Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, знаете ли, че в много от държавите по света не се прави разлика между субтитри и надписи? В страни като Обединеното кралство и Ирландия, например, не разграничават двете понятия и ползват като общ термин „субтитри”, а „надписи”- те се наричат обикновено „субтитри за трудно чуващи”. В САЩ и Канада термините също имат различни значения.

Каква е разликата?

Субтитрите (от англ. Subtitles) по същността си са придружаващи текстове, ползвани в телевизията и киното, които предполагат, че зрителят може да чува аудиото, но се нуждае и от текст за допълнително разяснение (в случаите, когато езикът е чужд или неразбираем по някакви други причини). Субтитрите правят достъпни навсякъде по света чуджоезиковите продукции, затова и най-голям процент потребители на субтитри са хората, за които даден език не е техният роден.

Надписите (от англ. Captions) са обяснителни текстове, които предполагат, че зрителят не може да чува аудиото, поради което има потребност от текстово описание на всичко, което не може да чуе. Самите надписи според употребата и предназначението си се делят на отворени (open captions) и затворени (closed captions). Надписите осигуряват достъп до гледаната продукция предимно за хора със слухови затруднения.

Както субтитрите, така и надписите имат една и съща цел: да осигуряват достъп до тв или кино продукции, затова от ключово значение тук е  аудиторията, за която са предназначени.

Отворени и затворени надписи

В Австралия и Нова Зеландия, чиито пазари купуват големи количества тв и кино продукти от САЩ, терминът „субтитри” е заменен от „надписи”, а всяко от понятията си има свое лого, обозначено върху внасяните продукти.

Така например, отворените надписи се изобразяват чрез иконата ОС. По същество те могат да бъдат и субтитри. Използват се на обществени места като театри, в тв предавания, в излъчваните по тв канали чуждестранни филмови продукции. Отворени надписи са и текстовите ленти, които текат по време на „живи” предавания в реално време, които могат да съдържат редактирана или дословна информация за това, което се случва. Пример за отворени надписи е и технологията, ползвана в някои театри, която позволява на аудиторията да следи изпълнението чрез светодиоден екран, поставен в близост до сцената така, че едновременно да е достъпен за глухи и трудно чуващи хора, без в същото време да пречи на зрители, които не се нуждаят от отворените надписи.

В зависимост от конкретния театър и проектирането на залите му, както и от самите постановки, които се играят в тях, екраните със светодиодни надписи могат да се намират на сцената или навсякъде над, под или до нея. В университетския театър „Кларънс Браун” в Тенеси (САЩ) например, е традиция да се използват екрани с надписи. На тях се показват думи, звукови ефекти и всяка друга аудио част от продукцията в текстова форма. Надписите се показват на дисплея в реално време, синхронизирани с действието на сцената,  като се въвеждат от опитен стенограф.

                         

В „Кларънс Браун” са намерили  решение и относно позиционирането. Екраните им с надписи са точно пред сцената. Поради различните конфигурации на места в театъра, не всички зрители могат непременно да виждат екрана за надписи. За тези, които не са подходящо седнали, за да видят текста, екранът просто изглежда като черна кутия и се слива с фона. А за тези, които не използват услугата, екранът може лесно да бъде настроен. Много от зрителите в театъра, които не са със слухови затруднения, са споделили, че отворените надписи са им много полезни като опция, тъй като дават възможност на тези от тях, които са в по-неизгодни акустични ниши, да следят пропуснати думи. Понякога това се случва, когато репликите се изговарят бързо или се пее, или актьорите имат силен акцент, диалект или пък в публиката има зрители, на които английският не е първи език.

Като цяло отворените надписи са вид универсален достъп за всеки, независимо има или няма слухови дефицити.

Затворените надписи (closed captions) са обозначени с иконата СС. Иконата е създадена от тв канал WGBH, разположен в Бостън, щата Масачузетс (САЩ). Тези надписи предоставят повече описания, за да помогнат на аудиторията със слухови затруднения да отграничава различните персонажи, които говорят, емоционалните промени в гласовете им или други звуци (текстове на песните в мюзикли, например). Пример за затворени надписи са текстовете, които зрителят е можел да активира чрез модем (по време на аналоговите тв приемници), и чрез декодер (в цифровизираното ни съвремие).

Затворени са и надписите, които в съвременни технологии като субтитриращите очила позволяват на зрител със слухов дефицит да ги активира чрез вграден в горната част на рамката проектор и да избира както езика, така и големината на шрифта от декодер, свързан с очилата. На какъв принцип работят модел на тези очила, може да се види от схемата, предложена ТУК.

Друг пример за затворени надписи са сваляемите текстовите файлове, обозначени със съкращения като .sub или .srt, които зрителите могат да изтеглят от торент мрежи. Обикновено файловете са обработени така, че да съвпадат с действието в съответната филмова версия. Тези обработващи услуги се наричат тайминг и синхронизация, тъй като касаят напасването на надписите към съответния времеви интервал от филма. Затворените надписи, включени в тях, могат да съдържат всякакви описания в скоби и символи, например: (смях); (отваря се врата); със символ музикална нота или кавички да са отграничени от диалозите текстовете на песни, когато се пее, за да може зрителят да „прочете” песента, а не просто да се чуди какво да прави, докато тече аудиото. Тези затворени надписи могат да се включват обаче само тогава, когато потребителският агент (плейър за гледане на медии) ги поддържа.

Както става ясно, основната отлика между двата вида надписи е, че отворените винаги се виждат и не могат да бъдат изключени, докато затворените надписи могат да се включват и изключват от зрителя.

Субтитрите имат свое обозначение и то е логото на Международния знак за глухота - ухо, "прорязано" от плътна бяла линия. Обикновено е на син или черен фон. В страните, които ползват вместо "надписи" терминът субтитри", както Нова Зеландия, този знак информира зрителите, че телетекстната програма предлага субтитри за хора с увреден слух.

 

Телевизия и надписи

Затворените надписи са демонстрирани за пръв път на Първата национална конференция по телевизията за хора със слухови затруднения в Нешвил, Тенеси през 1971 г. Втората демонстрация на тези надписи e в колежа "Галаудет" (днес университет) на 15 февруари 1972 г., където телевизия ABC и Националното бюро по стандартизация са демонстрирали затворени надписи, вградени в нормалното излъчване на предаването „Модната група” (The Mod Squad). От следващата 1973 г. системата за затворени надписи вече успешно се кодира и излъчва, а три години по-късно, през 1976 г., Федералната комисия по комуникациите (FCC) възлага на инженери разработването на конзоли за редактиране на надписи, които се използват в предварително записани програми.

Създаденият през 1979 г. Национален институт за надписи в САЩ разработва през 1982 г. методика за субитриране в реално време на предавания на живо. С надписите в реално време съдебни репортери, обучавани да пишат със скорост над 225 думи на минута, дават на зрителите незабавен достъп до новини, спорт и развлечения на живо. В резултат на това зрителят вижда надписите в рамките на две до три секунди от изговарянето на думите.

При програми на живо речта се транскрибира от човешки оператор (репортер от реч в текст), като са били ползвани машини тип stenotype или stenomask, където фонетичните звуци моментално се превеждат в текст от компютър и се показват на екрана. Тази техника е разработена през 70-те години на миналия век като инициатива на телетекстната услуга Ceefax на Би Би Си. (За подобна система за субтитриране чрез използването на технология, наречена Палантайп, сме писали и преди ТУК. Бел. авт.)  

Понякога надписите на предавания на живо, като бюлетини, спортни събития, концерти и др., изостават с няколко секунди. Това забавяне се дължи на факта, че машината няма как да предвиди следващото за превеждане. И едва след като човекът в шоуто каже репликите си, тогава се появяват надписите. Спортния канал на Би Би Си е използвал обучен човек, който да повтаря текущия коментар (с внимателно изричане и известно опростяване и маркиране) в автоматизирана система за генериране на текст. Други спортни канали като ESPN са ползвали съдебни репортери, специална (steno) клавиатура и индивидуално разработени „речници”.

С течение на годините се създават различни софтуерни решения за разпознаване на реч, което позволява вече въвеждането на надписи за предавания в реално време да бъде изцяло или частично автоматизирано. Грешките не са били малко, но към днешна дата много нови технологии успешно позволяват по-прецизното преобразуване на реч в текст.

В името на закона

На 23 януари 1991 г. се приема Закон за електрическите декодери. Този закон дава на Федералната комисия по комуникациите (FCC) правомощието да установява правила за изпълнението на затворени надписи. Според този закон, всички аналогови телевизионни приемници с екрани от поне 13 инча или повече, продавани или произведени, трябва да имат възможност да показват затворени надписи до 1 юли 1993 г. През  1990 г. се приема Закон за американците с увреждания (ADA), което обяснява и наложителното приемане на Закона за декодерите година по-късно.

Законът за далекосъобщенията от 1996 г. разширява обхвата на Закона за декодерна схема и въвежда същите изисквания и към цифровите телевизионни приемници - до 1 юли 2002 г. Според промените, всички дистрибутори на телевизионни програми в САЩ трябва да предоставят затворени надписи за видео програмиране по испански език, считано от 1 януари 2010 г.

На 8 октомври 2010 президентът Барак Обама подписва законопроект за комуникациите и видеодостъпността, според  който има изискване към дистанционните устройства за декодиране да имат бутон за включване и изключване на затворени надписи. Освен това се задължават телевизионните оператори да предоставят надписи за телевизионни програми, преразпределени в интернет.

На 20 февруари 2014 г. Федералната комисия по комуникациите единодушно одобрява прилагането на стандартите за качество на затворените надписи, отнасящи се до точността, времето, пълнотата и разположението им.

А Националният институт за надписи отбелязва, че английският като чуждестранен или втори език е най-голямата причина за купуването на декодери в края на 80-те и началото на 90-те години, преди вградените декодери да станат стандартна характеристика на телевизионните апарати в САЩ. Това предполага, че най-голямата аудитория на затворени надписи са хора, чийто роден език не е английски.

Предимства и недостатъци на отворените и затворени надписи

Отворените са публични, затворените – скрити. Отворените надписи са действителна част от информационния поток, докато затворените надписи съществуват като отделен поток от текст.

Един от недостатъците при използването на затворени надписи е, че зрителят трябва да ги активира сам: задача, която може да е затрудняваща за някои зрители по отношение на по-големия обем операции, които се извършват чрез декодерите: технологично оскъпяване, избор на език, настройки на шрифта, позициониране на надписите (при различните модели субтитриращи очила, плюс определен физически и зрителен дискомфорт, който изпитват първоначално зрителите и заради който самите очила постоянно търпят изменения и подобрения на дизайна си).

За разлика от затворените надписи, този род препятствия е избегнат чрез отворените надписи, което е причина те да бъдат по-предпочитани дори от хора със слухови дефицити. Отворените надписи предоставят текстове по всяко време. Това ги прави по-универсална услуга, тъй като не са необходими отделни декодери за надписи. Но и те имат недостатъци. Бидейки директно кодирани във видеопотока, е невъзможно да се изключват от зрители, които не ги искат. Качеството на тези надписи също е и пряко свързано с качеството на самото видео – ако то е размазано или с ниско качество, надписите могат да се окажат неясни или трудни за четене.

В шумна обстановка, особено на публични места като барове и ресторанти, или при лоша акустика, а също и в противоположната ситуация, когато е необходимо да се спазва тишина (например в тихи библиотеки, учебни зали или музеи), надписите са особено необходими. Те значително подобряват разбирането на всякаква информация и е вън от всяко съмнение значението им не само за достъпа до медийни продукти, но за цялостния достъп и участие на хората без слух във всички сфери на живота.

Христина Чопарова

Изображения:  интернет и  wikipedia

Година 2016. Ливърпул, Обединено кралство. Глух младеж, който с нетърпение е чакал да види екранизация на „Междузвездни войни” заради широко рекламираните субтитри на филма, в деня на прожекцията остава безкрайно разочарован, когато след 45-минутно чакане и реклами, филмът започва без лелеяните надписи. Всъщност той и близките му се намират в киносалон, където единствено се предлагат субтитрирани филми, и привлечен от обещанието за една спокойно и приятно прекарана семейна вечер, си купува билети седмици предварително. Разбира се, управата на киносалона компенсира неудобството с нови билети, но първоначалната еуфория е изчезнала. Историята има и щастлив край, разбира се, тъй като се оказало, че в конкретната вечер е имало технически проблем със самите субтитри, а новите билети за следващата прожекция са били безплатни.

В друг британски театър, за който е било известно, че се посещава от аудитория със слухови затруднения, група глухи младежи се обръща към уредниците с молба да им направят субтитри специално за „Междузвездни войни”. Управата на театъра не само прави това, но и им осигуряват цяла зала на тяхно разположение, където вместо устройства с надписи, са се погрижили да предоставят на глухите зрители копие на филма, специално субтитрирано за тях. Освен това са им гарантирали, че до последната минута преди началото на филма светлините в залата ще останат включени, за да могат глухите хора спокойно да разговарят с езика на знаците, имайки зрителен контакт помежду си.

И да, това са реални истории. Ако оставим встрани известното обстоятелство, че английският език в САЩ и в Англия не е един и същи, проблемът се свежда до достъпността за хора, които не могат да го чуят, независимо от граматичните му различия. Гореспоменатите два случая илюстрират две други, не по-маловажни обстоятелства. Първо, отношението към хората без слух. В Обединеното кралство съобразяването с потребностите им е белег за наистина висока култура. Второ, достъпът до субтитри е осигурен, макар и в конкретни, специализирани театри. Това е приемлив вариант, при който нечуващата аудитория може да се наслади по достъпен начин на любимите си филми, без с това (или с употребата на жестовия език) да смущава чуващите зрители. Разбира се, това създава по-скоро изолация и разграничение, отколкото предпоставки за социализация, поради което в много британски театри проблемът е разрешен с помощта на други, по-креативни технологии, разработени специално с идеята да осигуряват субтитриране с максимум функционалност и дискретност.

Такива са екраните с надписи, предназначени за зрители със слухови дефицити. По същество „четящите” устройства представляват екранни LED повърхности, монтирани на подвижна стойка, която може да се позиционира ръчно спрямо големия екран така, че субтитрите да „прилягат”. По-новото поколение разработки предлагат съвременен (и дори леко футуристичен) дизайн на прозрачни екранни повърхности, които осигуряват максимален комфорт, без на зрителя да се налага да отклонява вниманието си между надписите и прожекцията.

                   

Година 2017. В Националния театър на Великобритания скоро ще бъдат въведени нови технологични чудеса: субтитриращи очила. Приличат на очилата за виртуална реалност, и в тази технология, която все още се тества, има огромен потенциал за осигуряване на субтитри за глуха и трудно чуваща зрителска аудитория. С някои усъвършенствания, субтитриращите очила могат да се окажат революционното средство, което масово да се въведе за улеснение в развлекателни заведения като театри и киносалони. С което отпада необходимостта от специални места за аудитория без слух, както и ориентирането ú към специализирани кина. Зрители със слухови дефицити ще могат спокойно да се наслаждават наравно с всички останали на екранизации или представления, вместо да разчитат единствено на старите методи на субтитриране. Очилата са приложими както за театрални постановки, така и за кинопрожекции.

                       

Технологиите, видно е, се развиват със светкавична скорост, и е прекрасно, че в развитите държави се инвестират средства в изобретяването на продукти, съобразени с потребностите на потребители без слух, с цел да се постигне онова равноправие и достъпност, които не са просто кухи фрази от помпозен доклад. Дори много от технологичните компании считат за предизвикателство да предложат революционни решения в полза на обществеността със специфични потребности.

Извън всяко съмнение е, че и у нас аудиторията на хората без слух има същата потребност от достъп до развлекателни мероприятия по приобщаващ начин. Да можеш да влезеш в киното и просто да си вземеш екран за разчитане или субтитриращи очила, би било също толкова нормално, колкото да си вземеш пакет пуканки и минерална вода.

Прекрасно е, че в последните години в България е засилено производството на родни кинопродукции, но без субтитри или субтитриращи технологии, за аудиторията без слух те остават недостъпни. Въпросът е, след като съществуват и възможности за субтитриране, и за внос на субтитриращи устройства, чий приоритет следва да бъде осигуряването на технологичен достъп до култура за хора без слух?

Христина Чопарова

Изображения:  BBC

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”,

2017 година започна с много новости, които са по-скоро резултат от положените основи през изминали години. И понеже едва вчера научих хубавата новина, я споделям с вас. Проактивните основатели на АВА, за които вече имах удоволствието да ви разкажа, са включени в класацията на престижното сп. Форбс за 2017 „30 под 30” в категорията за проактивни млади предприемачи - заради приложението, което ще промени историята на глухите хора, като им предложи улеснена комуникация на преобразувана реч в текст чрез мобилно приложение, което вече спечели на своя страна половината свят. 

Класацията на сп. Форбс се провежда за шести път и в нея този път номинираните са повече от 15 000 души, и представлява окончателен списък на водещите млади предприемачи и иноватори в САЩ в 20 индустрии, които променят статуквото чрез изобретателност, дързост, оригиналност. Освен всичко останало, те са и под 30-годишна възраст, което е показател, че младостта не е критерий за подценяване. 

За този списък на сп. Форбс вдъхновението идва от надигащата се вълна млади предприемачи, най-вече в технологичния бизнес. Голям процент от тях са възпитаници на университети като Станфърд, Харвард, Бъркли, Ню Йорк, Пенсилвания. Според изнесени данни от проучванията на Форбс, 50%  от младите хора са основатели или съоснователи, 57% от тях са започнали бизнеса си заради решаване на проблем; 27% искат техния бизнес да промени света; за много от тях номер едно е Илън Мъск. Почти 48 % от младите хора в класацията посочват успеха като резултат от разгърнат потенциал, и защото харесват себе си и това, което правят. И само 4% го правят, водени от желанието за слава и богатство. 

Технологиите днес се развиват светкавично, но по-важното е, че идеите за тях възникват от стремеж иновациите да бъдат полезни чрез основния си благороден замисъл. Показателно е, че повечето от стартиралите бизнес-начинания са заради нуждата да се реши належащ проблем. Животът е предизвикателство и когато си изправен пред трудности, мисълта за тяхното преодоляване ражда креативни идеи. А когато тези идеи бъдат прегърнати от точните съмишленици, резултатът не закъснява.

Нещо такова се случва и в екипа на АВА. Така например 25-годишният Тибо Дюкемен (Thibault Duchemin) се ражда в семейството на хора с пълна слухова загуба и комуникацията с тях за него се превръща в приоритет и търсене на пътища да я направи не само по-лесна в междуличностен план, но и в интеграционен. Заедно с Питер Довендан (Pieter Doevendans), на 26 и Скинър Ченг (Skinner Cheng) на 29, започват разработката на приложение, което помага на много глухи и тежкочуващи хора да общуват без бариери, като участват в групови разговори и динамична комуникация. Скинър е и първият глух предприемач, номиниран в престижната класация на Форбс. 

Наскоро проактивните младежи пуснаха анкета, с която ви запознах, тъй като е необходимо да се направи проучване за България, нужно за включване на говоримия български език в приложението на АВА. Още тази година. 

В „Ние ви чуваме” искрено се радваме на успеха на младите хора и сме твърдо убедени, че е заслужен, защото премахва бариери. Не е ли чудесно?

Христина Чопарова 

Изображение: Forbes

Представете си, че сте в съдебната зала. Или на конференция. В класната стая или в офиса ви. Или сте на място, където се случват събития на живо с пряка комуникация лице в лице. И не можете да чуете събеседника, просто защото сте с намален или увреден слух, разчитате по устните, и изобщо, сте тежкочуващ. Досега са ви казвали, че субтитри в реално време е невъзможно да има, поради което на такива събития не ви остава нищо друго, освен да разчитате на предварително подадена (и обикновено резюмирана) информация на хартия за онова, което предстои да се случва. Или да се втренчвате безпомощно в жестовия преводач, разчитайки да разчетете поне устните му. В крайна сметка изобщо не отивате, разчитайки да изгледате запис на събитието (ако въобще е субтитриран). За театър и други такива благини пък въобще и не помисляте, твърде са недостъпни за вас. В крайна сметка, вие сте „от онези хора”, за които никой не се и грижи как, дали и доколко разбират информацията от социалния, културния и всякакъв друг ресор. Съответно сте винаги губещи, защото изпускате толкова много събития, на които има интересно и обогатяващо общуване.

Можете да въздъхнете облекчено, тъй като за тежкочуващите най-после изгрява зелената, дълго чакана светлина по отношение на субтитрирането в реално време на събития на живо. Колко много възможности са това!  :)

Благодарение на съвместните усилия на две водещи организации – чрез Рут Уорик (председател на Международната федерация на тежкочуващите хора (IFHOH) и Колин Алън (председател на Световната федерация на глухите (WFD), е започнало изследване за преценка на необходимостта от субтитри и начините за ползването им от тежкочуващите хора в различни ситуации от живия социум. Защото вече съществува технология, благодарение на която всеки, притежаващ лаптоп, таблет или достатъчно голям и функционален монитор, може да получава в реално време преобразувана в текст реч. Остава да се установи къде са приложими такива услуги и да започне прилагането. Затова е и изследването,  спонсорирано от ООН, в което са приканени да се включват всички организации на хора с увреден слух по света.

Как става субтитрирането в реално време ли? Съществуват доставчици на надписи. Предоставянето на субтитри на живо в събитие (реч, преобразувана в текстови надписи), включва предаване на информация върху екран от доставчика на надписи. Текстът тече на голям екран, на отделен голям тв монитор, таблет (като IPAD) или на персонален компютър. Изследването има за цел чрез анкета, попълнена от лица, които използват надписи, да се съберат данни за тези потребители и нуждата им от субтитри на живо, за да се извършат консултации с доставчици на надписи.

А сега е време за реална история, за да се убедите как действа цялата система. Показано е и на видео – “Един ден от живота на Лорън”. Запознайте се с Лорън Макдоналд (САЩ) . Тя е с дълбока загуба на слух и е… адвокат. Дясното ú ухо е по-добре чуващото от двете, но Лорън споделя, че е изключително трудно в професия като нейната, с много динамика в общуването, да се напряга да следи всички говорещи. Тя се занимава с административно право и телесни повреди.

В съдебната зала обикновено има стенографи. В случая на Лорън обаче в залата се намират съдебни репортери, които имат специално обучение и пишат доста близо до дословното. Техните основни бележки и символи на стенографските им апарати автоматично се транслират в английски език, който Лорън чете от преносимия си компютър.

При това с много леко забавяне, просто от няколко секунди, така че тя е в състояние да чете за ставащото.  Малки думи могат да променят целия контекст на нещо, което се казва. „Някои хора ще кажат: „Добре де, не ти е нужно да чуваш всяка дума, която се изговаря. Но когато не чуваш, не можеш да си позволиш лукса да изпускаш каквото и да е. Затова всичко е важно”, казва Лорън. „Едно от най-големите ми притеснения е, когато някой ми каже нещо, а аз тръгна да се извинявам, че не съм успяла да го „уловя”, и ми отговарят „не се притеснявай, не беше важно”, и ми се налага да обяснявам, че не съм била разсеяна, а просто че не чувам.”

Достъпността не е просто достъп до обикновените неща като лекарския кабинет, хранителните стоки или каквото и да е друго, а е докосване до всички неща, които съставляват текстурата на живота, твърди адвокатката без слух. Ако искаш да отидеш на театър, да гледаш филм или да правиш нещо друго от това, което искаш, това не е привилегия, а право. И би било win-win ситуация – всеки ще спечели от нещо, което се прави от всички за всички, счита Лорън Макдоналд.

И така… след като има жестови преводачи за глухи хора, които правят достъпна речта чрез жест в реално време, е нужно да има и обучени специалисти, които да правят за тежкочуващите хора достъпна речта чрез надписи непосредствено на самите събития. И това е лесно осъществимо, след като е налична транслиращата технология. Днес всеки втори човек ползва преносим компютър, таблет или айпад.

Радващо е, че международни организации на глухи и тежкочуващи работят съвместно в името на обща цел и кауза за достъпност до онези средства, които са предпочитани и съобразени със слуховите особености на хората.

Остава ни да се надяваме, че и у нас ще се намерят ентусиасти да бъдат преводачи на текст за тежкочуващите хора, а изследването на IFHOH  и WFD ще заинтересува държавата или бизнесът да инвестират в технология и обучение на кадри, за да могат и ползвателите на субтитри да получат адекватен на нуждите им достъп до текстурата на живота.

Христина Чопарова

 

 

 

 


Скъпи приятели, неотдавна ви запознах с новото приложение, което разработчиците в АВА са създали в полза на глухи и тежкочуващи хора. Имах удоволствието да се свържа с екипа, разработващ приложението, и да получа веднагически отговор от единия от основателите, Тибо (Thibault  Duchemin). В много приятен и ползотворен диалог стана ясно, че екипът може да започне още през декември разработка на бета версия на приложението, за да осигури достъпа му на български език за потребителите в България. За целта е нужно да получат обратна връзка от всички заинтересовани, като попълнят формуляр. Необходимо е да има заявки от най-малко 250 човека, за да са сигурни в интереса към приложението. Обратната връзка е нужна на разработчиците, за да съберат достатъчно кандидати за тестове, тъй като е необходимо прецизиране на българската реч за приложението.

Какво представлява формулярът за обратна връзка с Ава? Отворете го от ТУК

Това е анкета за достъпност, която дава представа за вас на разработчиците, за да се ориентират каква целева група се интересува от приложението. В този формуляр е необходимо в няколко стъпки да направите следното:

  1. Да попълните (на латиница) Вашето собствено име.
  2. Да попълните (на латиница) Вашето фамилно име.
  3. Да попълните (на латиница) Вашият електронен адрес (E-mail).
  4. Да посочите от падащото меню Вашата държава.
  5. Да изберете една от двете възможности на въпроса „Отворен съм за участие в бета версията на Ава”:
  • да, поканете ме за тестовете
  • не, предпочитам да изчакам публичната версия 
  1. Да изберете един от трите отговора на въпроса: „Какво ви описва най-добре?”
  • мога да чувам
  • аз съм с частична или пълна слухова загуба
  • роден съм Глух 

Скъпи приятели, обръщам ви внимание, че в англоезичния свят с главна буква Д в глух (Deaf) се обозначават онези хора със слухова загуба, които са родени без слух (пренатално оглушели), и са носители на културата на  глухите, т.е., те са културологично самоопределящи се като глухи. Всички останали се изписват с малко „г” за глух – deaf, което означава, че лицето е с придобити слухови дефицити (оглушели след раждането, в ранна детска възраст или по друга причина на някакъв етап от живота).

Всички въпроси във формуляра, които са обозначени с червена звездичка, са задължителни за попълване и без да го направите, не може да се изпрати формата.

След като приключите попълването, натиснете синия бутон „Изпращане”, за да се изпрати автоматично. Това е всичко.

И нещо много важно: никога не предоставяйте пароли чрез гугъл формуляри.

Споделете това и с ваши приятели, за да може екипът на Ава да включи българския език в менюто за достъпност на приложението си.

Предстои да се уточнява с екипа на какъв принцип ще се провеждат тестовете с хората, съгласили се да бъдат поканени за участие в тях. Поради традиционния за САЩ Ден на благодарността комуникацията с екипа бе временно отложена. 

Ако имате въпроси, не се колебайте да ги задавате, скъпи приятели, чудесният екип на приложението е отворен за комуникация и да работи за достъпността му в България. Ще припомним, че приложението работи на принципа на включени в група смартфони, с помощта на които можете да участвате в динамична комуникация в групи, в които хората с трудности в разчитане на устна артикулация ще могат да следят разговорите наоколо, транслирани в текст на телефонния дисплей. Представяте ли си за колко много ваши близки и приятели вече няма да бъдат проблем събиранията по повод? Направете го заради тях.

От „Ние ви чуваме” благодарим сърдечно на всички, които вече се включиха в изпращането на обратната връзка с този формуляр, и на тези, които ще го направят тепърва. :)

Христина Чопарова

изображение: ютуб