Технологиите, които се разработват за подпомагане на комуникациите с нечуващи, могат както да превръщат говоримата реч в знаци (жестиращи аватари), така и да преобразуват жестовия език в говорима реч (сензорни ръкавици). В тази статия ще ви запознаем с няколко разработки, чиято поява е предизвикала от възторг до негодувание.  

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, 2017 година започна с много новости, които са по-скоро резултат от положените основи през изминали години. И понеже едва вчера научих хубавата новина, я споделям с вас. Проактивните основатели на АВА, за които вече имах удоволствието да ви разкажа, са включени в класацията на престижното сп. Форбс за 2017 „30 под 30” в категорията за проактивни млади предприемачи - заради приложението, което ще промени историята на глухите хора, като им предложи улеснена комуникация на преобразувана реч в текст чрез мобилно приложение, което вече спечели на своя страна половината свят. 

Скъпи приятели и читатели на “Ние ви чуваме”, има срещи и събития, прекрасните впечатления от които се преживяват дълго след приключването им. Като медиен експерт на СГБ, имах удоволствието да бъда поканена на 17 февруари 2016 г. във Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски”, където гостуваше Амбър Смок, директор на Института по застъпничество на хората с увреждания в Чикаго, Илинойс –  „Access living”. Г-жа Смок е със слухова загуба и провежда обучения на ресурсни учители. В България тя бе по покана на Националната асоциация на ресурсните учители в България (НАРУ), и пожела да се срещне с преподаватели и студенти от специалност „Слухово-речева рехабилитация”, както и с представители на общността на хората със слухови дефицити у нас. Организацията на срещата бе осъществена от доц. д-р Неда Балканска, ръководител на специалност “Слухово-речева рехабилитация”,  катедра Специална педагогика и Логопедия към ФНПП.

Представете си, че сте в съдебната зала. Или на конференция. В класната стая или в офиса ви. Или сте на място, където се случват събития на живо с пряка комуникация лице в лице. И не можете да чуете събеседника, просто защото сте с намален или липсващ слух, или разчитате по устни. Казвали са ви, че субтитри в реално време е невъзможно да има, поради което на масови събития не ви остава нищо друго, освен да разчитате на предварително подадена (и обикновено резюмирана) информация на хартия за онова, което предстои да се случва. Или да ползвате услугите на жестов преводач. Но ето че има добра новина - субтитрирането в реално време е напълно възможно!

За учениците и колегите му той е просто Ричард. Предпочита по-неофициалния и неограничен от условности стил на обръщение. Носител е на множество престижни награди заради приноса му в областта на технологиите за достъп на хора със сензорни дефицити. Той е и професор по компютърни науки и инженерство в Университета на Вашингтон в Сиатъл (САЩ), където преподава от 1971 година. Включен е в настоятелството на университета Галодет (Gallaudet), владее американски жестов език и над 30 години от живота си е посветил на работата в областта на комуникацията чрез технологии. През цялата му изследователска работа за последните 12 години основният акцент е върху достъпността. По-голямата част от изследванията му върху достъпността са в областта на технологиите за нечуващи, незрящи и сляпо-глухи хора. Ричард Ладнър (Richard E. Ladner). 

Сигурно сте виждали в редица чуждоезични филми как в съдебната зала на пейка под съдийското място седи изправена като пианистка жена и с прибрани ръце пише усилено на малко черно устройство пред себе си, прилично на машинописното. Да, жената е оператор на стенограф, който транскрибира съдебните процеси. С това устройство субтитрирането в реално време е напълно възможно.

За много от глухите хора и за онези, които разчитат устна артикулация (тежкочуващи), понякога е проблематично да участват в индивидуални разговори, а в групови просто нямат физическата възможност за концентрация на вниманието. Как да бъде възможно за хора без слух не само да следят разговорите, без да изпускат и дума, но и да могат  да участват в тях, без да се чувстват дискомфортно или поставени в позицията на безучастни наблюдатели? Този въпрос дълго време занимава мислите на проактивен екип млади хора от различни националности и култури, които създават проекта AVA - мобилно приложение за многоличностна комуникация без бариери.