Коне. С огромни очи, които казват не много, а всичко. Извикват усещане за свобода, за полет, за вятър в косите, адреналин и красота. Сила, грация и благородство. Диво непокорство, което пленява. Но и кротост, побрала смисъла на всяко смирение. Конете могат да бъдат и партньори за терапия. Да премахнат всеки страх, да възпитат отговорности. Без значение дали ездачът е възрастен или дете с особености в развитието. Преди година в Бургас, на семинар за алтернативните методи на комуникация при сляпо-глухи лица, имах удоволствието да се запозная с Мария Михайлова - ресурсен психолог, работещ с деца и младежи със специални потребности и сензорни дефицити. Днес, в Международния ден на хората със специфични състояния*, разговаряме за конете, хипотерапията и ползите от нея.

Мария, радвам се, че гостувате в „Ние ви чуваме” точно на днешния ден, чиято цел е да се насърчават чрез различни мероприятия социалното включване и равноправността на хората с различни дефицити. Освен психолог, сте и доброволец в БЧК...

Работя индивидуално и групово за развитието на потенциала на всеки изпратен при мен човек. Занятията са нестандартни и съответстват на интересите и способностите на лицата. В обществото засягам темата за лицата със специални потребности посредством обучения на младежи за работа с такава целева група. Целта ми е доколкото е възможно, подрастващите да се поставят на мястото на "различните", за да ги разберат и да помислят как могат да им бъдат от полза и какво могат да променят. Считам, че само чрез двустранна работа е възможна интеграцията на лицата с особености в развитието.

Какво са за Вас конете? 

Трудно е да отговоря. На първо място приятели, с които общуването е приятно и разтоварващо. След това - връзка със семейството и рода - пето поколение конелюбец и коневладелец съм (смее се). Конете са като духовен компас за мен - винаги ми помагат да погледна себе си отстрани. Ездата ми дава усещане за пълен синхрон със себе си и с четирикопитния партньор. Действаме като тандем, като едно цяло.

От детска възраст се занимавам с коне и езда в свободното си време. Познавам добре ползите от занятията с коне, тъй като част от тях съм изпитала лично. Контактът с тези четириноги приятели помага да се изгради точно усещане за собствените емоции, но и да се проследи ефектът от тях върху другите. Конят улавя начина, по който се чувства неговият ездач, и отговаря със съответно поведение, което прави емоционалното състояние видимо. От друга страна, настроението след езда обикновено се подобрява и се появява усещане за отпочиналост. Това се дължи на повишаването на серотониновите нива в организма, вследствие на въпросната активност. Ездата включва редица интензивни и ритмични движения, които укрепват почти всички големи мускули на тялото. Тя ангажира непрекъснато вниманието и поощрява гъвкавото мислене чрез създаването на ситуации, изискващи бързо вземане на решение.

Разкажете ни за хипотерапията, какво представлява, за какво спомага?

Тя е една малко по-различна форма на терапия. В нея основни участници са кон, дете или възрастен с особености в развитието, техен близък както и терапевт. Те създават уникална обстановка на синхроничност в името на развитието и благополучието. Терапията с коне се прилага сравнително отскоро в България (2001). Тя е сред методите за интервенция, които набират все повече популярност. Нарича се с общото название хипотерапия, и може да включва редица дейности. Те са свързани с обгрижването, извеждането и ездата на специално подбрани и обучени за целите на терапията коне. Хипотерапията оказва влияние върху редица състояния и спомага да бъдат коригирани някои ефекти от тях. Тя е подходяща за лица със сензорни дефицити (слухови, зрителни, двойни), аутизъм, детска церебрална парализа, хиперактивност, изоставане в развитието и др.

Предполагам, че е несравнимо усещане да си на кон. Конкретно за хората със слухови дефицити, каква е ползата от такъв вид терапия?

Освен изброените досега общи плюсове, съществуват и редица полезни за лицата със слухов дефицит ефекти. Тези от тях, които имат проблеми с вестибуларния апарат, могат да ги преодолеят по щадящ начин чрез лечебна езда. Привикването към височината е първото предизвикателство, за чието преодоляване ще помогнат опитните хипотерапевти. Страхът от липсата на почва под краката постепенно се заменя с любопитство към новата гледка. Следващият етап е адаптация към движението. Когато конят започне да се разхожда, положението на тялото се променя от самосебе си непрекъснато.

Съществуват ли някакви рискове за лицата, на които за пръв път им предстои да яздят с терапевтична цел?

Възможно е в началото да се случи вкопчване, но разбалансирането няма да доведе до падане или нараняване. Терапевтите помагат с движенията и коригират стойката, за да се почувства уверено ездачът. Конят прави различни фигури с променяща се скорост и се движи по всякакви настилки в зависимост от потребностите на човека в седлото. Изпълненията се случват под стриктния контрол на хипотерапевта, който следи поведението на кон и ездач. Целта е лицето със слухов дефицит максимално да развие способността си да пази равновесие при променяща се опорна точка. Специалистът следи това да се случва поетапно, за да се избегне дискомфорта за терапевтирания.

Конната езда налага непрекъснато общуване както с животното, така и с хипотерапевта. Лицата, чиито слух е засегнат или липсващ, често изпитват трудности в себеизразяването. Те се притесняват да заявят отчетливо как се чувстват, какви са целите и желанията им, какво умеят да правят. Когато започнат да яздят, те подават ясни и категорични команди на коня не само чрез гласа си, но и чрез тялото. Когато установят проблем в комуникацията с животното, те се чувстват предизвикани да го представят пред терапевта и използват достъпните за целта начини. От своя страна терапевтът насърчава усилията им за диалог, отбелязва техните постижения и им помага да анализират и преодолеят пропуските си. Връщайки се на седлото, ездачите придобиват не само ценен опит чрез обратна връзка, но и увереност в собствените си способности.

Как се отразява ездата на тези, които вече са навлезли в терапията?

Хипотерапията обикновено се понася добре от лицата, които се подлагат на нея. Тя е метод за подпомагане, който не изисква продължителни усилия и обикновено носи удовлетворение. Това, в допълнение на потенциалните ползи,  ме мотивира да я препоръчвам като допълваща терапия за хора със слухови дефицити. Своя опит с лечебната езда се съгласиха да споделят за Вас и лица с липсващ или намален слух, както и техни близки:

Д.С: Роден съм без слух. От малък изпитвам различното отношение на хората към мен. Това ме накара да се отдалеча от тях. Започнах да яздя в период, когато останах без приятели и се чувствах много потиснат. Моя близка предложи да опитам тази дейност. В началото го правех без желание, просто защото ме караха да върша нещо. Трудно се разбирах с треньора, но намерихме общ език в движенията. Когато сме на разстояние един от друг, ползваме изработени жестове или постери с картини. Отблизо разговаряме подробно за моето представяне. Оказа се, че съм добър ездач и мога да премина към професионални тренировки. Харесва ми да сменям скоростта и да гледам от високо в движение. Срещам много хора, които ми се възхищават на успехите, вместо да гледат различията.

С.А: Дъщеря ми носи кохлеарен имплант. Тя е тежкочуваща и много трудно говори. Емоциите и бяха много силни и необуздани. Започнахме хипотерапия по препоръка на психолог. Малката много хареса конете още с първата ни среща. Няколко сесии минаха, докато напусна манежа. Бях до нея, за да я подкрепям докато свикне с дейностите. Исках да се уверя, че ще се задържи на гърба на коня и ще се чувства добре. Тя се справя чудесно със задачите, които и поставя терапевтът. Слуша внимателно изискванията и с удоволствие ги изпълнява без помощ. Забелязахме, че се опитва все повече да говори и използва гласови команди с конете. Вече контролира повече емоциите си и обяснява подробно защо се ядосва, какво я натъжава или радва. Положителна промяна в поведението и определено има.

Г.М: Синът ни е тежкочуващ и носи слухови апаратчета. Започнахме хипотерапията, когато беше дете. Той имаше клатушкаща походка и се движеше доста неуверено. Изпитваше ужас от физически дейности. Ставаше агресивен, когато не беше съгласен с нещо. Нямаше никакъв говор и жестовете му бяха много малко. Учител ни препоръча да опитаме терапия с коне. Първите сесии бяха разходки на земя, но веднъж той наблюдаваше как други яздят и се реши да се качи. Веднага разбра, че е различно от упражненията, които сме правили. Хареса му и напредваше стабилно във физическото си развитие. Сега е пораснал и толкова способен, че тренира модерни танци! Тогава правехме и слухово-речеви рехабилитации на терен - покрай конете той научи нови жестове. Спря да удря и да хапе, научи се да казва Не и да преговаря. Сега ходи на хипотерапия, за да релаксира и се чувства полезен когато извежда, екипира и храни конете. Този избор преобърна развитието на детето ни!

Изумително! Отдавна научно е доказана терапевтичната връзка между човека и животните, така че присъствието на домашни любимци от ранна възраст подпомагат детето към развитие на чувствата и сензитивността. Сега нагледно виждаме това чрез примерите в хипотерапията. Как се отразява тя на самостоятелността и социализацията на деца със слухови дефицити?

За да бъде максимално полезна и приятна хипотерапията, е необходимо близките да водят откровен диалог с хипотерапевта и да подпомагат дейността му на терен. Тяхна е ключовата роля при разсейването на тревогите в началото на терапията.  Те трябва да бъдат и необходимите при опознаването посредници между терапевт и лице със слухов дефицит. Тяхната задача е да представят детето и да обяснят какви са достъпните за него методи за комуникация. Специалистът ще иска да знае дали то разбира устна реч, или чете по устни, ориентира ли се в жестове и ако да, какъв репертоар от собствени използва, дали разбира и използва картинки. Близките трябва да договорят с хипотерапевта най-удобните и разбираеми за детето начини на общуване. Наложително е да подготвят и самото него за факта, че то трябва да следи инструкции от непознат човек.

Когато близките придружават младеж, удачният вариант е да бъдат посредници в диалог между него и терапевта, ако бъдат повикани. Подрастващите имат нужда от повече пространство да се изразяват самостоятелно, поради което може да не пожелаят участието на възрастен от тяхното обкръжение в ситуацията. В този случай, те трябва да уважат решението, но да останат на разположение за консултация с терапевта. Би било добре близките да изложат пред специалиста и очакванията си за ефектите от терапията.  Това ще му даде по-добра ориентация къде да постави акцента при работа.

Какво е необходимо преди започване на терапията?

Предоставянето на ТЕЛК документи на място (при наличие) е задължително условие, тъй като те се явяват основание за започване на терапията. Близките също е нужно да участват активно в терапията, докато се случи сработването между терапевт и лице със слухов дефицит. Когато последните започнат да работят в екип, включването на приближените става епизодично, за да бъде поощрена самостоятелната инициатива  от страна на лицето. 

Разпространена ли е у нас хипотерапията и къде се предлагат тези услуги?

Все повече конни бази в страната предлагат хипотерапия. Сесиите в част от тях са безплатни, или се предлагат на сравнително достъпни цени.  Ако проявявате интерес към лечебната езда, може да потърсите конни бази в района на вашето местоживеене. Свържете се с техните съдържатели, за да проверите дали има условия за тази дейност. Така ще можете да изберете къде да опитате хипотерапията.

Благодарим за изчерпателния диалог! Убедени сме, че лечебната езда е един наистина прекрасен начин за съчетаване на полезното с приятното, за да се случи онзи сензитивен обмен, който подпомага хората със сензорни дефицити и специфични състояния в личностното развитие и опознаване на собствения свят.

----

Мария Михайлова е магистър психолог, работещ с деца и младежи със специални потребности и сензорни дефицити. Бакалавър Психология, ПУ "Паисий Хилендарски" (2011 – 2015),  магистър Приложна психология, ПУ "Паисий Хилендарски" (2017 – 2018), от  2018 - базово обучение "Алтернативни методи за комуникация при лица с двоен сензорен дефицит” към НАСГБ. 

* Международният ден на хората със специфични състояния. Отказвам да използвам "увреждане", тъй като е грозна дума (от англ. disabilities - недъгавости, инвалидност, неспособност). Не може да съществува по-голям парадокс от това да се наричат хората със специфични състояния увредени, неспособни, а в същото време да се отбелязва ден, в който те доказват именно способности и равноправност. (бел. авт.)

 Христина Чопарова

Снимки: личен архив на психолога