Скъпи читатели и приятели на „Ние ви чуваме”, в навечерието на новата година, 2017-та година напомня на лъскава нишка с блестящи топченца, всяко от които за нас бе сбъднато (по)желание. Поглеждайки към цялата, за миг прелетяхме по тях, като по вълшебни камъчета над мост, разлюлян над любопитна неизвестност. И преживяхме отново всички мигове, пълни с толкова много смисъл. Предстои ни да навържем още много топченца и да свържем нишката на тази година със следващата, за да продължим да изграждаме и през 2018-та мостовете, по които да се достигаме и да се чуваме. ЗаЕдно.

Годината бе пълна с красота, изкуство, нови приятели, полезни срещи, дискусии за жестовия език, конференции, медиен диалог. Бяхме гости на прекрасната изложба на Мирела Венциславова в Русе, чийто талант тепърва ще вълнува почитателите на графиката и живописта. Отнесоха ни вихрите на сюрреалистичната реалност на Ния Якимова, която с вещина държи и четката, и текстилните нишки. Социалният зам. министър Султанка Петрова ни върна надеждата, че е възможно да се работи с държавата в името на добри каузи и макар и с бавни темпове, нещата се случват така, както трябва да се случат.

Забавлявахме се и споделихме смеха в импровизаторското шоу на обичани български артисти Звезделин Минков и Георги Низамов, прегърнати бяхме с обич и мерена реч от Ивелина Радионова, гостувахме по будителски в Мездра, където са живи добротата и духът на българските традиции, опазвани от дечица с големи сърца и будни умове. Надниквахме в международната градинка на организации, посветени на каузите на милиони хора без слух по света. Имахме удоволствието да чуем тъмнината и да видим тишината в Пловдив, в един свят на богата сензитивност, който ни даде наистина много. И ни свърза с още сърца, с които в бъдеще ще пращаме послания – с надежда и с обич. Имахме удоволствието да бъдем Свободни, защото сме такива, когато премахнем решетките на собствените си затвори, за да открием радостта от летенето.

Посадихме живот из ноемврийските хълмове на Златуша, за да има гора; вдъхнахме надежда на децата с диабет и искрено се радвахме на постиженията и красотата на хора без слух, чиято воля и дух са живото доказателство, че дефицити не съществуват, освен в Души, лишени от топлина.

Толкова много прекрасни топченца в корделата на 2017-та, в чийто край винаги има място за още. За заплануваното, но несвършено, за новите идеи. Миналото винаги служи като ориентир къде в житейското море са нашите лодки сега, не сме ли забравили нещо, какво можем спокойно да метнем през борда, защото е излишно и тежи. И дали има котвички, които ни спират да отплуваме към нещо желано. Тишината дава на всеки възможност да провери къде се намира в СЕГА-то и накъде да поеме курс.

През 2018-та ни предстоят още много и вълнуващи срещи, интервюта, прекрасни изненади, проекти в заедност, още по-функционален сайт. Нека оставим всички останали прекрасности и чудеса на тяхното време, за да се появят с техните темпове и смисъл. Сега, в навечерието на идващото ново, в което вече с пълна сила се вихри празничния Дух, всички в „Ние ви чуваме” отправяме искрени пожелания към вас, нашите читатели и приятели, които ни гласувате всекидневно доверие и подкрепа.

Бъдете винаги с отворени за всичко ново и добро сърца, защото – бидейки направени от обич – сме най-истински, когато сме добри. Само когато имате достатъчно топлинка отляво, можете да стопляте света. А светът днес се нуждае от прегръдките ни, за да бъде топъл и уютен дом, в който заЕдно да творим!

Весели, вълшебни и сбъднати празници! И до нови срещи през 2018 година! :)

               

 „Ние ви чуваме”