В дните от 19 до 21 май 2017 Европейският съюз на глухите (EUD) проведе в Грандхотел „Екселзиор” в Малта своята Генерална асамблея (Общо събрание). Асамблеята съвпадна с председателството на Малта на Съвета на Европа (СЕ), започнало на 1 януари 2017, което ще приключи на 30 юни т.г.

Съветът на Европа (СЕ) е международна организация от 47 държави, която съществува отделно от Европейския съюз (ЕС), с нейните 28 държави-членки. Въпреки че двете организации споделят един и същи химн и флаг, те се различават по това, че СЕ няма законотворчески правомощия. Неговата цел е да насърчава междудържавните сътрудничества по отношение на човешките права, културата, демократичното развитие. Председателството на Съвета на Европа се поема на ротационен принцип от група от по три държави на всеки шест месеца. От юли до декември 2018 г. председателството на СЕ ще бъде поето от Естония, България и Австрия.

Какво бе обсъдено в Малта?

На малтийската конференция по традиция се проведоха работна среща (workshop), семинар и самата асамблея. На нея бе избрано и представено новото ръководство на Европейския съюз на глухите: д-р Марку Йокинен (Dr. Markku Jokinen) – президент; д-р Гергели Таполчай (Dr. Gergely Tapolczai) – вицепрезидент; Луиз „Лулу” Даниелсън (Louise Danielsson), Даниел Бютер (Daniel Büter) и София Изари (Sofia Isari) – членове на борда съответно от Унгария, Швеция, Германия и Гърция.

Д-р Робърт Адам (Dr. Robert Adam) от Великобритания е представил презентация на тема сътрудничество и колегиалност между глухи и чуващи преводачи в ЕС. Темата безспорно е интересна и отваря много въпроси за обширна дискусия относно такива взаимоотношения, в които акцентът е не различията в професионалните умения или слуховия статус, а качествения резултат от професионалната преводаческа помощ, която получават глухите хора.

Ключовата дума обаче за тази Генерална асамблея е била „заедно”, без оглед на пол или други признаци. Това особено е било подчертано от Колин Алън (Colin Allen), председател на Международния алианс на хората с увреждания (IDA), както и президент на Световната федерация на глухите (WFD). В първия ден на Генералната асамблея неговата презентация е разгледала параграф 23 от Конвенцията за правата на хората с увреждания.

Темата за заетостта на хората без слух е била презентирана от проф. Лорейн Лийсон (Prof. Lorraine Leeson), ръководител на Център за обучение по лингвистика, реч и комуникационни науки в колежа Тринити в Дъблин. Тя е изтъкнала,че за глухите хора е по-вероятно да остават безработни, в сравнение с нормално чуващите. Включително и че те са зависими в по-голяма степен от социалните помощи, отколкото чуващите хора в същата ситуация.

Проф. Лийсон е обяснила също и взаимовръзката между повишаването на информираността и работните места. И е задала важния въпрос: „Има ли глухият човек във вашата страна право на преводачески услуги в сектора по заетост?”. По данни от доклада на Европейския форум на преводачите от знаков език (EFSLI), в 89% от държавите имат, в 11% от тях – не. Нужно е да се работи в насока изравняване на процентното съотношение така, че навсякъде да бъде възможно за глухите хора да ползват такива услуги.

По информация от сайта на ЕСГ, гореща тема на Генералната асамблея са били членските такси. По време на разискването са били повдигнати много въпроси и е бил постигнат резултат след приключването на разискванията – потвърждава се, че членският внос ще се увеличи с 5%, а също и че ръководството на ЕСГ ще има правомощията да се занимава с неправителствените организации, които са изправени пред финансови затруднения в зависимост от конкретния случай. Обсъждано е било и решение за местонахождението на следващата Генерална асамблея през 2018 г. До края на конференцията са били обсъдени още множество въпроси, свързани с жестовия език, професионалната преводаческа помощ, човешките и социални права, както и са били очертани новите цели и насоки, по които ще се работи и надгражда в следващите години до 2030. Защо до 2030? Защото, след като направи пълна ротация с всички държави-членки, през 2030 г. Съвета на Европа ще се председателства отново от Малта, Холандия и Словакия.

Защо нямаше български представители в Малта?

По повод председателството на България на Съвета на Европа през 2018 г., Европейският съюз на глухите (EUD) е отправил в началото на тази година към Съюз на глухите в България предложение да домакинства Генералната им асамблея в София. За съжаление, от м. февруари от ЕСГ правят неуспешни опити да установят кореспонденция с председателя на СГБ, тъй като е било належащо да бъдат дискутирани трите много важни въпроса: членството на СГБ в ЕСГ, българското представителство в Малта и потенциалното домакинство на СГБ в София следващата година. За огромно съжаление на Европейския съюз на глухите, липсата на адекватна и своевременна реакция от страна на ръководството на СГБ е довела до това, че на малтийската конференция през май не са били изпратени български делегати. За да бъдат изпратени такива, следва тези важни въпроси да бъдат поставени за дискусия в дневния ред на Заседание на УС на СГБ, след което да бъде взето решение за изпращане на делегати на съответното международно мероприятие. Буди огромно недоумение липсата на такова обсъждане изобщо.

Припомняме, че през м. Май 2015 г. в Рига, Латвия, се състоя Генерална Асамблея на ЕСГ, в която взеха участие делегатите на СГБ, членове на УС – Илиян Радев и Петър Тричков. Тогава те постигнаха голям успех в преговорите за намаляване на членския внос за СГБ. Според уставните изисквания на много държави, предложение, внесено на Генерална асамблея, се гласува на следващата, с цел всички делегати на асамблеята да разполагат с време за запознаване с проблематиката и да вземат информирано решение. Преди участие в Генерална асамблея, пълноправните страни-членки на Европейския съюз на глухите заплащат годишния си членски внос. Невнесените такси лишават участниците от гласуване и правят участието им в асамблеята безпредметно.

През 2016 година Генералната асамблея на ЕСГ бе проведена отново през м. Май в Шевенинген, Холандия. Ръководството на ЕСГ очакваше с голямо нетърпение делегатите от Рига Радев и Тричков, за да бъдат гласувани направените от тях предложения в Латвия и с това да се финализират преговорите за намаляване на членския внос за СГБ. За съжаление, Съюзът на глухите в България не изпрати тогава делегатите в Холандия, нито каквито и да е други делегати, за да продължат преговорите, което изключително много озадачи Борда на Европейския съюз на глухите. Гласуването на предложенията би довело да значително намаляване на таксата за членство на СГБ и би облекчило икономически организацията, позволявайки ú за в бъдеще да бъде пълноправен участник на международната сцена. Особено на фона на гласуваното тази година в Малта увеличение на таксите за членство с 5 %. Уви, и холандската конференция мина без българско участие миналата година.

С отказа за изпращане на делегати в Холандия през 2016, както и с близо половингодишното неглижиране на комуникацията с Европейския съюз  на глухите сега, през 2017, СГБ буквално е на прага да зачеркне организацията на българските глухи от участия и представителство във важни международни събития. Пълното игнориране на запитванията, изпратени от ЕСГ към председателя на СГБ буди огромно недоумение, особено предвид обстоятелството, че се касае за действително важни въпроси, на които в продължение на месеци европейската организация чака отговор. Както заявиха от ръководството на ЕСГ, те са изключително учудени от липсата на българско участие в Малта и в неведение за изхода на по-нататъшните ангажименти с домакинството. Изразиха и опасения, че съдейки от развоя на нещата, при липса на отговор до момента, София ще се лиши от възможността да бъде домакин на Генералната асамблея на Европейския съюз на глухите през 2018 година.

Налице е изключително нелицеприятна международна ситуация, която постави Съюза на глухите в България в светлината на незаинтересована и изолирана от проблематиката на глухите общности национално представена организация. По-тревожното е, че пренебрегвайки диалога с организация от такъв ранг, каквато е Европейския съюз на глухите, ръководството на СГБ рискува репутацията и бъдещите отношения на СГБ като участник на международната сцена.

Христина Чопарова

Снимки: EUDEFSLI

 

 

Днес, 10 юни 2017 г., Световната федерация на глухите публикува в официалната си страница в социалната мрежа Фейсбук прессъобщение, излъчено от Хелзинки, Финландия. В него се изразява позиция на несъгласие на Световната федерация на глухите с някои точки от новата „Резолюция и план за действие за предотвратяване на глухотата и загубата на слух” на СЗО (Резолюция EB139.R1), приета след доклад "Превенция на глухотата и загубата на слух" на 70-тата Световна здравна асамблея на 30 май 2017 г.

В т. (8) от тази Резолюция СЗО приканват държавите-членки, като вземат предвид националните си обстоятелства, да „подобряват достъпа до средства за комуникация чрез популяризирането на алтернативни методи за комуникация, като например жестовият език и надписите.

От СФГ не са съгласни жестовият език да се разглежда като „алтернативен метод” за комуникация. „Тази точка не отразява езика на знаците като първи език на глухите деца. И не разпознава езика на знаците като пълноправен език, който е равен на говоримите езици. Член 2 от Конвенцията за правата на детето ясно посочва, че знаковите езици са истински езици. Член 21 от Конвенцията изисква от националните правителства да приемат и насърчават използването на знаковите езици. От тази гледна точка не е уместно да се разглежда езика на знаците като алтернативен метод за комуникация.” – се твърди в изложението.

В позицията си СФГ акцентират върху научноизследователската информация за ранното придобиване на жестов език, което води до успешно езиково развитие на глухите деца: „Националните правителства трябва да бъдат насърчавани да предоставят обучение на жестов език на семейства с  глухи деца”.- категорични са от федерацията. И изказват съжаление, че световните министри на здравеопазването са пропуснали възможността да признаят това, за което са говорели изследователите от десетилетия, а именно, че жестовият език е от полза за всяко глухо дете. „Езикът на жестовете не е бил приоритет в новоприетата Резолюция за предотвратяване на глухотата и загубата на слух.”- се казва в текста на прессъобщението.

Има и друга точка, която тревожи СФГ по отношение на Резолюцията. Споменатата там Цел 4 (Гарантиране на приобщаващо и справедливо качествено образование и насърчаване на възможностите за учене през целия живот за всички), само подчертава значението на мерките, които е нужно да се предприемат, за да гарантират, че образователните институции са подходящи за всички и че предоставят безопасна, ненасилствена, приобщаваща и ефективна учебна среда. Но реално тази Цел 4 не казва нищо за тези възможности за учене, нито споменава жестовия език в контекста на употребата му от хората без слух.

От Световната федерация на глухите бихме искали да подчертаем, че чл.24 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) задължава държавите–членки да осигурят образование с жестовия език и да гарантират, че учителите владеят този език. Както се подчертава в документа за позицията на СФГ относно езиковите права на глухите деца, "те се сблъскват с бариери в образованието, ако учителите и връстниците им не владеят смислен език, което може да доведе до неграмотност. Ключът е да се гарантира, че глухите деца могат да получават образование на жестов език възможно най-рано.”- продължава изложението.

Световната федерация на глухите заключава, че ще продължи работата си по застъпничеството за повишаване на осведомеността на хората, работещи в областта на здравеопазването относно езика на жестовете и културата на глухите. През м. Юли тази година ще се проведе среща на заинтересовани страни по Програма на Световната здравна организация за предотвратяване на глухотата и загубата на слух, на която ще присъства Каспър Бергман, член на Управителния съвет на Световната федерация на глухите.

Христина Чопарова

Изображение: World Federation of the Deaf -Official

Скъпи читатели,

Законът за европейска достъпност (European Accessibility Act (2015/0278 (COD)) отново е в обсега на вниманието в Европейския парламент - този път по повод Отвореното писмо, изпратено на 30 януари 2017 г. до членовете на ЕП от представители на Европейския форум на хората с увреждания (EDF), Европейска платформа AGE (за хора на възраст 50+) и Европейски потребителски интереси (ANEC).

На 6 януари т.г. Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO) в ЕП е публикувала доклада си върху Европейския закон за достъпност, в който има обезпокоителни предложения от Комисията, разводняващи смисъла на закона. Авторите на Отвореното писмо, както самите те заявяват в него, са дълбоко обезпокоени поради тази причина и са убедени, че подобни решения обезпечават неамбициозната позиция на Европейския парламент като непредставляващ интересите на потребителите в ЕС, и ненасърчаващ ефективно техните права, включително правата на 80 милиона души с увреждания и 190 милиона души на възраст над 50 години. С промените в Закона за европейска достъпност ЕП рискува непопулярността си в очите на всички тези европейски граждани, които са потребители на стоки и услуги.

В доклада на Комисията по вътрешни пазари и защита на потребителите има няколко ключови елемента, се посочва още в Отвореното писмо, които заплашват с неблагоприятно отражение върху изискванията за достъпност и връзките между отделните организации на лица с увреждания.

Според чл. 9 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ), страните членки са задължени да гарантират „достъп на равна основа с другите, с осигурена физическа среда, транспорт, информация и комуникации, включително информационни и комуникационни технологии и системи, както и на съоръжения и услуги, отворени и достъпни за обществеността както в градските, така и в селските райони”.

Предложенията за изменения в Закона за европейска достъпност предвиждат само определени продукти и услуги, които следва да са достъпни – като смартфони, таблети, компютри, билетни автомати и чек-ин машини, телевизори и телевизионни програми, банкомати, електронни книги и онлайн пазаруване. Тези предложения за изменения са в противоречие със задълженията, произтичащи от КПХУ. Ако бъдат приети тези изменения, Законът няма да подобри реално живота на гражданите на ЕС, смятат вносителите на Отвореното писмо.

Ключовите елементи, за внимание към които се настоява по-специално, са свързани с необходимостта в Закона да се включи, а не да отпада достъпността на архитектурната среда, задълженията на малките и средни предприятия, използването на общи критерии за изпълнение, независимо от естеството на съответните продукти и услуги, както и да се премахне твърдението, че съществуващите изисквания за достъпност в транспорта са достатъчни. И не на последно място, да има по-широко позоваване на други актове на ЕС като Директивата за обществени поръчки, Наредба за трансевропейска мрежа и структурните фонове.

Ключовите искания на авторите на писмото са подробно отбелязани в точки.

В заключение, вносителите на Отвореното писмо отбелязват, че през последните пет години Европейският парламент е изразил чрез резолюции подкрепата си за амбициозен Закон за европейска достъпност, със силни и обвързващи мерки за подобряване на достъпността на стоки и услуги на пазара на ЕС за хората с увреждания. Парламентът има също така, споменава се по-нататък в писмото, солиден опит по проблемите на достъпността и съвсем скоро е постигнал отличен резултат с приемането на Директивата за уеб достъпност.

Позовавайки се на това, вносителите на писмото считат, че в момент, когато основните принципи на Европейския съюз са оспорвани, ЕП трябва да докаже на гражданите, че прави разликата към по-доброто и че парламентът може да помогне на ЕС да се превърне в световен лидер в областта на достъпността и иновациите чрез стимулиране на вътрешния пазар на достъпни продукти и услуги.

Това е възможност за Европейския парламент да покаже отново, че има най-силният глас в защита правата и интересите на своите граждани. И това може да стане, ако членовете на ЕП приемат позиция относно Закон за европейска достъпност.

Отвореното писмо носи подписите на Янис Вардакастанис (Yannis Vardakastanis), председател на Европейския форум на хората с увреждания, Ан-Софи Парент (Anne-Sophie Parent), генерален секретар на Европейска платформа AGE и Стивън Ръсел (Stephen Russell), генерален секретар на Европейски потребителски интереси (ANEC).

Текстът на писмото е достъпен и на английски език в PDF формат.

Христина Чопарова

Изображение: Open letter

Световната федерация на глухите (WFD) и Синесурдс (CinéSourds) подписаха Меморандум за разбирателство (MOU), за да популяризират културната и езикова идентичност на световната общност на глухите.

Председателят на световната федерация на глухите Колин Алън (Colin Allen) и директорът на френската организация Синесурдс Дейвид Кейър (David Keyer), подписаха меморандума за разбирателство между двете организации в Лондон (Великобритания), на 15 март 2017 г. Този меморандум признава Световната федерация на глухите за официален патрон на Международния фестивал на глухите култури и сценични изкуства - Clin d'Oeil, организиран от CinéSourds. Меморандумът също така очертава ангажиментите на двете организации в насърчаване на богатството и разнообразието на глухите култури и изкуства с жестов език.

                        

Основан през 2003 г., фестивалът на тихата култура и сценични изкуства Clin d'Oeil се провежда на всеки две години през юли. На него се показват сценични изкуства от цял свят на глухи изпълнители на театър, танци, филми, визуални изкуства и улични представления с жестомимичен език, както и изложби. В рамките на фестивала се провеждат и семинари за деца и младежи. Фестивалът Clin d'Oeil е в съответствие с целите на Световната федерация на глухите, както и с разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (CRPD) за признаване на езика на знаците като равностоен език и съществена част от културната и езикова идентичност на световната Общност от глухи.

„Основната цел на Световната федерация на глухите е да подчертава значението на жестовия език във всички аспекти на живота. Фестивалът Clin d'Oeil подкрепя тази цел, като предлага платформа за представяне на театрални, филмови и други сценични изкуства чрез езика на жестовете. Тези културни и езикови фестивали позволяват на глухите хора да разширяват съзнанието на обществото за възможностите, които имат глухите хора. СФГ има удоволствието да си сътрудничи с фестивала чрез това споразумение за сътрудничество.” – коментира Колин Алън.

„Това е първият път в историята, когато двете наши организации се сближават помежду си, за да популяризираме нашите общи цели. Важно е да се демонстрира, чрез нашето взаимодействие, как организации със сходни цели могат да си сътрудничат. От Clin d'Oeil бихме искали да изразим своята благодарност към Световната федерация на глухите за подкрепата към световната култура на глухите.”- добави Дейвид Кейър.

            

Фестивалът ще се проведе в рамките на 4 дни - от 6 до 9 юли 2017 г., и повече информация за програмата и провеждането може да се намери на официалната му страница. Молби за медийна акредитация за отразяване на фестивала се подават до 31 май 2017 г. на посочените във формуляра контакти.

Христина Чопарова

Изображения: WFD и Clin d'Oeil

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”,

в последните дни на 2016 и в началото на 2017 събитията от тихите общности по света бяха доста динамични.

През декември 2016 Световната федерация на глухите (WFD) прие нови членове на борда си от Судан, разшири екипа на служителите в отдела за човешки права и проведе среща с глухи лидери от Алжир, Либия, Мавритания, Мароко и Тунис във връзка с двугодишния проект за регионално разширяване в Магреб. Младежката секция към СФГ започна подготовка на детски и младежки лагери от 11 до 17 април в Мелбърн (Австралия), и избра дестинацията за детския лагер през 2018, която е... Аржентина.

Също през декември, СФГ организира нова среща по въпросите на бимодалното билингвистично обучение в Европа. Проект, наречен De-Sign Bilingual, спонсориран от програмата Еразъм + (в партньорство с Австрия, Германия, Словакия и Швейцария), е документирал текущото състояние на двуезиковото образование в Европа с помощта на въпросник на експерти и чрез задълбочен анализ на документи. Един от изводите на този проект е, че правното основание е предпоставка за създаване и осигуряване на знаково двуезично образование. Това ще рече, че когато в една страна е налице правно признаване на езика на знаците, могат да бъдат реализирани и двуезичното образование, двуезичните програми и жестов език като предмет в училищата. Въпреки че има голямо разнообразие от такива местни закони, все още на много места няма национално правно признаване. В резултат на този проект е създадена интерактивна карта на знаковото двуезиково образование в 39 държави.

Напомняме, че 3-тата международна конференция на СФГ в Будапеща, Унгария (8-10 ноември 2017) е под надслов „Пълно включване с езика на знаците”. Определени са и датите за 18-тия Световен конгрес на СФГ – от 23 до 27 юли 2019 в Париж (Франция).

Европейския съюз на глухите (EUD), в началото на тази година отрази пространно кандидатурата на глухия евродепутат Хелга Стивънс (Helga Stevens) за председател на Европейския парламент. Както „Ние ви чуваме” ви информира наскоро, Хелга Стивънс се кандидатира с убеждението, че е нужно да има една по-работеща и по-прозрачна политика на институциите на ЕС, и – както гласеше мотото на кампанията и – „Без повече сделки в задни стаички”.

Изборите бяха проведени на 17 януари т.г., и започнаха сутринта в 9.00ч. По предварителна информация от Брюксел, подадена от Тимъти Роуис (Timothy Rowies), председател на Европейския младежки съюз на глухите (EUDY), в първото гласуване водещите резултати са били в полза на Антониo Таяни (274 гласа), следван от Джани Питела (183 гласа), и Хелга Стивънс (77 гласа). Последваха още три тура, като във втория от тях Хелга Стивънс загуби 11 гласа, но удържа третата позиция след Таяни и Питела. В третия тур на гласуването резултатите бяха, както следва: Антонио Таяни (291), Джани Питела (199), Хелга Стивънс (58), Жан Ламберт (53), Елеонора Форенца (45) и Лаурентиу Рибега (44). В четвъртия тур надпреварата вече бе между Антонио Таяни и Джани Питела. При такива резултати, бе ясно кой ще заеме стола на Мартин Шулц като председател на Европейския парламент. За никого не бе изненада, че това е Антонио Таяни.

Разбира се, това по никой начин не може да се разглежда като загуба на Хелга Стивънс - по-скоро подсказва, че е нужно още време, докато бъде налице готовност нещата да се случват другояче. Хелга Стивънс сподели след изборния ден, че са и предложили поста заместник-председател, който е отказала. Като радетел за равноправието на хората без слух и на всички европейски граждани с увреждания, тя държи на принципите и позициите си. „Ние ви чуваме” изказа специални благодарности на Тимъти Роуис за навременната информация директно от пленарната зала на Европейския парламент на 17 януари 2017 г.

Сега пред ЕСГ предстои още много работа, свързана с отстояването на Закона за европейска достъпност, който тепърва ще се разглежда в Съвета и в ЕП. Този закон касае в много голяма степен достъпността на глухи и тежкочуващи хора до стоки и услуги, както и тяхната равнопоставеност като потребители спрямо всички останали.

Христина Чопарова

Изображения: WFD, EUD