Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, ще повторя отново това, което казах неотдавна по друг повод, но което е валидно във всяка ситуация -  Заедността е ключето, което отключва чудеса. Хората се срещат в името на идеи и добри каузи. А когато съвпадат и стремежите им, чудесата са възможни за случване точно чрез взаимообогатяващия обмен и заедност.

Причина за усмивките ни в ранния предиобед на 26 май бе топлата и много сърдечна среща в Министерството на труда и социалната политика с д-р Султанка Петрова, зам. министър на МТСП, както и председател на Националната женска организация на ВМРО.

От нея струи топлота, непринуденост и искрена съпричастност. Винаги елегантна, тя е образец за класа. В съчетание с борбен дух и твърди позиции, тя е точно политикът, на който всеки гражданин може да се довери безрезервно. Това вдъхновяващо обаяние и доверие долових още на първата ни среща в Народното събрание по повод Кръгла маса, на която бе разисквана проблематиката на достъпната среда за хора с увреждания.

                       

Повод за срещата сега бе наболелият въпрос за реформите в трудово-експертните лекарски комисии (ТЕЛК) и експертизите за неработоспособност, издавани от тях. Със Султанка Петрова разговаряхме именно за тези сложни и разтегнати във времето промени, които поставят хората с увреждания в ситуации на стрес и напрежение.

На запитването ми как стои въпросът с дефинирането на пожизнените състояния, д-р Петрова подробно обясни, че вече има внесени редица предложения, сред които и това за промяна в сроковете за инвализдизиране, за да не се налага лицата, които имат дефинитивни заболявания, да се преосвидетелстват често. Наистина не е логично трайни увреждания, каквито са глухотата и липсващите крайници, например, да се доказват на всеки 1 до 3 години, след като е очевидно, че не водят до подобрение или възстановяване. Но направените предложения все още не са приети, каза Султанка Петрова.

По повод ТЕЛК - решенията заместник-министърът сподели, че проблемът с тях е твърде сериозен, защото е налице ощетяване на нуждаещи се хора. Необходим е по-голям контрол, защото наистина огромни суми отиват не там, където са наистина необходими. Интересно бе дали към момента съществува някаква методика и адекватен начин за проверка за установяване истинността на заболяванията, преди да се издават документи за тях. Султанка Петрова сподели, че това касае самата работа на експертните комисии, в които медицинските лица извършват преглед на изследванията и цялата документация, подадена от болните хора.

Говорихме си доста за спецификата на скритите увреждания, каквито са слуховите дефицити. Въпреки че самата дума "увреждания" в този смисъл е неподходяща - наличието на някакъв дефицит не значи непременно увреденост, още повече, ако и самите лица не се чувства ощетени. Загубата на слух не е нещо, което си личи у човек от пръв поглед, дори има ситуации на съмнение в диагнозата, поради обстоятелството, че лице без слух няма говорни дефекти. Съгласихме се, че глухотата (Surditas) определено не е заболяване, тъй като не подлежи на лечение с медикаменти, нито е възстановима, и като такава следва да бъде включена в списъка на дефинитивните състояния, които налагат пожизнено решение от ТЕЛК.

Султанка Петрова изрази надежда, че внесените предложения значително ще облекчат работата на ТЕЛК комисиите и нужния контрол.

И най-после, инвалидните пенсии. Още миналата година се появиха в медиите смущаващи информации за спирането им като крута мярка срещу порочната практика на фалшиви ТЕЛК-ови решения. Това предизвика тогава изключително негативни реакции от страна на хората с увреждания - най-засегната страна в решаването на наболелите въпроси. Определянето на степента на тяхната работоспособност по стандартите на СЗО и всички промени по определянето на това от какви пенсии, помощи и привилегии имат право хората с увреждания, постави проблематиката в светлината на откровен геноцид срещу тях.  

Видно бе, че и очакванията за решенията на всички тези въпроси бяха наистина големи, и въпреки че  към днешна дата все още има неясноти по тях, е обнадеждаващо, че се работи с бързи темпове за уреждането им. За момента най-важният въпрос, който вълнува хората с трайни увреждания, които имат вече издадени ТЕЛК-ови решения, е дали спирането на работата на ТЕЛК, докато се чака приемането на новата Наредба, ще ги лиши и от пенсиите им за инвалидност. Предполагаемият отговор е не, тъй като издадените решения преди спирането на работата на ТЕЛК са все още валидни документи.

Приятната среща завърши с взаимни сърдечни благопожелания и остави трайното усещане за предстоящи положителни промени.

И да, заедността наистина е ключът към чудесата.

 

Христина Чопарова

Снимка: Борис Димитров

Риболовът е странно занимание. Съвсем непонятна за мнозина страст да примамваш, да чакаш, да улавяш подводните обитатели на реки, езера и язовири. Да ставаш по първи петли, за да висиш над въдицата в пълно мълчание и при не винаги комфортни атмосферни условия. Става ти жал за мятащата се без въздух в кошовете риба, и – въпреки погнусата – и за тлъстите червеи, жертвено нанизвани на закривените куки. Само заклетите рибари обаче познават тази страст и удовлетворението на пълния кош, както и хедонистично предвкусвания опечен улов. Разбира се, срещат се и такива, които връщат обратно уловената риба във водоема – тяхната цел не е да я консумират, а просто в удовлетворения зов на извечния ловен инстинкт.

                          

Като спортна дисциплина риболовът има традиции и сред хората с увреден слух, които си имат и клубове. Такъв е „Тихите куки” към Районната организация на глухите в София, който на 8 октомври 2016 отбеляза цели десет години.

Пантелей Христов (Пони), познат в средите на тихата общност като майстор на пантомимата и наричан от австрийски и германски медии „българският Марсел Марсо”, освен завиден актьорски талант притежава и неугасваща страст към риболова. През 2006 г. нему хрумва идеята да събере под общ клубен покрив всички заклети риболовци без слух. Идеята прегръщат тогавашния председател на Районната организация на глухите, покойният вече Александър Александров, и Илиян Радев, координаторът на РО София. Клубът дълго време си няма име, но отскоро, пак по идея на Пони, се нарича „Тихите куки”.

   

Какво по-удачно име за клуб от заклети рибари с увреден слух, на които Тишината е безценна помощница по време на състезания? Логото на клуба пък е дело на председателя на Районна организация – София Дамян Калчев, който има много богат опит и доказани умения в графичното изкуство. Кука, извита като ухо и с перце на нея във формата на риба. Семпло и елегантно лого.

Следват множество участия в регионални, национални, и балкански състезания по спортен риболов, където българските риболовци се проявяват неизменно като майстори на плувката и дънния риболов, заедно с председателя на клуба Валери Лозанов. И така вече 10 години.

По повод годишнината, на 8 октомври 2016 край яз. Върбица в Радомир бе организирано сутрешно състезание, съвместно с пернишкия риболовен клуб „Кракра” и „Тихите куки”, в което участват и сръбски риболовци. През късния следобед бе организирана и церемонията по награждаването, на която бе показана презентация с историята на клуб „Тихите куки” и бяха припомнени забавни моменти от регионалните и балкански състезания.

                           

Победителите в различни дисциплини бяха отличени със специално изработени юбилейни медали. С такива бяха наградени също съдиите и партньорите, в знак на благодарност за оказвани през годините съдействие и подкрепа. Като почетен гост в качеството си на медиен експерт на СГБ, имах удоволствието изненадващо да се окажа сред уважените с юбилеен медал, за скромното си съдействие в изготвянето и излъчването на презентацията.  

                            


Юбилеят завърши с тържествена вечеря в р-т „Тифани” и с пожелания за богат улов, здраве и сполуки занапред.

 

Христина Чопарова

Фотографии: Ивайло Захариев, РК „Кракра” (Перник)

Къде другаде е най-подходящото място да видите фотоизложба, запечатала фолклорната магия на България чрез регионални традиционни носии, в които е втъкана богатата душевност и изящество на българите? В етнографския музей, разбира се!

На 3.02. 2017 г. Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН представи  великолепната фотоизложба на Асен Великов „Различната България”.

Прекрачите ли преддверието на музея, ще се озовете в друго време, в друг свят – на многоликата българска култура и традиции. В петъчната вечер имаше твърде много желаещи да се разходят в миналото, където по уникален начин ги връщат снимките на Асен.

Широко вито стълбище извежда на втория етаж на музея. Светлини, фрески и усмихнати хора. Сред тях като приказна царкиня се носи ефирно девойка в изумителна носия, преливаща в червени нюанси, усмихва се мило, поздравява прииждащите гости с „Добре дошли”, поднасяйки им пита с шарена сол. Илияна, талисманът на изложбата. Всяка носия и стои като правена за нея, и докато пристъпва тихо из музейните коридори, зад нея се развяват краищата на бродирания чембер. Жива икона.

              

Асен грейва в усмивка, когато пристигаме. Подрежда чаши, грижи се виното да е налично в достатъчни количества, и сегиз-тогиз щраква по някоя снимка. Фотоапаратът вече е дотолкова част от ръката му, че не се надявайте да го остави някъде, само защото като автор на фотоизложбата той е обектът за снимане.

           

В изложбената зала седемнайсет портрета чакат вниманието на жадни за красота и за пътуване из миналото очи. Тук са и Румена воевода, и невръстни байрактарки, и напети юнаци, и стари комити. Малката любимка на Асен – Криси – ви гледа с онзи поглед, в който бъдещето изглежда такова, каквото мечтаете да го видите – обнадеждено, мило, любящо. Това е България вчера, и днес, и утре. Вечна и една и съща. Като река, през която минават времена, стъпки, следи. Водите и никога не са едни и същи, и все пак са там. Едно напомняне за пребъдване, за вечност, в който духът води поколенията из собствената им история. Възхитително настръхващ момент!

          

Залата е пълна, тесничка да побере хората, които буквално се изчакват, за да могат да се разминат. Прекрасната съпруга на Асен гощава гостите с бонбони – да си спомнят за момента с благост. В музейния храм цари някаква обединяваща атмосфера – непознати се поздравяват, говорят си тихо край портретите, усмихват се, галантно си отстъпват път, позират за снимка с готовност и благодарност. И толкова детски лица наоколо... Българи. Изпълва ме чувство на родство с всички тук. Това, което злободневието не успява да направи, го правят с лекота снимките на Асен – надали има друг фотограф, който успява да върне България на българите. И те са му благодарни. Тук са. И ще бъдат.

Време е за официалната част. Директорът, доц. д-р  Петко Христов, говори уверено, изразявайки удоволствието си, че Националният етнографски музей приютява изложба, която хармонира с целите и принципите му като пазител на националната идентичност. Точно мястото, както отбеляза той, където си дават среща поколенията и където децата могат отново да изградят приемствената поколенческа връзка. Съзнанието на обществото за българския етнос и култура е нужно да бъде поддържано винаги будно и живо. И благодарение на изложби като „Различната България” това е не само възможно, то е реалност.

             

След него кураторът на изложбата, д-р Петър Кърджилов, мениджър връзки с обществеността към етнографския музей, разказа пространно за познанството си с Асен Великов и изрази убедеността си, че фотографиите му, подбрани за тази 12-та поредна изложба, са жив пример каква е ролята на традициите в съвременния свят. Двамата с доц. Христов благодариха сърдечно на автора на изложбата и на всички гости, отправяйки покана да споделят на чаша вино удоволствието им на домакини.

Асен Великов има уникалната способност да изглежда спокоен, когато всъщност е развълнуван. Особено усещане е да си значим за толкова хора. Той благодари на организаторите, че са сбъднали мечтата му да представи изложбата в Етнографския музей и заяви, че с д-р Кърджилов са взели решение да експериментират с формата и е доволен от резултата. "Надявам се и на вас да ви хареса, освен хубавите снимки, които съм подбрал - каза Асен - Благодаря, че сте тук, защото, ако го няма вашия интерес, няма да ги има и моите изложби. Благодаря и на Людмила Младенова, която даде старт на моята обикаляща страната изложба "Различната България". Приятно разглеждане!" 

              

             

Различната България е това, което искаш да виждаш всеки ден. Една България, в която животът е и хубав, и простичък, и пъстър като шевица. В която няма място за евтин популизъм и неспазени обещания, излъгани надежди или борби за власт. България на талантите, на художествените занаяти и на стремежа към красота и познание. В която духът не е сломен, а жив, творящ. Вечен.

С благодарност към Асен. Защото опознавайки традициите, обикваш народа си. 

Повече снимки може да разгледате в галерията на сайта ни.

 

Текст, снимки и колаж: Христина Чопарова

Едва ли има някой, скъпи читатели, който още да се съмнява, че живеем в свят, където Любовта е единствената реалност. Ангелогласните ú посланици стават все повече – чрез творчеството, което преминава през душите им, за да си гребне от светлината и да я понесе навън, за да запалва и други светлинки в нечии души. С прекрасни слова, в които самата Любов е истинска и себе си, предизвикваща ви да я опознавате и да я поканите в живота си.

И ето сега, когато пролетта се кани да нахлузи онези зелени обувки, с които да танцува из поля и градини, из въздуха се носи усещане за нещо предстоящо. Шумолят хартиените криле на нова книга, която идва като послание за онези, които все още се страхуват да пуснат Любовта да влезе.

Посланикът е Ивелина Никова. Ива. От Провадия. Жена, що къта приказки в душата си, и от светулки блян извайва. Магьосницата, която вдъхна живот на родопската хубавица Алтъна в едноименната книга, за чиято премиера през декември м.г. ви разказах. Ива е счетоводител. Обича цифрите, кокичета и незабравкии думите. С последните е населила с обич и родолюбие няколко стихосбирки – „Златни нишки”, „Копнеж по слънце”, „В тебе аз ще остана”, „България в сърцето ми” и повестта „Алтъна”.

                             

И ето че долетяха като птиче ято още куп стихотворения и импресии на любовна тематика в шестата книга на Ивелина Никова - „Все ти пиша, Любов”. Редактор на поетичната част е Красимир Тенев, а на импресиите в проза – Соня Първанова.

Да надзърнем за миг...

Все ти пиша, Любов. Но не пращам писмата.

Книжни жерави честичко правя от тях.

Не политат обаче, тежат им крилата.

Пожълтяват на скрина, покрива ги прах.

 

Но не спирам. Не спирам дори за момент

да обличам с мастилото всяка надежда

и да вярвам, че ти на един континент

ме очакваш, Любов, с две вързопчета нежност.

 

И ние очакваме писмата до Любовта. С код „SOS Любов”, те са ориентирани към всеки, който е позагубил вярата си, че тя е всепобедима. Защото Ива познава и отчаянието на самотата, и размислите над чаша чай, и различния вкус на сълзите. Познава разрушителната сила на обезверението, изразено чрез мрачните мисли и успокоително докосва по рамото всеки жадуващ за нежност:

Има и такива дни, но повярвай ми - ще дойде ден, в който на раменете ти ще поникват криле, за да достигнеш до третия розов облак. Да, любовта не отминава никого. Всеки рано или късно я среща и осъзнава, че тя е най-голямото богатство на земята. Понякога прилича на кокиче, осмелило се да цъфне в най-лютата зима, друг път на ято пъстри пеперуди, които пърхат в стомаха. Понякога ни причинява такава болка, че неволно се затваряме в себе си и чак когато се появи новата, истинската любов, защитната ни черупка неусетно се пропуква. Твоята мъка е и моя мъка, непознати! Радостта ти е част от моята радост! Ако и ти като мен си платил усмивките си стократно и си научил трудните си уроци, значи заслужаваш тъй жадуваното щастие. От все сърце ти желая да те стигне любов, която никога не свършва....

                             

„Все ти пиша, любов” е пътуване към себе си – с честност и откровеност, толкова смущаващо интимни и все пак нагледен пример за това как се разговаря със себе си. И как се побеждава онова вечно опозиционно настроено „Аз”, за да вибрира на честотата на „Ние”.

На 11 март (събота) столичното читалище „Добри Чинтулов” (в кв. „Дианабад”, бул. „Никола Габровски” № 55), ще бъде домакин на премиерата, където любителите на мерена реч от всички възрасти ще могат от 18.00 ч. да се насладят на тези разговори, да преоткриват себе си и да повярват отново, че Любовта побеждава всичко. Че щастието е въпрос на личен избор. И да го помнят.

"Ние ви чуваме" има удоволствието да покани на премиерата на книгата (поради искреното желание на поетесата Ивелина Никова), любознателни читатели със слухови дефицити. За тях ще бъде осигурен професионален жестов превод. Събитието ще бъде отразено с видеозапис и ще бъде излъчено в мрежата за видеосподеляне ютуб.

На Ива - искрени благодарности за смелостта да бъде себе си в тези писма до Любовта, както и за мисията да запалва светлинките на надеждите, споделяйки преживяна опитност. Та нали именно в живия обмен на Душите се ражда красотата?

Елате да я опознаем, доведете и приятели, за да споделим вързопчетата нежност!

И нека Е Любов! :)

Текст и колажи: Христина Чопарова

Снимки и стихове: личен архив на Ивелина Никова

 




 

 

 

Скъпи читатели на “Ние ви чуваме”,

месецът на виното и любовта започва и с прекрасен културен повод.

Фотографът Асен Великов, из чиято изложба „Различната България” имах удоволствието вече да ви разходя, на 3 февруари ще ви представи за 12-ти път една различна, и все пак вечна България в снимки. Мястото този път е Националният етнографски музей, часът – 18.00. Куратор на изложбата е д-р Петър Кърджилов, а от изложбения постер грее прекрасната Илиана Монева.

                                                         

„Различната България” е различна в гледната си точка към живота. В това, което ще ви предложи Асен, няма злободневност. Има разказани приказки, показани обичаи, традиции, култура, народ. Прекрасни части от един пъстър етнографски пъзел, общата картина на който представлява именно онази България – истинска и със здрави корени, чиято светлина носим всички. Достатъчно е да си го спомним, да се върнем, да останем.

Фотографиите, запечатали лица и емоция, ви очакват да се гмурнете в света на фолклорните фестивали и събори, откъдето Асен ги е събрал, и където най-добре може да се усети българската идентичност.

Изложбата ще продължи до 31.03. 2017 г.

Надявам се да се видим там! :)

Христина Чопарова

Фотография: с любезното съдействие на автора

Подкатегории

Новини