Ние ви чуваме

Серхио Лопес е брилянтен стоматолог. Работил е за една от най-престижните стоматолигични клиники в Испания. Сега, на 31 години, той притежава собствена клиника в родния си град. Неотдавна  печели наградата за най-добър международен специалист-имплантолог. От следващата година  започва да работи по докторска си програма. С други думи, неговата способност да артикулира по устните и с помощта на два слухови апарата, животът му не е ограничен поради дълбоката сензорна загуба на слуха и на двете уши.

Загубата на слуха му е причинена от морбили. Лекувана е с антибиотици и е била  установена късно, когато е бил на две години. Серхио е посещавал училище за слуховоувредени деца, където е усвоил жестомимичния език и е развивал говора си. След четири години там той се мести в масово училище при чуващи деца.

„В новото училище се чувствах не на място. Всичко беше объркано, напуснах глухите си приятели и накрая бях без никакви приятели. Беше тежко – обяснява Серхио – никой не ме разбираше, и естествено аз също не разбирах никой.”

По това време той носел големите и старомодни слухови апарати.  „Те бяха твърде шумни и ме затрудняваха толкова много, та почти никога не ги използвах.”

На 14 години обаче  животът му се променя драстично.

„Благодарение на страхотния специалист по слухопротезиране  най- после открих слуховите апарати, който да работят за мен. Качеството на живота ми се подобри значително и разбирането ми също. Факт е, че продължава да се подобрява година след година.”

Да се адаптира към новите слухови апарати било лесно и ставало бързо. Седмица след седмица били правени регулации на шумовете, с цел да се възпроизвеждат по-чисти звуци, докато всичко си дойде на мястото. „Преди виках, за да мога да се чуя, но сега откакто понижавам гласа си, много хора, които не са ме виждали отдавна, казват, че удивително съм подобрил речта си.”

Подобренията се случвали малко по малко. Всеки ден Серхио чувал и научавал нови звуци и все още продължава да учи. „Преди няколко месеца чух нещо, което не можах да разпозная. Попитах какво е това и се оказа, че е чуруликането на птиците. Чувам нови неща всеки ден.

„Аз съм това, което съм,  благодарение на подкрепата на семейството ми. Например, когато постъпвах в университета, бях  неуверен и уплашен, но баща ми ме окуражи и подкрепи. Родителите ми внедриха у мен стремежа и любовта към знанието и четенето още от най – ранна възраст. Това се оказа съществено в моя живот. Когато четеш, научаваш много нови думи и това ти помага да намалиш в максимална степен трудностите в общуването.”

Серхио Лопес вярва, че отношението на родителите към слуховата загуба определя бъдещето на децата им.  Той добавя : „Родителите трябва да търсят най- добрите специалисти и помощни средства. Това е ключ за развитието на децата им, както в чуващия, така и в нечуващия свят.”

Превод: Албена Митева

редакция: Христина Чопарова