През далечната 1997 г. излиза на екран лентата на белгиеца Ян Кунен „Доберман”, в която си партнират звездната двойка Венсан Касел и Моника Белучи. В изпъстрения с черен хумор филм на Кунен сцените на насилие са твърде смели като за френско кино от 97-ма, но днес не биха впечатлили никого.

По онова време Касел е изгряваща звезда, която идеално се вписва в ролята на банковия обирджия с прякор Доберман, а на 33-годишната тогава Белучи е поверена ролята на любовницата му и партньор в обирите, циганката Натали, която е... глуха.

За ролята си в „Доберман” Моника Белучи споделя: „Това беше забавен филм, в който не ми беше трудно да играя ролята на глуха циганка. От детството си съм свикнала да жестикулирам много, докато обяснявам и говоря за нещата. Във филма нямах реплики, затова трябваше да говоря с тялото си. Но не се чувствах разочарована. Срещнах някои глухи актриси и научих езика на знаците. Мисля, че всички трябва да научат този език. Наред с другите неща, това е и начин да се измъкнеш от клишето на красивата и загадъчна жена, и да покажеш нещо иначе необичайно за обществеността”.

Самият филм е доста критикуван по онова време заради сцените с насилие и вулгарност, а в някои държави е бил и забранен за излъчване. Бидейки по същността си комиксов обаче, идейният замисъл на Ян Кунен всъщност е чрез преувеличение на насилието да покаже неговото безсмислие.

Христина Чопарова

Изображение: интернет

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, тази година вълненията са преголеми на 70-тият филмов фестивал, който се провежда от 17 до 28 май в Кан. Особено за една симпатична актриса без слух – Милисън Саймъндс (Millicent Simmonds), която на пресконференция преди няколко дни изрази с трогателен жестов език удоволствието си да работи с режисьора Тод Хейнс (Todd Haynes), във филма „Удивление” (Wonderstruck).

Филмът разказва за младо момиче – Роуз, и странната и връзка с две момчета - Бен и Джейми, с които я свързва мистериозен музей по естествена история, но в различни времеви периоди. Лентата редува цветни (за съвремието) и черно-бели (за 50-те години) кадри, звук и тишина. Във филма ролята на младата Роуз се изпълнява от Милисън Саймъндс, а 50-годишната Роуз е претворена от великолепната Джулиан Мур. Представянето в Кан може да видите ТУК.

Силно се надяваме скоро да можем да видим филма качен и в нашите торенти, достъпен за сваляне и с български субтитри.

                                

Този филм може би е един от малкото, в които на лишена от слух актриса е поверена една от централните роли, още повече, че това е и първа роля за младата изпълнителка в киното. Оптимистично е, тъй като показва нагласата на все повече режисьори да преодоляват предразсъдъците и страховете си, за да работят с иначе талантливи нечуващи артисти, които дори нямат предишен професионален опит. Джейдън Майкъл (Jaden Michael), играещ Джейми, по време на пресконференцията в Кан също придружи изказването си с жестов език, с цел да бъде разбираем за Милисън. 

Самата Милисън сподели с жестов език, че за нея е било изключително удоволствие и чест е да работи с режисьор като Тод Хейнс. Впечатлена от историята в сценария, младата актриса заяви, че всяка сутрин майка ú я събуждала с напомнянето, че има да работи по сценария на филма, след което се заемала с нетърпение да го разучава.

                                         

Не спирах да го чета - всъщност е такава прекрасна история, просто го четях отново и отново... аз просто се губех в историята всеки ден и беше такава чест да работя с Тод като режисьор. Той толкова улесняваше работата ни и беше толкова приятелски настроен, толкова топъл. Не мога да изразя достатъчно каква чест беше това. Не мога дори да намеря думите, за да обясня какво е да се работи с теб, Тод. Никога не съм и сънувала, че животът ми ще ме доведе дотук, и не мога да благодаря достатъчно и на всички останали във филма,  с които беше толкова прекрасно да се работи. Екипът беше толкова приятелски, така приветлив и всъщност ще ми липсват тези моменти. Това е нещо, което никога няма да забравя. Много ви благодаря!”, каза тя с помощта на езика на жестовете.

Превод от английски и колаж: Христина Чопарова

Снимки: NTD.tv, IMDb

Дребничката (висока само 1.63) чаровница Марли Матлин (Marlee Matlin) се ражда на 24 август 1965г. в семейството на Дон и Либи Матлин, които имат три деца.

Когато е на 18 месеца, заболява от често срещаната в детска възраст Roseola Infantum, или „Шеста болест” (внезапен екзантем). Най-честата от детските екзантеми, тя  протича с висока температура, и се  дължи на Херпес вирус – тип 6.  В резултат на това, Марли Матлин губи слуха си необратимо.

Родителите й я записват в училище със смесен състав, където тя има възможност бързо да се интегрира. Докато улавя вибрациите на музикалните пиеси по паркета, Марли мечтае да играе в представления. Само на седем години, изиграва Дороти в „Магьосникът от Оз”, а след упорита подготовка – и в още две детски училищни пиеси.

Докато игрее в постановки между Чикаго и Мидуест, Марли бива забелязана от продуцентите на наградите „Тони” заради изпълнението си в постановката „Деца, забравени от Бога”, която по-късно бива заснета като пълнометражен филм.  „Children of a Lesser God” (1986) e нейният дебют в голямото кино, което й носи наградата „Оскар” през 1988 за главна женска роля. Филмът е екранизация по едноименната пиеса на Марк Медоф и разказва за живота на хора, загубили слуха си.

А Сара Норман /Марли Матлин/ е глуха по рождение: красиво момиче, за което звуците и мелодиите на околния свят ще останат завинаги непознати. Тя е умна, но затворена в себе си, отчуждена и отдадена на самотата си. Промяната в живота й настъпва, когато в училището за глухонеми, където тя работи като чистачка, идва новият учител Джеймс Лийдс /Уилиам Хърт/. С езика на жестовете и погледите те разкриват сърцата и душите си, привлечени един към друг от неустоимата сила на любовното чувство.

На церемонията по връчването на наградите през 1988 година, актрисата разплаква всички в залата с изрядната си дикция, култивиран глас и думи, които затрогват не само събраните знаменитости, но и милиони зрители.
Марли Матлин посещава деца със слухови проблеми, и следва тази традиция по време на служебните си пътувания  до Германия, Англия, Италия, Австралия, Мексико, Канада. Участва в бордовете на много хуманитарни организации, които помагат предимно на деца с увреждания. Самата Марли има 4 деца – две момичета и две момчета от брака си с полицай Кевин Грандалски, с когото са заедно от 1993 година. Марли Матлин издава книга със спомените си през 2002 година, живее активно и продължава актьорската си кариера. Никога не се оставя глухотата да я пречупи.

Христина Чопарова

изображение: интернет

 

 

Напредъкът на технологиите роди средства, с помощта на които хора с тотална глухота отново могат да чуват звуците на външния свят. С течение на времето се разработват все по-малки и по-прецизни имплантанти, които заместват функцията на здравото ухо и позволяват развитието и усъвършенстването на говорните възможности.

По същество кохлеарните имплантанти представляват устройство, състоящо се от две части. Едната се поставя под кожата, вградена в костта, а другата – магнитно прикрепен отвън звуков анализатор. Съществува принципа на костно-въздушната проводимост, като настройките на имплантанта се извършват периодично от аудиолози на определен период от време. Въпреки качеството на устройствата и доказаната им полза при възвръщане на слуховите способности, въпреки предимствата им пред слуховите апарати като по-прецизно средство, кохлеарните имплантанти у нас все още се възприемат с резерви.

Филмът, който ви представяме днес в блога, няма за цел да популяризира кохлеарната имплантация, нито да застава зад твърдението, че това е най-добрият начин да чуваш отново. От чисто човешка гледна точка, филмът показва решимостта и борбата на двама души, извървели пътя от тоталната глухота до чуването с помощта на кохлеарен имплант.

„Сега, когато чувам” / „Hear and Now” (2007) e история на двойка американци в пенсионна възраст – Пол и Сали Тейлър, които решават да се подложат едновременно на операция за поставяне на кохлеарен имплантант.

Животът им никога повече няма да бъде същият.

Сценарист и режисьор на  85-минутната лента е дъщеря им Айрийн Тейлър Бродски.

Българските субтитри на филма са дело на Илона Нешкова, майка на момченце с кохлеарна имплантация. Проблематиката ù е близка, и след като гледа филма, ù хрумва идеята да се заеме с превода. За два месеца съвместна работа със Слава Янакиева, преподавател в департамента по Културология към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, субтитрите са готови. Това е първият у нас опит да се направят субтитри специално за хора с увреден слух.  

Можете да го гледате на 23 април ( петък) от 18.00 часа  в кинозалата на съюза, намиращ се на адрес: София – 1000, ул. “Денкооглу”, № 12 – 14.

Христина Чопарова

Изображение: IMDb

-------------

Бел. ред.: Последвайте линковете, за да прочетете за самата премиера в София и отзвука след премиерата на филма във Варна.

 

Точно така го описват – „динамичен талант, който работи с професионализъм, труден за достигане”. Райън Томас Лейн (Ryan Lane)  e познат на зрителите с ролята на глухия бейзболист Уилям „Дъми” Хой  и като Травис в сериала „Разменени при раждането” (Switched at Birth).

Роденият във Фулъртън, Калифорния на 23 ноември 1987 г. Райън е най-малкото от трите деца на семейство Лейн. Бащата е тежкочуващ, майка му – с естествен слух. Двете по-големи сестри на Райън са чуващи, но той е с вродена глухота, диагностицирана, когато е едва на две седмици. Родителите му се развеждат, когато малкият е на 8 години, и му се налага да разделя времето си ту при баща си в Онтарио, ту при майка си в Дайъмънд Бар. Израства и ходи на училище в окръг Лос Анджелис, а след това завършва Калифорнийското училище за глухи (California School for the Deaf) в Ривърсайд през 2007 г.

Година преди това Райън попада в катастрофа, в резултат на която получава фрактура на гръбначния стълб и на лявата бедрена кост. Претърпява операции, по време на които му поставят метален прът и винтове за фиксиране. Четири месеца тялото му е в плен на скоба, ходи с бастун и се придвижва с помощта на инвалидна количка, когато се налага да се върне в училище.

Хората са казали, че всяко зло е за добро. Доброто за потомствения калифорниец в случая е, че малко след възстановяването му, холивудският режисьор и сценарист Дейвид Ризото се свързва с него, след като го видял на футболната му снимка на стената в Калифорнийското училище за глухи. Ризото се канел да снима документален филм за първият глух бейзболист във Висшата бейзболна лига – Уилям Елзуърт Хой, по-известен като „Дъми Хой”. Райън няма никакъв опит, но затова пък приликите му с бейзболиста не са една и две, и не се заключават само и единствено в глухотата. Когато Ризото му предлага ролята във филма „Историята на Уилям Дъми Хой” (I See The Crowd Roar: The Story of William Dummy Hoy), Райън изобщо не се поколебава. Получава сценария същата вечер, преди да стартират снимките на филма на следващата сутрин в 8.00ч. На снимачната площадка глухата актриса Диан Брей, която играе съпругата на Хой в документалната лента, взема Райън под крилото си и му помага да се справи с репликите си.

Райън е едва на 19 години, но след този филм започва да трупа солиден актив от роли. След успешното превъплъщение като глухия бейзболист, следват гост-роли в различни сериали: през 2008 в криминалната драма на СиБиЕс „Студени досета” (Cold Case), играейки популярния гимназист Анди Риърдън, чието убийство се разследва; през следващата 2009 г. Райън се снима като пациента Сет Милър, чуващ експлозии в главата си, в медицинската драма „Доктор Хаус” (House MD); през 2010 играе ранения пациент Итън, отново в медицинска драма (Miami Medical). През 2011 г. преминава към участие в късометражни ленти, а през 2012 славата го спохожда заради поддържащата роля на Травис в сериала „Разменени при раждането” (Switched at Birth). Там той играе самотен и понякога ядосан гимназист с увреден слух, който има проблеми в комуникацията с чуващото си семейство, както и несподелени романтични чувства към Дафни, героинята на Кейти Леклерк в сериала. За тази си роля през 2013 г. Райън Лейн получава наградата за медиен достъп „Media Access Diversity Award”. Снима се още в два филма – през 2013 в „Необикновен герой” (No Ordinary Hero: The Super Deafy Movie), и в епизодична роля в сериала „Вероника Марс” (2014).

Той се чувства удобно пред камера и – както сам споделя – се гордее да каже, че откакто се снима, е по-информиран за общността на глухите хора и дори е научил малко от езика на знаците.

Ако не бе станал актьор, днес вероятно Райън Лейн щеше да бъде блестящ автомеханик или спортист, тъй като е имал интерес да следва в калифорнийския Технически институт, наред с интересите му в бейзбола, футбола, сноубординга, плуването и борбата. А може би кариерата му щеше да има съвсем друг обрат, в посока защита на животните. Райън е техен голям любител, поддръжник е на множество организации в защита на делфините и други морски обитатели. Отглежда спасен боксер и поддържа кампании като „Кучета за глухи” (Dogs for the Deaf), които се занимават с обучение на кучета за асистенти на глухи и трудночуващи хора.

Христина Чопарова

Изображения: официален сайт на Райън Лейн