Много ми се танцува и ми се иска да запиша някакви курсове по танци, знаеш ли къде се предлагат такива за тежкочуващи?”

Честно казано, не знаех. Но и отправения към мен въпрос пробуди други въпроси, свързани с музиката и начина, по който я възприемат лишените от слух. За мен танцът е изразена Енергия, пусната на свобода – като да направиш букетче от емоции и да го хвърлиш в леещата се река от мелодии.

„Само че аз не се съобразявам много с музиката, като я слушам, защото чувам погрешно.”

И какво от това? Дори и при липса на слух, човешкото ухо е чувствително на звук и вибрации. Надали е толкова важно да чуваш как точно звучи музиката, важно е как я усещаш. В какво те превръща, как те докосва. Успява ли да събуди у теб спящата Енергия и да я прикани да изскочи навън?

Риторичността ме боде. Нима е нужно да се учиш как да изразиш тази Енергия? Нима в заучаването на стъпки и пристъпването в ритъма се изразява умението да танцуваш? Та танцът е флирт с въздуха, с енергиите на всичко, което те заобикаля. Нужен ли ти е учител, който да те наставлява как да прегръщаш, как да отдаваш себе си и да се разтваряш в песента? Толкова ли е потребно да опитомиш ритъма, да се впишеш в нотолинието му?

Понякога музиката може да отключи у теб друга музика, други звуци. Нямаш право да ги държиш заключени, само защото не са като тези, в които упорито искаш да се впримчиш, за да не те е срам от неумението да танцуваш… като другите.

„Е, аз от ютуб няма да се уча във вкъщи. Много обичам народни танци и даже ме е срам, че не мога да танцувам, а е толкова красиво…”

Обяснявам, че не е нужно да записваш курсове, за да се научиш на нещо, което носиш в себе си. Нужно е само да намериш своя си начин да го пускаш на свобода. Да усещаш, да се гмуркаш по-дълбоко в тъканта на извиращата Енергия, за да се върнеш към себе си. Шаблонните стъпки изглеждат красиви като умение, превръщат те в нота, която звучи със свое място в общата мелодия. Налучквайки ритъма, постигаш хармония в заедността с другите ноти.

Но аз говоря за един друг пулс, който носи свои вибрации. Нестройни понякога, но лично твои. Избликнали от събуденото желание да прелееш, да отсипеш от своята чаша с емоции. Като дух от бутилка, примамен навън от мелодичен звук с привкус на освобождение.

Умението да танцуваш е придобитото познание за свобода.

Христина Чопарова

Изображение: Ние ви чуваме