Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, след като в „Достигаме ли се?” ви запознахме с липсата на промени в политиките за медийно съдържание за хора без слух и зрение у нас в последните години, днес ви предоставяме откъси от отчетния доклад за дейността на Съвета за електронни медии (СЕМ), направен за периода 01.07.2016 – 31.12. 2016 г. Откъсите касаят извършените наблюдения на контролния орган и резултатите от този мониторинг във връзка с предоставянето на аудио-визуални медийни услуги за хора със сензорни дефицити у нас.

От доклада става ясно, че на 29. 11.2016 г. е била проведена заключителната среща на Групата на европейските регулатори на аудио-визуалните медийни услуги (ЕРГА), където са били обобщени резултатите от работата по няколко важни теми: повишаване на достъпността на аудио-визуалните медийни услуги, по-адекватна защита на малолетните и непълнолетните и засилване на сътрудничеството между регулаторите в отделните държави-членки. Още на стр.5 четем, че:

Работата по измененията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги (ДАВМУ) бе изключително интензивна. СЕМ - като активен член на Групата на европейските регулатори - участва активно в синхронизирането на текстове между всички надзорни органи по медийното съдържание от ЕС. Основният фокус на предстоящите промени е насочен към търговските съобщения и продуктовото позициониране, по-активното промотиране на европейски произведения, защита на малолетните и непълнолетните, ролята на националните регулатори и на ЕРГА, както и достъпността до съдържание на хората с увреждания”.

На стр. 9 от отчетния доклад четем, че: „Съветът за електронни медии осъществи наблюдение на програми за достъпно медийно съдържание за хора със специфични потребности. Съгласно чл. 21 от Конвенцията за правата на хората с увреждания - свобода на изразяване и на мнение, свобода на достъпа до информация, държавите страни по нея предприемат подходящи мерки за даване възможност на хората с увреждания да упражняват правото си на свобода на мнението и изразяването, включително свободата да търсят, получават и споделят информация и идеи, наравно с всички останали, като използват предпочитани от тях форми на комуникация. Това може да се осъществява чрез: предоставяне на информация на хора с увреждания в достъпен за тях формат и посредством технологии, подходящи за различни видове увреждания, своевременно и без допълнителни разходи; възприемане и улесняване на използването на езика на знаците, Брайловата азбука, допълващи и алтернативни способи на комуникация, както и на всякакви други достъпни средства, методи и формати на комуникация, предпочитани от хората с увреждания при тяхното официално общуване.

Чл. 8, ал.2 от Закона за радиото и телевизията гласи, че доставчиците на аудио-визуални медийни услуги се насърчават да гарантират, че техните услуги постепенно стават достъпни за хората с увредено зрение или слух, а в ал. 3 е предвидено, че доставчиците на радио услуги се насърчават да предоставят по подходящ начин програми и предавания онлайн, достъпни за хората с увредено зрение или слух.

Законът за радиото и телевизията, в чл. 6, ал. 3, предвижда задължения* за Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ), в качеството им на национални обществени доставчици на радио услуги, съответно на аудио-визуални медийни услуги, да осигуряват медийни услуги за всички граждани на Република България; да предоставят на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот, да прилагат новите информационни технологии.

Съветът за електронни медии, в лицензиите за доставяне на аудио-визуални медийни услуги чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване от 2009 г.  досега, е включил задължение* за „осигуряване на достъп до програмата на лица със слухови и зрителни увреждания като включва специализирани субтитри, език на знаците, аудиоописание, аудиосубтитри” - т.2.2.4 от Принципи и изисквания за управление на дейността. Тези съществуващи механизми осигуряват възможността на хората с увреждания да упражняват правата си, включително на правото на достъп до информация.

Във връзка с осъществените си надзорни дейности, на стр.10 от доклада си СЕМ установява, че: „Тези изисквания, обаче, продължават да не се спазват, както показва осъщественото повторно наблюдение на програмите “БНТ 1”, на Българската национална телевизия, като национален обществен доставчик, и търговските доставчици – програмите “Б ТВ” и “Нова телевизия”. В програмите на телевизиите с национален обхват все още основните информационни емисии не са с осигурен превод на жестов език/език на знаците, или пък да са със субтитри или скролове, което е важно условие за достъпа до информация на хора с различни видове увреждания.

Наблюдението установи, че няма програмна територия по БТВ и Нова телевизия, която да осигурява на информационно ниво достъп до информация на хора с увреден слух. Обедните, централната и късната новинарски емисии нямат жестомимичен превод, същото се отнася и до основните публицистични предавания „Лице в лице” с Цветанка Ризова, „120 минути” със Светослав Иванов, „Комбина” с Галя Щърбева и Лора Крумова, „Часът на Милен Цветков”. Също така не се осигуряват информационни скролове, които са още едни начин за достигане на информацията до хора с увреден слух.

Осъществено е сравнително наблюдение на още три телевизионни програми с национален обхват, две от които са добри примери за осигуряване, в известна степен, на достъп до социално значима информация в програмите им. Това са: „Bloomberg TV Bulgaria” („Блумбърг ТВ България”), „България Он Ер”/„BULGARIA ON AIR” и „ТЕЛЕВИЗИЯ ЕВРОПА”. И трите програми са политематични, с новинарски формат, което означава желание за информиране на зрителя. В телевизионната програма „BULGARIA ON AIR” новинарските емисии нямат жестомимичен превод, при тях липсва предишния вариант на звуково и едновременно текстово предоставяне на информацията като течащи в долната част на екрана информационни ленти от различно естество – новинарски акценти, финансова и борсова информация, валутни курсове, и др. Това сега е пренесено в политематичната програма „Блумбърг ТВ България”, която е ориентирана към предоставяне на икономическа информация и анализи.

При „ТЕЛЕВИЗИЯ ЕВРОПА” и „Bloomberg TV Bulgaria” („Блумбърг ТВ България”) най-отчетливо се забелязва тенденцията, че устната реч е покрита и с писмен текст. По време на новинарските емисии, а също и през останалата част от програмите, непрекъснато текат скролове с новини, в т.ч. и с информация за финансовите пазари, фиксинги на валути, борсова информация, спортни новини, прогноза за времето и др. Това може да е още един възможен начин за изпълнение на изискванията за осигуряване на достъп на хората със слухови увреждания. Друг все още неизползван подход е да се активира опцията субтитри на мултиплексите и възможността за осигуряване на достъп до съдържанието с различни изразни средства. Мултиплекс операторите имат задължението да осигурят достъп по подходящ начин на хора с увреден слух и зрение до жестомимичен превод, аудиоописание и специализирани субтитри. Опцията subtitles е налична, но самите доставчици на медийни услуги следва да осигурят съдържанието.

Съветът за електронни медии напомни с Позиция-обръщение на сайта си към доставчиците на медийни услуги, че следва да съобразяват в програмите си спазването на правата на хората с увреждания, като им осигуряват информация в достъпен за тях формат и посредством технологии, подходящи за различните видове увреждания, и да предвидят включването на език на знаците в различни програмни територии, особено в информационните такива. До БНТ И БНР бяха изпратени писма с подробно описание на задълженията по чл.21 от Конвенцията за правата на хората с увреждания и чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Закона за радиото и телевизията".

------

* (Подчертаването в червено на думи и изрази в цитатите от доклада е мое. Бел. ред.). Видно е, че като регулатор СЕМ е включил задължения, кореспондиращи с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Остава обаче въпросът защо, след като са задължени да осигурят достъп чрез посочените средства, доставчиците на аудио-визуални медийни услуги не са ги осигурили от 2009 г. досега. И каква е разликата между задължаване и насърчаване, какъвто бе отговорът на СЕМ през 2010 г.?

 Целият доклад на СЕМ е достъпен ТУК.

 Христина Чопарова

Изображение: Инициатива за достъпна телевизия