Картинката на Лондон в далечната 1841 година е като от роман на Чарлз Дикенс: бедност, липса на работа, мизерни улици и хора от всякакви прослойки, търсещи мястото си под небето. На една от уличките в лондонското Сити, наречена Алдърсгейт, група млади активисти с увреден слух, възпитаници на „Лондонското убежище за образование на бедни глухонеми деца”, започват да си правят сбирки. Днес това „убежище” носи името "Кралско училище за деца с увреден слух" в Маргейт.

Групата на активистите по това време се оглавява от баща на пет деца с дълбока слухова загуба – Джордж Крауч, който освен това е книжар и книговезец. В мразовит януарски ден, в безличната сграда на ул. „Тиодор” и в близост до Блекфриърс Бридж, се състои първото заседание на групата активисти с увреден слух, на което се решава, че ще бъде създадена Общност, наречена „Убежище за глухи и неми”, чиято цел е да намира работа за глухите хора.

Четири години по-късно, през 1845 г., тази Общност вече е създала редица работни групи, в които глухите хора могат да се обучават на печатарство и обущарство. Имали са си и ежедневни занимания за образоване на младите хора и специални класове за тези, които изобщо не са били образовани. Дори са започнали да откриват и работни места за жени, желаещи да овладеят шивачеството и ръкоделието. Това е и времето, през което се увеличава хуманното отношение към работещите глухи хора, подаръци, облекло и малки суми пари се разпределят между крайно нуждаещите се хора с увреден слух. Както и всички останали, мнозина поради бедността и мизерните условия на живот са и тежко болни. През 19-ти век епидемиите, вземащи жертви, не са рядкост. Но хората без слух се оказват често и лишени от медицински грижи. Мисионерите изразявали съмнения, че болниците ще откажат прием на заразените глухи хора, защото трудно се разбират с тях.

И ето, че пред Обществеността от „Убежището” с цялата си предизвикателност застава задачата да организират хоспитализирането за нуждаещи се от лечение хора с увреден слух. В края на 1859 година, на една от сбирките на Общността, комитет от седмина глухи мъже запознават всички с идеята за място, на което да се предоставят услуги по жестомимичен език – тяхна собствена църква. Каузата на седмината се подкрепя от Самюъл Смит, който освен първият свещеник на тази Общност от „Убежище за глухи и неми”, става и първият ръкоположен министър на глухите хора. При наличието на огромна съпротива към езика на знаците, която не е учудваща по онова време,  Смит се бори дълго и упорито за приемането му и пътува из Англия в търсене на подкрепа за създаването на местни общества в помощ на хората с увреден слух. Голяма част от организациите, които са основани тогава, все още съществуват и днес.

1870. Най-после идеята за църква започва да добива реални очертания. В разгара на лятото, в прекрасен юлски ден, основополагащият камък на църквата „Свети Спасител” е поставен от Принца на Уелс. Три години по-късно, през 1873 г., там се отслужва и първата служба, а кралица Виктория става патрон на „Кралската асоциация в помощ на глухи и неми”. В тази сграда на ул. Оксфорд, превърнала се в символ на глухите хора, за тях се полагат и много други грижи – да имат образование, да имат работа, да се социализират. Това са и задачите, които стоят пред центровете на Кралската асоциация, предстоящи да бъдат отворени в Лондон, Кент, Съри и Есекс.

През 1880 г. в Милано се състои “Международен конгрес за учители на глухите”, на който оралният метод бива утвърден като предпочитан метод за преподаване на деца с увреден слух. Над 150 делегати участват в този конгрес, на който се представят комбинирани системи за образование – чрез знаци и орален метод. Чрез гласуване с мнозинство се решава, че: “Конгресът, имайки предвид неоспоримото превъзходство на словото, което дава по-съвършено познаване на езика, декларира, че устната методика трябва да бъде предпочетена пред тази на знаците в образованието и обучението на глухи и неми. ” Десет години след този конгрес, резултатът от такова решение е, че много от глухите хора напускат училищата, защото не са в състояние да овладеят тoзи метод на преподаване. Кралската асоциация на глухите винаги е признавала жестовият език като естествен първи език за глухите деца. Дори в една малка книжка, издадена още през 1864 г., преподобният Самюел Смит твърди, че жестовият език е език със същото право на уважение и достойнство сам по себе си.

Двадесети век запазва динамиката на поставените цели. Кралската асоциация на глухите прави всичко възможно да изкорени заблудата, че глухите деца са и умствено изостанали. Така успяват да помогнат на погрешно диагностицирани деца, които сменят болничните заведения с училища за глухи. Никое дете не бива да бъде подлагано на страдания заради неработеща или неправилна система за диагностика. По време на Втората световна война много глухи хора губят домовете и близките си, а мнозина от тях – и живота си. Църквата, стожер на правата на глухите и защитник на интересите им, претърпява сериозни щети от бомбардировките, а седмина от членовете на Общността биват убити. С подкрепата на останалите хора, в следвоенните години Кралската асоциация успява да изправи отново на крака бойните си редици, да възстанови щетите и да продължи активно да настоява за законодателни промени в полза на глухите. След войната акцентът е най-вече върху социалните проблеми на хората без слух, както и на слепо-глухите.

Шейсетте години на 20-ти век са бурни времена, динамични, революционни в буквалния смисъл. Особено емблематична в световен мащаб е 1968-ма. За Кралската асоциация на глухите тя започва с назначаването на нов генерален директор – Айвър Скот-Олфийлд. Сред новите промени са появата на нови комитети с тъй наречените „отворени минути” и обслужване на персонала; равното заплащане на труда, увеличаване на броя работници за сметка на намаляването на администрацията. Едно от най-важните решения е изборът на персонал да става на база на квалификация за работа с глухи хора, независимо от това какви религиозни вярвания имат. Това решение кара доста настоятели да подадат оставката си. Но от едно златно правило са доволни всички: „Никога не правете нещо за хората с увреден слух, което те и сами могат да направят за себе си. Можете да ги научите как да го направят сами, но не и да го вършите вместо тях.

През 1986-та, Кралската асоциация в помощ на глухи и неми сменя името си на „Кралска асоциация в помощ на хората с увреден слух”. През 1998-ма главният изпълнителен директор Том Фентън реорганизира КАГ и премества седалището й в Колчестър. Едва с настъпването на новото хилядолетие, през април 2000г., Кралската асоциация на глухите е учредена като дружество с нестопанска цел, оставайки регистрирана като благотворителна организация. В следващите години акцентът на работата пада върху подобряване на качеството на предлаганите услуги, взаимоотношения с правни служби и акредитации. Провеждат се инициативи за британски жестов език (BSL), признат за „език сам по себе си” от британското правителство през 2003г. КАГ влиза в партньорства с други регионални организации на хора с увреден слух, актуализира визията, мисията и ценностите си, като издига лозунга „Заедно с глухите хора за създаване на по-добро бъдеще” (Together with Deaf people; creating a better future). И до днес.

Ако ви е интересно повече за Кралската асоциация на глухите, може да надникнете ТУК.

Превод от английски и свободна интерпретация: Христина Чопарова