Скъпи приятели, тази индианска легенда е добър пример как се чува по другия начин. А не е ли той много по-важен, отколкото обичайният? :)

“Ние, индианците, познаваме тишината, не се страхуваме от нея. Всъщност, за нас тя е по-могъща, отколкото думите. Нашите старейшини бяха обучени в пътищата на мълчанието и те ни предадоха това знание. Наблюдавай, слушай и след това действай – на това ни учеха те. Това е начина да живеем будни.

Наблюдавайте животните, за да видите как те се грижат за малките си. Наблюдавайте възрастните хора, за да видите как те се държат. Вижте белия човек, за да видите това, което той иска. Винаги наблюдавайте първо със сърцето и притихнал ум, и така ще се научите. Когато сте видели достатъчно, тогава може да действате без страх.

Вие правите обратното, вие искате да се научите, говорейки. Поощрявате децата, които говорят най-много в училище. На вашите празници, всеки от вас иска да говори много. На работното си място вие много често правите съвещания, на които всички се опитват да говорят едновременно и никой никого не изслушва. Това вие наричате “решаване на проблем”. Когато сте в една стая и там е тишина, вие ставате нервни. Затова винаги се опитвате да запълните пространството със звук. Затова винаги започвате да говорите импулсивно, преди дори да знаете какво да кажeте.

На белите хора им харесва да спорят. Дори не позволяват на другия да завърши мисълта си. Винаги прекъсват събеседника си. Според нас това е много неуважително и дори глупаво. Ако започнем да говорим, аз няма да те прекъсвам. Аз ще слушам. Може би няма да те слушам, ако не ми харесва това, което казваш, но няма да те прекъсвам. Когато свършиш, ще взема решение за това, което си казал, но няма да кажа, ако не съм съгласен, освен ако не е от значение. В противен случай, просто ще си замълча и ще се отдалеча. Казал си ми това, което трябваше да знам. Няма нищо повече да казване. Но това не е достатъчно за повечето от белите хора.

Хората трябва да мислят за своите думи като за семена. Трябва да ги посаждат и след това да им позволят да растат в тишина. Нашите старейшини ни учеха, че земята винаги ни говори, но трябва да замълчим, за да я чуем.”

Нали?

------

на снимката: сиукският вожд Седящия бик (Татанка Йотанка)

Христина Чопарова

изображение: интернет