Последните дни на септември светят в меко сияние. Петък е, 28-ми. Слънчеви лъчи танцуват из красивите шарки по павираните улици на Ямбол. Тих късен следобед, един от онези, в които предстои да се случи нещо голямо. Почти като чудо. Във фоайето на Ритуалната зала, сред хиляди спомени за обети и тихо изречени клетви, сияят по стативи и триножници погалени вълшебства – 26 рисунки, родени от беззвучния свят на Мирела Венциславова. Момичето от Русе, което ги събужда от Тишината. С обич.

Залата бавно се пълни с хора. Стъпките на първите посетители утихват край платната, забавят се... връщат се. Изгубват се в очарованието на нарисуваните стари къщи, които ги връщат в друго време. Срещат пълните с неизреченост очи на момичета-мечтатели, горски феи, мистични жрици, ангели. Меката сивота на графиките се редува с пищна цветност, сътворена с графичен таблет. Умалени копия на картините си художничката вдъхновено надписва за немалкото желаещи да ги имат. От Мирела, с обич. Усмихва се плахо и оправя гънките на розовата си рокля, в която тя самата изглежда ефирна като феите, които извайва с молива.

                                       

                                       

Време бе за откриването. Официалната част изгуби някъде строгостта си заради сърдечността, с която инициатори и организатори изразиха взаимна благодарност за Заедността да се случи събитието, както и към художничката с нежна душа, която чрез картините си покани всички в света на Тишината – в онзи свят, където си дават среща добротата и обичта. 

С видимо вълнение Емил Георгиев, председател на сдружение „Дунавско сияние” и инициатор на изложбата, изложи двата повода за нея – Международния ден на хората със слухови дефицити, отбелязван ежегодно в последната седмица на месец септември, и новите творби на русенската графичка, която е част от тихата общност. Той сподели спомените от първата си среща с Мирела Венциславова и нейното творчество, разказа за прекрасните емоции по време на първата ú самостоятелна изложба миналата година и изрази надежда, че след тази втора ще последват и още много други.

                                         

Сияйната Ваня Сулеменко, директор на Общинско предприятие „Туризъм и култура” към Община Ямбол, по чиято покана изложбата се реализира в града, сподели радостта си да види толкова красиви творби и поднесе поздравленията и моралната подкрепа от кмета на града Георги Славов и от зам. кмета Илиана Бицова. И пожела на Мирела да продължи да създава още погалени вълшебства.

Сред толкова много добрословие и осезаемо вълнение думите пулсираха със свой ритъм. Залата, където новобрачните двойки свързваха житейските си пътища, в този късен следобед свързваше докоснати от красотата души. Това бе точно от онези чудеса, които се случват неусетно, но оставят осезаеми следи.

Възхитително е как една малка част от живота е заета от пълни със смисъл моменти, които правят не само него, но и хората, които ги създават, незабравими. Такъв бе и този момент. В навечерието на Международния ден на хората без слух, едно момиче от света на Тишината ни покани в света на своите „Погалени вълшебства”.

Имахме удоволствието да се докоснем до творчеството на младата русенска графичка Мирела Венциславова преди година, когато по покана на СНЦ „Дунавско сияние” сайтът „Ние ви чуваме” бе специален гост на първата ú самостоятелна изложба – „Сътворени от тишината”. Тогава пред нас оживя един наистина вълшебен свят, в който творенията на природата и околния свят придобиха сакрален смисъл, много отвъд видимото. И вглеждайки се в този свят, струящ от платната, разбрахме, че там, в света на Мирела, обитават добротата и истината. И този лишен от лъжа и изкуственост свят призоваваше доброто у другите, извикваше го за вслушване и обмен. След тази среща се чувствахме осмислени и завършени, каквото е чувството при разговор на универсалния език на любовта.

                                      

Всяко нещо оживява, щом бъде докоснато с обич. За да оживеят вълшебства, родени от Тишината, трябва само да бъдат погалени. А талантливата художничка от Русе го умее това. Тишината е мястото, където се раждат вълшебства. Мястото, където се срещат всички светове, където се говори един единствен език – този на нежността и красотата. Езикът на любовта, който казва всичко.

Вярвам, че всички ние говорим на този език, и ЗаЕдно бяхме там, в Ямбол - град със столетни традиции в художественото изкуство, за да се насладим и отдадем дължимото на онзи стремеж към изящество и съвършенство, извиращ от дълбините на Душата, който движи всички творци. За онези, които слушат езика на красотата със сърцето си и общуват чрез Душите си, той не се нуждае от превод. И сега, на тази своя втора самостоятелна изложба, Мирела Венциславова ни покани да видим, че само за една година нейният свят на Тишината бе станал още по-богат, още по-преливащ от доброта и нежност. И в контекста на тази красота, която облагородява, различността дойде да ни покаже, че е мост, по който можем смело да вървим. Защото от другата му страна ни чакат отговори, водещи към самите нас. Бидейки посланик на тази различност като човек, който не може да чуе света, Мирела го покани да чуе нея, да премине по моста. Там, където са погалените вълшебства.

Виждайки толкова много съпричастност - от хора на изкуството, общественици, приятели - изпитвах най-чиста и искрена благодарност, че ние всички сме точно там, където трябва да бъдем и правим точно онова, което трябва да бъде направено. 

От името на специализирания ни сайт, посветил се на каузата на хората в Тишина - „Ние ви чуваме”, изразих благодарността си към домакините от Община Ямбол, към прекрасните съорганизатори от ОП „Туризъм и култура” в лицето на неговия директор, г-жа Ваня Сулеменко; към вдъхновения инициатор от Русе – Сдружение с нестопанска цел „Дунавско сияние” в лицето на неговия председател г-н Емил Георгиев; и най-после, на прекрасната Мирела, че отвори широко за нас вратите на своя свят чрез втората си самостоятелна изложба „Погалени вълшебства”. 

А после... после озвучено филмче за Мирела и нейния начин на рисуване, за движещата сила, която извиква образите на вълшебствата, стоплиха гостите с неподправена искреност. И тя си пролича в треперещият и накъсан от вълнение глас на ямболския график Цветан Казанджиев, който пръв изрази възхищението си от творбите на Мирела. Дълго и сърдечно говори той за самородния ú талант, препоръчвайки на младата художничка да го подчертава, като избира за картините си по-атрактивни рамки.

Приветствия поднесе и Георги Русев от Културно-информационен център Ямбол, който разказа за редица културни прояви и сподели, че изложбата на Мирела Венциславова е прекрасен акцент в културния афиш на града.

                                          

След това бе време за още приветствия и подаръци като израз на сърдечността, с която ямболци посрещнаха талантливата художничка и нейния свят, изтъкан от тишина и вълшебства.

                                             

Специални благодарности изказа и Силвия Маринова – Осиковска, която всеотдайно насити с жестов превод думите на всички, за да ги направи достъпни както за тези, до които звукът не достига, така и за да покаже красотата на езика, с който общуват глухите хора. Силвия бе трогната и с вълнение благодари, че за пръв път има възможността да бъде в Ямбол като част от художественото вълшебство.

После пред картините отново засноваха стъпки, лееше се тих говор, усмивки, надписвани с обич картички, снимки за спомен, споделени емоции. За всички онези, които не успяха да ги видят в деня на откриването им, „Погалените вълшебства” на Мирела Венциславова ще ги очакват в Ритуална зала до 10 октомври 2018 г.

                                             

А ние благодарим от сърце, че ги споделихме. ЗаЕдно.

Христина Чопарова

Бел. ред.: Снимките от събитието можете да видите в Галерията на сайта.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, на 28.06.2018 г. Националната художествена академия представи в галерията на Съюза на българските художници чрез обща изложба творбите на своите възпитаници в образователно-квалификационна степен „баклавър”. Сред дипломираните студенти тази година е и Ния Якимова, чиято самостоятелна изложба „Минерал” ще видим през юли в галерия „Средец”.

Изложбата на дипломираните бакалаври от всички специалности на НХА бе открита в 18.00 ч, поднесени бяха приветствия от преподаватели и от ректора проф. Николай Драчев, който отличи наградени студенти.

                              

                              

Гостите имаха възможността да се насладят на впечатляващите художествени творби на дипломантите, разположени на първи и втори етаж на СБХ. Младите студенти, които само няколко часа по-рано в двора на Академията бяха получили дипломите си на тържествена церемония, позираха с удоволствие до творбите си.

Експозицията включва живописни платна, скулптури, графики, илюстровани книги, плакати, дърворезба, пластики от метал, порцелан и стъкло, керамика, реклами, инсталации с интериорен дизайн и мода. Дипломната работа на Ния Якимова от специалност "Текстил - изкуство и дизайн" е под надслов "Минерал", под ръководството на проф. Анна Бояджиева.

Изложбата на бакалаврите от випуск 2018 може да бъде видяна до 7.07.2018 г. в изложбения център на СБХ на столичната ул. „Шипка” 6.

 

Христина Чопарова

 

Тишината е мястото, където се раждат вълшебства. Мястото, където се срещат всички светове, където се говори един единствен език – този на нежността и красотата. Езикът на любовта, който казва всичко. Езикът, на който говори Мирела Венциславова чрез картините си.

                 

За онези, които го слушат със сърцето си и общуват чрез душите си, той не се нуждае от превод. Облечен в цвят и въплътен във форми, разказва за богата душевност, която затрогва. Разходете се с мен из платната на Мирела. Слънчеви момичета, девойки със сини коси, елени, побрали в рогата си света, залези, водопади и мистериозни гори. Коне, подводен свят и цветя. Това бе само част от невероятния калейдоскоп на вълшебствата, сътворени от Тишината. „Сътворени от тишината”. Всъщност, надали има по-удачно название за изложбата на младата русенска художничка, самата тя пребиваваща в един свят без звуци, от който изпраща послания с любов. Така и подписва всичките си картини: „С Любов, от Мирела”.

А на 11 май тя раздаде от нея на всички без остатък. В уюта на русенската библиотека „Любен Каравелов”, населен с рисувани вълшебства, презентационния екран открехваше вратата към живота на момичето от Тетово, носителка на сребърен медал и грамоти – все заслужени отличия от участия в национални изложби в последните две години. Героините на Дисни са първите ú вдъхновения, графиката я грабва в Националното училище по изкуства „Проф. Веселин Стоянов”, а покрай рисуването с графичен таблет анимацията се превръща в лелеяна мечта.

                                

                                

Творенията на природата и ефимерните предмети от човешкия свят изпод пръстите на Мирела говорят за сакрален смисъл извън зримото. И ако се вгледаш в нежността, която струи от лицата на нейните неземни момичета, окичени с цветя; в тихото спокойствие на луната и шепота на совите, разбираш, че там, в света на Мирела, обитават добротата и истината. И този лишен от лъжа и изкуственост свят призовава доброто у другите, извиква го за вслушване и обмен. След такава среща се чувстваш осмислен и завършен, каквото е чувството при разговор на универсалния език на любовта.

                                 

Очарователна в стилна черна рокля, художничката плени гостите на изложбата със скромността, естествеността и лъчезарната си усмивка. Цветята и хубавите думи изразиха цялата топлота и готовност на хората за синхронизиране със света на Тишината. Емил Георгиев, куратор на изложбата и председател на Сдружение „Дунавско сияние” изрази радостта си да види толкова препълнена зала и видни гости.

                        

Тук бяха представители на Областната управа в Русе (Емил Кирилов, зам. областен управител, Мяна Досева от името на народния представител Крум Зарков), признати художници (Валентин Георгиев, председател на СБХ-Русе, преподавателката на Мирела от Националното училище по изкуства Златка Стойкова), Стоян Стоянов, зам. директор на ДГ „Слънце”, представители на тихата общност (членове на Районна организация на глухите в Русе), представители на регионални медии (Дарик радио, в. Бряг) и разбира се, като специален гост на изложбата - „Ние ви чуваме”.

                          

Организаторите от „Дунавско сияние” бяха подготвили няколко уникални изненади за чаровната художничка, които последваха поздравителните адреси на гостите. Следващата изложба на Мирела, със съдействието на няколко фирми, ще бъде организирана в София. Директорът на ДГ „Слънце” Стоян Стоянов поднесе втората изненада, като обяви, че списанието за графична култура „К.И.К”(комикси, илюстрации, карикатури) ще предостави на Мирела възможност да се изявява творчески на страниците му. СБХ-Русе пък бяха отпечатали картички с графики на Мирела, средствата от които ще подпомогнат художничката с нужните и материали за бъдещи вълшебства от света на Тишината.

                           

Лъчезарната графичка имаше още един повод за усмивки – нейният двадесети рожден ден бе само ден преди изложбата, на 10 май, и по повод юбилея ú „Дунавско сияние” я зарадваха и със скромен подарък. Мирела е автор и на графиките в Алманаха с проза и поезия „Още са живи крилатите хора”, издание на  Съюза на свободните писатели в Русе. Премиерата на сборника бе на 4 май.

Вълненията от всички тези събития се отразиха на нежната художничка, която по време на представянето на „Сътворени от Тишината” получи лек пристъп на замайване. За щастие той бързо премина, а хубавите думи и пожелания продължиха да се леят като амброзия. Артистичен поздрав към Мирела поднесоха от Районната организация на глухите под формата на кратичък рецитал на стихотворение, преведено с жестов език.

А дълго след това талантливата владетелка на молива и туша раздаваше усмивки, подписваше картички „С Любов...” и с удоволствие се снимаше с гостите. Въпреки трудностите в общуването, нейната комуникативност бе просто заразителна. Обикновено в общуването с другите помага майка и Емилия, която е неин преводач. Очите ú се наливат с влага, докато ми разказва за дъщеря си и поглежда с обич към нея. Светът на Тишината е различен, но много богат. И понякога пребиваващите в него са там именно, за да бъдат негови посланици и да изливат в другия свят красотата, нужна за спасението му.

За да общувате с Мирела, ви трябват лист и писалка, но за приятна изненада, художничката овладява и по мъничко жестовия език от учебник у дома. Тя ще продължи да вае вълшебства от Тишината, които – по думите на баща ú Венцислав Атанасов, - сътворява за ден-два. Както сподели и Мирела пред „Ние ви чуваме”, тя много иска да се научи как се правят анимации и... да вземе шофьорска книжка.

                               

Пожелахме ú го от сърце. И да запази в себе си този уникален език, чрез който ни говори и с който облича сътвореното в тишина. Пишейки, още веднъж преживявам всички прекрасни емоции от това невероятно събитие, на което имахме изключителното удоволствие да присъстваме. Изказвам още веднъж сърдечна благодарност към Мирела за невероятната красота, до която се докосна взора ни, към организаторите на изложбата за много затрогващата и неочаквана изненада, подготвена с обич за нас. И към чудесните родители на Мирела, които са плътно до нея по пътя на мечтите ú.

Когато виждаш толкова много съпричастност от хора на изкуството, общественици, приятели; и такава готовност да правиш за някого света по-хубаво място, в толкова обогатяващ обмен -  в такива моменти изпитвам най-чиста и искрена благодарност, че съм точно там, където трябва да бъда и правя точно онова, което трябва да бъде направено. И ако Тишината е мястото, където се раждат вълшебствата, то Заедността е ключето, което отключва чудеса.

Повече снимки - в галерията на сайта ни.

Текст и колажи: Христина Чопарова

Снимки: Борис Димитров, Христина Чопарова

 

 

Деветнадесети юни. Топлата вечер ухае на липи и щедро разлива упойващия аромат над човешкия поток, преливащите от цвят алпинеуми и бронзовата замисленост на Христо и Евлоги Георгиеви.

Наближава шест. В шест вечерта се случват или чудеса, или апокалипсиси. Стъпките ми се изгубват в многолюдието на Софийския университет и съвсем се залутват из прохладата на Аула Магна в Ректората. На бели триножници кротко почиват фотографии. Чувствам се като търсач на изгубени съкровища, а всъщност търся едно съвсем конкретно чудо – изложбата на Ния Якимова. Чудото е на път да се превърне в апокалипсис, защото изложбата съвсем не е там, където съм. Всъщност е в галерия „Алма Матер”, където за пръв път самостоятелно се открояват 13 от невероятните платна на Ния, наситени с магически сюрреализъм.

Пристигам почти навреме, за да уловя откриването на изложбата от Александър Кьосев, директор на Културния център на Софийския университет. След неговите думи приветствените слова на Вихрони Попнеделев, професор по живопис от Националната художествена академия, вдъхновено полетяха към студентите от специалност „Текстил – изкуство и дизайн” към НХА, чиито платна красят двете зали на галерията. Изложбата „Задачи по живопис” на първокурсниците бе вдясно, а вляво - картините на Ния, в чийто свят гостите нямаха търпение да се потопят.

Думите на живописците достигаха до младата художничка благодарение на прекрасния артистичен превод на Силвия Осиковска, преводач на жестов език. Тук бяха и родителите на Ния, долетелият от Франция специално за изложбата неин братовчед, баба ú – насърчителят на творческите пориви на художничката без слух, гости, приятели на талантливата третокурсничка, преподаватели.

        

Снимки, цветя. Ния се вълнува както никога. Все пак е първата ú самостоятелна изложба. Всички картини от експозицията е рисувала у дома. Платната са впечатляващи – и като техника, и като послание, и като цветове. Грабват те и те запращат там, където нищо не е такова, каквото изглежда. В свят отвъд реалността, която познаваш. В космос от самота, в който има толкова много сила, и толкова послания, колкото можеш да чуеш. Човек се научава да цени самотата като единствения оазис, където има безкрайни възможности да слуша себе си, да се опознава и в уединението да осмисля духовното си богатство. Преди да може да го сподели с другите чрез цветове, форми, образи, трябва първо да го срещне там, където пребивава тишината.

                            

                            

                            

Докосването до всичко това е наелектризиращо. Не свалям поглед от картините. В галерията се разминавам със също толкова възхитени млади хора и преподаватели. Всички искат снимки с Ния.

                             

Дълго стоят пред платната, от които всеки миг ще препуснат нанякъде в уплах коне без копита, летящи сред виолетови поля, развели гриви от облаци. Не са коне, не са. Това е времето, чиито стъпки потракват по крехкия плот на бълбукащия живот. Обезглавено време, на което не е нужен разум, само чувство и въображение, ефирно като стелещ се дим. „И ние се топим”, нарича се картината. Топящи се минути и секунди в лилав полуздрач. Бягащо време, което добива формата на онова, с което го запълваш. Винаги ново и винаги различно, и все пак съвсем същото.

                                          

Отминавам нататък... и усещам как се влюбвам непоправимо. В едно спиращо дъха лице, счупено на части. С крехкост на яйчена черупка, но излъчващо сила, заради онзи порив, който не е насилие отвън, а рождение отвътре. Живот, осъзнал себе си като липсваща личност, за да заяви просто „СЪМ”. Нищото, което е всичко. Без маски, без грим, само по Себе Си. Боже мой, каква среща! От платното ме гледа лицето на Ния, това е автопортрет. Но може да бъде и твоят. „Нелечима страст”. Страст, която наднича от трето око. Взорът на съзнание, доброволно избрало да рисува само своите реалности. Четката му трепери в лека хватка на нервната нишка, по която тече вдъхновение. Любовта, бе казал Ромен Гари, е вероятно най-добрата форма на диалог, измислена от човека, за да говори на себе си. Любовта в мен огледално съзря любовта от платното... и ме позна.

Откъсвам се почти насила, за да скоча в следващата реалност. Неуморно работещи ключове, затворили скрити вълшебства в подземни дълбини. Жълти като пясъците на времето и като сиянието на онези надежди, които задвижват вечното търсене. „Злато ли?”. Не. Безценното, което няма име. За всеки то е онова, с което го нарече.

                            

Съзерцанието ми се прекъсва от блясъка на светкавицата и доволните усмивки на тези, които уважиха изложбата. Ния сияе. Тя почти не говори, но няма и нужда. Платната около нас говорят достатъчно високо. И показват пътища към безкрая, чиито завои зависят единствено от личния избор. Толкова е трудно да избереш понякога, изкушен от змийски раздвоения език на многопосочността. „Три възможности”. Да, не и може би. Въпросът не е дали и по кой да поемеш. А да не губиш желанието за пътуване, което прави пътя цветен. Лишените от цвят възможности са бреме.

А времето е музикант. „Многофункционален”. Копитата му са длани, вечно любопитни да уловят, да задържат, да изпробват устойчивостта на онова, което са намерили. И когато го открият, екват фанфарите на доволството. И на онази радост - единственото богатство, което отнасяме със себе си отвъд, в другите реалности. Времето може да бъде и „Душа в клещи” – един вечен търсач, неуверен в посоката, но с достатъчно ръце, за да улови всичко намерено по пясъците на живота. А „Теразния” –та? Те са само маркер за онези места по пътя, които по-ясно показват посоката. Трябва да изгориш, за да можеш да светиш.

Не ми стигат 13 платна. Фатално недостатъчно са за ненаситния ми взор, който трудно се връща в настоящето. Не искам да правя сравнения нито със Салвадор Дали, нито с Фрида, нито с Виан. Това е просто Ния. Несравнима. Откровена и истинска.

Благодаря ти за щастието да се озова там, където нищо не е такова, каквото изглежда!

За тези, които са изкушени да се озоват в сюрреалистичните светове, изложбата на Ния Якимова в галерия „Алма Матер” на СУ "Св. Климент Охридски" ще продължи до 7 юли 2017. Горещо ви препоръчвам да се изгубите там! :)  

А повече снимки можете да видите в галерията на сайта ни.

Текст, снимки и колажи: Христина Чопарова

 

Тя е само на 20. И рисува прекрасно. Нейните графики красят Алманаха „Още са живи крилатите хора”, издание на Русенския филиал на Съюза на свободните писатели (2017). И в деня на славянските първоапостоли Св.Кирил и Методий, 11 май, ще направи първата си самостоятелна изложба. Мечтае за шофьорска книжка и... диплома за завършено средно образование. Странни мечти, бихте си помислили. Но не и когато си без слух.

                              

Мирела Венциславова е на около 3 години, когато установяват, че не чува. Вероятно като последица от антибиотиците и високата температура в бебешка възраст. Тя е едно от многото деца, озовали се в света на тишината в ранна детска възраст, които преминават през измъчените пътеки на опитите да чува. Слухови апарати, които не дават резултат. И кохлеарен имплант на лявото ухо, поставен ú в столичната Военно-медицинска академия, когато е на 8 години. Рехабилитации и логопедична терапия, които са задължителни. Уви, фактите са красноречиви – Мирела е с двустранна тотална глухота и неясен говор. Не владее и жестовия език – за да свиква с импланта и звуците. Но вече не го носи. Трудно общува с другите, обикновено чрез помощта на майка си. С удоволствие обаче и доста бързо комуникира в онлайн диалози. Реално, компютърът е единствената ú комуникативна връзка с останалия свят.

За родителите ú - Емилия и Венцислав Атанасови - не е лесно да приемат ситуацията, в която детето им е дефинирано със специални образователни потребности, защото се справя по-бавно от останалите деца. Но правят възможното, за да получи детето им образование. Семейството е от близкото до Русе село Тетово, и родителите решават да запишат дъщеря си в НУИ „Проф. Веселин Стоянов”, което налага на Мирела да пътува всеки ден по 32 км. „Учителите бяха решили, че тя няма да се справи и ме поканиха на среща. – споделя майката Емилия. – Заместник-директора, класната и психологът на училището присъстваха. Обясниха ми, че Мирела нямало да се справи с учебния процес.” Емилия се чувства несигурна в подобно твърдение и изразява намерението си да запише дъщеря си в друго училище. Тогава ú обяснили, че Мирела може да бъде приета по намалена учебна програма с ресурсни учители, като дали уверение, че диплома все пак ще получи, по думите на майката. Но Мирела иска да рисува и въпреки своите си съмнения, Емилия не премества дъщеря си в друго училище. След 4 години се оказва, че Мирела вместо Диплом за средно образование получава Удостоверение за завършен гимназиален етап, издаден от НУИ „Проф. Веселин Стоянов” – Русе. Този документ обаче не удостоверява завършено средно образование и не дава право на Мирела да продължи образованието си във висше училище (съгласно чл. 56, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета).

Емилия Атанасова се чувства подведена, както самата тя сподели. Бащата, Венцислав Атанасов, изпраща писмо до Областната управа в Русе, за да изложи проблема и да намери обяснение за ситуацията защо дъщеря му, приета след издържан изпит през 2011 в НУИ „Проф. Веселин Стоянов”, не може да получи диплом за завършено средно образование. Областната управа издава съответните разпореждания за проверки, които в общи линии се заключават в това, че Мирела Венциславова "се е обучавала в НУИ, като е завършила пълния курс на обучение по специалността „Графика” в дневна форма на обучение". Тъй като Мирела била със СОП, според ТЕЛК-овото решение на момичето, се посочва в становището на РИО – Русе, тя била обучавана по индивидуална образователна програма, съобразена със здравословното ú състояние и възможности за обучение. „Индивидуалната образователна програма не осигурява обучение в пълния обем на учебното съдържание по отделните учебни предмети”, съгласно държавните изисквания, се посочва още в становището. „Единствено по учебните предмети от задължителната професионална подготовка ученичката е постигнала държавното образователно изискване за учебните предмети, включени в този вид подготовка. По тези учебни предмети тя е получила оценки с качествен и количествен показател и е покрила хорариума съгласно училищния учебен план, като е получила и Свидетелство за професионална квалификация по професия „Художник”, специалност „Графика”. Този документ ú дава право да упражнява професията."

По-нататък в документа обаче се посочва, че предвид положеното обучение по индивидуална програма, по задължителни и задължителноизбираеми предмети като  български език и литература и английски език, Мирела „не е постигнала задължителните образователни изисквания за учебното съдържание и не може да бъде допусната до държавни зрелостни изпити за придобиване на средно образование. Не може да бъде издадена диплома за средно образование.” Поради тази причина и в съответствие с Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП), чл.56, ал. 3 за деца и ученици със СОП, Мирела получава Удостоверение за завършен гимназиален етап, каквото ú е било издадено от НУИ „Проф. Веселин Стоянов”.

Мирела свикна с всички и нямаше проблеми – спомня си майката Емилия Атанасова. – Учителите бяха доволни от нея, а класната ú ми говори, че ще я пусне на матура. Мирела си купи справочник, но когато настъпиха матурите, ни казаха, че тя нямала право да се яви.” На Мирела ú предстои много сериозна подготовка, за да може да покрие образователните изисквания и да се яви на матура. Може да се яви, на приравнителен, макар че за майката Емилия това изглежда все по-невъзможно. „Мирела завърши с отличие и има свидетелство за професионален график, но все пак след 4 години... за какво?” – огорченият въпрос на майката увисва риторично.

А Мирела? Въпреки, че се справя по-бавно от останалите, тя иска да продължи във висше учебно заведение и е твърдо решена да се подготви, за да се справи с предизвикателството „диплома”. Хареса ми упоритостта и позитивната ú нагласа, въпреки обстоятелствата. Чаровната художничка работи в Общината и много се радва, че има възможността да помага на хората да принтират документите си. Пролича си оправданото доволство, че се справя с поетите отговорности и чувството, че е полезна. А ето, че през май я чака и първата ú самостоятелна изложба, която се нарича „Сътворени от тишината”. Колко подходящо – рисунките ú се раждат в тишината, за да заживеят свой живот в звучния свят и да разказват вълшебни истории.

Изложбата ще се проведе в регионална библиотека „Любен Каравелов” в Русе на 11 май от 18.00 ч., а куратор е Сдружение „Дунавско сияние”, чийто председател Емил Геориев е един от авторите на стихове в Алманаха „Още са живи крилатите хора”, илюстриран от Мирела.

Аз виждам в нея желание да комуникира. Но човек, който е от другата страна, веднага се стъписва и обърква при среща, и вместо да говори с Мирела, започва да говори на родителите ú. Тогава Мирела се отдръпва и оставя другият да говори вместо нея. Може би само чрез рисуването се опитва да бъде себе си и така да общува с другите...”, казва за нея Емил Георгиев. За него е мисия да подпомогне талантливата млада художничка, в духа на идейните принципи на „Дунавско сияние”, което работи в насока за развитие и утвърждаване на духовните ценности и културата,  а също подпомага социалната интеграция и личностна реализация на талантливи млади хора.

„Ние ви чуваме” с удоволствие ще уважи поканата за изложбата на Мирела Венциславова, в чийто свят ще надникне на 11 май. 

 

Христина Чопарова

Снимки за колажа: личен архив на Мирела