Когато медия, претендираща за сериозност, демонстрира изключително лош вкус чрез нескопосано плагиатство, започваш да си задаваш въпроси, свързани с дефицита на морал.

Трябва ли да капе кръв от нещо, за да се продава? Явно, да.

Два дни след като пуснах материала "Човечността - най-важната новина", той се появява в 24 часа (да, това е „медията”), с брутално заглавие, дискриминиращо таргета на хората със слухови дефицити и с включена допълнително информация „на парче” (лични подробности за продуцентката, за театър МимАрт, и др.), от което още повече си личи нескопосания опит да се прикрие плагиатството с изрази като “още преди седмици”. Премиерата на филма беше преди половин месец, дами и г-да, защо чак сега, два дни след публикацията в “Ние ви чуваме”, излиза това:

Бих могла да приема и като комплимент, че съм обект на кражба – щом има какво да вземат от мен, значи е ценно. Но не мога да приема начина, по който е изнасилен текста, заради идеята да се направи реклама на филма, на отделни лица, без акцент, без послание. И освен всичко друго, с дискриминиращото определение за тихата общественост.

Думата „глухонеми”, за сведение на г-да журналистите от 24 часа, които не за пръв път я употребяват, означава в прав текст липса на слух и говор. Изкушавам се да поясня за пореден път, че дори родените без слух имат ненакърнени гласни струни, но дали ще развият говора си, е въпрос на рехабилитационни грижи или личен избор в по-късна възраст, когато социализацията им е в рамките на хора със същите дефицити. Тогава жестовия език замества речта, която в тези среди не могат да се чуят едни-други. Това в никакъв случай не означава, че са неми.

Мога да извиня липсата на достатъчна осведоменост, но не извинявам липсата на усилие да се осведомиш как точно стоят нещата. Особено, когато подготвяш материал. С тази разлика, че не е подготвян, защото е взет наготово. И си личи.

Срамувам се, че у нас медиите се състезават по лешоядство с жълти таблоиди. Срамувам се, че заради едната сензация са способни да омаловажат нечий труд, да пренебрегнат нечии чувства. Срамувам се, че са дотам безочни да оскърбят толкова хора със слухови дефицити, използвайки дискриминативно и морално остаряло определение, при това в заглавие. Лошият вкус и бруталността явно вече са запазена марка за продаваемост. Защо, бе, 24 часа? Наистина ли новините са такива, каквито са, и ако са, защо поне не цитирате, а преписвате нескопосано?

Апелирам към главния редактор на вестника и към “съставителя” на статията в 24 часа или да се извинят на хората, или да махнат нелепия материал – все някакъв жест на съвест е нужен като индикация, че все пак журналистическата професия у нас не е толкова морално деградирала.

Защото не искам да се срамувам, че съм журналист.

Христина Чопарова

----------

ПП. До директора на онлайн 24 часа г-жа Данка Василева вече е изпратено възражение от моя страна по електронна поща. Силно се надявам, че ефект все пак ще има.

Считам за проява на изключително лош вкус и непрофесионализъм появата на този материал в електронния 24 часа два дни, след като публикувах в “Ние ви чуваме” историята, подробности за която имам от пряк източник и която се публикува с негово съгласие и одобрение. Като медиен експерт в Съюза на глухите в България изпитвам обосновано възмущение, че обществена медия да се изказва толкова дискриминативно спрямо хората със слухови дефицити. Не е коректно спрямо тихата общност гражданското общество да бъде заблуждавано с такива определения.

Аз самата съм с увреден слух, но съм дипломиран журналист с достатъчно опит и практика, за да изпитвам дискомфорт както като професионалист, така и като засегната страна.