Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, преди пет години на една прекрасна блогърка – Кристина Митева - хрумва идеята за проект – разговори с хора, които имат какво да кажат, без да спадат към „известните” и „успелите” личности. Тя вярва, че всеки има какво ценно да сподели с другите, защото отвъд различията на формата и предназначението, същността е еднаква. Така на 18 август 2013 г. се появява проектът „Един от нас споделя” – интервюта, на които се отзовават хора с всякакви съдби и истории, с различни професии, познати и непознати. С времето историите се увеличават, за да се превърнат в изворчета – за отпиване с чисто сърце. Защото онова, което обединява тези толкова много и толкова различни истории, е искреността. Най-важният елемент, когато се свързваш с другите чрез споделянето.

Днес, пет години по-късно, проектът вече е реализиран в едноименна книга, която тежи почти килце. Издател на „Един от нас споделя” е „Либра Скорп”, а авторът Кристина Митева ще я представи официално за пръв път пред публика на 5 септември 2018 г. (сряда) от 18 ч. в Бургаския Дом на писателя.

                                   

Споделянето сближава умовете и съзнанията, и в крайна сметка душите ни. Целта е една - възможно най-искрено да разговаряме – дори без много думи, но за най-важното в Живота, в общото ни човешко битие.  Значимите теми не са чак толкова много... Избрах точно тези въпроси, за да опозная, заедно с вас, по-добре необятната човешка душа и съзнанието на най-различни хора. Те не обхващат всичко, което е интересно около една личност, но мисля че са достатъчни за най-важното.” – казва за идеята авторката на „Планетата Земя е тъжно-синя” и „Слънчогледите се прераждат в слънца”.

Всеки един от нас може да черпи от един извор, от който никой друг не може – собствения си живот, собствения си опит, собственото си съзнание. Следователно всеки от нас може да даде нещичко от себе си на другите. За това са нужни само готовност за споделяне и искреност. Иначе един уникален опит, едно човешко съзнание един ден угасва несподелено и е вече недостъпно за другите, поне на този свят... Много хора не споделят най-съкровените си мисли с никого – дори с най-близките си хора, и така те остават непознати дори за собственото си семейство... Намирам това за много тъжно, наистина. Вярвам, че ако знаем повече един за друг, ще разбираме и приемаме по-лесно несъвършенствата си. Ще съчувстваме по-често на другите, опознавайки техните болки и мечти, техните борби и надежди чрез споделеното, вместо да имаме само понякога случайни „сблъсъци”, оставайки си непознати и чужди... И неразбираеми един за друг.

Интервютата Криси помества в блога си, който е като красива градина, в която светят запалените фенерчета на всеки споделил се.Търся една истинска и чиста голота - душевната... И създадох това място за една специална среща – на нашите съкровени мисли и страхове, надежди и мечти, на нашите умове и души. Място за един истински разговор.” 

И той се случва. Интервютата, освен споделена съкровеност с другите, са и едно всякога навременно появяващо се огледалце за самопроверка. „Дори и човек да не отговори на тях публично, има смисъл да ги зададе поне пред себе си... Ние се променяме, така че отговорите, които даваме днес може би ще са различни от онези, които бихме дали вчера или утре. Но зная, че някои неща не се променят, защото са част от същността ни и въпросите се отнасят преди всичко до тези неща.

С огромно удоволствие очакваме и премиерата в София. Изказвам специална благодарност на Криси, че бях една от първите поканени да се споделят, а проектът празнува рождения си ден на моята рождена дата.

Случайности няма – има предопределености, които усмихват.

 

Христина Чопарова

Снимката е предоставена от автора на книгата