо се случват много от нещата, които се случват. Но пък можем да изберем ъгъла, от който да погледнем на случилото се. Затова нека настоящата публикация бъде въпрос за бърза самопроверка - какво е за вас липсата на слух? Ако сте от света на Тишината, как гледате на пребиваването си в нея? Никой не може да я владее, но може да се научи да владее себе си в нея. 

Скъпи читатели на "Ние ви чуваме", акцентът в тази публикация е изборът на комуникационни средства спрямо комуникационната ситуация. С пример от лично преживяване се илюстрира как и в какви случаи, защо е необходимо тези средства да са съобразени със събеседника. В крайна сметка, за добрия диалог и взаимно разбиране е необходимо уважение към собствения избор на изразни средства, както и колко е важно да развиваш онова, с което разполагаш, за да ти служи добре.

Знаете ли, че лошото чуване би могло да бъде и реакция на твърде многото шум днес? Сякаш колкото по-шумен и технически по-обогатен става светът, толкова повече се увеличава и броят на хората, нежелаещи да слушат. Дори понякога декларирането на отказ от чуване и слушане може да зададе "програма за тишина", в резултат на което човек наистина спира да чува, чисто физически. Кое е по-важно за вас - да можете да чувате, или да умеете да слушате?

За да обичаш нещо друго, трябва да имаш в себе си достатъчно любов. А самообичта е здравословното начало, което полага основите на грижата, уважението и отговорността към себе си. Към чистотата на мислите, делата, осъзнаването на енергията, която се отдава и в какво е важно да се вложи. Само когато човек обича себе си, може да разбира и другите, а това е единствения път не само към градивна комуникация, но и към заедност. С още по-голяма сила това е валидно за хората, които пребивават в специфични състояния - необходимостта да се обичат такива, каквито са, защото веднъж приели и обичащи себе си, ще установят, че навсякъде са приети и обичани.