Скъпи приятели и читатели, в статията със заглавие Питай, опитвай и не се обезсърчавай ви разказахме историята на малкия Валери, която баща му сподели с нас. През декември м.г., няколко дни след третия рожден ден на момченцето и след множество проучвания за по-добър информиран избор, родителите му се решават на кохлеарно имплантиране. Трудно решение, но – оказало се – правилното. Поводът за настоящата публикация се дължи на неизказаната радост на родителите му  от първите положителни резултати.

Не беше лесно да вземем такова решение – пише ни Петко Нейков, бащата на Валери. – Аз все пак съм пристрастен – виждате – но читателите правят своята последна преценка. Но  наистина, повярвайте ми, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БИХ СЕ РАДВАЛ, АКО МОГА ТАКА ДА ПОМОГНА на хората с информация, като споделя нашата история. Аз си знам какъв кошмар е да я събираш, за да направиш информиран избор – във форума на сайта БГ МАМА има 9 теми по 50-ина страници по темата, и докато изчета всичко и отсея, бе адски сложно… буквално преровихме планини от информация, търсих контакт с родители на други деца с импланти от Стара Загора. Струваше ми се, че има завеса, наречена „лекарска тайна”, никой нищо не ти казва.” – споделя по-нататък той.

След имплантирането, бащата на малкия Валери се обърна отново към нас с гореща молба: „Вашият вестник е популярен, и мисля, с авторитет в общността… моля горещо за тази услуга – помогнете ми в начинанието да обърнем представата сред обществото на глухите – ДЕЦАТА ИМАТ ПРАВО НА ШАНСА ДА ЧУВАТ, макар и с технически средства. Това, че са родени или по някаква причина са загубили това си важно сетиво, не бива да ги обрича на тиха съдба само и само заради вкостенели разбирания. Да, пак ще повторя – изборът ни не беше лесен – рисковано е, сложно е, скъпо е, зависиш от батерии, кабели и фина електроника; некрасиво е (особено за момиченца – ушето клюмва неминуемо от тежестта), но… смятам, че си заслужава.” – убеден е той. В подкрепа на тази си убеденост той ни разказва в писмото си за няколко случки.

Валери от 20-ина дни е с активиран имплант и вече виждам разликата. Това е най големият  подарък за нас и това малко ангелче (през декември м.г. и малкият, и баща му са имали рожден ден – б. а). В банята ни има два съседни ключа, за осветлението и за вентилатора. Без да иска, малкият го включи. Той не е много шумен, но все пак се чува. Валери спря, заслуша се, явно му направи впечатление, ВЪРНА СЕ И СЪВСЕМ ОСЪЗНАТО И ЦЕЛЕНАСОЧЕНО СПРЯ ВЕНТИЛАТОРА. Друг път го оставих с по-големия ни син – Мартин – да си играят. Валко издаваше пискливи звуци, които преди никога не са били в спектъра на лепетите му. Явно сега, когато се чува, експериментира с гласчето си. Пуснахме му веднъж и анимацийката „Спондж Боб”, а той се смееше. Преди никога не се е кикотил, обикновено гледаше сериозно и попиваше с поглед.

Петко Нейков сподели също, че тези реакции на детето го правят много спокоен. Интересно му е да наблюдава сина си, виждайки положителните резултати от кохлеарната имплантация. „Знам и традиционната консервативна гледна точка на хората лишени от слух – от по-старата школа и генерация дори съм чувал какви ли не разкази, небивали и преекспонирани случки битуват, СТРАШНО звучи това да имплантираш детето си. Да – и ние имахме опасения, притеснения… не съществуват думи да опишеш какво минава през главата на един родител, който трябва да вземе такова решение от името на дете. Сега Валери ходи на уроци при сурдопедагога Евгения Бахова, според която днес той е коренно различно дете. Игровата аудиограма, която му направи показва, че той категорично чува и реагира на звуците. Когато си играе, пищи. Чува собствения си глас и това определено му харесва. По-щастлив не съм бил!” –  завършва разказа си бащата на тригодишния палавник.

Нашият екип споделя огромната радост и облекчение на родителите и им благодари, че споделиха на страниците на вестника това трогателно завръщане на детето им в света на звуците. Разбира се, кохлеарната имплантация днес все още се възприема с много резерви, но едно е сигурно – информираният избор е най- важната стъпка към отговорното решение на въпроса с какви средства детето да навлезе в звучния свят.

Христина Чопарова

изображение: личен архив на г-н Нейков