Скъпи читатели на 'Ние ви чуваме", няма да е преувеличено, ако кажем, че хората със слухови дефицити са тотално игнорирани при предоставянето на медийни продукти - новини и предавания. В отговор на изпратеното от мен запитване до СЕМ по темата за субтитрирането, получих отговор, за който ви информирах в публикацията ни "Не задължаваме, а насърчаваме".

Видно е, че законодателите не задължават, а насърчават, което изключва възможността СЕМ да задължи която и да е медия да включва в своите предавания преводи на жестов език или субтитри. Амплитудите на това насърчение обаче граничат с нулата, което направо смразява желанието на хората с увреден слух да получат наистина достъпни медийни продукти. Докато разчитат на добрата воля на доставчиците, ще има доста да почакат, докато някой се сети, че законът повсеместно се нарушава от същите тези медии. По закон те „осигуряват информация, достъпна за хората с увреждания и включват в своите програми специализирани предавания за хората с увреждания.”

Пита се обаче, след като информацията е във вид, труден за възприемане от хората с проблеми на слуха, ли е тя достъпна? Къде са включените в програмите специализирани предавания? Формулировката на закона много обобщава категорията „хора с увреждания”, а прилагателното „специализирани” не предполага никаква интеграция на същите тези хора в обществото.

Съществува само едно предаване за хора с увреден слух, и то е на БНТ. Тя очевидно е доста широкоскроена, след като освен национални новини, включва и новини на турски език, а специализираното предаване за хора с увреден слух е всъщност достъпно за една миниатюрна група хора, които ползват жестов език като единствено средство за комуникация. Но не и за всички. Защо ли…

1. Защото слуховите увреждания не са универсални. По тази причина е дори обидно всички хора със слухови увреждания да влизат под общото название „глухи”. Още по-зле – „глухонеми”. Насажда се стереотип, според който всички биват възприемани еднакво, унифицирано, а това лишава хората от възможността техните нужди и проблеми да бъдат разбрани правилно и адекватно.

2. Жестовият език не е единствено средство за комуникация между хората с проблеми на слуха. Напоследък жестовият език масово се популяризира. Не казвам, че това е лошо. Но са необходими субтитри – писмената форма на речта има не само съобщително-информативен характер, но и познавателен. Субтитрите са не само средство хората с увреден слух да разбират родния си език, но и четейки го, да се ограмотяват как е правилно да се изказват – боя се, голяма част от тях имат проблеми и с граматиката.

3. Хората се нуждаят от медийни продукти не два пъти месечно от по 30 минути, а постоянно – както всички останали. Ако в реално време е невъзможно субтитриране, то технически при записите на предавания и видеоклиповете това е напълно постижимо. Медийната култура не може да бъде секционирана времево и набързо, само защото субтитрирането бива смятано за излишен разход.

В наскоро завършилото предаване  „Големият избор” по БНТ,  една от участничките – Рени Христова – популяризираше жестовия език като единствено средство за комуникация между тихия и чуващия свят, без да е запозната с това, че не всички хора имат еднакви слухови дефицити и не всички разбират жестовия език. Ще се съгласите, че е някак неприемливо някой да говори за вас от ефира, а вие дори не знаете какво. При това клиповете от предаването, качени в интернет, разбира се – са без субтитри.

Ще ù простим ентусиазма и желанието да бъде полезна, но преди да се втурнеш в дадена кауза, е нужна малко повече обективност и по-добро запознаване с проблематика, която има повече от една страна. Жестовият език е пожелателна форма и въпрос на личен избор, докато от субтитри имат нужда всички хора с проблеми на слуха. Но за субтитри изобщо не е ставало дума.  Рени Христова беше потресена, че толкова хора със слухова загуба не са в състояние да си попълнят дори молба за кандидатстване. И как биха могли, когато ползват само жестов език?

Лишените от възможността да чуват е нужно да използват целия капацитет на останалите си сетива. Но за да хармонират и компенсират липсващото, е нужно съвсем малко.

На доброволни начала се превеждат предимно песни на популярни групи, но същият принцип би могъл да залегне и по отношение на записите на предавания. От въвеждането на субтитри могат да спечелят всички – и тези, които ги разпространяват (популяризирайки текстовете), и онези, които ги гледат, за да ги оценят.

Във връзка с това  „Ние ви чуваме” и едноименната група във Фейсбук поде Инициатива за достъпна телевизия. Като единствената цел е да апелира към телевизионни екипи и хората с правомощия да разпространяват записи в Интернет да отделят малко време за въвеждане на така необходимите за хората с проблеми на слуха субтитри. В крайна сметка, законът не е просто клаузи и задължения, колкото проява на човещина към една аудитория, която има равни права за потребление на медийни продукти, както всички останали.

Логото на Инициатива за достъпна телевизия е дело на Дамян Калчев, председател на Районна организация на глухите в София.

Христина Чопарова

изображение: Дамян Калчев