Когато осъзнаеш, че Тишината не е отсъствие на звук, а сборно място на всякакви звуци – на емоциите, на чувствата, на миговете, на всичкото – тогава разбираш, че не си между два свята, а е в един, където едновременно се срещат звук и тишина. И където за да усещаш, не е нужно да чуваш. Нужно е само да следваш ритъма... и да вярваш в себе си. Да правиш това, което обичаш.

Той не е от хората, които се втренчват в ограниченията, а се концентрира върху възможностите и „как може да...”. С просто изумително чувство за ритъм, макар че не разбира думите на песните. Може да чува баса и вибрациите, но само ако са достатъчно силни. За човек, който има тежка до дълбока слухова загуба и комуникира с езика на знаците, не е проблем да разбие стереотипите, че хората без слух са неспособни да се наслаждават на музиката. И го доказва, превръщайки детската си страст в кариера.

Как едно четвърто поколение глухо момче от Куинс (Ню Йорк), се превръща в най-успешния диджей, разтърсващ хилядна публика от сцената на фестивали и клубове по целия свят? Нека ви разкажа. Нико ДиМарко, дами и господа.

Представете си едно голямо семейство от тихи хора. Баби, дядовци, родители и деца – всички без слух. И едно рижо момченце, което има още двама братя – близнак и по-голям от тях батко. Те всички носят имена с буквата Н – Нико, Найл и Нийл. Ако се е очаквало някое от децата да стане музикант, това със сигурност е щяло да е Нико, който от дете питае необяснима страст към музиката и много обича да танцува. И никак не успява да запали по същото батко си Найл.

                                  

Същият онзи зашеметяващ Найл ДиМарко, който ще стане „Следващият топ модел” на Америка и ще му се наложи да танцува в тандем с Пита Мъргатройд в „Танцувайки със звездите”. Когато Найл кани Нико на церемонията в танцовото студио, всички очакват да видят същия тъмнокос и чаровен мургав гигант, но никак не са подготвени да видят светлокосия и рижав близнак. „Нико се опитваше да ме учи да танцувам като дете, но мен ме влечаха спорт и други неща – казва за брат си известният супермодел. – „За разлика от мен той танцуваше доста, и то прекрасно!. Нико не му остава длъжен. „Хубаво усещане е да имаш известен брат, както ме разпознават покрай Найл. Много хора биха искали да си направят снимка с мен или да ме наемат да им направя концерта, защото съм негов брат. Приемат ме като знаменитост, но аз всъщност не съм”. – скромничи талантливия диджей.

Докато расте, роденият на 8 май 1989 г. Нико оправдава рогатата си зодия, неуморно занимавайки се вкъщи с музика. И фактът, че идва от семейство на глухи хора и не знае нищо за музиката, за него не е причина да се отказва, а да намери своя начин за достъп до нея. Той споделя, че носи слушалки, но за да усети музиката, разчита на другите си сетива. „Опитвах се да следя песните, които диджеите пускаха в барове и клубове” – казва той. „Предлагах им и песни, но те или ме пренебрегваха, или не ме разбираха. Реших, че ще е по-лесно вместо да убеждавам тях, да стана сам диджей, и да мога да пускам добра музика”.

Да си брат на най-търсеният супермодел определено никак не вреди на кариерата, макар че самият Нико вече почти е достигнал мечтата си да миксира пред 7000 публика. Заниманията вкъщи и постоянството с танците и ритъма на хип-хопа Нико редува със солидно образование в колежа Галодет, където се дипломира като бакалавър по информационни технологии.

                                      

Разбира се, да работиш в музикалната индустрия и да си със загуба на слуха означава, че често ще има и комуникационни бариери. Но за Нико те са преодолими - обикновено изпраща имейли на клиентите си, а преди време е провеждал и видео-разговори по телефон. При комуникация лице в лице диджеят ползва услугите на жестов преводач, макар че сам той като потомствен глух перфектно владее езика на знаците. „Всичко, което трябва да направите, е да практикувате по-често и да слушате музиката повече, отколкото да слушате хората” – категоричен е Нико ДиМарко. И допълва, че това просто изисква повече време и подготовка. За някои хора е по-лесно да запомнят текстовете, за да им помогне това в разбирането на песните, но други хора обичат да усещат ритъма. Той самият препоръчва на тези, които не могат да чуят песните, да ги интерпретират чрез приложения като Shazam или Soundcloud.

За Нико ДиМарко изобщо не стои въпросът дали хората без слух са в състояние да се наслаждават на музиката. „Глухите хора могат всичко!” – категоричен е той. Загубата на слух за него не е ограничение, и искрено вярва, че с примера си може да вдъхне увереност на други да направят същото, дори ако това изисква малко повече работа и увереност в себе си. „Да си DJ не е лесна работа, ще трябва да практикувате много вкъщи и да сте в крак с популярните песни. Но можете да правите същото, каквото и всеки друг DJ”. Разбира се,  ако това е, на което искате да се посветите. Защото независимо дали чувате или не, важното е да откриете своя ритъм.

Какъв талант и способности спят неопознати във вас и чийто потенциал все още не сте разгърнали напълно? Спомняте ли си за какво мечтаехте като деца? Кой е героят, който се крие във вас, чака да го забележите, да се изправите и да овладеете страховете си? Нико ДиМарко е от точно тези вдъхновяващи примери, които доказват, че имате всичко онова, което ви е необходимо. Най-доброто от вас ви чака да го разкриете... и сами да махнете бариерите. Липсата на слух не е бариера, нито нечие отношение към това, само вашето собствено. Само трябва да поемете на мъничко пътешествие за откриване, без да се отказвате заради дребни препятствия. Всеки ден да посвещавате време на това, което ви влече, за да се убедите, че от „Не мога!” е лесно да махнеш „не”-то.

И за да не забравяте, че манталитетът на победителя е в това да се наслаждава на  получаването, изисквайки единствено от себе си.

Христина Чопарова

Снимки: Hearinglikeme и Romper

 

Много ми се танцува и ми се иска да запиша някакви курсове по танци, знаеш ли къде се предлагат такива за тежкочуващи?”

Честно казано, не знаех. Но и отправения към мен въпрос пробуди други въпроси, свързани с музиката и начина, по който я възприемат лишените от слух. За мен танцът е изразена Енергия, пусната на свобода – като да направиш букетче от емоции и да го хвърлиш в леещата се река от мелодии.

„Само че аз не се съобразявам много с музиката, като я слушам, защото чувам погрешно.”

И какво от това? Дори и при липса на слух, човешкото ухо е чувствително на звук и вибрации. Надали е толкова важно да чуваш как точно звучи музиката, важно е как я усещаш. В какво те превръща, как те докосва. Успява ли да събуди у теб спящата Енергия и да я прикани да изскочи навън?

Риторичността ме боде. Нима е нужно да се учиш как да изразиш тази Енергия? Нима в заучаването на стъпки и пристъпването в ритъма се изразява умението да танцуваш? Та танцът е флирт с въздуха, с енергиите на всичко, което те заобикаля. Нужен ли ти е учител, който да те наставлява как да прегръщаш, как да отдаваш себе си и да се разтваряш в песента? Толкова ли е потребно да опитомиш ритъма, да се впишеш в нотолинието му?

Понякога музиката може да отключи у теб друга музика, други звуци. Нямаш право да ги държиш заключени, само защото не са като тези, в които упорито искаш да се впримчиш, за да не те е срам от неумението да танцуваш… като другите.

„Е, аз от ютуб няма да се уча във вкъщи. Много обичам народни танци и даже ме е срам, че не мога да танцувам, а е толкова красиво…”

Обяснявам, че не е нужно да записваш курсове, за да се научиш на нещо, което носиш в себе си. Нужно е само да намериш своя си начин да го пускаш на свобода. Да усещаш, да се гмуркаш по-дълбоко в тъканта на извиращата Енергия, за да се върнеш към себе си. Шаблонните стъпки изглеждат красиви като умение, превръщат те в нота, която звучи със свое място в общата мелодия. Налучквайки ритъма, постигаш хармония в заедността с другите ноти.

Но аз говоря за един друг пулс, който носи свои вибрации. Нестройни понякога, но лично твои. Избликнали от събуденото желание да прелееш, да отсипеш от своята чаша с емоции. Като дух от бутилка, примамен навън от мелодичен звук с привкус на освобождение.

Умението да танцуваш е придобитото познание за свобода.

Христина Чопарова

Изображение: Ние ви чуваме

 

Представете си стадион, пълен с хора. Сцена, кабели, прожектори. Огромен екран, чрез който малките детайли да бъдат достатъчно големи и видими от всички. Музикални вибрации наелектризират въздуха. По сцената дивее Мерилин Менсън. Или Метод Мен. Лее се рап, движенията са бързи, насечени. Думите са като скоропоговорка – такъв е речитативния ритъм.

Сега си представете, че отпред, съвсем близо до подиума, е застанало едно въодушевено момиче, което изглежда като заклета фенка, ощастливена да бъде толкова близо до любимците си – рапира и с ентусиазъм повтаря движенията на пеещите звезди. Нищо не е такова, каквото изглежда, разбира се. Това е Холи. Тя е… жестов преводач.

Да, няма грешка. Жестов преводач на рап-концерти. Човек не предполага на такива мероприятия да има нечуващи хора, още по-малко – и преводач за тях. Но ако преди е нямало, наличието на един толкова ритмично и достоверно рисуващ музиката помощник със сигурност ще върне на стадионите всички онези хора със слухова загуба, които дотогава са гледали на концертите като на място, където не им е мястото.

За да превежда максимално точно, Холи Маниати се подготвя повече от сериозно – гледа видеозаписи, за да улови ритмиката на движенията, следи дори диалектите, понеже една и съща дума може да има различни значения в различните градове. Преводачаката се интересува даже от политическите пристрастия на музикантите, понеже в речитатива и текстовете им е вложена много емоция, която може да има или неутрален, или друг оттенък. Хип-хопът е силно импровизаторски стил и дори внимателните проучвания не винаги гарантират, че това, което ще с случи на живо, ще е същото като при подготовката и репетициите. Холи обаче твърди, че „по някаква причина мозъкът ú се набира в ритъма на хип- хопа и е в състояние да преобразува езика му в жестов много бързо”.

И това далеч не е всичко. За Холи е много важно да представи песента и личността на изпълнителя пред нечуващите фенове максимално точно. В езика на жестовете, както и във всеки друг език, има вулгарна лексика и псувни. Рапът е динамична музика. Често дори цинична. Холи не цензурира жестовите си преводи, за което често я критикуват всички, освен тези, за които превежда. И не може да е другояче, защото като преводач тя има моралното задължение да не смекчава или изопачава онова, което превежда. Както тя самата казва, глухите хора имат правото сами да решават дали определени слова ги обиждат или не, но тя самата не може да си позволи да им отнеме възможността сами да избират и определят впечатленията си. В крайна сметка, думите са си на пеещите, нейната работа е единствено да ги превежда жестово.

Коя е Холи Маниати? Тя е от Нюпорт, щат Върмонт в САЩ. Като дете я привличали езиците и тъй като намира жестовият език за интересен и обогатяващ, решила да го овладее чрез двугодишен курс в Рочестърския технологичен институт. И един ден, неочаквано в агенцията за преводи, където работела, постъпила поръчка за концерт на Мерилин Менсън. Никой от колегите ú не бил навит да се ангажира с такова нещо, но на Холи се сторило предизвикателство, заради самото шоуто на Менсън, което превръща концертите му в зрелищни спектакли. И този опит е достатъчен, за да ú инжектира ентусиазъм да превежда и на други мероприятия. Трудно е, но много удовлетворяващо, особено когато след края на концертите Холи получава от нечуващите зрители уверения, че ако до момента не са знаели защо хората толкова харесват рап, вече са разбрали, благодарение на нея.

Чудесно е, че съществуват музикални фестивали като Bonnaroo, които предлагат комплекс от услуги за хора с най-различни физически затруднения. Холи е част от тази помощ на фестивала и превежда, независимо дали в публиката ще има само няколко души, нуждаещи се от преводаческите ú умения. Колкото и малък да е техният брой, организаторите са им предоставили възможност да съпреживеят вълненията наравно с тези, които чуват. Човещинка.

Разбира се, Холи не е единствената преводачка от знаков език, нито е първата, която превежда на концерти, но със сигурност е най-популярната. В следващ пост ще ви разкажа за Козет Амадор, която от 22 години се занимава с жестов превод на концерти- от Грийн Дей до Рийба Макинтайър и обучава студенти за концертни жестови преводачи.

Христина Чопарова

Фото: Tortuga Music Festival,Portland Press Herald

 

 

 

Човек не винаги чува, когато слуша, и не винаги вижда, когато гледа. Колко вярно! Звучи невероятно, но не само чуващият свят, но и хората със слухови дефицити смятат, че загубата на слуха прави абсолютно невъзможно възприемането на музиката. „Глух музикант” звучи като нелеп оксиморон, и може би само Лудвиг Ван Бетховен бива оправдаван като някакво изключително музикално чудо. Всъщност глухотата му не е вродена, но му пречи да общува, затова Бетховен или четял по устните на хората, или ги карал да пишат на хартия, но никога не отговарял на глас, защото не е искал другите да разберат, че слухът му е увреден. Което не му е пречело да продължава да твори музика, въпреки прогресиращата глухота.

За хора със слухови дефицити музиката се възприема чрез вибрациите на костната система. Дори и с невъзможност да чува, човешкото ухо е чувствително на звук и вибрация. Хората със слухови дефицити обаче притежават невероятен синхрон, грация и чувство за ритъм. Но те имат едно уникално предимство – те слушат. Слушат с ръцете си, с очите, със сърцето. Слушат с душата си. Говорят със звука.

Наскоро ми попадна  един невероятен клип, в който глухата перкусионистка Евелин Глени (Evelyn Glennie) по неподражаем начин обясни какво точно означава „глух музикант”. И доказа, че за да слушаш, не е необходимо да имаш здрави уши, в които звуците просто да влизат. Убедете се сами ТУК.

            

А знаете ли, че…

на 5-ти март 2009 година е проведен първият рок-концерт за глухи в Канада? Събитието е било организирано за хора с увреден слух и са били използвани специални столове. Седалките могат да вибрират, да се движат и да издухват вятър в лицата на седящите. Всеки стол се свързва към компютър, който контролира движението му.
В шоуто се включват групите Fox Jaws, The Dufraines и Hollywood Swank.
Организаторите на шоуто от университета Рейрсън в Торонто твърдят, че това е първият концерт за глухи хора. Освен специалните столове, концертът е включвал видео-визуализации, текст на песните, както и жестомимичен превод.

съществува и  mp3 плеър за глухи хора. Toй се нарича SOUNZZZ, и на него могат да се наслаждават принципно всички. Създаден за нуждите на хора с увреден слух, плеърът представя звуците като серия от вибрации. Достатъчно е да се прегърне уреда, за да се почувстват те. Устройството дори пуска светлини в ритъма на музиката.

Христина Чопарова

изображение: TED

Музиката и липсата на слух са на пръв поглед взаимноизключващи се. Но не и за Евелин Глени (Evelyn Glennie). Перкусионистката с увреден слух е родена в Абърдийн, Шотландия, на 19 юли 1965 година. На осем годишна възраст тя започва да се оплаква от проблеми със слуха, а се оказва, че слуховите нерви и на двете ù уши са непоправимо увредени. На 12 Евелин е с тотална загуба на слуха и започва да носи слухови апарати. Някъде по времето, когато я обявяват за клинично глуха, Евелин започва да се поддава на страстта си към музиката. Притежавайки страхотно чувство за ритъм и усет към вибрацията, дребничката шотландка постъпва в Кралската музикална академия и на 19 години, за радост на близките си и за голямо учудване на британските медии, завършва музикалната школа. Културата на глухите, обаче, включва познания по жестов език, който Евелин никога не употребява, макар че от дете не чува звуците.

На страниците на официалния си сайт тя често отговаря на въпроса защо не го използва – просто, защото умее да разчита по устните по време на разговор, а и в музикалната област, в която се развива (свири на ударни инструменти), жестовият език е неприложим, там по-важно е усещането, ритъмът, абсолютната хармония, в която са тялото на Евелин и музиката.

Тя има много успешна кариера като музикант, имайки привилегията да бъде първата в света глуха перкусионистка и най-добър барабанист.  Успява да направи 100 изпълнения на година по целия свят, които смайват не само с професионализма си, но и просто няма как да не усетиш колко преплетени са тя и ритъмът. За него Евелин казва, че го усеща като ток през пръстите си, и винаги преди представление се подготвя старателно. Това е почти духовна връзка между талантливата барабанистка и перкусиите. За мнозина би било интересно да научат, че тя притежава над 1800 инструмента. Към днешна дата, Евелин Глени е записала 22 албума, номинирана е за четири награди „Грами”, които е печелила два пъти, а международните ù награди са цели 80, като сред тях е и орденът на Британската империя от кралица Елизабет. Въпреки увредения си слух, Евелин е много уважавана от колегите си в музикалната индустрия, тъй като нейния талант е доказван многократно, а онова, което прави, вдъхновява много любители на музиката, които са с увреден слух.  Гостувала е в много предавания и за нейния живот са направени много документални филми. Дори е заснет филм в продължение на година, в който животът на Евелин Глени е проследен буквално ден по ден, и в който основният акцент е върху кариерата на барабанистката. Филмът се нарича „Да докоснеш музиката”, и през 2002 г. получава много признание от критиката.

Както се вижда, когато си намерил правилните ключета към сърцата на публиката, всичко останало престава да има значение.

Христина Чопарова

Фото: Drummeworld