Днес, 10 юни 2017 г., Световната федерация на глухите публикува в официалната си страница в социалната мрежа Фейсбук прессъобщение, излъчено от Хелзинки, Финландия. В него се изразява позиция на несъгласие на Световната федерация на глухите с някои точки от новата „Резолюция и план за действие за предотвратяване на глухотата и загубата на слух” на СЗО (Резолюция EB139.R1), приета след доклад "Превенция на глухотата и загубата на слух" на 70-тата Световна здравна асамблея на 30 май 2017 г.

В т. (8) от тази Резолюция СЗО приканват държавите-членки, като вземат предвид националните си обстоятелства, да „подобряват достъпа до средства за комуникация чрез популяризирането на алтернативни методи за комуникация, като например жестовият език и надписите.

От СФГ не са съгласни жестовият език да се разглежда като „алтернативен метод” за комуникация. „Тази точка не отразява езика на знаците като първи език на глухите деца. И не разпознава езика на знаците като пълноправен език, който е равен на говоримите езици. Член 2 от Конвенцията за правата на детето ясно посочва, че знаковите езици са истински езици. Член 21 от Конвенцията изисква от националните правителства да приемат и насърчават използването на знаковите езици. От тази гледна точка не е уместно да се разглежда езика на знаците като алтернативен метод за комуникация.” – се твърди в изложението.

В позицията си СФГ акцентират върху научноизследователската информация за ранното придобиване на жестов език, което води до успешно езиково развитие на глухите деца: „Националните правителства трябва да бъдат насърчавани да предоставят обучение на жестов език на семейства с  глухи деца”.- категорични са от федерацията. И изказват съжаление, че световните министри на здравеопазването са пропуснали възможността да признаят това, за което са говорели изследователите от десетилетия, а именно, че жестовият език е от полза за всяко глухо дете. „Езикът на жестовете не е бил приоритет в новоприетата Резолюция за предотвратяване на глухотата и загубата на слух.”- се казва в текста на прессъобщението.

Има и друга точка, която тревожи СФГ по отношение на Резолюцията. Споменатата там Цел 4 (Гарантиране на приобщаващо и справедливо качествено образование и насърчаване на възможностите за учене през целия живот за всички), само подчертава значението на мерките, които е нужно да се предприемат, за да гарантират, че образователните институции са подходящи за всички и че предоставят безопасна, ненасилствена, приобщаваща и ефективна учебна среда. Но реално тази Цел 4 не казва нищо за тези възможности за учене, нито споменава жестовия език в контекста на употребата му от хората без слух.

От Световната федерация на глухите бихме искали да подчертаем, че чл.24 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) задължава държавите–членки да осигурят образование с жестовия език и да гарантират, че учителите владеят този език. Както се подчертава в документа за позицията на СФГ относно езиковите права на глухите деца, "те се сблъскват с бариери в образованието, ако учителите и връстниците им не владеят смислен език, което може да доведе до неграмотност. Ключът е да се гарантира, че глухите деца могат да получават образование на жестов език възможно най-рано.”- продължава изложението.

Световната федерация на глухите заключава, че ще продължи работата си по застъпничеството за повишаване на осведомеността на хората, работещи в областта на здравеопазването относно езика на жестовете и културата на глухите. През м. Юли тази година ще се проведе среща на заинтересовани страни по Програма на Световната здравна организация за предотвратяване на глухотата и загубата на слух, на която ще присъства Каспър Бергман, член на Управителния съвет на Световната федерация на глухите.

Христина Чопарова

Изображение: World Federation of the Deaf -Official

Световната федерация на глухите (WFD) и Синесурдс (CinéSourds) подписаха Меморандум за разбирателство (MOU), за да популяризират културната и езикова идентичност на световната общност на глухите.

Председателят на световната федерация на глухите Колин Алън (Colin Allen) и директорът на френската организация Синесурдс Дейвид Кейър (David Keyer), подписаха меморандума за разбирателство между двете организации в Лондон (Великобритания), на 15 март 2017 г. Този меморандум признава Световната федерация на глухите за официален патрон на Международния фестивал на глухите култури и сценични изкуства - Clin d'Oeil, организиран от CinéSourds. Меморандумът също така очертава ангажиментите на двете организации в насърчаване на богатството и разнообразието на глухите култури и изкуства с жестов език.

                        

Основан през 2003 г., фестивалът на тихата култура и сценични изкуства Clin d'Oeil се провежда на всеки две години през юли. На него се показват сценични изкуства от цял свят на глухи изпълнители на театър, танци, филми, визуални изкуства и улични представления с жестомимичен език, както и изложби. В рамките на фестивала се провеждат и семинари за деца и младежи. Фестивалът Clin d'Oeil е в съответствие с целите на Световната федерация на глухите, както и с разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (CRPD) за признаване на езика на знаците като равностоен език и съществена част от културната и езикова идентичност на световната Общност от глухи.

„Основната цел на Световната федерация на глухите е да подчертава значението на жестовия език във всички аспекти на живота. Фестивалът Clin d'Oeil подкрепя тази цел, като предлага платформа за представяне на театрални, филмови и други сценични изкуства чрез езика на жестовете. Тези културни и езикови фестивали позволяват на глухите хора да разширяват съзнанието на обществото за възможностите, които имат глухите хора. СФГ има удоволствието да си сътрудничи с фестивала чрез това споразумение за сътрудничество.” – коментира Колин Алън.

„Това е първият път в историята, когато двете наши организации се сближават помежду си, за да популяризираме нашите общи цели. Важно е да се демонстрира, чрез нашето взаимодействие, как организации със сходни цели могат да си сътрудничат. От Clin d'Oeil бихме искали да изразим своята благодарност към Световната федерация на глухите за подкрепата към световната култура на глухите.”- добави Дейвид Кейър.

            

Фестивалът ще се проведе в рамките на 4 дни - от 6 до 9 юли 2017 г., и повече информация за програмата и провеждането може да се намери на официалната му страница. Молби за медийна акредитация за отразяване на фестивала се подават до 31 май 2017 г. на посочените във формуляра контакти.

Христина Чопарова

Изображения: WFD и Clin d'Oeil

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”,

На 17 януари 2017 г. ще се проведат избори за председателство на Европейския парламент. Сред седемте кандидата за поста председател е и Хелга Стивънс. Тя е единият от двамата евродепутати със слухова загуба в ЕП. Стивънс е фламандски политик от Нов Фламандски Алианс, член на Европейския парламент и вицепрезидент на Европейската консервативна и реформатосрка група (ECR), която издигна кандидатурата и за председател на Европарламента. Защо се е кандидатирала за председател и в какво вярва, прочетете по-долу.

Родена е в Белгия, в градче, наречено Синт Тройден (в окръг Хаселт на провинция Лимбург). Следва право в Белгия, Англия и САЩ, а след дипломирането си работи като адвокат. Това не винаги изглежда толкова лесно, особено когато си без слух. Както шеговито казва за себе си, „Все още се чудя как оцелях в основното и във висшето училище, още повече, че тогава не ползвах и преводач.” И продължава: „Но разбрах, че ако работиш усилено, може да постигнеш доста. Избрах правото, защото това е отлична отправна точка и предлага широка гама от възможности след правното училище.

Хелга Стивънс е амбициозна млада жена, която освен всичко друго е и първият глух фламандец в Белгия, който получава степен по право през 1993 година и е регистриран като адвокат в Брюкселската адвокатска гилдия. Работила е за Европейския съюз на глухите (EUD) като директор. „Като адвокат аз можех да избирам да помогна на един човек, но като политик имах възможността поради по-голямото въздействие, да помагам на цели групи”. – казва Хелга. През 2004 г. тя става политик на пълен работен ден, когато бива избрана за член на Фламандския парламент. Три години по-късно, през 2007 г., тя бива назначена за общински сенатор и става член на Белгийския сенат. Кара втори мандат, когато през 2014 става член на Европейския парламент.

Европейската консервативна и реформатосрка група (ECR Group) е единствената група в Европарламента, която вярва в реалните реформи в ЕС. Нужни са дълбоки и структурни промени в начина, по който ЕС и неговите институции работят. „Европа се нуждае от нов подход и ние вярваме, че той не бива да бъде винаги около темата за „повече” или „по-малко” Европа, а за една по-добра Европа, базирана на децентрализацията, справедливостта, разнообразието и уважението към всички страни-членки – убедена е Хелга.

Винаги много активна жена и застъпник на равните възможности на всеки и навсякъде, Хелга Стивънс организира в ЕП международна конференция на тема „Многоезичие и равни права в ЕС: ролята на жестовите езици”, което е първото събитие от подобен вид в Европейския парламент, тъй като тя събра всички говорими и знакови езици заедно чрез близо 1000 участници. „В ЕС има 24 говорими езика, но има също и 31 различни езика на знаците, които често са пренебрегвани – каза Хелга. – С подкрепата на над 60 от членовете на Европейския парламент и политическия спектър, конференцията изпрати ясен сигнал, че ние не трябва да забравяме тези, които изискват тълкуване на езика на знаците, или висококвалифицираните специалисти, които предоставят тълкуване на жестовите езици навсякъде в Европа”.

За Хелга Стивънс е известно, че не се колебае да разчупва статуквото, да преодолява всякакви препятствия и да обединява хората. Затова се кандидатира за президент на Европейския парламент. „Кандидатирах се – казва тя – защото вярвам, че Европейският парламент, като пряко избирано събрание, трябва да бъде много по-отворен и представителен. Виждала съм как важни решения се вземат задкулисно от хора в няколко държави. Европа е обширна и разнообразна, и това разнообразие се нуждае да бъде представено, като всяка страна избере равни представители. Искам да покажа, че е възможно да имаме председател на Европейския парламент, който може да представлява и обединява всички европейски представители така, че да имаме един открит, прозрачен и ефективен парламент, по-добре сътрудничещ си с европейските граждани.”

Кандидатите за поста, според информация на ЕП, са: Елеонора Форенца (Италия), Жан Ламбер (Великобритания), Джани Питела (Италия), Лауренциу Рибега (Румъния), Хелга Стивънс (Белгия), Антонио Таяни (Италия) и Ги Верхофстад (Белгия).

На 17 януари 2017 година ще стане ясно кой ще заеме мястото на Мартин Шулц и под чие председателство ще бъде занапред Европейският парламент.

Христина Чопарова

Изображения: Youtube

Скъпи читатели,

Законът за европейска достъпност (European Accessibility Act (2015/0278 (COD)) отново е в обсега на вниманието в Европейския парламент - този път по повод Отвореното писмо, изпратено на 30 януари 2017 г. до членовете на ЕП от представители на Европейския форум на хората с увреждания (EDF), Европейска платформа AGE (за хора на възраст 50+) и Европейски потребителски интереси (ANEC).

На 6 януари т.г. Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO) в ЕП е публикувала доклада си върху Европейския закон за достъпност, в който има обезпокоителни предложения от Комисията, разводняващи смисъла на закона. Авторите на Отвореното писмо, както самите те заявяват в него, са дълбоко обезпокоени поради тази причина и са убедени, че подобни решения обезпечават неамбициозната позиция на Европейския парламент като непредставляващ интересите на потребителите в ЕС, и ненасърчаващ ефективно техните права, включително правата на 80 милиона души с увреждания и 190 милиона души на възраст над 50 години. С промените в Закона за европейска достъпност ЕП рискува непопулярността си в очите на всички тези европейски граждани, които са потребители на стоки и услуги.

В доклада на Комисията по вътрешни пазари и защита на потребителите има няколко ключови елемента, се посочва още в Отвореното писмо, които заплашват с неблагоприятно отражение върху изискванията за достъпност и връзките между отделните организации на лица с увреждания.

Според чл. 9 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ), страните членки са задължени да гарантират „достъп на равна основа с другите, с осигурена физическа среда, транспорт, информация и комуникации, включително информационни и комуникационни технологии и системи, както и на съоръжения и услуги, отворени и достъпни за обществеността както в градските, така и в селските райони”.

Предложенията за изменения в Закона за европейска достъпност предвиждат само определени продукти и услуги, които следва да са достъпни – като смартфони, таблети, компютри, билетни автомати и чек-ин машини, телевизори и телевизионни програми, банкомати, електронни книги и онлайн пазаруване. Тези предложения за изменения са в противоречие със задълженията, произтичащи от КПХУ. Ако бъдат приети тези изменения, Законът няма да подобри реално живота на гражданите на ЕС, смятат вносителите на Отвореното писмо.

Ключовите елементи, за внимание към които се настоява по-специално, са свързани с необходимостта в Закона да се включи, а не да отпада достъпността на архитектурната среда, задълженията на малките и средни предприятия, използването на общи критерии за изпълнение, независимо от естеството на съответните продукти и услуги, както и да се премахне твърдението, че съществуващите изисквания за достъпност в транспорта са достатъчни. И не на последно място, да има по-широко позоваване на други актове на ЕС като Директивата за обществени поръчки, Наредба за трансевропейска мрежа и структурните фонове.

Ключовите искания на авторите на писмото са подробно отбелязани в точки.

В заключение, вносителите на Отвореното писмо отбелязват, че през последните пет години Европейският парламент е изразил чрез резолюции подкрепата си за амбициозен Закон за европейска достъпност, със силни и обвързващи мерки за подобряване на достъпността на стоки и услуги на пазара на ЕС за хората с увреждания. Парламентът има също така, споменава се по-нататък в писмото, солиден опит по проблемите на достъпността и съвсем скоро е постигнал отличен резултат с приемането на Директивата за уеб достъпност.

Позовавайки се на това, вносителите на писмото считат, че в момент, когато основните принципи на Европейския съюз са оспорвани, ЕП трябва да докаже на гражданите, че прави разликата към по-доброто и че парламентът може да помогне на ЕС да се превърне в световен лидер в областта на достъпността и иновациите чрез стимулиране на вътрешния пазар на достъпни продукти и услуги.

Това е възможност за Европейския парламент да покаже отново, че има най-силният глас в защита правата и интересите на своите граждани. И това може да стане, ако членовете на ЕП приемат позиция относно Закон за европейска достъпност.

Отвореното писмо носи подписите на Янис Вардакастанис (Yannis Vardakastanis), председател на Европейския форум на хората с увреждания, Ан-Софи Парент (Anne-Sophie Parent), генерален секретар на Европейска платформа AGE и Стивън Ръсел (Stephen Russell), генерален секретар на Европейски потребителски интереси (ANEC).

Текстът на писмото е достъпен и на английски език в PDF формат.

Христина Чопарова

Изображение: Open letter

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”,

в контекста на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания*, темата за достъпността, залегнала в чл. 9 на КПХУ, е  водеща и в обсега на множество дискусии в Европейския съюза на глухите.

След като в началото на септември в ЕП започна процеса за приемане на Закона за европейска достъпност, бе проведен и дебат относно потенциалното въздействие на този Закон върху икономиката на ЕС и гражданите му, ако бъде приет и изцяло приложен. Тогава двамата депутати в ЕС с увреден слух – Адам Коща (Ádám Kósa) и Хелга Стивънс (Helga Stevens) изтъкнаха, че създаването на достъп е от решаващо значение не само за хората с увреждания, но и за европейското общество като цяло, и че почти всички страни-членки на ЕС, които са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, следва да поемат ангажимент по изпълнение на чл.9 от нея, като работят в посока приложение на достъпността. 

                                  

В контекста на тези обсъждания, на 18 октомври т. г. Европейският съюз на глухите, представляван от изпълнителния директор Марк Уитли (Mark Wheatley), взе участие в среща с главния директор по достъпността в Майкрософт, Джени Лей-Флъри (Jenny Lay-Flurrie), която е глуха.

                                   

Обсъдени са били въпроси, свързани с работата на компанията по отношение на достъпността, и как от Майкрософт прилагат КПХУ. Като пример за добра практика е приобщаващото наемане и осигуряване на подходяща работна среда за служители с увреждания. Транснационалната софтуерна компания провежда също и обучения за повишаване на осведомеността на служителите в институциите на ЕС относно достъпността и Конвенцията на хората с увреждания. 

-----

* Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Целта на конвенцията е да гарантира, че хората с увреждания могат да упражняват правата си в условията на равнопоставеност с всички останали граждани. Това е първият всеобхватен договор за правата на човека, който се ратифицира от ЕС като единно цяло. Конвенцията също така е подписана от всички 27 държави-членки на ЕС и ратифицирана от 16 от тях. ЕС става 97-ата страна по този договор. Конвенцията определя минимални норми, които имат за цел да гарантират на хората с увреждания пълен набор от граждански, политически, социални и икономически права, както и да защитават тези права. Тя отразява по-обширния ангажимент на ЕС за изграждане до 2020 г. на Европа без бариери за близо 80 милиона лица с увреждания в ЕС.

Христина Чопарова

изображения: EUD

 

 

Новини