Ние ви чуваме

Четирикракият приятел на човека, както много други животни, притежава естествени инстинкти да предусеща опасности и да предупреждава за тях. Култивирането на тези инстинкти и тяхната манипулация е залегнало в каузата тренинг и обучение на кучета в помощ на хора със зрителни и двигателни увреждания. Но те могат да бъдат полезни и на хора с увреден слух. Нека видим по какъв начин.

Слухозагубата е в повечето случаи незабележима, поради което не се води в категорията на тежките физически увреждания. Общоприето е да се смята, че поради това единствената помощ, от която се нуждаят хората с увреден слух, е единствено превод от жестов език. Всъщност, много от тях живеят сами и разчитат на светлинна сигнализация, за да реагират на позвъняване на входната врата, телефонно обаждане или всяка ситуация, в която звукови дразнители технически могат да се свържат със светлинни. Но има много други ситуации, в които домашният любимец би могъл да се окаже незаменим.

„Кучето-помощник за глухи е обучено да реагира и регистрира ежедневните шумове (случващи се събития) в жилището на глухия човек. За хората с увреден слух интериорът в домовете им се изчерпва с местоположение, форми и цвят, а за кучето те са източници на звук. Кучето-помощник е обучено да реагира на различни звуци и да отвежда стопанина си до техния източник: звънец от входна врата, почукване, звън от будилник, звън от мобилен телефон, капеща вода от забравен или повреден кран на чешма, алармен сигнал от охранителни или пожаро-съобщителни системи за сигурност, плач на дете, звуков сигнал (свирка) от съдове за готвене, изпуснати ключове или предмети от всякакъв характер, повикване от член на семейството и много други”, обясни Красимир Цветанов*, треньор на кучета в помощ на глухи хора.

Когато кучето регистрира даден звук, се връща при стопанина си и му съобщава за случващо се чрез телесен контакт, изразен чрез докосване с лапа или муцуна, след което го отвежда до източника на звука. За разлика от кучетата-водачи за незрящи или за хора с двигателни увреждания, воденето не е приоритетна функция за кучето-помощник на глух човек. Поради тази причина породата и видът на кучето не са определящи характеристики. Изискванията, на които трябва да отговаря едно куче, за да бъде подходящо за помощник у дома, са преди всичко да има подходящия тип висша нервна дейност с изразен ориентировъчен инстинкт и уравновесеност.

Съобразявайки се с много други изисквания – големина на жилището и интериор, индивидуални потребности на глухия кандидат, брой на членове от семейството и стила му на живот – кучето се подлага на съответното натоварване, свързано с бъдещите му умения. Наред с това, още в предварителната си подготовка то се обучава да реагира на специална звукова комуникация и жестове, свързани с команди, чрез които глухия човек е в състояние да го управлява, като: „Ела!”, „Място!”, „Седни!”, „Покажи!”, „Докосни!”, „Назад!”, „Напред!”, „Какво има?”, „Не!”, „В ляво!”, „В дясно!”, „Играй!” и др.

В световната практика се използват лабрадори, кокери, както и кръстоски с пудели, но извън тях всяка порода може да се използва, стига кучето да е с подходящия тип възраст и нервна дейност. В тази категория влизат дори кучета от приюти и спасителни центрове. Всеки бъдещ помощник, имайки предвид естеството на работата, трябва да е социализиран, да притежава отлично послушание и водимост, а в края на подготовката да е в състояние да реагира на заповеди, подадени чрез жестове и кучешка свирка. Периодът на социализация продължава до 8 месеца в дома на доброволец. През това време той има задачата да запознае кучето с всичко, с което то би могло да се сблъска занапред: хора, други животни, миризми, звуци /извън контекста на работата му/, ежедневни навици. Обучението се провежда под наблюдението на треньор, отговарящ за спазване на изискванията на програмата. Той определя всяка стъпка на социализацията, дните за упражнения и междинните изпити, като единият задължително е в средата, а другият в края на посочения период”, казва Красимир Цветанов.

Извън назначените дни за индивидуални и групови занимания доброволецът е длъжен да осигури достъп на треньора до жилището си с цел преценка. Успешно социализираните кучета се връщат в тренировъчния център, където започва специализирано 16-седмично обучение, включващо гамата звуци, тяхната регистрация и начините за съобщаване. Пак тогава всяко куче се запознава с бъдещия си стопанин, а треньорът се насочва към конкретните изисквания на глухия човек. В края на обучението глухия кандидат преминава 7-10 дневен курс с кучето в центъра или в жилището си заедно с треньора, следящ за правилното отношение към кучето и работата му. Двойката човек-куче се определя  от треньора според нагласата на единия спрямо другия – например подвижно куче не приляга на спокоен човек или обратно – активен кандидат не е за спокойно куче. Изборът е деликатна задача и решението се взема след наблюдения.

Във Великобритания от 1982 година съществува неправителствена организация под патронажа на Нейно величество – Чуващи кучета за глухи” (Hearing Dogs for Deaf People), която се занимава с тренировка и обучение на кучета за асистирана домашна помощ за хора с увреден слух. За България такава дейност все още е непопулярна и кучетата-помощници за хора с увреден слух са в по-неизгодна позиция спрямо четирикраките помощници за незрящи, епилептици и труднопидвижни лица. По-голямата информираност на тихата общност за уменията на кучето да реагира в звукова среда би засилило интереса към такива помощници, убеден е Красимир Цветанов. Винаги е добре, когато домашният любимец освен компаньон има и уменията за оказване на разнообразна помощ.

----------

Красимир Цветанов е от Плевен и е професионален треньор на кучета. В техния свят навлиза през 1976г., след смъртта на баща си. За да го отдалечат от тази трагедия, го изпращат всяко лято при сестрата на майка му в София. Там съпругът ù (руснак, един от първите, създал училище за кучета още през 1940г. в Бургас), му възлага да се занимава с преписване и превод от староруски на книгата на Л. Сабанеев „Легавые”. Така започва да прилага наученото върху английски сетер и кокер шпаньол, за да ги поддържа във форма. През 2005 г. приятели от САЩ му оставят за обучение немски боксер – Саманта, която го вдъхновява за идеята да започне тренировки на кучета за глухи хора. Въпреки представянето на уменията ù на киноложка изложба през 2008 и 2011г., интересът е минимален. От 2006 година Красимир Цветанов работи по програмата “Herz und Liebe” (Сърце и Любов) за подготовка и разпространение на кучета-помощници за глухи. До момента са обучени две такива кучета у нас – Саманта и дъщеря ù Веста, които треньорът Цветанов желае да подари на стопани с увреден слух. Администратор е на групата "Кучета-помощници на хора с увреден слух в България" във Фейсбук.

Христина Чопарова