Топлината на кафето приятно се разлива по дланите ми, жадно залепени за пластмасовата чашка. В съботната сутрин Март нещо спори със Северняка, препират се, разрошват косите на сънливи пешеходци и нахално изпробват дебелината на якето ми. Вече се укорявам, че реших да откривам летния сезон точно днес. В Докторската градинка няма жива душа, а студът не пречи единствено на жизнерадостните четирилапковци, които душат въздуха и любопитно се ослушват, преди да се понесат след неясно какви звуци. Клошарят отсреща намества мръсно, опърпано одеало, с което си е направил заслон. Поемам към алеите зад народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методи”, където в 11.00 ще започне благотворителния турнир по петанк.

В ситния чакъл на алеята металните топки са се сгушили в очакване на подранилите, разгряващи играчи. За миг се връщам много, много назад. Причуват ми се детски смехове и подвиквания, на пясъчника се търкалят топчета, из въздуха се носи еуфория с привкус на късно лято. Съревнования, оспорване, детска логика. По-сръдливите напускат играта или с демонстративна високомерност се отдалечават, за да поохладят страстите. И миг по-късно, преглътнали гордостта, те се връщат в детския социум. Толкова вспомнено усещане за игра – жива, неподправена, желана. Търкулната топка ме връща обратно в настоящето. Отпивам от кафето и тръгвам уверено по алеята към Боряна и Асен, които тъкмо са пристигнали.

             

Борето грейва в ей такава усмивка, щом ме забелязва, и потъваме в разговор за френската игра, която Българската федерация по петанк популяризира сред деца и младежи. Докато се съберат всички играчи, вече съм научила, че петанк, който е национален спорт във Франция, ще се играе отборно между пет столични клуба по петанк, по системата „всеки срещу всеки” (Round Robin), или в случая – трима срещу трима. Когато се играе така, всеки играч разполага с по две топки. Това е игра, която е подходяща за всеки – не изисква особени физически усилия, поради което е подходяща и за хора с увреждания. Топките са гладки, от метал, с големина колкото човешки юмрук и не тежат повече от 700 гр. Комплектът топки струва около 30.00 лв., а самата игра с тях освен, че е забавна, развива и умения в прецизност, възпитава в екипност, учи на точност. Подходяща е за всяка възраст, и докато гледах играчите, които се събираха на алеите и се поздравяваха с уважение, започвах да разбирам страстта им към този вид спорт.

              

Съвременният петанк може да се играе на всякакви терени – на пясък, на трева, та дори и на сняг. Той има корени далеч във времето, още от VIII и IX век и общи допирателни с италианската игра с топчета „боча”. Първото състезание по петанк започва в едно френско градче, наречено Ла Сиота (La Ciotat), организирано от Жул Льоноа (Jules Lenoir). Носят се легенди, че английският мореплавател сър Франсис Дрейк е бил майстор на петанка и отказал да започне битка с испанците, преди да приключи с играта си на борда на кораба. Което обяснява защо играта е така популярна и в развитите европейски държави, Азия и Африка. В България петанк се играе още през 80-те, но едва през 2000 г. се обособява Българската федерация по петанк, която от следващата година отбелязва и членство в Световната федерация, а клубовете по петанк у нас се множат – в Бургас, Разград, Шабла, Севлиево и къде ли не.

                         

Правилата на играта са много простички. Играе се индивидуално или отборно. Хвърля се жребий с монета и пръв започва този, който е спечелил жребия. Той очертава кръг в началото на игрището, или поставя специален ринг, от който започват хвърлянията. По време на хвърляне играчът обикновено е прав, като няма право да докосва кръга с ръце или крака, т.е., той е „спънат”. Оттук всъщност идва и названието на играта петанк, тъй като любопитна подробност е, че от старопровансалски „ped tanco” означава тъкмo крака, завързани заедно”. Играчът може да хвърля и от клекнало положение, но по-рядко, това е друг стил. 

Първо играчът хвърля топче-мишена, наречено кошонет, то е в пъти по-малко от топките за игра. Обикновено кошонетът е дървен или от цветна пластмаса, и следва да се хвърли на разстояние от 6 до 12 метра от кръга на хвърляне, като това разстояние се запазва от всички играчи по време на играта. При децата разстоянието на хвърления кошонет се увеличава, колкото е по-голяма и възрастта им. Когато се хвърли мишената, тя може да отиде много далече, и в случай, че остане в терена, играта продължава. Но ако се удари в бордюр или излезе извън терена, е аут. Същото правило важи и за топките на играчите. Целта на играта е всеки играч да хвърли топките си максимално близо до кошонета, като по време на хвърлянето може да избие топките на противника. Когато всички играчи хвърлят топките си, се прави размерване, за да се отчете резултата и спечелените точки. Прецизна стрелба или избиване е отделна дисциплина в петанк.

               

Кафето ми е на привършване и зъзна в тънкото кожено яке. Боряна ми подава услужливо горнище на екип. Мил и затрогващ жест, но едва ли ще успея да се стопля, след като Севернякът вече е успял да се настани в шепите ми. Играчите се събират на терена, и когато вече всички са налице, благотворителната лепта е събрана и играта може да започне. Всички са много сърдечни, разгряват, разменят си шеги, припламват запалени цигари. Спортсменския дух се носи над алеите, безразличен към мартенския студ. Боряна ми разписва книжка с историята на играта, с пожелание да обикна интересния спорт. В нея има любопитни подробности за историята на петанк и клубовете у нас, ограниченията, термини на играещите, възрастови специфики, съдийството и как се определя резултата. Написана буквално „на един дъх”, както разбирам, с цел да поднесе по увлекателен и в същото време сбит и разбираем начин на начинаещите всичко за спорта петанк. От това как да избереш правилните топки, какви са техниките на играта, до психологията, тактиката и интересните игрови ситуации.

                             

Интересно е, определено. Металните топки летят грациозно и се приземяват леко и меко в чакъла, избивайки или кротко доближавайки цветния кошонет. През 1850-та първите топки за петанк са били дървени, подсилени с ръчно ковани гвоздеи, а някои целите са били обковани с мед, месинг или стомана така, че дървото почти не се е виждало. Днес такива топки са музейна или колекционерска рядкост, а топките за петанк се произвеждат вече изцяло от стомана.

                        

Турнирът започва, а с него и ръмежа на дъжда. Вероятно затова ги няма традиционните коридори около игрището от минувачи, поспрели се да погледат, които във Франция наричат „льо кулоар”. Пробвалите играта остават нейни почитатели, но у нас все още няма юношески отбор по петанк. Това е следващата кауза, в която Боряна и Асен Кукушеви  ще вложат време и усилия на 18 март т.г. Подготвя се и продължение на книжката – „Петанк - игра за всеки”, този път за напреднали. Българската федерация по петанк активно подпомага спортистите с увреждания в този спорт, сред които има и хора с увреден слух. Да увлечеш в играта, да изживееш емоцията, да се чувстваш екипно, равноправен, удовлетворен – каузата си заслужава.

                            

Удовлетворени са и участниците в този благотворителен турнир, които се забавляваха под тихо ръмящия дъжд. Победата отнесе отбора на КТК „България” (Боряна Кукушева, Христо Хаджикостов и Асен Кукушев), втори е отборът на „Макаров 1”  (Маргарита Яначкова, Вили Балтаджиян и Емануел Савов). Трети е сборният отбор (Вили Минкова, Здравчо Александров, Атанас Йосифов). Призьорите, разбира се, получиха медали. А приходите от турнира ще бъдат дарени на хората с увреждания, играещи активно петанк.

Всичко е добре, когато свършва добре. И когато се прави от хора със сърца в името на добри каузи.

***

В събота, 18.03. 2017г.,, отново на алеите зад народната библиотека, от 11.00 ч. ще се проведе турнир по петанк по двойки (дублети). А в неделя, 19.03. 2017г., от 16.00 ч. в парка зад столичния хотел "Хилтън" Българската федерация по петанк ще направи демонстрация по тир-избиване. Всички приходи от такси и дарения от фирми или граждани ще бъдат предоставени за развитието на Детско-юношеския петанк и конкретно за формиране на Национален отбор на България за юноши и девойки до 18 години.

Ако ви е станало интересно, идете и вижте! :)

Текст, снимки и колажи: Христина Чопарова

                                                                                                                          

Скъпи читатели, имам удоволствието да ви информирам за още една прекрасна инициатива, която ще се проведе тази събота, на 11 март.

Българската федерация по петанк организира благотворителен турнир, средствата от който ще бъдат предоставени на хора с увреждания, занимаващи се активно с този спорт. Петанк е атрактивен и достъпен за всеки спорт – от малки деца до възрастни хора. Не изисква големи физически усилия и може да се упражнява на почти всякакъв терен. Затова пък развива редица умения – точност, съобразителност, концентрация, тактическо мислене и работа в екип. Все качества, безкрайно полезни в забързаното ежедневие и динамични ситуации.

Играта е отборна и индивидуална, като идеята е да се хвърли топка максимално близо до по-малка топка, наречена кошонет. Съществува и отделна дисциплина за прецизна стрелба, но като цяло в играта могат да се включат и абсолютно начинаещи.

Благотворителният турнир, който фередацията по петанк организира тази събота, ще се проведе от 11.00 ч на алеите зад Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, по-познати като Докторска градинка. В надпреварата могат да участват всички, които имат желание.

Таксите за участие са символични, а повече информация може да ви бъде предоставена на място.

Българската федерация по петанк тази година за пръв път ще организира Балканско първенство в София, а през 2019 година ще бъде домакин и на Европейското първенство за мъже и ветерани. Федерацията е известна с многобройните си благородни инициативи, свързани с деца и хора в неравностойно положение и хора с увреждания.

Благотворителният турнир е поредната прекрасна инициатива, която цели да подпомогне спортисти с увреждания. И не забравяйте – на 11 март, от 11.00 ч, зад Националната библиотека. Елате! :)

Очаквайте скоро в „Ние ви чуваме” пространен материал за турнира и много снимки, както и интервю с президента на Българската федерация по петанк Боряна Кукушева.

 

Христина Чопарова

Снимки: Боряна Кукушева

През 2007-ма година едно общообразователно английско училище провежда Дни на Спорта, в които децата са със смесен състав. С цел да се подобри интеграцията на децата със слухови увреждания, те се разпределят в 24 отбора, които имат задача да извършат 24 различни спортни дисциплини. Определен е състав, който да известява края на всяка дейност, след събирането на определен брой точки.

13-годишната Лора Траггил, напълно глуха, е била поставена в конфузна ситуация по време на спортните игри, тъй като не може да чуе известяването за приключването на съответната игра, и продължава да играе, превръщайки се в обект на смях и подигравки.

Родителите на Лора, Карън Парк (35г.) и Гари Траггил (50г.) завеждат дело за дискриминация към училищните власти, водено от Национална Асоциация на Глухи Деца (NCDS). Според тях, училището не е направило нужното, за да обясни адекватно правилата и да намери начин да известява глухите деца за краят на спортните игри.

Майката на тийнейджърката разказва, че Лора с нетърпение очаквала Дните на спорта, надявайки се, че те най-после ще я поставят на равна нога с чуващите деца. Вместо това гафът на спортната площадка нанася тежък удар върху самочувствието на глухото момиче. От 240 ученици, които вземат участие в спортните игри, девет са глухи.

Делото за дискриминация  е спечелено от семейството, след като съвет на NCDS е публикувал доклад, в който се посочва, че основната вина за провала на Лора е на организаторите на мероприятието. Нейният случай е първият, спечелен от Националната Асоциация за Глухи Деца в Норуич, Англия.

/по материали от „Дейли мейл”/

Този случай повдига един въпрос – доколко децата със слухови увреждания са способни да „разчитат” устната реч. По този въпрос лекции у нас и в чужбина е изнасяла гл. ас. д-р Светослава Съева от Факултета по социална педагогика към Югозападен университет „Неофит Рилски” /Благоевград/.

Интегрираното обучение на деца  със специални образователни потребности в България е официално въведено през 2003г. Към 2007 година у нас над 4000 деца с увреждания  се обучават в масови училища, чрез специални и индивидуални програми.

Разбирането към техните проблеми и индивидуалния подход към тях спомага за интегрирането им като активни членове на обществото.

Христина Чопарова

 

 

Втората световна война оставя след себе си жестоки белези – тела и души са белязани с травми, които ще преживяват отново и отново, до живот. Докато не се научат как да се освобождават от тях. За войници и цивилни спортът се превръща в средство не само за рехабилитация, но и за приемане. За преобръщане на недостатъци в предимства. И за изпробване на граници.

Благодарение на д-р Лудвиг Гутман много от ранените преоткриват в клиниката му „Стоук Мандвил” възможностите на телата си и радостта от живота. Провежданите там спортни игри за военноинвалиди се изпълват със състезателен дух. И когато по повод Олимпийските игри през късния юли на 1948 година в Лондон д-р Гутман организира състезание за ранените през войната, на спортната площадка с хъс се подреждат инвалидни колички, за да премерят сили в стрелба с лък.

Това е началото на Паралимпийските игри, традицията за които ще се постави официално в Италия веднага след Олимпийските игри през 1960-та. Предлогът „пара” идва от гръцки и означава „до”, „с”, като израз на паралелно провежданите с Олимпийските игри спортни мероприятия за атлети с двигателни, интелектуални и сетивни травми. За интереса към това събитие е показателно обстоятелството, че на терена в Рим се събират близо 400 атлети от 23 държави.

Към днешна дата на всеки 4 години след Олимпийските игри Международният паралимпийски комитет  организира състезания в различни дисциплини за спортисти с увреждания. Тази година Паралимпийските игри ще се провеждат за 15-ти път в Бразилия и започват в Рио де Жанейро от днес, 7 септември, и ще продължат до 18-ти. Състезателите днес вече надхвърлят 4 000 и са от 176 държави.

В тях обаче не участват глухи, тежкочуващи и хора с различна степен на слухова загуба. Спортистите със слухови дефицити не са считали себе си за инвалидизирани, тъй като единствената разлика между тях и дееспособните спортисти е липсата на слух, във всичко останало като качества не отстъпвали на олимпийските състезатели. Разбира се, имало е  глухи спортисти, които са се състезавали дори в Олимпийските и Паралимпийските игри в Лондон през 2012 г., но те са малко и с редки прояви. Дълго време не са били включвани в Паралимпийските игри, поради комуникационни бариери и спецификата на общуване.  В Паралимпийските игри тази година няма категория за глухи спортисти, а в момента категорията на състезателите с интелектуални затруднения е неактивна.

Затова съществуват Световни игри за глухи (Deaflympics – Дефлимпикс)  и Специални игри за хора с интелектуални увреждания (Special Olympics). Дефлимпикс са игри за глухи спортисти, проведени за пръв път през 1924 г. Там се използва адаптирана технология, за да отговаря на потребностите на  състезателите с увреден слух (светлината се използва вместо стартов пистолет, а свирката на рефера е заменена от флаг). Езикът на знаците е използван метод за комуникация сред по-голямата част от спортистите и зрителите. Важното е, че Дефлимпикс обединява спортисти, които са изправени пред подобни комуникационни бариери и им позволява да се конкурират при равни условия.

Спешъл Олимпикс са игри за деца и възрастни с ментални затруднения, като имат и Младша категория за деца от 2 до 7 години. Въпреки че са признати от МОК, игрите за глухи и за хора с ментални увреждания се провеждат отделно от Паралимпийските игри. Двадесет и третите Летни игри на Дефлимпикс ще бъдат през 2017 в гр. Самсун (Турция) от 18 до 30 юли, а Спешъл Олимпикс през 2017 ще посрещне в Грац, Шладминг и Рамзау (Австрия) състезатели в Специалните олимпийски световни зимни игри от 14 до 25 март.

И въпреки че именно вида на уврежданията определят различните видове спорт, дисциплини и правила, в крайна сметка е важно не увреждането, а способностите.

Текст и колажи: Христина Чопарова

 

 Дефлимпикс (наричан преди „Световни игри за глухи”, и „Международни игри за глухи”), е всъщност Международен олимпийски комитет (МОК), в който глухи спортисти се състезават на високо ниво. За разлика от спортистите в други международни комитети – Олимпийски игри, Паралимпийски игри, Специални олимпиади, Дефлимпия е лишена от звуци (т.е., не се използва стандартният сигналнен инструментариум – стартови пистолети, мегафони за команди или съдийски свирки. Игрите са организирани от Международния комитет на спортове за глухи (МКСГ).

Дефлимпикс игрите се провеждат на всеки 4 години и са най-дълго просъществувалото мулти-спортно събитие. Първите игри, състояли се в Париж през 1924 г., също са първото по рода си международно спортно събитие за атлети с увреждания. Събитието е организирано на всяко четиригодие, с изключение на времето, когато започва Втората световна война и  създадените през 1949 г. зимни игри за глухи.  Дефлимпикс започва с малки мащаби – само 148 състезатели от девет европейски държави, които се съревновават в международните тихи игри в Париж, Франция, през 1924 г. Официално, игрите са били първоначално наречени “Международни игри за глухи”  в периода от 1924 до 1965 година, но понякога са наричани просто “Международни тихи игри”. От 1966 до 1999 година те са били наричани “Световните игри за глухи”, а понякога и „Световни тихи игри”. От 2000 г., игрите са известни с настоящото си име Дефлимпикс, често погрешно наричани Тиха Олимпиада.

Любопитно е, че за да се класират за игрите, спортистите трябва да имат загуба на слуха най-малко поне 55 децибела  в “по-добре чуващото си ухо”. Слухови апарати и кохлеарни импланти, както и други подобни технически средства не могат да бъдат използвани в състезанията, за да бъдат поставени всички спортисти на равна нога. Друга отлика от спортните игри за чуващи спортисти тук е начинът, по който се слушат и коментират състезанията. В някои от тихите спортове се използват алтернативни начини за започване на играта. Например, футболните рефери размахват флаг,  вместо да надуват свирка, а на пистата състезанията се стартират с помощта на светлинен сигнал, вместо със стартов пистолет. Също така е обичайно на Дефлимпикс да видите зрители, които не ръкопляскат развеселено, а по-скоро помахват с въртене на ръцете си.

Досега на Дефлимпикс игрите са били домакини 36 града в 21 държави, но от градовете извън Европа – само пет: Вашингтон през 1965 г., Лос Анджелис през 1985 г., Крисчърч през 1989 г., Мелбърн през 2005 г. и Тайпей през 2009-та. През 2011 планираните за провеждане в Словакия игри са били отменени поради липса на готовност от страна на организационния комитет за домакин на игрите. Международният комитет на тихите спортове тогава подава заради това наказателна жалба срещу Словашкият Дефлимпикс организационен комитет и на неговия председател, г-н Яромир Руда. Това означава, че от страна на словаците е трябвало да възстановят средствата, които са били вложени в организирането на игрите. Яромир Руда не се е ползвал с голямо доверие и относно някои разходи и ангажименти по настаняването на спортистите в хотели. Според словашката преса, той бил „шампион по неспазени обещания”. Руда е бил осъден на затвор от 13 години за измама с малко над милион и половина евро, които е трябвало да бъдат използвани за зимните Дефлимпикс игри.

Христина Чопарова