Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, време е да обърнем поглед за кратък обзор към онова, което се случва на международната сцена.

Световната федерация на глухите (WFD) в края на октомври информира чрез сайта си, че към огромното семейство на световната тиха общност се е присъединила като член и Асоциацията на глухите от Обединените арабски емирства (UAE Deaf Association). Така тя става 135-тият член на Световната федерация на глухите. Колин Алън (Collin Allen), президент на СФГ и на Международния алианс на хората с увреждания, поздрави по повод присъединяването новите Редовни членове и изрази надеждите си за бъдещи ползотворни сътрудничества за каузите на глухите хора в Обединените арабски емирства.

Припомняме, че от 8 до 10 ноември 2017 г. в Будапеща (Унгария) Световната федерация на глухите ще проведе 3-тата Международна конференция под надслов „Пълно включване на езика на знаците”. Основната тема е убеждението, че пълното социално приобщаване на глухите хора е възможно, само ако жестовият език е признат официално и широко използван в обществото.

На 16 ноември в Лондон ще се проведе Конференция по телекомуникации, на която ще бъде обсъдена темата „Подобряване на достъпа за глухите” до телекомуникационни услуги (Enhancing Deaf Access – Telecommunication and Broadcasting Conference). Това е последното за тази година събитие,  което е организирано от британския Съвет по глухотата, и в което ще вземе участие Световната федерация на глухите.

След като Европейският съюз на глухите (EUD) още през м. май т.г. обнови на генерална асамблея в Малта ръководния си състав, за член на управителния съвет бе избрана София Изари (Sofia Isari)  от Гърция. Благодарение на нейната работа, в края на м. септември южната ни съседка направи промени в законодателството си и официално призна жестовия език.

Междувременно, Комисията по правата на жените и равенството между половете в Европейския парламент организира семинар на тема „Положението и правата на жените с увреждания” на 10 октомври 2017 г., с което предостави възможност за жените да споделят своя различен опит и да дадат принос към доклада, по който Комитетът ще продължи да работи и през 2018 г. Поканените експерти са споделили мненията си и са предложили практически решения за защита и насърчаване на правата на жените с увреждания. Изтъкнатите данни по време на обсъжданията са показали, че жените с увреждания формират приблизително 16% от цялото население на жените в Европа, а делът на жените във всяка страна, отчитащи увреждане, варира значително - от 6,3% в Италия до 33,6% във Финландия. Подчертано е било, че на равнище ЕС има няколко ангажимента, които укрепват правата на жените с увреждания в редица области на политиката. Например, Директива 2000/78 / на ЕС забранява дискриминацията и задължава да се направи подходящо настаняване по отношение на работното място и заетостта.

В много от държавите-членки на ЕС обаче не са застъпени политиките, заложени в някои евродирективи, което е причина жените с дефицити, включително и глухите жени, да продължават да бъдат обект на многостранна дискриминация, посегателства, тормоз, липса на образование и заетост, липса на достъп до жестови услуги. В хода на изказванията гледната точка на глухите жени е представила Джулия Пробст (Julia Probst), активист и блогър, като основните изводи от нейния доклад са, че жените без слухса изправени пред много бариери. В много случаи, като спешни ситуации или по време на посещения в болници, глухите жени не получават качествено тълкуване на жестов език, което ограничава комуникацията им и ги поставя в неблагоприятно положение.Изводите от проведения семинар са, че отрицателното въздействие на уврежданията е неравномерно разпределено между половете. Следователно, междусекторната перспектива е много важна. Необходими са съвместните усилия на държавни и неправителствени организации, за да се подобри положението и да бъдат защитени правата на жените, като Европейския съюз на глухите ще продължи да отстоява позициите си за недискриминация.

Христина Чопарова

Изображения: EUD, WFD

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, нека припомним някои основни положения около Закона за европейска достъпност.

На 13 юли  2016 г. Комисията по култура и образование (Culture & Education (CULT) Committee) на Европейския парламент поиска аудио-визуалните медийни услуги да отпаднат от Закона за европейска достъпност (EAA). И изтъкна две причини за промените. Едната е, че аудио-визуалните медийни услуги не следва да са в Закона за европейска достъпност, а само в Директивата за аудио-визуални медийни услуги (AVMS). И втората причина – че тези услуги са в конфликт с опазването на културното многообразие по света. Директивата датира от 2010 г., и за цялото това време не е довела до потребление на аудио-визуалните медийни услуги навсякъде в Европа, поради което CULT поиска от нея да отпадне чл.7, касаещ достъпността.

Всичко това предизвика сериозни безпокойства в средите на организациите на хора с увреждания, възрастни хора и граждани без слух. Становища от Европейския форум на хората с увреждания, Европейския съюз на глухите и други организации на глухи  и тежкочуващи хора заляха Европейския парламент.

В началото на м. Септември 2016 г. ЕП започна разглеждане на Закона за европейска достъпност и в духа на дебатите двамата депутати в ЕС с увреден слух – Адам Коща (Ádám Kósa) и Хелга Стивънс (Helga Stevens) изтъкнаха, че създаването на достъп е от решаващо значение не само за хората с увреждания, но и за европейското общество като цяло, и че почти всички страни-членки на ЕС, които са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, следва да поемат ангажимент по изпълнение на чл.9 от нея, като работят в посока приложение на достъпността. 

На 30 януари 2017 г. представители на три организации (Европейския форум на хората с увреждания (EDF), Европейска платформа AGE (за хора на възраст 50+) и Европейски потребителски интереси (ANEC) изпращат Отворено писмо до ЕП във връзка с обезпокоителните изменения на Закона за европейска достъпност. Исканията им имат резон, особено що се касае до изграждането на среда, субтитрите и жестовият език, електронните книги и всички останали услуги, до които следва да имат достъп възрастните и хората с увреждания.

На 13 септември 2017 г. в Европейския парламент в Страсбург, Франция, се провежда разискване относно Закона за европейска достъпност, в което са били представени много и различни мнения и позиции. Като представител на гражданите без слух в ЕС, Европейският съюз на глухите (EUD) е подкрепил възгледите на онези, чиято цел е да създават по-достъпни продукти и услуги за всички европейци, включително за хората с увреждания, вместо да благоприятстват интересите на индустрията. От ЕСГ са подкрепили виждането, че недостъпността води до изключване и дискриминация, която противоречи на ценностите на ЕС. Непосредствено преди гласуването изпълнителният директор на Европейският съюз на глухите Марк Уитли (Mark Wheatley) провежда среща с Европейския форум на хората с увреждания и с членове на Европейския парламент, с цел окончателни действия за застъпничество, за да ги убеди да гласуват за силен Закон за европейска достъпност, както и да получи уверенията им, че вотът ще има положително въздействие върху живота на хората с увреждания в ЕС.

На 14 септември 2017 г. в ЕП в Страсбург се провежда пленарното гласуване на Закона за европейска достъпност. Непосредствено преди самото гласуване, Марк Уитли осъществява и интервю с Мортен Льокегард (Morten Løkkegaard), докладчик по Закона, член на ЕП от социалистическата партия, който също така е и член на Комисията по култура и образование, ангажирана с Директивата за аудио-визуални медийни услуги.

По-долу следва превод на интервюто, с някои съкращения. Оригиналният видео-материал с цялото интервю може да видите ТУК

Бихте ли могли да обясните как сте се ангажирали със съответните заинтересовани страни, от организации, представляващи лица с увреждания, при изготвянето на закона?

Да, на първо място, вие със сигурност сте прав, че това е много важна част от  законодателството. Едно от нещата, които научих много бързо, след като бях назначен за докладчик, е че тази борба за по-добри условия за организациите на хора с увреждания е борба, която продължава от десетилетия. Разбрах, че за да успея в тази работа, трябваше да се ангажираме отблизо с тези заинтересовани страни. Така че го направих. Първата ми среща, която имахме в кабинета ми миналата година, беше, струва ми се, с организация на хора с увреждания, подобна на вашата. Имахме добра дискусия за предизвикателствата, пред които сте изправени, за обхвата на този въпрос и едно от нещата, които разбрах, е, че това включва много, много хора в Европа. Чух данни за 80 милиона, както и за 120 милиона души, в зависимост от това как се определят хората с увреждания или хората с ограничени функции. Въпреки това бързо разбрах, че тази работа ще бъде изключително важна и че просто трябваше да направим важни стъпки точно сега.

Добре. Както знаете, Европейският форум на хората с увреждания лобира невероятно трудно за Закона за европейска достъпност. Има много точки, предстоящи за обсъждане, какво включват те? Ако не са включени, защо?

Е, това е голям въпрос, защото бяха обсъдени толкова много неща, толкова много неща бяха поставени на масата в тези дискусии и преговори. Бих казал, че докладът, изменен за гласуването днес, е много добър и балансиран, и е съобразен с повечето от нещата, за които  е загрижен Европейският форум на хората с увреждания. Също така чух от ЕФХУ още преди няколко дни, че докладът е много по-задоволителен сега, отколкото преди няколко седмици. Ако ми дадете възможност, мога да ви дам още подробности за някои от ключовите въпроси, които обсъждахме и по които имаше раздвижване. Едно от нещата, които предизвикаха разгорещена дискусия по време на този процес, е изграждането на среда. Това беше сериозен въпрос и много труден, защото когато говорим за изградена среда като такава, политически и практически това е огромна област, ако желаете да  подобрите възможностите за хората с увреждания. Трябва да вземем под внимание и държавите-членки, тъй като в края на краищата ние сме още в началото на преговорите с тях. Тези държави-членки са много скептични към цялостната идея да се включва изграждането на среда в обхвата на дискусията. Така че, както споменах, имахме разгорещена дискусия по време на процеса между различни групи в Парламента. Според мен, ние трябва да бъдем реалисти в очакванията си. Някои други групи в Парламента имат различни гледни точки от тази. И разбира се, Европейският форум на хората с увреждания много усилено настояваше точките за достъпност да получат възможност за включване в закона. Щастлив съм да заявя, че по отношение на изграждането на среда постигнахме много хубав компромис, в който изграждането на среда всъщност е част от пакет услуги, така че има много конкретно предложение, което беше една от основните идеи на ЕФХУ. Има и много други, които мога само да спомена, без да навлизам в подробности, относно правилата за обществени поръчки, които са много важни. В областта на аудио-визуалната част имаме по-малки несъгласия, и аз съм уверен, че в тази област можем да постигнем някакъв напредък.  Общо взето, смятам, че повечето от въпросите, за които се проявява загриженост, са взети под внимание.

Надявам се, че гласуването днес ще върви добре и че становището на Европейския форум на хората с увреждания ще срещне подкрепа. Нека се върнем отново на споменатите от вас Аудио-визуални медийни услуги и директивата за тях, тъй като това е важно за глухите граждани и по-специално по отношение на субтитрирането и жестовия език за ТВ формати. Как действително са представени в Закона за европейска достъпност аудио-визуалните медийни услуги?

Да, те са част от закона, но технически дискусията за аудио-визуалните медийни услуги върви паралелно с тази за Закона за европейска достъпност. Така че за мен и за моите колеги, които се занимаваме с това, е важно да не правим двойна регулация и да не внесем повече объркване, отколкото яснота. Така че водещият принцип, който следваме, е в съответствие с изискванията, залегнали в настоящата Директива за аудио-визуалните медийни услуги. Това е добра новина за глухите хора, струва ми се, тъй като имаме известна яснота какво можем да поискаме от телевизионните оператори, например, и на какви потребителски нужди те биха могли да отговорят. Но може да сте сигурни, че това е взето под внимание. Както казах преди малко, това е една от областите, за които съм сигурен, че в бъдеще глухите ще получат по-добри условия не само по отношение на телевизията, но също и в онлайн медиите.

Глухите граждани и Европейският съюз на глухите са загрижени за директивата за аудио-визуални медийни услуги, тъй като е очевидно, че там няма припокриване с Европейския закон за достъпност, а ние се нуждаем от уверение, че всъщност има такова. Как да сме сигурни, че няма объркване какво са покрили в законодателно отношение и двата акта?

Струва ми се, че това е доста труден въпрос. Аз не съм юрист и разчитах на моите експерти, които ми казаха, че всичко е наред. Що се отнася до мен, аз съм тук като докладчик, разбира се, и не мога да дам никакви гаранции, но мога да кажа, че съм истински загрижен. Аз съм също и член на комисията по култура, която е водещата комисия относно директивата за аудио-визуални медийни услуги. Разговарях с моите колеги тук и те ме увериха, че ще бъде направено всичко възможно да премахнем опасенията ви, и да има припокриване между закона и директивата. Въпреки че не съм юрист,  мога да ви кажа, че ще направим, каквото можем.

Благодаря Ви. Ако Европейският закон за достъпност бъде приет, как мислите, че ще подобри той живота на хората с увреждания и на глухите граждани в бъдеще? Какъв, според вас, ще бъде неговият ефект върху техния живот?

Това е ключов и много добър въпрос, тъй като моята загриженост през цялото време бе за очакванията, които сме изградили през тази година, а през последното десетилетие имаше прекалено много дискусии. Наистина е важно от политическа гледна точка да се изграждат правилните очаквания. Това беше една от основните дискусии тук между различните групи, които много пристрастно говореха за всички онези правилни неща, които биха били сладка музика в ушите на организациите на хората с увреждания. От друга страна, мисля, че това подкрепя моята гледна точка да бъдем реалисти. Но нека бъдем честни, истинската дискусия не е тук. Можем да се съгласим с много неща, когато става въпрос за подобряване на живота на хората с увреждания, но истинските усилия, истинското предизвикателство тук са преговорите с държавите-членки. Защото за да се направят подобрения, държавите-членки трябва да изпълнят новите правила. И като законодател мога да Ви уверя, че едно от най-големите предизвикателства за нас като законотворци в този Парламент е внедряването на тези закони в държавите-членки. Много от тях не са готови, а това е ключов проблем за законодателството. И връщайки се на Европейския закон за достъпност, това ще бъде най-големият проблем. Да накараме държавите-членки да предприемат последващи действия и да ги приложат – това може да се окаже ключов проблем в бъдеще. Затова е толкова трудно за мен, бидейки тук, да давам гаранции за това, което може да се случи, но мога да ви уверя, че в преговорите, в тристранните срещи, като докладчик аз ще направя каквото мога. И да заявя на държавите-членки: „Моля, нека бъдем конкретни, нека го направим и намерим възможен компромис”. Това е моя грижа.

Благодаря Ви, че отделихте време да се срещнете с нас. Надявам се, че гласуването ще премине възможно най-добре и ще има положителни резултати за глухите граждани и хората с увреждания в Европа.

 И аз се надявам на същото, затова ще продължим да работим за това!

---

Предстои да видим какви са резултатите от гласуването на Закона за европейска достъпност, за които ЕСГ ще подаде информация през настоящата седмица.

Христина Чопарова

Изображения: EUD

Днес, 10 юни 2017 г., Световната федерация на глухите публикува в официалната си страница в социалната мрежа Фейсбук прессъобщение, излъчено от Хелзинки, Финландия. В него се изразява позиция на несъгласие на Световната федерация на глухите с някои точки от новата „Резолюция и план за действие за предотвратяване на глухотата и загубата на слух” на СЗО (Резолюция EB139.R1), приета след доклад "Превенция на глухотата и загубата на слух" на 70-тата Световна здравна асамблея на 30 май 2017 г.

В т. (8) от тази Резолюция СЗО приканват държавите-членки, като вземат предвид националните си обстоятелства, да „подобряват достъпа до средства за комуникация чрез популяризирането на алтернативни методи за комуникация, като например жестовият език и надписите.

От СФГ не са съгласни жестовият език да се разглежда като „алтернативен метод” за комуникация. „Тази точка не отразява езика на знаците като първи език на глухите деца. И не разпознава езика на знаците като пълноправен език, който е равен на говоримите езици. Член 2 от Конвенцията за правата на детето ясно посочва, че знаковите езици са истински езици. Член 21 от Конвенцията изисква от националните правителства да приемат и насърчават използването на знаковите езици. От тази гледна точка не е уместно да се разглежда езика на знаците като алтернативен метод за комуникация.” – се твърди в изложението.

В позицията си СФГ акцентират върху научноизследователската информация за ранното придобиване на жестов език, което води до успешно езиково развитие на глухите деца: „Националните правителства трябва да бъдат насърчавани да предоставят обучение на жестов език на семейства с  глухи деца”.- категорични са от федерацията. И изказват съжаление, че световните министри на здравеопазването са пропуснали възможността да признаят това, за което са говорели изследователите от десетилетия, а именно, че жестовият език е от полза за всяко глухо дете. „Езикът на жестовете не е бил приоритет в новоприетата Резолюция за предотвратяване на глухотата и загубата на слух.”- се казва в текста на прессъобщението.

Има и друга точка, която тревожи СФГ по отношение на Резолюцията. Споменатата там Цел 4 (Гарантиране на приобщаващо и справедливо качествено образование и насърчаване на възможностите за учене през целия живот за всички), само подчертава значението на мерките, които е нужно да се предприемат, за да гарантират, че образователните институции са подходящи за всички и че предоставят безопасна, ненасилствена, приобщаваща и ефективна учебна среда. Но реално тази Цел 4 не казва нищо за тези възможности за учене, нито споменава жестовия език в контекста на употребата му от хората без слух.

От Световната федерация на глухите бихме искали да подчертаем, че чл.24 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) задължава държавите–членки да осигурят образование с жестовия език и да гарантират, че учителите владеят този език. Както се подчертава в документа за позицията на СФГ относно езиковите права на глухите деца, "те се сблъскват с бариери в образованието, ако учителите и връстниците им не владеят смислен език, което може да доведе до неграмотност. Ключът е да се гарантира, че глухите деца могат да получават образование на жестов език възможно най-рано.”- продължава изложението.

Световната федерация на глухите заключава, че ще продължи работата си по застъпничеството за повишаване на осведомеността на хората, работещи в областта на здравеопазването относно езика на жестовете и културата на глухите. През м. Юли тази година ще се проведе среща на заинтересовани страни по Програма на Световната здравна организация за предотвратяване на глухотата и загубата на слух, на която ще присъства Каспър Бергман, член на Управителния съвет на Световната федерация на глухите.

Христина Чопарова

Изображение: World Federation of the Deaf -Official

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, в последните месеци преди заслужения летен отдих, много от организациите на хора без слух по света се подготвиха за сериозните дела, които ги очакват след разгара на лятото – обновиха с нови членове ръководствата си, участваха в публични дискусии по значими въпроси за правото на глас и заетостта (EUD), назначиха външни юридически съветници и направиха съвместни проекти за улеснена комуникация (WFD). У нас също има развитие по теми, за които сме ви информирали.

Какво ново от тихия свят?

На 7 юни т.г. Европейският съюз на глухите участва в публична дискусия с тема „Правото на хората с увреждания да гласуват на изборите за Европейски парламент”, организирана от Експертната проучвателна група SOC/554 в Европейския икономически и социален комитет (European Economic Social Committee (EESC). Като страна по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (United Nations Convention on the Rights of Persons with Disabilities (UN CRPD), ЕС има задължението да гарантира, че всички лица с увреждания, включително глухите, се ползват с еднакво признаване пред закона (член 12) и Пълно участие в политическия живот (член 29). Тези права са защитени и от членове 21 (Недискриминация), 26 (Интеграция на хората с увреждания), 39 (Право на избиране и кандидатстване в избори за Европейски парламент) и 40 (Право на глас и за кандидати на общински избори) от Хартата на основните права на ЕС. Пълното участие на хората с увреждания в обществото също е основен елемент от Европейската стратегия за хората с увреждания.

Целта на публичната дискусия е била чрез доклада на Експертната група и нейното изследване да се информира гражданското общество и да бъдат изслушани становищата на съответните заинтересовани страни относно бариерите, които те и техните членове срещат по време на изборите. Изследването на експертите е разкрило, че хората с увреждания остават изключени от политическото участие или имат ограничени права чрез правни и физически бариери. Възможността за активно участие в политическия живот и гласуването е в основата на всяко демократично общество - отричането на това на хората въз основа на увреждания представлява форма на дискриминация. За глухите има много специфични бариери, които значително ограничават тяхното активно участие в политическия процес на вземане на решения. Дебатите, манифестите, кампаниите или всяка друга подходяща информация, която е от решаващо значение при формирането на политическо решение, трябва да бъде напълно достъпна чрез тълкуване с жестомимичен език или чрез субтитриране за глухите избиратели, което да им позволява да направят информиран избор и да упражняват ефективно правото си на глас.

Хелга Стивънс, член на Европейския парламент (Helga Stevens, MEP), е подчертала, че особено самият Европейски парламент и неговите заседания на комисията трябва да станат напълно достъпни за глухите, за да могат да направят информиран избор по време на изборите. Достъпът до политическо участие често се разбира като премахване на физическите бариери при достъпа до гласовете и бюлетините, но за глухите лица се срещат различни бариери: липсата на тълкуване на знаковите езици или субтитрирането преди и по време на изборите прави и политическия процес недостъпен.

Отново на 7 юни, ЕСГ присъства и на събитие на тема „Приобщаването на хората с увреждания към изпълнението на целите на устойчивото развитие от страна на Европейския съюз”, организирано от Интергрупата на Европейския парламент за хората с увреждания и Европейския форум на хората с увреждания. През септември 2015 г. 193 световни лидери приеха нова програма за устойчиво развитие, за да спрат бедността, да защитят планетата и да осигурят просперитет, като се срещнаха на високо равнище и под надслов "Никой не е забравен". Програмата за устойчиво развитие за 2030 г. съдържа 17 цели за устойчиво развитие и 169 цели, които да бъдат постигнати през следващите 15 години. За първи път в историята държавите-членки ясно се ангажираха да подобрят живота на хората с увреждания в контекста на глобално споразумение, насочено към всички. Тези цели бяха представени и на Международната среща в Бояна, за която „Ние ви чуваме” ви информира.

Европейският съюз играе решаваща роля за успешното постигане на Целите за устойчиво развитие до 2030 г. На дискусията отново бе подчертано, че е необходимо институциите на ЕС да работят съвместно с гражданското общество и националните правителства, за да реализират целите на европейско и национално равнище. Европейският съюз на глухите поема ангажимента да следи за изпълнението на тези цели в европейски аспект, за да може да информира членовете си за необходимите действия на национално ниво.

Какво предстои до края на лятото?

Разбира се, летните месеци не са лишени от международни срещи и събития. От 12 до 16 юли 2017 в университета Виланова в САЩ ще се състои Втора конференция на глухите преводачи. В същия период (13-16 юли 2017) в Ричмънд, Канада ще се проведе международна конференция на организацията на Деца на глухи родители (Children of Deaf Adults – CODA). В тази организация повечето синове и дъщери на глухи родители са с естествен слух. Те са с двуезикова култура, ползващи както устната комуникация, така и жестомимичната, идентифицирайки се както с културата на глухите, така и с тази на чуващите хора. Децата на глухи родители са мост, движейки се на границата между тихия и звучния свят, свързвайки глухите си родители със света на звуците, в който живеят. 90% от децата, родени от глухи възрастни, могат да чуват нормално, което превръща CODA в значителна и широко разпространена общност по целия свят. Често срещаната абревиатура KODA (Kid of Adult Adult) понякога се използва за обозначаване на деца на глухи родители под 18-годишна възраст.

От 16 до 18 юли 2017 Международният комитет по спорт за глухи (ICSD) ще проведе своя 46-ти Конгрес в Турция, където веднага след конгреса стартират летните паралимпийски игри за глухи Дефлимпикс, приключващи на 31 юли. Август също ще мине под знака на конференции и срещи, а в началото на септември (8-10) Европейския форум на преводачите на знаков език (EFSLI) ще проведе интересна дискусия в Тулуза, Франция, на тема преводаческите услуги в медицински, психиатрични и други здравни заведения. В последната седмица на септември всяка година се отбелязва Международната седмица на глухите, която през 2017 ще бъде в рамките на 18-24 септември. Напомняме, че темата на тазгодишното издание е „Пълно включване с езика на знаците”, какъвто е слоганът и Букурещката конференция на СФГ този ноември.

Какво се случва у нас?

Развитие има по темата за  ТЕЛК-решенията. Заместник-министърът на труда и социалната политика Султанка Петрова заяви, че реформата в тях е приоритет на правителството. Тя подчерта, че комисиите вече работят, но е нужно да се извършат промени в методиката за определяне на инвалидността. До 31 октомври МТСП ще представи своята концепция за реформата.

Художничката без слух Мирела Венциславова от Русе, за която „Ние ви чуваме” наскоро ви разказа, в момента се радва на разнообразна професионална подготовка за втората си самостоятелна изложба. Курсовете по рисуване, които тя посещава няколко пъти седмично, са организирани със съдействието на Сдружение „Дунавско сияние” и с финансовата подкрепа на народния представител Крум Зарков. И през септември очакваме нови сътворени от тишината вълшебства.

Христина Чопарова

Изображения:  EUD, Султанка Петрова

 

 

Световната федерация на глухите (WFD) и Синесурдс (CinéSourds) подписаха Меморандум за разбирателство (MOU), за да популяризират културната и езикова идентичност на световната общност на глухите.

Председателят на световната федерация на глухите Колин Алън (Colin Allen) и директорът на френската организация Синесурдс Дейвид Кейър (David Keyer), подписаха меморандума за разбирателство между двете организации в Лондон (Великобритания), на 15 март 2017 г. Този меморандум признава Световната федерация на глухите за официален патрон на Международния фестивал на глухите култури и сценични изкуства - Clin d'Oeil, организиран от CinéSourds. Меморандумът също така очертава ангажиментите на двете организации в насърчаване на богатството и разнообразието на глухите култури и изкуства с жестов език.

                        

Основан през 2003 г., фестивалът на тихата култура и сценични изкуства Clin d'Oeil се провежда на всеки две години през юли. На него се показват сценични изкуства от цял свят на глухи изпълнители на театър, танци, филми, визуални изкуства и улични представления с жестомимичен език, както и изложби. В рамките на фестивала се провеждат и семинари за деца и младежи. Фестивалът Clin d'Oeil е в съответствие с целите на Световната федерация на глухите, както и с разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (CRPD) за признаване на езика на знаците като равностоен език и съществена част от културната и езикова идентичност на световната Общност от глухи.

„Основната цел на Световната федерация на глухите е да подчертава значението на жестовия език във всички аспекти на живота. Фестивалът Clin d'Oeil подкрепя тази цел, като предлага платформа за представяне на театрални, филмови и други сценични изкуства чрез езика на жестовете. Тези културни и езикови фестивали позволяват на глухите хора да разширяват съзнанието на обществото за възможностите, които имат глухите хора. СФГ има удоволствието да си сътрудничи с фестивала чрез това споразумение за сътрудничество.” – коментира Колин Алън.

„Това е първият път в историята, когато двете наши организации се сближават помежду си, за да популяризираме нашите общи цели. Важно е да се демонстрира, чрез нашето взаимодействие, как организации със сходни цели могат да си сътрудничат. От Clin d'Oeil бихме искали да изразим своята благодарност към Световната федерация на глухите за подкрепата към световната култура на глухите.”- добави Дейвид Кейър.

            

Фестивалът ще се проведе в рамките на 4 дни - от 6 до 9 юли 2017 г., и повече информация за програмата и провеждането може да се намери на официалната му страница. Молби за медийна акредитация за отразяване на фестивала се подават до 31 май 2017 г. на посочените във формуляра контакти.

Христина Чопарова

Изображения: WFD и Clin d'Oeil