Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, ноември е интересен месец откъм международни събития за хора със слухови дефицити. Нека ги видим. 

17-та Международна конвенция за глухи илюзионисти (Deaf Magicians). От 4-ти до 11 ноември 2018 г. в Лимасол (Кипър) фокусници от цял свят си дадоха среща. В продължение на четири дни участници от 8 държави са представяли уменията си в изкуството на магията, оценено от професионалисти, както подобава. Победителите са били обявени на гала вечеря на 9 ноември и отличени в пет категории (Stage Magic, Women Magic, Comedy Magic, Merlin Magic и Micro Magic).

Боряна Топчиева и шоуто ú, които „Ние ви чуваме” имаше удоволствието да ви представи, са били специални гости на илюзионния фест. Боряна, която от малка обича фокусите, е била поканена да бъде и водеща на шоуто. Следващото, 18-то издание на Deaf Magicians ще бъде в Испания през 2020г.

Да можеш да накараш предметите да изчезват, да изваждаш монети от места, където не би трябвало да се намират, да четеш мисли, да превръщаш ръцете си във вълшебна пръчица. Изкуството на магията е именно в това – да създадеш реалност, в която публиката иска да повярва. И да иска още. И още. И не, на магията не са подвластни само децата, но и възрастните – да си в реалност, в която те очарова властта да караш предметите да изчезват и да се появяват. Разбира се, че не е истинско... и все пак е толкова истинско, колкото го виждат очите ти.

От 16 до 18 ноември 2018 г. в Осло (Норвегия) ще се проведат Дни на културата на глухите (Deaf Culture Days). В рамките на два дни хората без слух ще се насладят на разнообразен миманс и театрални представления в богата програма, достъпна на сайта на клуба на глухите в Осло (Oslo Deaf Club), които са и организатори на събитието. То ще се проведе в Конгресния център на града, чието име от старонорвежки означава „божественост”.

И говорейки за култура на глухите, нека поясним за онези, които не са запознати с понятието, че Културата на глухите не е свързана само и единствено с жестовия език или манталитета на хората без слух, както е прието да считат у нас. Това понятие обозначава целият набор от съхранено познание за развитието на глухата общност, тяхната идентификация (да не се бърка с идентичност!) като принадлежащи в тази общност, уменията им в развиване и обогатяване на жестовите езици в тяхната държава, както и целия социо-културен архив от обособяването им като общност до наши дни. Включително и обменът им с други тихи култури, благодарение на което се случва и прогресът.

Театралното изкуство и в частност пантомимата, всякога е било част от културата на глухите хора, с традиции и дълбоки корени.

И накрая, в унисон с идващите празници, Ноември напомня, че е месец на уюта. Месец, в който се отварят множество празнични базари, които не са само място за обмен на стоки, но преди всичко са социално събитие, на което си дават среща хора без слух от всякакви националности. Така на 17 ноември 2018 г. в Дюселдорф (Германия) отваря врати базарът за ръчно правени предмети Deaf Messe, където в продължение на няколко дни хора без слух ще показват изработените от тях изделия с практическа и естетическа стойност. Отново от Боряна, която за поредна година ще посети този базар, научихме, че „...в една голяма зала се събират глухи хора от различни градове в Германия, не само от Франкфурт, и показват как правят ръчни плетива. Изработват различни предмети и излагат вече готови. Продават и купуват на място. Всеки месец в различен град на Германия се организират такива базари”.

Без съмнение, много от хората без слух са творчески натури и обичат да създават красота с ръцете си  - дали ще плетат, шият, рисуват, моделират или гравират, всичко се прави с идеята да бъде дар, да радва и да е полезно за другите. Все пак, чрез материалния обмен се разширява и обогатява и социалният. Затова е прав Достоевски, че красотата ще спаси света. И тук изобщо не е от значение дали тя се случва в Тишина, но подсказва, че може да се случва и въпреки нея.

Христина Чопарова

Изображения: Deafmagic, NDF, Deafmesse

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, за ползвателите на жестов език е от особена важност да имат не само достъп до информация, но и до качествен превод на същата. Поради това темата за професията на жестовия преводач е често пъти предмет на дискусии, с оглед професионализма, етиката и точната дефиниция на преводаческите услуги. Такава дискусия е била проведена на 25 май т.г. по време на конференцията „Развитие на жестовия превод за глухи” в Хамбург, Германия.

Проектът „Развитие на жестовия превод за глухи” е финансиран от програма Еразъм + и началото му започва още през септември 2015 г. Предвиден е да приключи през август 2018 г., като целите му са да развива преводаческите услуги от глухи преводачи за хора със слухови дефицити в Европа. В проекта партньорски си сътрудничат пет организации – Европейски форум на преводачите на знаков език (EFSLI), Хамбургски университет, Университет за приложни науки (HUMAK),Политехническия институт в Коимбра и Датската национална асоциация на глухите (DDL).

Европейският съюз на глухите (EUD) е бил представен в Хамбург от президента на ЕСГ д-р Марку Йокинен (Markku Jokinen) и от София Изари (Sofia Isari), член на УС на ЕСГ и председател на Комитета на глухите преводачи към Европейския форум на преводачите на знаков език. На конференцията в Хамбург, пред 120 участника от 20 страни, Марку Йокинен е изнесъл презентация, в която лобира за развитието на професията „глух преводач”, подчертавайки, че това е особено важно за Европа, като се има предвид качеството на услугата, обучението на специалистите и различните нива на квалификации.

Според д-р Йокинен, особено е важно да се отбележат няколко аспекта в концепцията за глух преводач. Преди всичко областите, в които неговите умения и услуги са необходими: на сляпо-глухи хора, глухи по рождение, ранноглушели ползватели на жестовия език и при международни срещи, включващи същите таргети. На второ място, Марку Йокинен е подчертал важността професията „глух преводач” да се основава на опитността, която преводачът има като носител на естествения знаков език. Към нея следва да се добавят също повече естествени лингвистични и културни умения, опит и познания.

Друг от важните въпроси, повдигнати от д-р Йокинен, е дали е нужно предефиниране или изцяло нова дефиниция на понятието „жестов преводач”. Гилдията включва чуващи преводачи от и на жестов език, глухи преводачи и тълкуватели. Те следва да бъдат със статут на самостоятелни професии, смята президентът на ЕСГ. И когато е необходимо, да работят в тясно сътрудничество, тъй като имат една обща цел – качествен и многопластов превод за възможно най-пълноценно информиране на хората без слух.  

Специално внимание е било отделено на темата за Етичния кодекс на всички преводачи от знаков език  - специфични насоки и квалификации при преводачески нива 1 и 2 (L1, L2). (Нивата за преводачи на знаков език са общо пет, като първо е за начинаещи, второ – чиракуващи, трето – основни, четвърто – напреднали и пето – майстори. Бел. авт.)

Квалификациите са особено важен компонент, за да бъдат избегнати ситуации като тази, в които съществува риск преводаческата професия да се компрометира от неоторизирани лица („Колко е важен професионалният жестов превод”). Вижда се колко е голяма отговорността и ролята на преводача от и на знаков език за опазване имиджа на професията както чрез компетенции, така и чрез етика.

Конференцията е осигурила възможности за градивен диалог между партньорите на проекта „Развитие на жестовия превод”, за да се откроят по-ясно бъдещите перспективи.

Христина Чопарова

Изображение: EUD

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, на 6 декември 2017 г. Европейският форум на хората с увреждания (European Disability Forum) в ЕП в Брюксел (Белгия), организира и проведе за четвърти пореден път мащабното събитие, наречено Европейски парламент на хората с увреждания (European Parliament of Persons with Disabilities). Това събитие е уникална възможност за градивен диалог между европейски граждани с увреждания, лидери и активисти и избраните от тях представители. Четвъртата сесия на ЕПХУ тази година съвпада и с  20-тия юбилей на организаторите.

Срещата са уважили повече от 450 делегати от представителни организации на хора с увреждания от цяла Европа, членове на Европейския парламент (ЕП) и високопоставени представители на други институции на ЕС. Основните теми на четвъртото издание на ЕПХУ са били правата на хората с увреждания и правото им на участие в политическия и обществен живот, прилагането на Конвенцията на ООН и Целите за устойчиво развитие 2030.

Събитието са открили председателят на ЕП Антонио Таяни и президентът на ЕФХУ Янис Вардакастанис. По думите на Таяни, ангажиментът за подобряване на живота на хората с увреждания се основава на европейските ценности, включително привързаността към свободата, равенството и приобщаването на всички хора в обществото. Тези ценности трябва да бъдат превърнати в конкретни действия, които да позволят на всеки човек да живее самостоятелно и да има увереността, че европейското общество дава възможности на всички. Европейският форум на хората с увреждания е крайъгълният камък в диалога между избраните представители в ЕС и гражданите с увреждания, и винаги е бил силен защитник на техните права, като в последните си две издания – по думите на Вардакастанис – е популяризирал и защитил тези права по време на законодателните преговори относно правото на равен достъп до интернет, на транспорта или на независимия живот, както и на структурните фондове - в съответствие с разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на човека.

Европейският парламент на хората с увреждания е бил разделен на три панела, като в първия фокусът е бил върху политическото участие на хората с увреждания. Под модераторството на глухия евродепутат Адам Коща, съпредседател на интергрупата на ЕП, е протекло обсъждане какво трябва да се направи за изборите за Европейски парламент през 2019 г., за да бъде напълно достъпен. Подчертани са били проблемните въпроси, като правните и административни бариери, недостъпните процеси и информация и липсата на осведоменост за политическите права, които могат да лишат хората с увреждания от възможността да участват в политическия живот на своите общности. Изготвен е бил и Манифест на ЕПХУ относно Европейски избори 2019, в който се настоява избирателните секции да са достъпни за всички лица с увреждания и че процедурите за гласуване (включително за гласуване от разстояние) е необходимо да са достъпни и лесни за разбиране. Избирателните кампании и материали, политическите дебати, програмите на политическите партии и уебсайтовете трябва да бъдат достъпни и включващи хора с увреждания.

              

Вторият панел, под модераторството на съпредседателите на интергрупата на ЕП за хората с увреждания - глухия евродепутат Хелга Стивънс и българската активистка Костадинка Кунева от гръцката левица „Сириза”, - е обхванал всички въпроси, свързани с Европейската стратегия 2020-2030. Марку Йокинен, председател на Европейския съюз на глухите (European union of the Deaf), e подчертал, че за глухите европейци някои от препоръките в тази стратегия са особено важни. Той е напомнил, че Комитетът е препоръчал на Европейския съюз да предприеме необходимите мерки, за да наложи прилагането на своето законодателство относно достъпа до информация и комуникация, за да улесни достъпа до езика на знаците. И че ЕС следва редовно да следи за спазването на изискванията и да докладва на гражданите за това как държавите - членки спазват тези задължения в директивата за достъпност, и че е крайно време вече да се приеме многообсъжданият Закон за европейска достъпност. Марку Йокинен е изтъкнал, че е изключително важно да се вземе предвид гледната точка на глухите граждани преди и по време на избирателния период, и той да бъде напълно достъпен за глухите избиратели чрез жестов език или надписи.

След приключването на презентациите и интервютата с депутатите и делегатите на европейското движение за хора с увреждания, е била изготвена и Резолюция за Европейската стратегия 2020-2030. В нея е подчертано, че хората с увреждания по света са 80 млн. души, като прогнозата е за увеличаването им на 120 млн. до 2020 г., което налага 2021 г. да бъде годината на най-активни действия в насока изпълнение на стратегическите цели.

Третият панел е включвал Целите за устойчиво развитие 2030, отнасящи се до качествено образование (цел 4), достойни условия на труд и икономически растеж (цел 8), намаляване на неравенствата (цел 10), устойчиви градове и общности (цел 11), партньорства за постигане на целите (цел 17). Подчертано е било мотото, че никой не е забравен, респ. нито едно лице с увреждане, включително тези в по-уязвими ситуации (жени, деца, възрастни и бежанци), не бива да бъде пренебрегвано или изключвано.

На това четвърто издание на Европейския парламент на хората с увреждания е била изготвена и Спешна Резолюция относно Закон за европейска достъпност. Резолюцията призовава Съвета на ЕС да изпълни задълженията си по прилагането на Конвенцията за правата на човека и да приеме амбициозен и ориентиран към бъдещето общ подход на заседанието на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси на 7 декември 2017.

Текст и колажи: Христина Чопарова

Изображения: EUD

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, през изминалата 2017 година, както и в началото на тази, в много от мероприятията, организирани със съдействието на Световната федерация на глухите (WFD), образованието за хора без слух е основен акцент. Специално внимание се обръща на жестовия език, особено след като ООН обяви в края на миналата година 23 септември за Международен ден на знаковите езици.

Още през юни 2017 г., на конференция на държавите-членки във връзка с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания в Ню Йорк, е било проведено обсъждане на темата „Пълно включване на образованието – възможно до 2030?”, което е имало и специално издание в социалните медии с излъчване на живо и 10 000 гледания във Фейсбук.

По-късно, на 30 ноември 2017 г., по време на Международния форум на ООН по въпросите на малцинствата в Женева, СФГ е поставила отново темата за образованието, фокусирайки се конкретно върху знаковите езици. Една от целите на този форум е била повишаване на осведомеността на целевата аудитория, че езиците на малцинствата не са само говорими, но сред тях са и жестовите. Световната федерация на глухите е изтъкнала тогава съществуващите бариери и различни форми на непризнаване, с които се сблъскват младите им колеги в областта. Обменът на информация може чувствително да повлияе разширяване на правото на децата без слух да се обучават в среда с жестов език.

Тази година Световната федерация на глухите ще вземе участие в обсъжданията на образователни въпроси по темата „Към качествено образование за глухите”, която ще бъде проведена в Мароканския университет в Рабат на 7 и 8 февруари 2018 г.,  в рамките на Втората международна конференция по образование за глухи.

По думите на Колин Алън, президент на СФГ, през 2018 г. е време да се утвърждава постигнатото по отношение на жестовия език, културата, идентичността и човешките права на хората без слух. И да се постига повече.

Христина Чопарова

Изображение: WFD

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, време е да обърнем поглед за кратък обзор към онова, което се случва на международната сцена.

Световната федерация на глухите (WFD) в края на октомври информира чрез сайта си, че към огромното семейство на световната тиха общност се е присъединила като член и Асоциацията на глухите от Обединените арабски емирства (UAE Deaf Association). Така тя става 135-тият член на Световната федерация на глухите. Колин Алън (Collin Allen), президент на СФГ и на Международния алианс на хората с увреждания, поздрави по повод присъединяването новите Редовни членове и изрази надеждите си за бъдещи ползотворни сътрудничества за каузите на глухите хора в Обединените арабски емирства.

Припомняме, че от 8 до 10 ноември 2017 г. в Будапеща (Унгария) Световната федерация на глухите ще проведе 3-тата Международна конференция под надслов „Пълно включване на езика на знаците”. Основната тема е убеждението, че пълното социално приобщаване на глухите хора е възможно, само ако жестовият език е признат официално и широко използван в обществото.

На 16 ноември в Лондон ще се проведе Конференция по телекомуникации, на която ще бъде обсъдена темата „Подобряване на достъпа за глухите” до телекомуникационни услуги (Enhancing Deaf Access – Telecommunication and Broadcasting Conference). Това е последното за тази година събитие,  което е организирано от британския Съвет по глухотата, и в което ще вземе участие Световната федерация на глухите.

След като Европейският съюз на глухите (EUD) още през м. май т.г. обнови на генерална асамблея в Малта ръководния си състав, за член на управителния съвет бе избрана София Изари (Sofia Isari)  от Гърция. Благодарение на нейната работа, в края на м. септември южната ни съседка направи промени в законодателството си и официално призна жестовия език.

Междувременно, Комисията по правата на жените и равенството между половете в Европейския парламент организира семинар на тема „Положението и правата на жените с увреждания” на 10 октомври 2017 г., с което предостави възможност за жените да споделят своя различен опит и да дадат принос към доклада, по който Комитетът ще продължи да работи и през 2018 г. Поканените експерти са споделили мненията си и са предложили практически решения за защита и насърчаване на правата на жените с увреждания. Изтъкнатите данни по време на обсъжданията са показали, че жените с увреждания формират приблизително 16% от цялото население на жените в Европа, а делът на жените във всяка страна, отчитащи увреждане, варира значително - от 6,3% в Италия до 33,6% във Финландия. Подчертано е било, че на равнище ЕС има няколко ангажимента, които укрепват правата на жените с увреждания в редица области на политиката. Например, Директива 2000/78 / на ЕС забранява дискриминацията и задължава да се направи подходящо настаняване по отношение на работното място и заетостта.

В много от държавите-членки на ЕС обаче не са застъпени политиките, заложени в някои евродирективи, което е причина жените с дефицити, включително и глухите жени, да продължават да бъдат обект на многостранна дискриминация, посегателства, тормоз, липса на образование и заетост, липса на достъп до жестови услуги. В хода на изказванията гледната точка на глухите жени е представила Джулия Пробст (Julia Probst), активист и блогър, като основните изводи от нейния доклад са, че жените без слухса изправени пред много бариери. В много случаи, като спешни ситуации или по време на посещения в болници, глухите жени не получават качествено тълкуване на жестов език, което ограничава комуникацията им и ги поставя в неблагоприятно положение.Изводите от проведения семинар са, че отрицателното въздействие на уврежданията е неравномерно разпределено между половете. Следователно, междусекторната перспектива е много важна. Необходими са съвместните усилия на държавни и неправителствени организации, за да се подобри положението и да бъдат защитени правата на жените, като Европейския съюз на глухите ще продължи да отстоява позициите си за недискриминация.

Христина Чопарова

Изображения: EUD, WFD