Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, както вече ви информирахме, от 21 до 29 юли 2018 г. в столицата на о-в Ямайка - Кингстън, се проведе международният конкурс за красота „Мисис и мистър Обединени нации 2018”, в който като „Мисис България Обединени Нации 2018” се представи 29-годишната Силвия Хунг-Данева – единственият нечуващ участник в престижния конкурс. Силвия се завърна от Ямайка с блестяща корона и второто място като „Мисис Елит Обединени нации  2018”, а за нас е удоволствие и чест да ви разкажем за това безпрецедентно събитие. Разговаряме с носителката на приза за вълнуващите моменти, трудностите, отношението, победата.

Силвия, какво не знаем за теб?

Казвам се Силвия. Бях много млада, когато моите родители починаха. Живеех в католически манастир като ученичка, а в почивните дни ходех на школа. Много съм благодарна на монахините, който се грижеха за мен и ми помогнаха да се справям с трудностите в живота си. Аз съм от смесен брак между българка и виетнамец, и това ме прави доста по-различна като визия. Има известна екзотика в излъчването ми. Освен това съм много открита, естествена и добронамерена към всичко и всички. Креативна съм, занимавам се с приложни изкуства. Успявам почти във всичко, с което се захвана и вярвам в себе си.

Учих в Специално училище за ученици с увредени слух „Проф. д-р Дечо Денев” в София и имам професионална квалификация като оператор в производство на облекло и по кулинарство. През 2006 г. завърших тримесечен курс по масаж в Националната спортна академия в София, а две години по-късно - през 2008 г., и курс по фризьорство. Записах висшето си образование в училището по Библиотекознание и Информационни технологии със специалност Библиотечен мениджмънт. Учих до трети курс, но прекъснах заради раждането на детето ми. Възнамерявам да продължа образованието си, когато синът ми тръгне на детска градина.

Много обичам семейството си и харесвам ролята си на майка. Синът ми Виктор е голямата любов на живота ми, но аз съм човек, който има и големи амбиции за професионална реализация. Когато завърша висшето си образование, ще съчетавам грижата за семейството си с работата като мениджър. Сигурна съм, че ще се справям прекрасно, защото съм много мотивирана. За всички мои участия в конкурси семейството ми много ме подкрепя и съм изключително благодарна на мъжа ми Александър и детето, които са моята сила и опора.

Отначало ми се наложи да се състезавам с живота. Да се справям с него и да оцелявам, защото съм сирак и нямах подкрепата на родители. Стремях се да придобивам много знания и умения, за да съм полезна на себе си и на другите. После се преборих за любимия мъж, от което съм много щастлива. Надявам се, че и той също (смее се). Сега се състезавам сама със себе си. В моя живот се сравнявам единствено с мен самата, стремя се днес да съм по-добра от вчера. 

Типичен Стрелец! :) Ти не за пръв път участваш в конкурси за красота, а това е много ценен опит... Какво ще ни споделиш за него?

Да... за първия ми конкурс през 2009 г. – „Мис Бал” се навих да участвам като на шега. Приятелят ми предложи да опитам и аз реших, че ще бъде забавно. Когато спечелих, се почувствах много щастлива. Имам още три участия в конкурси след този – организираният от  СГБ „Мис Тишина България 2012” (III място), организирания от фондация „Глухи без граници” конкурс  „Мис и мистър глухи България 2013” (I място), и в съвместно организирания от двете организации конкурс „Мис Тишина България 2014” (I място). И сега този, световният конкурс, „Мисис и мистър Обединени нации 2018”, където спечелих II място и титлата „Мисис Елит Обединени нации 2018”. Този конкурс дойде като естествено продължение на този мой опит като модел.

Като победител в тези конкурси аз имам възможността да участвам в много благотворителни събития и инициативи. През 2014 година например, с моите приятели от Фондация „Глухи без граници – България” организирахме четене на приказки в детската градина и училище за деца сираци с увреден слух. Това четене беше посветено на Великденските празници. Успяхме да си осигурим и спонсорство и раздадохме интересни подаръци на децата. Самата аз съм сирак и знам колко щастливи се чувстват тези деца, когато има специално внимание към тях. Щастието, което изпитах като гледах радостта в детските очи, не може да се опише с думи!

Какво ти даде подиумът и на какво те научи?

Подиумът е голяма радост, но и отговорност. Бих искала да кажа на всички момичета, които искат да поемат по този път, че е много важно да слушат сърцето си. И както казва Опра Уинфри, да не се страхуват да следват пътя на своите мечти – това е най-голямото приключение. Аз бих добавила и най-голямото щастие и удовлетворение. На подиума се учиш да не се страхуваш да рискуваш, да учиш постоянно, да си естествен и да обичаш с цялото си сърце.

Да носиш титлата „мис” е отговорност и към другите. Участвала съм в организирането на благотворителна кампания, завършила с концерт на Формация за пантомима „Мим Арт“, съвместно мероприятие на СГБ и Фондация „Глухи без граници – България”.  Кампанията беше за събиране на средства за глухи хора в неравностойно положение и с физически увреждания. Заедно с мои приятели и съмишленици събрахме средства и изградихме специален ескалатор в жилищната кооперация на наш приятел, който е в инвалидна количка - Георги Димитров. Така достъпът до жилището му вече е възможен за него и без чужда помощ.

Прекрасно! Сега нека да не караме повече читателите да чакат и да надникнем зад завесата на вълнуващия конкурс в Ямайка. Как се случи всичко?

Понеже имам опит като модел, за който вече споменах, това ме караше да продължавам да следя и да се интересувам от информация за предстоящи конкурси. Разбира се, аз вече съм семейна жена и категорията им не е „Мис”, а „Мисис”. За конкурса в Ямайка научих от приложението Instagram в социалната мрежа Фейсбук. Разгледах сайта им, хареса ми възможността да участвам в нещо толкова престижно и изпратих свои снимки.

Първото условие за участие в такъв конкурс е да имате навършени 21 г., да имате официален граждански брак към момента на попълване на формуляра за участие... и да сте красива, разбира се (смее се). В началото на конкурса бях доста активна. Изпратих информация за себе си, заедно със снимките си. После се стремях да влизам редовно и всеки ден във фейбуск, доколкото ми беше възможно заради семейните ангажименти. Чувствах се прекрасно като виждах, че освен приятелите ми, много непознати хора ме харесваха и ме подкрепяха. Това ми подейства много мотивиращо.

И ето те в Ямайка...

След много вълнение около подготовката за предстоящото пътуване, взех полета за Ямайка през Истанбул. Там имах възможност да направя хубава спирка с българските ми приятели, живеещи в града, да посетим известен ресторант, и на другия ден след наистина дълъг полет, стигнах до Ню Йорк. Нямах виза, но усещането, че съм там беше уникално. Прикачих се за Кингстън след щателни проверки и въпроси от страна на граничните власти, проверки на багажа и много писане. Добре, че имах някаква прилична подготовка с английския език (смее се), за да мога да опиша с каква цел отивам в Ямайка.

                                         

В Кингстън ме чакаше кола, за да ме закара до хотела, където веднага облякох червената рокля за парти с дрескод „червено”, организирано за всички участници. Бях посрещната много добре и топло от самите организатори на световния конкурс „Мисис и мистър Обединени нации 2018”. На партито всички бяха облечени в червено и там се запознах с домакините, организаторите и най-вече с участничките в конкурса от цял свят. Бях се запознала с една от тях - Ким от Ямайка, и я бях подготвила да ми помага, като я обучих на най-важните жестове, с които да ме информира какво се случва. Аз бях единственият участник без слух на този престижен конкурс. По време на партито всички останаха изненадани от този факт. По програма имаше представяне на участничките и бях написала предварително едно есе за моята цел в този конкурс. Всички бяха много приятно изненадани и възхитени, и накрая ме поздравиха.

Конкурсът всъщност е бил в рамките на седмица - от 21 до 29 юли. С какво бяха ангажирани дните ви до финала му?

На втория ден рано сутринта, още в 5 часа, имахме програма за фитнес, бягане в парка и така до обяд, после пътувахме три часа до един остров, където имахме задача да изкатерим скала с водопад - връщане назад нямаше, с много усилие се изкачихме (смее се).  Разгледахме флората и фауната, каквито за първи път виждах, не бяха като в Европа.

Третият ден бе ден за кулинарстване. По програма всяка участничка трябваше да закупи със собствени средства продукти, за да приготви с тях своето национално ястие. За целта посетихме голям супермаркет и падна голямо готвене после. Всички национални ястия оставихме на съхранение в хладилник, за да ги  занесат в друг ден на бедните деца.

На четвъртия ден посетихме едно училище - пансион за деца. Получихме задача да боядисаме каквото изберем - стени, огради, всичко, и отделихме целия ден за тази цел. В същото това училище, където правихме ремонт, на петия ден трябваше да сготвим на децата в пансиона. Направих им пиле с доматен сос и картофено пюре, салата от задушени броколи и моркови с мед. За десерт имаше плодове - ананас и пъпеш. След като бяхме готови, децата влязоха и от моите ястия не остана нищо, толкова ги бяха харесали. Всички изглеждаха доволни от вкусното хапване. Аз още от България бях купила цяла торба с български бонбони и им ги раздадох.

                                          

Интервютата с участничките бяха на шестия ден. В рамките на 25 минути на всички ни бяха зададени въпроси. Присъстваше и жестов преводач от САЩ, който превеждаше наистина прекрасно. При такова интервю се оценява дали имаш богата общa култура, имаш ли ясна визия за това коя си и какви са целите ти, както и дали си с активна гражданска позиция, дали те интересува съдбата на държавата, в която живееш. След интервюто можехме да си изберем гримове и червила, последва макиаж и прически, след който направихме модно ревю и фотосесии като фешън модели. Стояхме до 04.00 часа сутринта.  Тогава се представих в спортно облекло и националната носия, която имах благодарение на Стефка Тончева от ЕТ  „Стефи Стил”.

На седмия ден, като последен кръг преди финала, участничките отново имаха интервю. Основният въпрос беше, ако спечелим приза, с какво ще допринесем за страната си. Най-силни в изказванията бяха представителките на Индия. Ако бъдеха короновани, те заявиха, че ще спонсорират благотворителни акции в помощ на изхвърлени бебета, каквито има много в тяхната държава. Моето представяне, струва ми се, че ги впечатли, тъй като заради опита, който имах зад гърба си, демонстрирах висок стил на поведение и професионално ниво. Заявих целите си, като казах, че много бих искала да помагам на глухи деца, на хора с увреждания и да се боря за официалното признаване на Българския жестов език. Разказах им, че съм сирак, за нелекото си  детство, за опита си като модел, за четенето в училището за глухи деца през 2014 г. Бях допусната на финала същия ден и имахме репетиции за галата. Осмият ден беше най-вълнуващ – подготовка за конкурса, гримове, прически и рокли.

Вълнуващо! Като посланик на България на този международен конкурс, как се представи на състезанието в този ден?

Бях придобила вече опитност и бях усъвършенствала начините да презентирам себе си и уменията си. Подбрах внимателно роклята си за участието – исках официалната ми дреха да изразява най-добре тежестта на титлата като цветове и кройка. Приложих целия си професионализъм и всичко научено досега като финес и грациозност на движенията – все пак учих при добри професионалисти. За първите си участия се консултирах с моделиери, които ми даваха насоки какви цветови съчетания и модели са подходящи за мен, но после реших да се доверявам изцяло на себе си. Избирам рокли в ярки цветове, които имат характер и в които се чувствам красива.

Много важно бе за мен, че се научих да танцувам един много красив, макар и труден български народен танц. Горда съм от това постижение, защото не чувам музиката, а се ориентирам за ритъма само по вибрациите. Не беше лесно, но се справих. А носията... нашите носии са едни от най-красивите в света! Гордея се, че съм българка и се надявам, че успях да покажа цялата естествена красота и очарование на българската жена.

                                                

Развълнувах се много, когато обявиха името ми за второто място. Не бях очаквала да спечеля, но някак си дълбоко в себе си винаги съм имала усещането, че заслужавам тези титла. Да си кралица на красотата означава признание не само за визията ти, но и възможностите ти. Означава престиж, нови контакти, които могат да ти помогнат за професионалното и духовното ти усъвършенстване, а аз имам амбицията да се усъвършенствам през целия си живот.

                                               

Съвсем заслужено е второто място като "Мис Елит Обединени нации 2018", при толкова несъмнено изразена класа! Освен това е прецедент - досега такава титла не е била печелена от участник без слух, единствен такъв на международен конкурс за красота. Но това е показател, че конкурсът наистина потвърждава целите си да бъде обединител на представители на широк кръг от общности и култури от цял свят. В името на общите ценности, международното приятелство и разбиране. И сега, след Ямайка, накъде?

Финалът на конкурса беше наистина много впечатляващ, и изобщо цялото събитие даде на всички ни много приятелства, съпричастност. И когато на деветия ден отпътувах за България, вече имах ясна представа с какво искам да се заема.  Имам амбиция и желание да работя в посока подобряване качеството на живот на глухите в България. Имам и идеи – с помощта на Фондация „Глухи без граници – България” да организираме курсове по жестов език, за да има повече качествени преводачи в страната. Иска ми се да създам и школа по пантомима и танци за глухи деца. Надявам се да вдъхновя повече момичета и момчета да участват в такива състезания и смело да заявяват себе си, да работят за добри и полезни каузи.

И накрая, искам да изкажа благодарност на семейството ми за подкрепата, на всички фондации, фирми и организации, които спомогнаха да осъществя тази мечта!

"Ние ви чуваме" ти желае още покорени върхове и сбъднати каузи!

Разговорът води Христина Чопарова

Снимки: Личен архив на Силвия Данева

 

 

 

 

Да се озовеш на модния подиум все още е мечта за много младежи и девойки. Когато някои от тях са без възможност да чуват, мечтата изглежда не толкова лесно постижима. Не е невъзможна, обаче, тъй като е логично работа, която е свързана с реклама на световните модни марки, да не бъде обвързана със задължението да чуваш. Още повече и след като моделът без слух Найл Ди Марко стана емблема за тихата общност по света, печелейки конкурса „Следващият топ модел на Америка” (America’s Next Top Model). Модата е бранш, където властват строги правила, и където да бъдеш модел е повече от красота, говореща сама за себе си. Макар и до време, моделството, освен всичко останало, е вид посланичество за полезни идеи. Участието на глухи младежи в конкурси за красота е техния шанс да бъдат посланици за каузите, чрез които светът да стане с идея по-добър.

През лятото на тази година бе проведен конкурсът „Мис и Мистър Глухи България 2017”, организиран от фондация „Глухи без граници”. Победителите в конкурса – Кирил Славов и Светла Ибришимова – ще имат честта да представят България на международния конкурс „Miss and Mister Deaf Stars 2017”, който ще се проведе в Париж от 20 до 30 октомври. На 28 октомври е финалът на световния конкурс.

Светла е на 21 г., с наследствена глухота, от Бургас. Завършила е Техникум по обществено хранене в специалностите хлебарство и сладкарство. Кирил е без слух, роден в Норвегия и получил начално образование в Швеция. В България завършва средно образование и му предстои да се дипломира като бакалавър по специална педагогика към СУ „Св. Климент Охридски”. Работи като барман и има по-голям опит на подиума – не за пръв път участва в конкурси за красота за глухи младежи, а има и завършен курс по манекенство и фотомоделство във „Визаж модел”.

Както Светла, така и Кирил споделят мнението, че жестовият език в България трябва да получи официално признаване от държавата. Това е и каузата на фондация „Глухи без граници”.

Искаме да помогнем на глухите, защото много хора у нас си мислят, че глухите не могат да се справят, че са на много ниско ниво. Надявам се Кирил и Светла да представят България достойно. Титлата, обаче, не е на всяка цена. По-важна за тях е другата победа - тази над предразсъдъците. Искаме да покажем, че не сме по-различни от хората, които чуват. Глухите хора не трябва да се срамуват, защото те също могат. Те не са по-различни!”, казва Митко Якимов, председател на фондация „Глухи без граници”.

„Ние ви чуваме” пожелава на претендентите за световната титла в Париж успешно и достойно да представят България!

Христина Чопарова

Снимката е предоставена от Фондация „Глухи без граници”

 


До световните модни подиуми се опитват да стигнат мнозина, но единици са тези, които получават званието „топ модел”. Особено хора без слух. За всички вас, които може би следите тв предавания за мода, вероятно не е убягнал реалити форматът „Следващият топ модел на Америка” (America’s Next Top Model),  в който състезателите минават през 22 изключително прецизни етапа на съревнование за титлата. Във всеки от тези етапи амбициозните модели се борят за възможността да започнат кариера – в модната индустрия или друг бизнес, под зорките очи на изпълнителния продуцент, водещ и жури Тайра Бенкс – супермоделът,  който след модния подиум се превърна в успешна бизнес дама, продуцент, актриса и певица. 

На 4 декември 2015 г. завърши 22-рият етап от състезанието, в който победителят се оказа с увреден слух – 26-годишният Найл Ди Марко. Той е роден в Куинс, Ню Йорк. Има двама братя – близнаци и е от четвърто поколение глухи хора – неговите баба и дядо, родителите, както и двамата му братя са с увреден слух. Следва в популярния в културата на глухите университет Галодет, след като завършва образованието си в училището за глухи в Мериленд, САЩ.

В телевизионния конкурс „Следващият топ модел на Америка” Найл попада не само заради атрактивната си външност, както ще стане ясно по-нататък. Всъщност, изглежда логично работа, която е свързана с реклама на световните модни марки, да не бъде обвързана със задължението да чуваш. Но реалити форматът е трамплин към успеха във всяка една сфера. Това мотивира и  Найл, който все още доизживява последиците от победата си, която му се струва нереална.

В интервю за музикалния канал МТВ Найл Ди Марко заявява: „Аз съм на седмото небе!  За мен  наистина е чест да бъда последният победител… и то победител, който е глух. Видях, че с много съобщения ме поздравяват от  Общността на глухите, и се шокирах от подкрепата им, че спечелих цялото това нещо, казваха ми много положителни неща как съм ги  представил добре. Това наистина ме докосна и наистина има значение за мен повече от победата.” (Найл Ди Марко получи и поздравленията на президента на Световната федерация на глухите Колин Алън, бел. моя).

Преди състезанието, освен на майка си, той не споменал на никого. „Общността на глухите е много малка и ако може да измъкне даже една дреболия, на следващия ден светът ще знае за нея. Пазих победата в тайна до последно… но беше трудно.  Иначе до победата, близо седем месеца пътувах, правих много посещения в училища за глухи, презентации пред глухи студенти, бях говорител на движение за граждански права, наречено LEAD-K (Езиково равенство за глухи деца), за да се сложи край на масовата епидемия да се лишават децата от Американския знаков език и английския език – основно човешко право за всички глухи бебета, които са ново поколение деца, готови за детската градина.”  

Нaйл Ди Марко с радост споделя, че по време на състезанието доста от колегите му са положили усилия да общуват с него на езика на знаците, а накрая някои от операторите и членове на журито са успели да научат определени жестове.

Тъй като цялото шоу е бизнес-тематично и участниците показват собствената си гледна точка в очертаване на бъдещи планове, в последния епизод на „Следващият топмодел на Америка” Найл предлага платформа на Приложение за изучаване на жестовия език (ASL app) . Приложението вече има над 700 разговорни знака и продължава да се обогатява.

На въпроса дали се надява победата му да помогне за информираността по проблемите на глухите хора, Найл Ди Марко отговаря положително. Най-вече се надява да изчезнат заблудите за нормалност по отношение на хората с увреден слух. И че победата му може да вдъхнови много от тези хора да започнат по-смело да правят в живота си онова, което наистина искат.

Защото възможностите са безкрайни.

Текст и колажи: Христина Чопарова

Изображения: MTV и Nyle DiMarco

 

 

 

 

„Казвам се Саманта Алмейда Бълок. От 1992 година съм в инвалидна количка, но играя тенис с нея от 2004 г. насам. Освен това  съм модел и създадох този сайт, за да споделя с вас някои свои размисли, снимки и видео живота и кариерата ми. Живея в Англия и се занимавам с различни неща тук, включително помагам на дечица с увреждания и играчи от развиващите се страни да придобият нови познания. Говоря публично за спорта и неговото значение, за активния начин на живот и рехабилитации на хората в инвалидни колички. Моля, отделете малко от времето си, за да разгледате сайта ми. С нетърпение очаквам вашите съобщения, идеи, мисли, въпроси, на които ще ви отговоря възможно най-скоро!”

С тези скромни и немногословни редове ще бъдете въведени в света на една невероятно красива шампионка по тенис, която е толкова многостранно развита личност с богата душевност, че изобщо няма да забележите инвалидната ù количка.

Тя е бразилка, на 34 е, успешно реализирана като спортист и щастлива в личния си живот. Въпреки количката, в която се озовава едва на 14 заради рана от куршум. Можем само да си представим какво е означавало това за тийнейджърка, запалена по тениса, която тренира от седемгодишна. Да се озове в металната хватка на подвижен стол, който занапред ще бъде неотменна част от живота ù, определено е било шокиращо.

Но на Саманта е отредено да стане посланик на борбения дух, само че още не го знае. След трудните периоди на свикване с огромни и тромави колички, е време за много положителни промени, които да настроят младата жена оптимистично за бъдещето. И те не закъсняват. Саманта Бълок е тази, която ще преобърне традиционните представи за фотомодел. Защото допреди да излязат възхитителните фотографии на португалката Мариана де Борба, никой дори не си е представял, че може да съществува модел в инвалидна количка. И дори да изглежда толкова секси. Защото обществените нагласи към хората с увреждания са, за жалост, все още като към несъществуващи. Но Саманта просто не може да остане незабелязана, с това лице и финеса, който излъчва.

Много хора мечтаят да бъдат модели – споделя тя. – Като модел, аз съм обект на едни и същи изисквания като всеки друг в тази област. С други думи, трябва да бъда много дисциплинирана, когато става въпрос за диета, трябва да бъда активна, да броя калориите си точно като другите модели и, разбира се, трябва да се грижа за външния си вид.” Инвалидната количка е неразделна част от цялостната ù визия. Моделът К-Nova е елегантен и удобен, отговаря на всичките очаквания  на Саманта от гледна точка на естетиката и – както казва самата тя, – количката трябва да ù помага да изрази личността си пред камерата, без да доминира прекалено много или да отклонява вниманието от нея самата. Като гледа снимките, човек просто приема инвалидната количка като ефектна част от снимачния замисъл. 

В Бразилия често се провеждат дефилета, в които участват модели с различни видове увреждания, по примера на конкурса „Най-красивата инвалидна количка” в Германия и френско реалити шоу за хора с увреждания. В Сао Паоло дори два пъти е бил провеждан конкурс, в който млади дизайнери представят чрез модели с увреждания мода специално за тях. Идеята на такива конкурси е да разчупва представите на хора с предразсъдъци, както и да сбъдне мечтите на уастничките, преодолявайки физическите бариери. С такава цел и фотографът Кика Кастро създава агенция за модели с увреждания, след като работи в болница и център за рехабилитации. Докато работи във възстановителния център, осъзнава колко много са момичетата, чиито мечти са пречупени между спиците на инвалидните колички или скрити зад тъмни очила. За Кика Кастро Саманта Бълок е живото доказателство, че за всички мечти има шанс, стига да се вгледаш и вслушаш внимателно.

Саманта се занимава и с телевизия, но голямата ù любов си остава тенисът. Започва да играе тенис през 2004-та г., след което достига до първо място в категорията на играчи с увреждания в Бразилия. Печели сребърен медал през следващата година в състезание по двойки. Покрай спортните ù участия, пътуването се превърнало за нея в начин на живот. За Саманта тренировките и дисциплината са изключително важни, за да бъдеш шампион в спорт като тениса. Тренира всеки ден, спазва диета и приема много вода. Вегетарианското меню, физиотерапията и медитацията са част от ежедневието ù.

На тазгодишните олимпийски игри за глухи – Дефлимпикс – проведени в България, Саманта Бълок и съпругът ù Марк посетиха София. Двамата сключват брак през 2008 г., и като сватбен подарък Саманта получава от немската фирма Кüschall количката K-Nova, с която се радва на активен живот. Марк Бълок пък е мениджър в Международната тенис федерация, пътува много и покрай тези пътувания Саманта има възможност да посещава не само спортните мероприятия, но и конференции, лекции в университетите и покрай всичко това  да бъде говорител и посланик на борбения дух за хората с увреждания. Красивата бразилка е до съпруга си и при подготовката на паралимпийските игри в Лондон през 2012 г., и за нея това е най-вълнуващия период. Саманта вярва в интеграцията и смята, че тихите спортове са чудесна възможност хората със слухови и двигателни дефицити да покажат, че въпреки ограниченията с чуването или придвижването са много добри спортисти.

Тенис шампион, модел, телевизионна звезда. Саманта е посланик на много терени. И всичко, което иска, е да даде по-голяма радост, насърчение и борбеност на хора с увреждания, за да бъдат по-уверени и да водят по-щастлив живот. Тя знае от личен опит, че в повечето случаи това е възможно чрез много постоянство, самодисциплина и философски поглед към нещата. Чрез своята история, опит и преживявания тя се надява, че много от хората в неравностойно положение ще успеят да се почувстват окрилени и с повече оптимизъм за бъдещето си.

 

Христина Чопарова

Фото: Mariana de Borba