Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, за ползвателите на жестов език е от особена важност да имат не само достъп до информация, но и до качествен превод на същата. Поради това темата за професията на жестовия преводач е често пъти предмет на дискусии, с оглед професионализма, етиката и точната дефиниция на преводаческите услуги. Такава дискусия е била проведена на 25 май т.г. по време на конференцията „Развитие на жестовия превод за глухи” в Хамбург, Германия.

Проектът „Развитие на жестовия превод за глухи” е финансиран от програма Еразъм + и началото му започва още през септември 2015 г. Предвиден е да приключи през август 2018 г., като целите му са да развива преводаческите услуги от глухи преводачи за хора със слухови дефицити в Европа. В проекта партньорски си сътрудничат пет организации – Европейски форум на преводачите на знаков език (EFSLI), Хамбургски университет, Университет за приложни науки (HUMAK),Политехническия институт в Коимбра и Датската национална асоциация на глухите (DDL).

Европейският съюз на глухите (EUD) е бил представен в Хамбург от президента на ЕСГ д-р Марку Йокинен (Markku Jokinen) и от София Изари (Sofia Isari), член на УС на ЕСГ и председател на Комитета на глухите преводачи към Европейския форум на преводачите на знаков език. На конференцията в Хамбург, пред 120 участника от 20 страни, Марку Йокинен е изнесъл презентация, в която лобира за развитието на професията „глух преводач”, подчертавайки, че това е особено важно за Европа, като се има предвид качеството на услугата, обучението на специалистите и различните нива на квалификации.

Според д-р Йокинен, особено е важно да се отбележат няколко аспекта в концепцията за глух преводач. Преди всичко областите, в които неговите умения и услуги са необходими: на сляпо-глухи хора, глухи по рождение, ранноглушели ползватели на жестовия език и при международни срещи, включващи същите таргети. На второ място, Марку Йокинен е подчертал важността професията „глух преводач” да се основава на опитността, която преводачът има като носител на естествения знаков език. Към нея следва да се добавят също повече естествени лингвистични и културни умения, опит и познания.

Друг от важните въпроси, повдигнати от д-р Йокинен, е дали е нужно предефиниране или изцяло нова дефиниция на понятието „жестов преводач”. Гилдията включва чуващи преводачи от и на жестов език, глухи преводачи и тълкуватели. Те следва да бъдат със статут на самостоятелни професии, смята президентът на ЕСГ. И когато е необходимо, да работят в тясно сътрудничество, тъй като имат една обща цел – качествен и многопластов превод за възможно най-пълноценно информиране на хората без слух.  

Специално внимание е било отделено на темата за Етичния кодекс на всички преводачи от знаков език  - специфични насоки и квалификации при преводачески нива 1 и 2 (L1, L2). (Нивата за преводачи на знаков език са общо пет, като първо е за начинаещи, второ – чиракуващи, трето – основни, четвърто – напреднали и пето – майстори. Бел. авт.)

Квалификациите са особено важен компонент, за да бъдат избегнати ситуации като тази, в които съществува риск преводаческата професия да се компрометира от неоторизирани лица („Колко е важен професионалният жестов превод”). Вижда се колко е голяма отговорността и ролята на преводача от и на знаков език за опазване имиджа на професията както чрез компетенции, така и чрез етика.

Конференцията е осигурила възможности за градивен диалог между партньорите на проекта „Развитие на жестовия превод”, за да се откроят по-ясно бъдещите перспективи.

Христина Чопарова

Изображение: EUD

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, през изминалата 2017 година, както и в началото на тази, в много от мероприятията, организирани със съдействието на Световната федерация на глухите (WFD), образованието за хора без слух е основен акцент. Специално внимание се обръща на жестовия език, особено след като ООН обяви в края на миналата година 23 септември за Международен ден на знаковите езици.

Още през юни 2017 г., на конференция на държавите-членки във връзка с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания в Ню Йорк, е било проведено обсъждане на темата „Пълно включване на образованието – възможно до 2030?”, което е имало и специално издание в социалните медии с излъчване на живо и 10 000 гледания във Фейсбук.

По-късно, на 30 ноември 2017 г., по време на Международния форум на ООН по въпросите на малцинствата в Женева, СФГ е поставила отново темата за образованието, фокусирайки се конкретно върху знаковите езици. Една от целите на този форум е била повишаване на осведомеността на целевата аудитория, че езиците на малцинствата не са само говорими, но сред тях са и жестовите. Световната федерация на глухите е изтъкнала тогава съществуващите бариери и различни форми на непризнаване, с които се сблъскват младите им колеги в областта. Обменът на информация може чувствително да повлияе разширяване на правото на децата без слух да се обучават в среда с жестов език.

Тази година Световната федерация на глухите ще вземе участие в обсъжданията на образователни въпроси по темата „Към качествено образование за глухите”, която ще бъде проведена в Мароканския университет в Рабат на 7 и 8 февруари 2018 г.,  в рамките на Втората международна конференция по образование за глухи.

По думите на Колин Алън, президент на СФГ, през 2018 г. е време да се утвърждава постигнатото по отношение на жестовия език, културата, идентичността и човешките права на хората без слух. И да се постига повече.

Христина Чопарова

Изображение: WFD

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, време е да обърнем поглед за кратък обзор към онова, което се случва на международната сцена.

Световната федерация на глухите (WFD) в края на октомври информира чрез сайта си, че към огромното семейство на световната тиха общност се е присъединила като член и Асоциацията на глухите от Обединените арабски емирства (UAE Deaf Association). Така тя става 135-тият член на Световната федерация на глухите. Колин Алън (Collin Allen), президент на СФГ и на Международния алианс на хората с увреждания, поздрави по повод присъединяването новите Редовни членове и изрази надеждите си за бъдещи ползотворни сътрудничества за каузите на глухите хора в Обединените арабски емирства.

Припомняме, че от 8 до 10 ноември 2017 г. в Будапеща (Унгария) Световната федерация на глухите ще проведе 3-тата Международна конференция под надслов „Пълно включване на езика на знаците”. Основната тема е убеждението, че пълното социално приобщаване на глухите хора е възможно, само ако жестовият език е признат официално и широко използван в обществото.

На 16 ноември в Лондон ще се проведе Конференция по телекомуникации, на която ще бъде обсъдена темата „Подобряване на достъпа за глухите” до телекомуникационни услуги (Enhancing Deaf Access – Telecommunication and Broadcasting Conference). Това е последното за тази година събитие,  което е организирано от британския Съвет по глухотата, и в което ще вземе участие Световната федерация на глухите.

След като Европейският съюз на глухите (EUD) още през м. май т.г. обнови на генерална асамблея в Малта ръководния си състав, за член на управителния съвет бе избрана София Изари (Sofia Isari)  от Гърция. Благодарение на нейната работа, в края на м. септември южната ни съседка направи промени в законодателството си и официално призна жестовия език.

Междувременно, Комисията по правата на жените и равенството между половете в Европейския парламент организира семинар на тема „Положението и правата на жените с увреждания” на 10 октомври 2017 г., с което предостави възможност за жените да споделят своя различен опит и да дадат принос към доклада, по който Комитетът ще продължи да работи и през 2018 г. Поканените експерти са споделили мненията си и са предложили практически решения за защита и насърчаване на правата на жените с увреждания. Изтъкнатите данни по време на обсъжданията са показали, че жените с увреждания формират приблизително 16% от цялото население на жените в Европа, а делът на жените във всяка страна, отчитащи увреждане, варира значително - от 6,3% в Италия до 33,6% във Финландия. Подчертано е било, че на равнище ЕС има няколко ангажимента, които укрепват правата на жените с увреждания в редица области на политиката. Например, Директива 2000/78 / на ЕС забранява дискриминацията и задължава да се направи подходящо настаняване по отношение на работното място и заетостта.

В много от държавите-членки на ЕС обаче не са застъпени политиките, заложени в някои евродирективи, което е причина жените с дефицити, включително и глухите жени, да продължават да бъдат обект на многостранна дискриминация, посегателства, тормоз, липса на образование и заетост, липса на достъп до жестови услуги. В хода на изказванията гледната точка на глухите жени е представила Джулия Пробст (Julia Probst), активист и блогър, като основните изводи от нейния доклад са, че жените без слухса изправени пред много бариери. В много случаи, като спешни ситуации или по време на посещения в болници, глухите жени не получават качествено тълкуване на жестов език, което ограничава комуникацията им и ги поставя в неблагоприятно положение.Изводите от проведения семинар са, че отрицателното въздействие на уврежданията е неравномерно разпределено между половете. Следователно, междусекторната перспектива е много важна. Необходими са съвместните усилия на държавни и неправителствени организации, за да се подобри положението и да бъдат защитени правата на жените, като Европейския съюз на глухите ще продължи да отстоява позициите си за недискриминация.

Христина Чопарова

Изображения: EUD, WFD

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, на 6 декември 2017 г. Европейският форум на хората с увреждания (European Disability Forum) в ЕП в Брюксел (Белгия), организира и проведе за четвърти пореден път мащабното събитие, наречено Европейски парламент на хората с увреждания (European Parliament of Persons with Disabilities). Това събитие е уникална възможност за градивен диалог между европейски граждани с увреждания, лидери и активисти и избраните от тях представители. Четвъртата сесия на ЕПХУ тази година съвпада и с  20-тия юбилей на организаторите.

Срещата са уважили повече от 450 делегати от представителни организации на хора с увреждания от цяла Европа, членове на Европейския парламент (ЕП) и високопоставени представители на други институции на ЕС. Основните теми на четвъртото издание на ЕПХУ са били правата на хората с увреждания и правото им на участие в политическия и обществен живот, прилагането на Конвенцията на ООН и Целите за устойчиво развитие 2030.

Събитието са открили председателят на ЕП Антонио Таяни и президентът на ЕФХУ Янис Вардакастанис. По думите на Таяни, ангажиментът за подобряване на живота на хората с увреждания се основава на европейските ценности, включително привързаността към свободата, равенството и приобщаването на всички хора в обществото. Тези ценности трябва да бъдат превърнати в конкретни действия, които да позволят на всеки човек да живее самостоятелно и да има увереността, че европейското общество дава възможности на всички. Европейският форум на хората с увреждания е крайъгълният камък в диалога между избраните представители в ЕС и гражданите с увреждания, и винаги е бил силен защитник на техните права, като в последните си две издания – по думите на Вардакастанис – е популяризирал и защитил тези права по време на законодателните преговори относно правото на равен достъп до интернет, на транспорта или на независимия живот, както и на структурните фондове - в съответствие с разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на човека.

Европейският парламент на хората с увреждания е бил разделен на три панела, като в първия фокусът е бил върху политическото участие на хората с увреждания. Под модераторството на глухия евродепутат Адам Коща, съпредседател на интергрупата на ЕП, е протекло обсъждане какво трябва да се направи за изборите за Европейски парламент през 2019 г., за да бъде напълно достъпен. Подчертани са били проблемните въпроси, като правните и административни бариери, недостъпните процеси и информация и липсата на осведоменост за политическите права, които могат да лишат хората с увреждания от възможността да участват в политическия живот на своите общности. Изготвен е бил и Манифест на ЕПХУ относно Европейски избори 2019, в който се настоява избирателните секции да са достъпни за всички лица с увреждания и че процедурите за гласуване (включително за гласуване от разстояние) е необходимо да са достъпни и лесни за разбиране. Избирателните кампании и материали, политическите дебати, програмите на политическите партии и уебсайтовете трябва да бъдат достъпни и включващи хора с увреждания.

              

Вторият панел, под модераторството на съпредседателите на интергрупата на ЕП за хората с увреждания - глухия евродепутат Хелга Стивънс и българската активистка Костадинка Кунева от гръцката левица „Сириза”, - е обхванал всички въпроси, свързани с Европейската стратегия 2020-2030. Марку Йокинен, председател на Европейския съюз на глухите (European union of the Deaf), e подчертал, че за глухите европейци някои от препоръките в тази стратегия са особено важни. Той е напомнил, че Комитетът е препоръчал на Европейския съюз да предприеме необходимите мерки, за да наложи прилагането на своето законодателство относно достъпа до информация и комуникация, за да улесни достъпа до езика на знаците. И че ЕС следва редовно да следи за спазването на изискванията и да докладва на гражданите за това как държавите - членки спазват тези задължения в директивата за достъпност, и че е крайно време вече да се приеме многообсъжданият Закон за европейска достъпност. Марку Йокинен е изтъкнал, че е изключително важно да се вземе предвид гледната точка на глухите граждани преди и по време на избирателния период, и той да бъде напълно достъпен за глухите избиратели чрез жестов език или надписи.

След приключването на презентациите и интервютата с депутатите и делегатите на европейското движение за хора с увреждания, е била изготвена и Резолюция за Европейската стратегия 2020-2030. В нея е подчертано, че хората с увреждания по света са 80 млн. души, като прогнозата е за увеличаването им на 120 млн. до 2020 г., което налага 2021 г. да бъде годината на най-активни действия в насока изпълнение на стратегическите цели.

Третият панел е включвал Целите за устойчиво развитие 2030, отнасящи се до качествено образование (цел 4), достойни условия на труд и икономически растеж (цел 8), намаляване на неравенствата (цел 10), устойчиви градове и общности (цел 11), партньорства за постигане на целите (цел 17). Подчертано е било мотото, че никой не е забравен, респ. нито едно лице с увреждане, включително тези в по-уязвими ситуации (жени, деца, възрастни и бежанци), не бива да бъде пренебрегвано или изключвано.

На това четвърто издание на Европейския парламент на хората с увреждания е била изготвена и Спешна Резолюция относно Закон за европейска достъпност. Резолюцията призовава Съвета на ЕС да изпълни задълженията си по прилагането на Конвенцията за правата на човека и да приеме амбициозен и ориентиран към бъдещето общ подход на заседанието на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси на 7 декември 2017.

Текст и колажи: Христина Чопарова

Изображения: EUD

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, нека припомним някои основни положения около Закона за европейска достъпност.

На 13 юли  2016 г. Комисията по култура и образование (Culture & Education (CULT) Committee) на Европейския парламент поиска аудио-визуалните медийни услуги да отпаднат от Закона за европейска достъпност (EAA). И изтъкна две причини за промените. Едната е, че аудио-визуалните медийни услуги не следва да са в Закона за европейска достъпност, а само в Директивата за аудио-визуални медийни услуги (AVMS). И втората причина – че тези услуги са в конфликт с опазването на културното многообразие по света. Директивата датира от 2010 г., и за цялото това време не е довела до потребление на аудио-визуалните медийни услуги навсякъде в Европа, поради което CULT поиска от нея да отпадне чл.7, касаещ достъпността.

Всичко това предизвика сериозни безпокойства в средите на организациите на хора с увреждания, възрастни хора и граждани без слух. Становища от Европейския форум на хората с увреждания, Европейския съюз на глухите и други организации на глухи  и тежкочуващи хора заляха Европейския парламент.

В началото на м. Септември 2016 г. ЕП започна разглеждане на Закона за европейска достъпност и в духа на дебатите двамата депутати в ЕС с увреден слух – Адам Коща (Ádám Kósa) и Хелга Стивънс (Helga Stevens) изтъкнаха, че създаването на достъп е от решаващо значение не само за хората с увреждания, но и за европейското общество като цяло, и че почти всички страни-членки на ЕС, които са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, следва да поемат ангажимент по изпълнение на чл.9 от нея, като работят в посока приложение на достъпността. 

На 30 януари 2017 г. представители на три организации (Европейския форум на хората с увреждания (EDF), Европейска платформа AGE (за хора на възраст 50+) и Европейски потребителски интереси (ANEC) изпращат Отворено писмо до ЕП във връзка с обезпокоителните изменения на Закона за европейска достъпност. Исканията им имат резон, особено що се касае до изграждането на среда, субтитрите и жестовият език, електронните книги и всички останали услуги, до които следва да имат достъп възрастните и хората с увреждания.

На 13 септември 2017 г. в Европейския парламент в Страсбург, Франция, се провежда разискване относно Закона за европейска достъпност, в което са били представени много и различни мнения и позиции. Като представител на гражданите без слух в ЕС, Европейският съюз на глухите (EUD) е подкрепил възгледите на онези, чиято цел е да създават по-достъпни продукти и услуги за всички европейци, включително за хората с увреждания, вместо да благоприятстват интересите на индустрията. От ЕСГ са подкрепили виждането, че недостъпността води до изключване и дискриминация, която противоречи на ценностите на ЕС. Непосредствено преди гласуването изпълнителният директор на Европейският съюз на глухите Марк Уитли (Mark Wheatley) провежда среща с Европейския форум на хората с увреждания и с членове на Европейския парламент, с цел окончателни действия за застъпничество, за да ги убеди да гласуват за силен Закон за европейска достъпност, както и да получи уверенията им, че вотът ще има положително въздействие върху живота на хората с увреждания в ЕС.

На 14 септември 2017 г. в ЕП в Страсбург се провежда пленарното гласуване на Закона за европейска достъпност. Непосредствено преди самото гласуване, Марк Уитли осъществява и интервю с Мортен Льокегард (Morten Løkkegaard), докладчик по Закона, член на ЕП от социалистическата партия, който също така е и член на Комисията по култура и образование, ангажирана с Директивата за аудио-визуални медийни услуги.

По-долу следва превод на интервюто, с някои съкращения. Оригиналният видео-материал с цялото интервю може да видите ТУК

Бихте ли могли да обясните как сте се ангажирали със съответните заинтересовани страни, от организации, представляващи лица с увреждания, при изготвянето на закона?

Да, на първо място, вие със сигурност сте прав, че това е много важна част от  законодателството. Едно от нещата, които научих много бързо, след като бях назначен за докладчик, е че тази борба за по-добри условия за организациите на хора с увреждания е борба, която продължава от десетилетия. Разбрах, че за да успея в тази работа, трябваше да се ангажираме отблизо с тези заинтересовани страни. Така че го направих. Първата ми среща, която имахме в кабинета ми миналата година, беше, струва ми се, с организация на хора с увреждания, подобна на вашата. Имахме добра дискусия за предизвикателствата, пред които сте изправени, за обхвата на този въпрос и едно от нещата, които разбрах, е, че това включва много, много хора в Европа. Чух данни за 80 милиона, както и за 120 милиона души, в зависимост от това как се определят хората с увреждания или хората с ограничени функции. Въпреки това бързо разбрах, че тази работа ще бъде изключително важна и че просто трябваше да направим важни стъпки точно сега.

Добре. Както знаете, Европейският форум на хората с увреждания лобира невероятно трудно за Закона за европейска достъпност. Има много точки, предстоящи за обсъждане, какво включват те? Ако не са включени, защо?

Е, това е голям въпрос, защото бяха обсъдени толкова много неща, толкова много неща бяха поставени на масата в тези дискусии и преговори. Бих казал, че докладът, изменен за гласуването днес, е много добър и балансиран, и е съобразен с повечето от нещата, за които  е загрижен Европейският форум на хората с увреждания. Също така чух от ЕФХУ още преди няколко дни, че докладът е много по-задоволителен сега, отколкото преди няколко седмици. Ако ми дадете възможност, мога да ви дам още подробности за някои от ключовите въпроси, които обсъждахме и по които имаше раздвижване. Едно от нещата, които предизвикаха разгорещена дискусия по време на този процес, е изграждането на среда. Това беше сериозен въпрос и много труден, защото когато говорим за изградена среда като такава, политически и практически това е огромна област, ако желаете да  подобрите възможностите за хората с увреждания. Трябва да вземем под внимание и държавите-членки, тъй като в края на краищата ние сме още в началото на преговорите с тях. Тези държави-членки са много скептични към цялостната идея да се включва изграждането на среда в обхвата на дискусията. Така че, както споменах, имахме разгорещена дискусия по време на процеса между различни групи в Парламента. Според мен, ние трябва да бъдем реалисти в очакванията си. Някои други групи в Парламента имат различни гледни точки от тази. И разбира се, Европейският форум на хората с увреждания много усилено настояваше точките за достъпност да получат възможност за включване в закона. Щастлив съм да заявя, че по отношение на изграждането на среда постигнахме много хубав компромис, в който изграждането на среда всъщност е част от пакет услуги, така че има много конкретно предложение, което беше една от основните идеи на ЕФХУ. Има и много други, които мога само да спомена, без да навлизам в подробности, относно правилата за обществени поръчки, които са много важни. В областта на аудио-визуалната част имаме по-малки несъгласия, и аз съм уверен, че в тази област можем да постигнем някакъв напредък.  Общо взето, смятам, че повечето от въпросите, за които се проявява загриженост, са взети под внимание.

Надявам се, че гласуването днес ще върви добре и че становището на Европейския форум на хората с увреждания ще срещне подкрепа. Нека се върнем отново на споменатите от вас Аудио-визуални медийни услуги и директивата за тях, тъй като това е важно за глухите граждани и по-специално по отношение на субтитрирането и жестовия език за ТВ формати. Как действително са представени в Закона за европейска достъпност аудио-визуалните медийни услуги?

Да, те са част от закона, но технически дискусията за аудио-визуалните медийни услуги върви паралелно с тази за Закона за европейска достъпност. Така че за мен и за моите колеги, които се занимаваме с това, е важно да не правим двойна регулация и да не внесем повече объркване, отколкото яснота. Така че водещият принцип, който следваме, е в съответствие с изискванията, залегнали в настоящата Директива за аудио-визуалните медийни услуги. Това е добра новина за глухите хора, струва ми се, тъй като имаме известна яснота какво можем да поискаме от телевизионните оператори, например, и на какви потребителски нужди те биха могли да отговорят. Но може да сте сигурни, че това е взето под внимание. Както казах преди малко, това е една от областите, за които съм сигурен, че в бъдеще глухите ще получат по-добри условия не само по отношение на телевизията, но също и в онлайн медиите.

Глухите граждани и Европейският съюз на глухите са загрижени за директивата за аудио-визуални медийни услуги, тъй като е очевидно, че там няма припокриване с Европейския закон за достъпност, а ние се нуждаем от уверение, че всъщност има такова. Как да сме сигурни, че няма объркване какво са покрили в законодателно отношение и двата акта?

Струва ми се, че това е доста труден въпрос. Аз не съм юрист и разчитах на моите експерти, които ми казаха, че всичко е наред. Що се отнася до мен, аз съм тук като докладчик, разбира се, и не мога да дам никакви гаранции, но мога да кажа, че съм истински загрижен. Аз съм също и член на комисията по култура, която е водещата комисия относно директивата за аудио-визуални медийни услуги. Разговарях с моите колеги тук и те ме увериха, че ще бъде направено всичко възможно да премахнем опасенията ви, и да има припокриване между закона и директивата. Въпреки че не съм юрист,  мога да ви кажа, че ще направим, каквото можем.

Благодаря Ви. Ако Европейският закон за достъпност бъде приет, как мислите, че ще подобри той живота на хората с увреждания и на глухите граждани в бъдеще? Какъв, според вас, ще бъде неговият ефект върху техния живот?

Това е ключов и много добър въпрос, тъй като моята загриженост през цялото време бе за очакванията, които сме изградили през тази година, а през последното десетилетие имаше прекалено много дискусии. Наистина е важно от политическа гледна точка да се изграждат правилните очаквания. Това беше една от основните дискусии тук между различните групи, които много пристрастно говореха за всички онези правилни неща, които биха били сладка музика в ушите на организациите на хората с увреждания. От друга страна, мисля, че това подкрепя моята гледна точка да бъдем реалисти. Но нека бъдем честни, истинската дискусия не е тук. Можем да се съгласим с много неща, когато става въпрос за подобряване на живота на хората с увреждания, но истинските усилия, истинското предизвикателство тук са преговорите с държавите-членки. Защото за да се направят подобрения, държавите-членки трябва да изпълнят новите правила. И като законодател мога да Ви уверя, че едно от най-големите предизвикателства за нас като законотворци в този Парламент е внедряването на тези закони в държавите-членки. Много от тях не са готови, а това е ключов проблем за законодателството. И връщайки се на Европейския закон за достъпност, това ще бъде най-големият проблем. Да накараме държавите-членки да предприемат последващи действия и да ги приложат – това може да се окаже ключов проблем в бъдеще. Затова е толкова трудно за мен, бидейки тук, да давам гаранции за това, което може да се случи, но мога да ви уверя, че в преговорите, в тристранните срещи, като докладчик аз ще направя каквото мога. И да заявя на държавите-членки: „Моля, нека бъдем конкретни, нека го направим и намерим възможен компромис”. Това е моя грижа.

Благодаря Ви, че отделихте време да се срещнете с нас. Надявам се, че гласуването ще премине възможно най-добре и ще има положителни резултати за глухите граждани и хората с увреждания в Европа.

 И аз се надявам на същото, затова ще продължим да работим за това!

---

Предстои да видим какви са резултатите от гласуването на Закона за европейска достъпност, за които ЕСГ ще подаде информация през настоящата седмица.

Христина Чопарова

Изображения: EUD