NВ.: Cтaтиятa e пpeмecтeнa в Apxив oт pyбpиĸaтa ни "Meждyнapoдни" и ce oтнacя зa изтeĸлo cъбитиe, пopaди ĸoeтo инфopмaциятa oт нeя мoжe дa нe e aĸтyaлнa в caйтa нa изтoчниĸa.
През декември миналата година Европейската комисия публикува своето предложение от този закон, който сега се обсъжда от Европейския парламент. Основната отговорност за Закона за европейска достъпност носи Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите (Committee on Internal Market and Consumer Protection), но други комисии също могат да дават своите становища или дори да имат изключителна компетентност по някои части от него.
И ето че на 13 юли 2016 г. Комисията по култура и образование (Culture & Education (CULT) Committee) на Европейския парламент внесе предложение за отстраняване на аудиовизуалните медийни услуги, включително телевизионните програми и електронните книги от Закона за европейска достъпност. Ако предложението бъде гласувано, тези услуги ще продължат да бъдат недостъпни за милиони европейци с дефицити, особено глухи и тежко чуващи.
Предложението внесе смут и предизвика множество несъгласия от страна на организации на хора със специфични състояния относно аргументите за премахване. Основните аргументи за премахването на аудиовизуалните услуги са два. Първият е, че тези услуги не следва да бъдат обхванати от Закона за европейска достъпност, а само от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Вторият аргумент е, че аудиовизуалните медийни услуги са в конфликт с опазването на културното многообразие. От Комисията по култура и образование твърдят в становището си също, че първоначалната Директива за аудиовизиални медийни услуги от 2010 г. не е довела до това тези услуги да станат достъпни за хората с увреждания в цяла Европа, поради това днес, 6 години по-късно, е нужно от нея да отпадне чл. 7, касаещ достъпността.
От Европейския форум на хората с увреждания (EDF) силно са оспорили предложението. Родолфо Катани, секретар на ЕФХУ, заявил, че: „Предложението на Комисията по култура на Европейския парламент да се изключат аудио-визуалните медийни услуги и цифровите книги от Закона за европейска достъпност, както и предложението на Европейската комисия да се заличи член 7 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, в своя преработен текст представлява тревожна и безпрецедентна атака срещу правата на хората с увреждания.
Европейци с увреждания са изложени на риска да бъдат лишени от правото си на достъп до телевизионни програми и цифрови книги, което означава социално изключване, дискриминация и явно нарушение на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ). В действителност, ЕС е ратифицирал Конвенцията на ООН, която в член 30 установява правото тези хора да се ползват с достъп до телевизионни програми, в достъпна форма.
ЕС по този начин се е ангажирал да насърчава тези принципи в неговите институции. Ние искаме да напомним на Европейския парламент за този ангажимент и призоваваме Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите да не включва предложението за премахване на аудиовизуалните медийни услуги в собствения си доклад.
Ние също бихме искали да напомним на Комисията, че в ЕС живеят около 800 000 глухи потребители на жестов език, както и около 51 милиона тежко чуващи лица. Освен това, Европейският съюз на слепите е изчислил, че има повече от 30 милиона слепи и слабовиждащи лица в Европа. Осъществяването на аудивизуалните медийни услуги, достъпни за тези групи хора, ще позволи на телевизионните оператори да увеличат значително своята зрителска аудитория и по този начин – своите финансови резултати. Всъщност, може да се очаква броят на европейците с нарушен слух и зрение да се увеличи през следващите десетилетия, поради застаряване на населението.
Освен това, европейските граждани, които в момента са без увреждания, не е изключено да придобият слухови или зрителни увреждания на по-късен етап в живота си поради някакви причини. В същото време, техническите предизвикателства за създаване на достъпни аудиовизуални услуги като субтитри, жестомимичен превод, аудио-описание и аудио-субтитри стават все по-лесно предвидими. От решаващо значение е тези аудиовизуални услуги да останат в обхвата на Закона за европейска достъпност”.
Президентът на Европейския форум на хората с увреждания Янис Вардакастанис: „Европейският парламент винаги се е борил, за да защитава правата на хората с увреждания. Ние разчитаме на Европейския парламент и неговия комитет за вътрешния пазар, който носи основната отговорност на закона, за да бъде съвместим с Конвенцията за правата на хората с увреждания и да не изключи 80 милиона европейци с увреждания от достъп до аудио-визуални медийни услуги и дигитални книги. ЕС има задължението да бъде в съответствие с КПХУ, тъй го я е ратифицирал. Отричайки правото на достъп на хората с увреждания до телевизионни програми и дигитални книги, и следователно достъпа до информация и културна дейност, това е ясна дискриминация, социално изключване и нарушение на КПХУ “.
Европейският съюз на глухите (EUD) заявил чрез изпълнителния си директор Марк Уитли: „Вече има гласове в Европейския парламент, които застават в полза на премахването на аудиовизуалните медийни услуги от обхвата на Закона за европейска достъпност. И дори ако това бъде прието, не е ясно колко време може да отнеме процеса на приемане и прилагане. Ние вярваме, че това е възможност за силен хармонизиран резултат, когато един Закон ще допълва, а не замества елементи на другия.
За да се постигне това, преразглеждането трябва да съдържа задължителни цели за достъпност и в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Ние призоваваме членовете на Европейския парламент и на Съвета за изменение на настоящата версия на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Само ако и двата акта съдържат задължителните изисквания за правото на достъп за лицата с увреждания, установени в рамките на Конвенцията на ООН, е гарантирано актовете да станат изпълними в рамките на ЕС”.
Евродепутатът Хелга Стивънс, докладчик на наскоро приетата Резолюция на Европейския парламент относно Конвенцията за правата на хората с увреждания, е споделила един цялостен подход към интегрирането на достъпността. В доклада, който е бил приет от преобладаващото мнозинство, Стивънс е подчертала необходимостта от цялостен подход за достъпност и призовала за мерки, които да гарантират, че тези хора, с който и да е вид дефицит, ще получат достъп до всички стоки и услуги, обхванати от Закона за европейска достъпност.
„От икономическа гледна точка достъпността има смисъл. Субтитрите например се ползват не само от глухи и тежко чуващи потребители, но и от хора, изучаващи чужди езици, по-възрастни хора, и дори тези, които желаят да гледат програми в по-шумна среда. Гласуването на предложение за премахване на тези услуги може да доведе до това милиони хора в Европа да бъдат лишени от достъп до програми и книги, които са от решаващо значение за тях. Хората с увреждания трябва да имат достъп до същото съдържание като техните връстници без увреждания. Какъв е смисълът на телевизора или дистанционното, ако хората с увреждания нямат достъп до програма, която да могат да гледат?”
Предстои да видим каква ще е съдбата на аудиовизуалните медийни услуги в контекста на европейското законодателство.
Автор на текста и превод от английски: Христина Чопарова
Източник: Европейски съюз на глухите
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия