Колкото по-далечни като култура и разбирания са двата бряга, толкова повече е от значение да се използват точните думи и начин, по който да стигнат отсреща. Защото, съгласете се, има ветрове, бури, смущения. Толкова много пречки да се чуем взаимно. Но чуваме ли себе си, преди да изречем думите? Три въпроса за самопрепитване:
- важно ли е някому това и дали толкова, колкото е важно и за мен?
- какви са мотивите ми да ангажирам нечие време и внимание по този въпрос?
- какви очаквания имам спрямо диалога, резултатите, конкретния човек/хора?
Отговорът на тези три въпроса ще подскаже дали да се прехвърлят мостове, или да се запази мълчание. Спомнете си филма „Хиляда думи” (A Thousand Words, 2012). Принуден да пести словата си, защото всяка отронена съкращаваше живота му, героят на Еди Мърфи разбра цената на мълчанието. И мощта на думите.
Човек говори, за да бъде чут и изслушан. Обикновено по-важни са мотивите му:
- Личностни: търси внимание и одобрение, желае да се изтъкне и да бъде забелязан. В този случай акцентът ще е върху говорещия, неговата личност, изтъкване на компетенции, самореклама. Говори не с, а на хората и говоренето му е с нагласа не да изслушва, а за да отговаря, т.к., няма никакво отношение към конструктивната дискусия, а просто желае да бъде чут, да наложи своята гледна точка, да оспори.
- Казусни: желае да провокира размисъл, отношение, действия по темата. Акцентът е върху нея, нейните чувствителни места, възможностите за решаване, позоваване на чужд опит и добри практики, уважение към чужди постижения и компетенции. И действително желае събеседникът или публиката да отделят време и внимание на поставените въпроси.
В динамичните и бързо променящи се реалности нещата никога не са толкова дуални и черно-бели. Добрата чуваемост се постига чрез баланс между количеството на казаното, правилните акценти в него и личността на говорещия. Посланието ще стига по-ясно до събеседника или аудиторията, ако са налице умения за изразяване по начин, който едновременно насочва към въпроса и внушава доверие към задаващия го.
Все пак "комуникация" (от лат. commūnicāre) означава "да споделя". И да (се) слушаме с отворени очи.
Знайно е, че времето е ценен ресурс, подарък. За да го отдели някой за вас, трябва или вие, или темата да го интересувате толкова, че за определен период да ви посвети внимание, което влага в други приоритети.
Комуникацията е взаимен ангажимент за изслушване и обговаряне. Неумението да се общува създава или недоразумения, или конфликти. Нека прехвърляме здрави мостове!
Автор на текста: Христина Чопарова
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия