„Слухов проблем” е твърде разтеглив и неопределен израз. Не подсказва за какъв точно проблем иде реч, а и загубата на слух не е проблем, освен ако вие самите не я виждате като такъв. Но е вярно, че комуникацията при това положение е следва свои собствени особености. За да комуникираме успешно, следва да сме запознати за различните видове слухови дефицити.

Според степента на загуба, специалистите от Трудово-експертни лекарски комисии (ТЕЛК) разграничават три вида инвалидност.

Първа група се характеризира с много тежка форма на вродена или придобита глухота, с над 90% загуба на слух. При нея не са налице речеви възможности и лицето се нуждае от постоянен придружител с превод. Хората от тази група е възможно да страдат и от други видове сензорни нарушения.

Втора група инвалидност са лица, които имат загуби на слуха от  71 до 90%. Те могат да се справят и без придружител, но ползват предимно жестов език поради говорно-речеви затруднения.Определят се като глухи. При тях загубата на слух често е вродена или придобита в много ранна детска възраст. Не ползват технически средства като слухови апарати.

Трета група са лица, чиято загуба е от 50 до 70, 99%, и при които преобладава придобития тип глухота.Определят се като "тежкочуващи", и обикновено са със слухови апарати или кохлеарни импланти. Ползват говорните си възможности, много от тях са без говорни дефекти. Загубата на слух при тях поти винаги е вследствие на заболявания, причинени от лекарствени средства - ототоксични антибиотици, ваксини и др., вследствие на злополуки, изобщо - придобита на някакъв етап от живота им. В тази група влизат и хората с намален от старост слух.

Хората и от трите групи инвалидност могат да имат остатъчен слух, което им позволява да ползват помощни средства като слухови апарати. Колкото и да са модерни последните изобретения в тази област, на практика те са просто усилватели, които дават възможност единствено за увеличение на звуците и шумовете от окръжаващата среда. Важно е да се знае, че адаптацията към слухови апарати е труден и бавен процес. На практика усещането е все едно да ви гръмне в ушите звук с децибели колкото пет оркестъра едновременно. Звуците и шумовете, улавяни посредством слухови апарати, са различни от реалните. Резонирани и леко изкривени, те на практика са своеобразен шум, който може да бъде особено неприятен и натоварващ в първите етапи на адаптация с помощното средство. Затова на помощ идва слухово-речевата рехабилитация и логопедичната грижа, за да получи мозъкът възможност за сеперативна разпознаваемост.

При среща с човек, който има слухов дефицит, се постарайте да се осведомите в какво се изразява той. Глухите хора, които нямат остатъчен слух и не ползват апарати, разчитат на жестовия превод. Тежкочуващите разчитат устната ви артикулация. Това прави излишно както говоренето с висок тон, така и пресилената артикулация. Говорете им нормално, но бавно и отчетливо, без излишно престараване, което по-скоро може да затрудни разбирането, вместо да го улесни.

Най-важно е да запомните, че когато има двустранно желание и разбиране, винаги може да се намери подходящият начин за комуникация.

Христина Чопарова

 изображение: интернет