Ние всички се учим през целия си живот. Децата, страдащи от увреждане на слуха, също имат способността да живеят пълноценен и продуктивен живот така, като другите деца. Но те се нуждаят от допълнителна подкрепа, когато учат. Поради загубата на слуха, децата с увреден слух трябва да могат да получават обяснения за нещата  от заобикалящия ги свят едно към едно – тоест, да получават пълна информация, а не редуцирана от съображения, че ще я усвоят по-лесно. Това включва практически и малки неща като обяснения за прости действия – това, което ще направим, онова, което ще си купим или къде ще отиваме. Може да отнеме време, но това е необходимо. Важно е детето да има самочувствие, че ще може да се справя само.

Увреждането на слуха при децата означава, че те се нуждаят от допълнителна помощ при ученето на нови думи и понятия. Физически обекти, които обикновено не създават пречки, но са абстрактни понятия като време, чувства и мисли, са по-трудно обясними на деца с нарушен слух. Когато им се обясняват нещата, много учители по света се опитват да използват кратки и ясни изречения, или си служат с помощта на снимки и картинки, както се изисква, за да илюстрират по-нагледно обясненията си. Но картинките не са жестове, а специално в образователните институции на Белгия е залегнал принципът с детето да се провеждат чести диалози, при които му се задават въпроси, въпреки, че той или тя имат проблеми със слуха. Това, според същите институции, е единственият начин да се насърчава детето да използва говора си.

Канадски специалисти от Онтарио предлагат няколко правила при обучение на дечица с увреден слух: детето трябва да има осигурени оптимални условия за слушане в околната среда на класната стая; необходимо е да има минимално разстояние между учителя и детето, за да се улесни четенето по устните; нужно е да се следи лицето на детето по време на цялата устна комуникация; да бъде налице добро осветление, за да се засили ясния поглед към нагледните материали; да не се преувеличава произношението, тъй като това възпира разбирането; да се използва колкото се може повече визуална информация, и да се засили слухово предоставената такава; да се сведе шума в околната среда до минимум, за да не пречи на акустичните устройства.

Белгийските специалисти, обаче, обръщат внимание на най-важното: „И не забравяйте: Нека детето да говори с други хора. Не приемайте ролята на преводач от негово или нейно име”.

Този съвет има доста голям резон, тъй като цели да изгради самоуважение у децата с нарушен слух, защитавайки личното им достойнство. Съществува такава точка от Закона за интеграция на хора с увреждания, която гарантира тяхната равнопоставеност, и според която е морално недопустимо да се втурвате да предлагате помощ на човек с увреждане, преди да ви я е поискал – дори да са благородни подбудите ви, съществува риск да накърните личното му достойнство, поставяйки го в неловко положение да го смятате неспособен да се справи сам, и подчертавайки така характера на увреждането му. За децата това важи с удвоена сила, тъй като именно в детска възраст се формира и изгражда базата, върху която ще се надграждат социалните и морално-етични ценности на детето като личност.

Христина Чопарова

/по инфо от Hear-it и TEACH Magazine/