Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, Международната седмица на глухите е инициатива на Световната федерация на глухите (WFD). За пръв път е проведена в Рим през 1958 година и оттогава световната общност на глухите я отбелязва ежегодно, като обикновено се провежда в последната седмица на месец септември. Тази година Международната седмица на глухите е от 18 до 24 септември, и е под надслова „Пълно включване с езика на знаците”. В духа на международните чествания, и у нас организациите на хора без слух се активизираха с инициативи под надслов „Продължаваме ЗАЕДНО”.

Отвъд положителността на идеята и смислеността ú, отвъд приповдигнатостта и ентусиазма е малко трудно да се повярва в такава една заедност, твърде показна и само по повод. Защото твърде много са обстоятелствата, които издават фалшивия патос на мотото „Продължаваме ЗАЕДНО”. За да се случи зедност помежду, тя трябва да е се е случила първо отвътре. Да бъде осъзната като искрено желание за добротворчество и в полза на всички, а не като средство за самореклама и изграждане на образи, различни от същността. Уви, това не се е случило, въпреки надеждите някога да се. Не може да се случи заедност там, където има различни интереси. И където не са надраснати егото и властовите амбиции за управленство, за „оправяне”.

Поводите идват и отшумяват, но е по-важно какво остава след това. Погледнете към Съюз на глухите в България (СГБ). Организация с над 80-годишна история, изградена от ръцете на хора без слух и говор като символ на обединението им като общност, в която всеки да получава подкрепа, образование, заетост, човешко отношение – въпреки липсата на слух, което във всяка област на живота създава някакъв дискомфорт. Заедност, продиктувана от мисълта за грижата към всички, които са равноправни участници в процеса на подпомагането и взаимното си израстване. Така е било преди 80 години. Хижа, предприятия, периоди на просперитет, рехабилитация за най-малките, образование на висота, художествена самодейност и пантомима с голям успех у нас и по света.

Днес в системата на СГБ броят на служителите без слух е твърде малък, ако направите една справка за съотношението им спрямо чуващите служители. Предприятията са закрити, с лоши бази и условия, функционират едва и само някои от тях. Рехабилитационните грижи се игнорират, упражнява се натиск срещу ресурсни учители, от което потърпевши са децата със СОП. Художествената самодейност се задъхва от безидейност и повторения, пантомимата почти не е популярна и не се рекламира както трябва, а младите хора се люлеят между безработицата и липсата на качествено образование, без мотивация за учене, защото липсата на слух и на адекватна среда ги изпълва със съмнения относно адаптацията в учебното заведение и реализацията им след завършване. Инцидентни са случаите на намерили някаква сезонна работа младежи без слух. Липсват медии, адекватно ангажирани с проблематиката на глухата общност. Наличните официални следват комунистическите прийоми на култа към личността на председателя и страдат от тотална липса на критичност. Това е удобно за прокламиране на безпроблемност като едно време – всичко е цветя и рози, недоволни няма, а ръководството е възможно най-почтеното.

Всичко това обаче не е последица от времената и нравите или държавната политика, макар че огледално отразява сходни проблеми и деморализация. Последица е преди всичко от управлението на организацията преди и сега, в липсата на сплотеност, на съ-един-е-ние, на запазване на културата и идентичността. Общностната идентификация страда от залитане и симптоми на непринадлежност, несигурност.

СГБ днес се е превърнал в структура, в която водещ глас имат хора без слухозагуба, които откровено си служат с целия арсенал на манипулативните, корупционни и дискриминативни практики, упражняват натиск, злоупотребяват с власт и служебно положение, своеволничат, и всичко това – просто защото го могат. Големите приказки за постижения и дела на ръководството за благото на глухите членове на СГБ са просто големи приказки без покритие, чиято цел е единствено да изграждат фалшив публичен образ на система, която функционира съвсем не според прокламираните си морални ценности. Тя изобщо няма такива. Допреди 10-15 години в сградата на СГБ все още са работили хора без слух, и ако техния брой тогава е бил наистина голям, днес те се броят на пръсти. Защото голяма част от можещите, интелигентни и млади хора са напуснали, реализирани другаде или нежелаещи да бъдат част от нещо, което изобщо не ги приобщава, не разгръща потенциала им, а ги унижава, използва ги и ги захвърля с измислени обвинения за провинения, каквито нямат – само и само да се оправдаят властовите своеволия и нарушения, както и липсата на адекватна политика и визия за развитие на организацията.

Навсякъде в света в организациите на хора без слух чуващите лица са помощен персонал – с пълното съзнание за добротворческата си мисия. Те са двупосочни преводачи от и на жестов език или се занимават с административни или организационни дейности, в които подпомагат членовете на ръководствата без слух. В СГБ може да се види точно обратното, и то в най-гротескния му вид – чуващи лица, които нито като компетенции или умения, нито като възраст са подходящи за заеманите от тях длъжности. Затова пък с вещина и майсторство владеят изкуството на интригата, на задкулисните манипулации, на вербалната и невербална агресия и натиск, за да премахват неудобните тям. И дори не се срамуват от обстоятелството, че самите те с подобни дела откровено уронват имиджа на организацията. СГБ не наема нови служители, въпреки крещящата нужда от кадри за много от щатовете си. Напротив, СГБ с удоволствие се лишава от принципните за сметка на угодливите и посредствените, които роптаят всеки път, когато името им не бива споменато и делата им – изтъквани. И които с лекота заменят ласкателствата с грознословие, щом сменят обстановката и средата.Тъжно!

Броят на съществуващите организации на глухи хора у нас е живото доказателство, че СГБ не е онази национално представена институция, към която биха били горди да принадлежат и да ги представлява. Но без нейния представителствен статут те не биха могли да постигнат много и да имат тежест в делата и решенията, засягащи  общността на хората без слух. СГБ все още държи на имиджа си на стожер, макар че днес отдавна никой не вярва в този имидж и в големите приказки за реални постижения. Налице е единствено придържането към статуквото, бодрото рапортуване за свършената работа, хвалби без покритие и изопачаване на ситуации. Очевидна е липсата на воля и визии за бъдещето, а заради редицата излагации и решения, взети на базата на елементарна емоционалност, днешното управленско тяло в СГБ доказа себе си като възможно най-некадърното и недорасло за подобни отговорности. И което повече руши и разделя, вместо да обединява и съгражда.

Заедност? За да не сме голословни, нека да припомним, че когато на 17 май т.г. в НС бе внесен злополучния законопроект за жестовия език, се видя съвсем ясно, че съставителите – СГБ, са го изпратили без да го съгласуват предварително с други организации, да го огладят и осъвременят съобразно последните промени в европейски и световен мащаб. Защото целта не е била тази, законопроектът да обхване в пълнота всички гледни точки и да бъде адекватно огледало за това какво е, и какво може реално да се направи. ЗаЕдно. Не, целта e била СГБ да наложи монопола си във вземането на решения, които утвърждават имиджа на ръководството му като активен и единствен борец за каузите на тихата общност на всички фронтове. Нищо чудно, че законопроектът бе отхвърлен в началото на юни, както не сработи и подобието на заедност на другите организации на хора без слух в последвалите опити да се ревизира законопроектът и той да стане отново обект в парламентарния дневен ред.

И днес 12 организации „Продължават ЗАЕДНО”. Интересна симбиоза, маскирана като заедност. В нея няма и грам искреност, която да убеждава, че отвъд патоса на Международната седмица на глухите, заедността е наистина възможна. На местно ниво. Дори възниква и учудване не е ли цинизъм тази демонстрация от страна на СГБ за приобщаване към международните чествания, след като ръководството почти сътвори международен скандал с неглижирането на кореспонденцията с една от водещите организации - Европейския съюз на глухите - по повод важните въпроси за домакинството на СЕ, в рамките на което ЕСГ желаеше София да бъде домакин и на тяхната Генерална асамблея през 2018 г. Включително изпращането на български делегати в Малта и уреждането на членската такса на СГБ в ЕСГ. Разискване не е последвало. СГБ буквално сложи един голям кръст на цялата си международна дейност, а след това  дори замаза конфуза с видеоклип, публикуван във фейсбук страницата на СГБ, в който председателят обяснява как не е получил въпросните мейли от страна на ЕСГ. Съществуват обаче неопровержими доказателства за обратното – мейлите са изпратени освен до него и до цялата администрация на СГБ, и остава въпросът все пак защо никой от тази администрация не е обърнал внимание на ръководителя си, че такива мейли отдавна чакат и в техните електронни пощи.

Ето на какъв принцип действа управленството на СГБ – не решава проблеми, а ги замазва, губейки времето на хората, за да ги убеждава в неща, които лесно могат да бъдат опровергани. Защитава имидж, който отдавна се клати и в който никой не би могъл да повярва. Къде по-явно, къде по-завоалирано „играе” на заедност с организации, които според интереса си менят  и отношението към него. Не отстоява позиции и не излиза със становища по важни въпроси. Приоритизира маловажните. За цялото време на управлението си това ръководство не може да се похвали с нищо кой знае колко значимо, с което да бъде запомнено. Има обаче достатъчно нелицеприятни неща, с които със сигурност се е вписало в историята.

Затова такива показни акции за заедност будят не гордост или надежди, а по-скоро тъга, че след края на честванията доскорошните обединители ще се хванат отново за гушите, ще си изземват функциите, ще се избиват за грамоти и отличия, ще си правят самореклама в медиите, ще пускат жестирани видеоклипове в ютуб, в които се обвиняват взаимно, и от заедността няма да остане дори спомен. Ще продължат както досега да водят безсмислени и безконечни спорове кое как трябва да бъде и кое е добро за глухите, кой да води глухия народ и кой най-много е направил за него. С всички позволени средства, защото те оправдавали целта. Цел, до която няма да стигнат заедно, докато всеки гледа да изпревари другия.

Международната седмица на глухите е възможност за заедност и обединение на хората без слух. Провежданата от СФГ Международна седмица на глухите се стреми да насърчава правата на хората със слухови дефицити и да очертава конкретни въпроси, по които трябва да се търсят решения. А толкова много въпроси у нас, свързани с тихата общност, чакат решението си от толкова много време. Отвъд културните ангажименти по повод Международната седмица, спешно са нужни дебати, срещи и реформи. Незабавни намеси и ревизии. Сериозни ангажименти и поемане на отговорности.

Би било много хубаво, ако и у нас наистина може да се продължава заедно. И не като временно обединение, а в истинска заедност.

 Христина Чопарова

Изображение: WFD