Слуховите апарати и кохлеарните импланти, като външни тела, привличат вниманието на околните, а също и това на децата. Естественото детско любопитство към странните предмети и техните функции понякога може да предизвика конфузни ситуации. Как да обясните на детето си, когато ви задава въпроси за „машинките”, или когато други деца се интересуват от тях? Нека видим какво ни показва споделения опит на родители със слухово  протезирани дечица.

Разбира се, истината е за предпочитане. Но често тя или се спестява от неудобство, или от объркване как да я кажем така, че да бъдем правилно разбрани. Но най-често от опасението, че ще ни отбягват и изолират. Децата са прями. Питат направо, дори с риск въпросът им да прозвучи неделикатно. И тук е необходимо да се намеси родителят, който да обясни на детето си колко е важно да се отнася внимателно към хората с различия.

Понякога на детската площадка децата питат дъщеря ми какво е това на ушето ù – споделя майка на момиченце със слухов апарат. – Казвам им, че чрез тези неща тя може да ги чува, и обикновено не задават повече въпроси. Нашите близки и приятели знаят, не сме скривали от никого нищо”.

„Аз мисля, че е по-добре на любопитните деца да се обясни истината. – смята майка на момченце с апаратчета. – Поне аз така съм постъпвала. Обяснявала съм им, че като е бил малък, ушичките му са се разболели, и за да чува, носи такива машинки. И продължавам, като давам за пример тези дечица, които имат болни очички или носят очилца, за да виждат по-добре. Обикновено децата разбират, успокояват се и даже стават по внимателни, по мое мнение”.

Децата притежават естествен радар да усещат честността. Прикриването или спестяването на истината винаги звучи съмнително и руши доверието.

И аз така обяснявам, че има хора с очила, за да виждат, и с бастуни, за да ходят, а дъщеря ми отговаря с „Да”, толкова нормално и разбиращо. – включва се друга майка. – Дори когато някое дете навън я попита „Какво е това на ухото ти?”, тя преди мен спокойно обяснява, че е ушенце, за да чува. Но има и деца, които шушукат, смеят се, а майките до тях – нищо. Моля се такива като тях след време да не ù създадат комплекс по отношение на това. Но мисля, че от нас, родителите, много зависи, нали?”

Точно така, когато запазиш самообладание в такава ситуация, детето се влияе от твоите реакции, ще бъде спокойно и уверено, че няма нищо нередно в това да носиш слухови апарати. – убеден е друг родител. – А каква ще е реакцията на околните, много зависи от интелигентността и възпитанието им. Не бива нашите деца да се чувстват засегнати от нечия липса на култура. Неминуемо ще се сблъскваме с различни хора, с различни ситуации. В магазин за играчки две деца нападнаха сина ми и го удряха по главата с надуваема играчка, крещейки: хе-хе, той не чува. Всичко това се случваше до майка им, която не реагира, но аз се намесих с няколко думи и те се изнесоха по най-бързия начин. В крайна сметка, аз не мога да променя всички хора, затова е добре да сме подготвени”.

Видно е, че в доста случаи детската жестокост е резултат именно от липсата на адекватно обяснение и неглижиране от страна на родителите, или на оправдаване с възрастта на детето. Във всякаква ситуация, при среща с хора в неравностойно положение, е добре да бъде обяснявано на детето внимателно и с уважение, за да се научи самото то да ги осмисля и проявява на свой ред. Не са страшни самите въпроси, когато можеш да ги посрещнеш спокойно и да дадеш искрен отговор. Когато детското любопитство бъде осъзнато като нормална реакция, рискът да се засегнеш от самото питане е нулев. А колкото по-информирани са хората, толкова е по-голяма е и вероятността да зачитат достойнството на другите.

Дали ще обясните на детето си под формата на приказка или по друг начин какви са тези нещица, които носи и защо ги носи, е ваш избор. Необходимо е то да си изгради защита срещу потенциални комплекси. А най-добрата защита е познанието.

Мненията на родителите са почерпени от форум в сайта БГмама. За съжаление, у нас все още наболелите проблеми се споделят след много лутания и лични разочарования, тъй като – според самите родители, -  липсва практиката на превенция с адекватна информация и организирана родителска подкрепа. С публикациите на тези мнения тук и на страниците на в. „Тишина”, се надявам да се получи по-голяма прозрачност върху важни за родителите и техните деца въпроси, както и да имат шанс за взаимопомощ.

Христина Чопарова

изображение: интернет