Блог

Животът е пълен с изненади, които вади като вълшебник от магически ръкави. Не бих казала, че изненадите в повечето случаи са от тези, които се харесват. Но пътят към прозренията винаги е осеян с дози болезненост – просто няма друг начин да се събудиш и да прогледнеш за някои неща, без да се случат онези другите, болящите. Просто е – за да оздравееш, трябва първо да преминеш през болестта. А за да останеш здрав, трябва да помниш, че всяка болест се явява сигнал да гледаш, където трябва.

След като преди време имах възможността да се запозная с книгата на Алис Милер „В началото бе възпитанието”, абсолютно се убедих, че възпитанието в по-голямата си част, поне онова авторитарно калъпче, в чиито рамки бяха принуждавани да се движат децата на 80-те, е излишно. И че думата „възпитание” сама по себе си налага асоциации с контрол, с наложеност и всичко онова, което осакатява свободата на собствения избор. Aдмирирам появата на програми като ТУР (Трениране на успешни родители), за която ще стане дума по-надолу.