Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, тази година вълненията са преголеми на 70-тият филмов фестивал, който се провежда от 17 до 28 май в Кан. Особено за една симпатична актриса без слух – Милисън Саймъндс (Millicent Simmonds), която на пресконференция преди няколко дни изрази с трогателен жестов език удоволствието си да работи с режисьора Тод Хейнс (Todd Haynes), във филма „Удивление” (Wonderstruck).

Филмът разказва за младо момиче – Роуз, и странната и връзка с две момчета - Бен и Джейми, с които я свързва мистериозен музей по естествена история, но в различни времеви периоди. Лентата редува цветни (за съвремието) и черно-бели (за 50-те години) кадри, звук и тишина. Във филма ролята на младата Роуз се изпълнява от Милисън Саймъндс, а 50-годишната Роуз е претворена от великолепната Джулиан Мур. Представянето в Кан може да видите ТУК.

Силно се надяваме скоро да можем да видим филма качен и в нашите торенти, достъпен за сваляне и с български субтитри.

                                

Този филм може би е един от малкото, в които на лишена от слух актриса е поверена една от централните роли, още повече, че това е и първа роля за младата изпълнителка в киното. Оптимистично е, тъй като показва нагласата на все повече режисьори да преодоляват предразсъдъците и страховете си, за да работят с иначе талантливи нечуващи артисти, които дори нямат предишен професионален опит. Джейдън Майкъл (Jaden Michael), играещ Джейми, по време на пресконференцията в Кан също придружи изказването си с жестов език, с цел да бъде разбираем за Милисън. 

Самата Милисън сподели с жестов език, че за нея е било изключително удоволствие и чест е да работи с режисьор като Тод Хейнс. Впечатлена от историята в сценария, младата актриса заяви, че всяка сутрин майка ú я събуждала с напомнянето, че има да работи по сценария на филма, след което се заемала с нетърпение да го разучава.

                                         

Не спирах да го чета - всъщност е такава прекрасна история, просто го четях отново и отново... аз просто се губех в историята всеки ден и беше такава чест да работя с Тод като режисьор. Той толкова улесняваше работата ни и беше толкова приятелски настроен, толкова топъл. Не мога да изразя достатъчно каква чест беше това. Не мога дори да намеря думите, за да обясня какво е да се работи с теб, Тод. Никога не съм и сънувала, че животът ми ще ме доведе дотук, и не мога да благодаря достатъчно и на всички останали във филма,  с които беше толкова прекрасно да се работи. Екипът беше толкова приятелски, така приветлив и всъщност ще ми липсват тези моменти. Това е нещо, което никога няма да забравя. Много ви благодаря!”, каза тя с помощта на езика на жестовете.

Превод от английски и колаж: Христина Чопарова

Снимки: NTD.tv, IMDb

Напредъкът на технологиите роди средства, с помощта на които хора с тотална глухота отново могат да чуват звуците на външния свят. С течение на времето се разработват все по-малки и по-прецизни имплантанти, които заместват функцията на здравото ухо и позволяват развитието и усъвършенстването на говорните възможности.

По същество кохлеарните имплантанти представляват устройство, състоящо се от две части. Едната се поставя под кожата, вградена в костта, а другата – магнитно прикрепен отвън звуков анализатор. Съществува принципа на костно-въздушната проводимост, като настройките на имплантанта се извършват периодично от аудиолози на определен период от време. Въпреки качеството на устройствата и доказаната им полза при възвръщане на слуховите способности, въпреки предимствата им пред слуховите апарати като по-прецизно средство, кохлеарните имплантанти у нас все още се възприемат с резерви.

Филмът, който ви представяме днес в блога, няма за цел да популяризира кохлеарната имплантация, нито да застава зад твърдението, че това е най-добрият начин да чуваш отново. От чисто човешка гледна точка, филмът показва решимостта и борбата на двама души, извървели пътя от тоталната глухота до чуването с помощта на кохлеарен имплант.

„Сега, когато чувам” / „Hear and Now” (2007) e история на двойка американци в пенсионна възраст – Пол и Сали Тейлър, които решават да се подложат едновременно на операция за поставяне на кохлеарен имплантант.

Животът им никога повече няма да бъде същият.

Сценарист и режисьор на  85-минутната лента е дъщеря им Айрийн Тейлър Бродски.

Българските субтитри на филма са дело на Илона Нешкова, майка на момченце с кохлеарна имплантация. Проблематиката ù е близка, и след като гледа филма, ù хрумва идеята да се заеме с превода. За два месеца съвместна работа със Слава Янакиева, преподавател в департамента по Културология към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, субтитрите са готови. Това е първият у нас опит да се направят субтитри специално за хора с увреден слух.  

Можете да го гледате на 23 април ( петък) от 18.00 часа  в кинозалата на съюза, намиращ се на адрес: София – 1000, ул. “Денкооглу”, № 12 – 14.

Христина Чопарова

Изображение: IMDb

-------------

Бел. ред.: Последвайте линковете, за да прочетете за самата премиера в София и отзвука след премиерата на филма във Варна.

 

Точно така го описват – „динамичен талант, който работи с професионализъм, труден за достигане”. Райън Томас Лейн (Ryan Lane)  e познат на зрителите с ролята на глухия бейзболист Уилям „Дъми” Хой  и като Травис в сериала „Разменени при раждането” (Switched at Birth).

Роденият във Фулъртън, Калифорния на 23 ноември 1987 г. Райън е най-малкото от трите деца на семейство Лейн. Бащата е тежкочуващ, майка му – с естествен слух. Двете по-големи сестри на Райън са чуващи, но той е с вродена глухота, диагностицирана, когато е едва на две седмици. Родителите му се развеждат, когато малкият е на 8 години, и му се налага да разделя времето си ту при баща си в Онтарио, ту при майка си в Дайъмънд Бар. Израства и ходи на училище в окръг Лос Анджелис, а след това завършва Калифорнийското училище за глухи (California School for the Deaf) в Ривърсайд през 2007 г.

Година преди това Райън попада в катастрофа, в резултат на която получава фрактура на гръбначния стълб и на лявата бедрена кост. Претърпява операции, по време на които му поставят метален прът и винтове за фиксиране. Четири месеца тялото му е в плен на скоба, ходи с бастун и се придвижва с помощта на инвалидна количка, когато се налага да се върне в училище.

Хората са казали, че всяко зло е за добро. Доброто за потомствения калифорниец в случая е, че малко след възстановяването му, холивудският режисьор и сценарист Дейвид Ризото се свързва с него, след като го видял на футболната му снимка на стената в Калифорнийското училище за глухи. Ризото се канел да снима документален филм за първият глух бейзболист във Висшата бейзболна лига – Уилям Елзуърт Хой, по-известен като „Дъми Хой”. Райън няма никакъв опит, но затова пък приликите му с бейзболиста не са една и две, и не се заключават само и единствено в глухотата. Когато Ризото му предлага ролята във филма „Историята на Уилям Дъми Хой” (I See The Crowd Roar: The Story of William Dummy Hoy), Райън изобщо не се поколебава. Получава сценария същата вечер, преди да стартират снимките на филма на следващата сутрин в 8.00ч. На снимачната площадка глухата актриса Диан Брей, която играе съпругата на Хой в документалната лента, взема Райън под крилото си и му помага да се справи с репликите си.

Райън е едва на 19 години, но след този филм започва да трупа солиден актив от роли. След успешното превъплъщение като глухия бейзболист, следват гост-роли в различни сериали: през 2008 в криминалната драма на СиБиЕс „Студени досета” (Cold Case), играейки популярния гимназист Анди Риърдън, чието убийство се разследва; през следващата 2009 г. Райън се снима като пациента Сет Милър, чуващ експлозии в главата си, в медицинската драма „Доктор Хаус” (House MD); през 2010 играе ранения пациент Итън, отново в медицинска драма (Miami Medical). През 2011 г. преминава към участие в късометражни ленти, а през 2012 славата го спохожда заради поддържащата роля на Травис в сериала „Разменени при раждането” (Switched at Birth). Там той играе самотен и понякога ядосан гимназист с увреден слух, който има проблеми в комуникацията с чуващото си семейство, както и несподелени романтични чувства към Дафни, героинята на Кейти Леклерк в сериала. За тази си роля през 2013 г. Райън Лейн получава наградата за медиен достъп „Media Access Diversity Award”. Снима се още в два филма – през 2013 в „Необикновен герой” (No Ordinary Hero: The Super Deafy Movie), и в епизодична роля в сериала „Вероника Марс” (2014).

Той се чувства удобно пред камера и – както сам споделя – се гордее да каже, че откакто се снима, е по-информиран за общността на глухите хора и дори е научил малко от езика на знаците.

Ако не бе станал актьор, днес вероятно Райън Лейн щеше да бъде блестящ автомеханик или спортист, тъй като е имал интерес да следва в калифорнийския Технически институт, наред с интересите му в бейзбола, футбола, сноубординга, плуването и борбата. А може би кариерата му щеше да има съвсем друг обрат, в посока защита на животните. Райън е техен голям любител, поддръжник е на множество организации в защита на делфините и други морски обитатели. Отглежда спасен боксер и поддържа кампании като „Кучета за глухи” (Dogs for the Deaf), които се занимават с обучение на кучета за асистенти на глухи и трудночуващи хора.

Христина Чопарова

Изображения: официален сайт на Райън Лейн

Дребничката (висока само 1.63) чаровница Марли Матлин (Marlee Matlin) се ражда на 24 август 1965г. в семейството на Дон и Либи Матлин, които имат три деца.

Когато е на 18 месеца, заболява от често срещаната в детска възраст Roseola Infantum, или „Шеста болест” (внезапен екзантем). Най-честата от детските екзантеми, тя  протича с висока температура, и се  дължи на Херпес вирус – тип 6.  В резултат на това, Марли Матлин губи слуха си необратимо.

Родителите й я записват в училище със смесен състав, където тя има възможност бързо да се интегрира. Докато улавя вибрациите на музикалните пиеси по паркета, Марли мечтае да играе в представления. Само на седем години, изиграва Дороти в „Магьосникът от Оз”, а след упорита подготовка – и в още две детски училищни пиеси.

Докато игрее в постановки между Чикаго и Мидуест, Марли бива забелязана от продуцентите на наградите „Тони” заради изпълнението си в постановката „Деца, забравени от Бога”, която по-късно бива заснета като пълнометражен филм.  „Children of a Lesser God” (1986) e нейният дебют в голямото кино, което й носи наградата „Оскар” през 1988 за главна женска роля. Филмът е екранизация по едноименната пиеса на Марк Медоф и разказва за живота на хора, загубили слуха си.

А Сара Норман /Марли Матлин/ е глуха по рождение: красиво момиче, за което звуците и мелодиите на околния свят ще останат завинаги непознати. Тя е умна, но затворена в себе си, отчуждена и отдадена на самотата си. Промяната в живота й настъпва, когато в училището за глухонеми, където тя работи като чистачка, идва новият учител Джеймс Лийдс /Уилиам Хърт/. С езика на жестовете и погледите те разкриват сърцата и душите си, привлечени един към друг от неустоимата сила на любовното чувство.

На церемонията по връчването на наградите през 1988 година, актрисата разплаква всички в залата с изрядната си дикция, култивиран глас и думи, които затрогват не само събраните знаменитости, но и милиони зрители.
Марли Матлин посещава деца със слухови проблеми, и следва тази традиция по време на служебните си пътувания  до Германия, Англия, Италия, Австралия, Мексико, Канада. Участва в бордовете на много хуманитарни организации, които помагат предимно на деца с увреждания. Самата Марли има 4 деца – две момичета и две момчета от брака си с полицай Кевин Грандалски, с когото са заедно от 1993 година. Марли Матлин издава книга със спомените си през 2002 година, живее активно и продължава актьорската си кариера. Никога не се оставя глухотата да я пречупи.

Христина Чопарова

изображение: интернет

 

 

През 2002 година тръгва премиерата на американския телевизионен сериал „Сю Томас – окото на ФБР”.   За любителите на криминалния жанр това е интересна новост и поради факта, че филмът е базиран на действителната история на агент Сю Томас, глуха млада жена с удивителни способности да разчита по устните.

Филмът на Дейв Алън Джонсън и Гари Джонсън привнася и елементи на драма чрез възстановката на истинския житейски опит на агента с увреден слух. Сю Томас ползва американския и английски жестов език и помощта на специално обучения Леви, очарователен голдън ретривър, който я придружава по дългия път от родния Охайо до Вашингтон. Сю е кандидатствала за работа във федералното бюро за разследвания и е одобрена, макар родителите ù да се опасяват, че тя няма да бъде в състояние да се справя с живота, толкова далеч от всичко, което познава. Въпреки тези опасения, майка ù винаги я е насърчавала да живее в средите на чуващи хора, с което силно мотивира Сю за независим живот и кариерно развитие. Младата агентка с диплома от Спрингфийлдския колеж говори отлично, разчита по устните, владее езика на знаците, свири на пиано и кара кънки. Когато пристига във Вашингтон, се оказва, че това, което ще прави във ФБР, далеч няма да бъде толкова интересно като залавянето на престъпници. Разочарована от перспективата да анализира единствено пръстови отпечатъци зад бюро, Сю Томас скоро показва какво умее, и бива включена в елитен отряд за наблюдение, след като по време на обяд с колегата си Джак Хъдсън му демонстрира разчитане по устните от разстояние. Разбира се, в работата ù на следствен анализатор Леви е пръв помощник, което пък гарантира на зрителите екшън в стил „K-9”(1989)  и „Комисар Рекс”(1994) .

Сериалът „Сю Томас – окото на ФБР” е сниман почти изцяло в Онтарио, Канада, и се радва на завидно висок рейтинг, но през 2005 г. продуцентите спират снимките му с мъгливото обяснение в последния епизод „Това е краят… засега.” Зрителите са разочаровани, но все пак им остава утехата, че сериалът може да бъде подновен с нови свежи сценарни идеи в близко бъдеще.

Блестящата Диан Брей (Deanne Bray), чието харизматично излъчване привнася особена светлина във всеки епизод, е удачен избор за ролята именно поради факта, че е родена глуха. Тя също като героинята си ползва и американският, и английския жестов език. Родена и отраснала в Южна Калифорния, Диан живее с майка си в Сиатъл няколко години. Родителите й от ранна възраст са полагали грижи за развитето на речта и говора й, както и за овладяването на двата езика на знаците, като са я изпращали в различни центрове с програми за обучение и затвърждаване на езиковите умения. В калифорнийския университет „Нортридж”, където се дипломира с бакалавърска степен по биология, Диан участва и във фестивал на глухите с танцовата група „Призма”, което е нейният трамплин към развлекателната индустрия.

За ролята си на Сю Томас актрисата споделя, че когато прочела сценария, сякаш четяла за собствения си живот – твърде много неща се припокривали, действайки ù като плесник. Някак предусещала, че актьорското в нея напълно ще се слее с реалното. Явила се на кастинг и била одобрена. Да направи това е допринесъл и фактът, че освен чуващата публика, сериалът е можел да бъде разбиран и от хора със слухови нарушения. Освен това, никога преди в телевизионен сериал не е бил показван житейски опит на човек с увреден слух, изигран толкова автентично от актьор със същото увреждане. За героинята си Диан Брей споделя, че е научила много от нея, за възможностите да се справяш с всекидневните предизвикателства в свят, който сякаш не е създаден за хора без слух. Радва се на възможностите, които се предоставят и на актьори като нея, тъй като продуценти и режисьори са отворени за идеи, които позволяват по-голямото разбиране за света на хората с увреден слух и техните нужди.

Диан Брей е убедена, че  ролята й на Сю Томас ще допринесе много за това, и че всъщност самата история на Сю е показателен пример колко много е работила, за да промени отношението и разбирането към хората с увреден слух, и през колко много неща е преминала, за да преодолее и собствените си страхове. „Искам всички пред екраните да разберат предизвикателствата, пред които всекидневно се изправят хора с увреждания”, казва Диан. Запитана какви пречки е срещнала на снимачната площадка, тя споделя, че хората от екипа много добре са разбирали нейните потребности и помощта, от която е имала нужда, за да работи.  Научила се как да се адаптира към заобикалящата я среда и да не е твърде придирчива. „Мисля, че работихме отлично като екип и се подкрепяхме взаимно. В действителност ние сядахме заедно в края на деня и си давахме обратна връзка един с друг относно изпълнението, какво се изисква за подобряване и така нататък.”

С четирикракия си партньор също не е срещала проблеми. Златистия ретривър Леви е обучен прекрасно да реагира на звуци като звънец, будилник, стъпки, телефон, аларма за крадци, бебешки плач. Той е научен да следва аромата от лицето на актрисата, направени са му всички възможни ваксинации и кръвни тестове, за да му осигурят по-здравословен и дълъг живот в стресовата атмосфера на снимачната площадка.

42-годишната актриса е омъжена за Трой Костър, с когото споделят както една и съща професия, така и същата тиха орис. Имат момиченце, Кира Моник, което днес е на осем години. Семейството живее в Лос Анджелис, живописният квартал на холивудските екранни образи. Диан Брей участва и в сериалите „Герои”(2009), „Истерична слепота”(2009), „Близо до теб”(2010), „Закон и ред: умисъл за престъпление” (2006), както и в епизоди  на „Диагноза: убийство”(1997),  „Претендентът”(1996) и „От местопрестъплението”(2000).

„Сю Томас – окото на ФБР” у нас може да се види по Bulgaria AXN, всяка неделя в ранния следобед.

пълния текст на интервюто може да видите тук.

Христина Чопарова

изображения: интернет

Новини