След като преди време имах възможността да се запозная с книгата на Алис Милер „В началото бе възпитанието”, абсолютно се убедих, че възпитанието в по-голямата си част, поне онова авторитарно калъпче, в чиито рамки бяха принуждавани да се движат децата на 80-те, е излишно. И че думата „възпитание” сама по себе си налага асоциации с контрол, с наложености и всичко онова, което осакатява свободата на собствения избор. Затова адмирирам появата на програми като ТУР (Трениране на успешни родители), за която ще стане дума по-надолу.

Да бъдеш добра майка или добър баща, още не е индикация, че (ще) си и добър родител, но и в тази роля неминуемо се влиза, особено когато малкото същество започне да заявява себе си като личност далеч преди онази възраст, в която официално бива признато за такова. Ласкателно е за всеки родител да може да заяви, че е „възпитал добро дете”, с което да даде положителна оценка за собствените си методи в моделирането.

Само че моделиране изобщо не е необходимо, поне не точно този комплекс от методи, които се подразбират под „възпитание”(следване модела „като хората”, някой и друг шамар, надмощие на авторитета, дори когато правотата не е на негова страна и стила „аз нареждам, ти изпълняваш”). Днес да си добър родител означава да бъдеш добър партньор, а това се постига само при осъзнаването, че е необходимо да погледнеш отвъд чисто биологичните граници и притежателските инстинкти. Да можеш да чуваш, когато слушаш, и да виждаш, когато гледаш.

Твоето дете не е твое по смисъла на нещо, с което можеш да правиш каквото си искаш, при това в самопозволеността на абсолютната биологична власт. Всъщност твоето дете е Душа, избрала те, за да се появи ТУК и СЕГА, за да го преведеш през вълнуващото рафтинг-пътешествие, наречено живот и да му помогнеш да се ориентира, без непременно да те следва, а да следва онзи маршрут, който само счита за удачен. Независимо колко е опасен, невъзможен, труден. То избира. И ти не си тук, за да го предпазваш от проблемите, нито за да му спестяваш всеки удар и натъртване. То е тук, за да ги изживее, опита и надмогне по свой начин, изграждайки си свои инструменти за справяне и начини за плуване. Това все пак е НЕГОВОТО пътешествие, и независимо ти какво или как смяташ, че трябва да бъде проведено, ще е по-добре, ако просто бъдеш спътник, помощник и партньор, отколкото капитан. Нали? :)

Така. В общи линии това е, което можеш да направиш.

Останалото е обичане и една реалност, в която понятието „проблем” може да не съществува изобщо, особено ако осъзнавате, че проблемът е просто нещо, което не сте предвидили в първоначалните светли планове и представи. Но той е и възможност – да видите как във всяка ситуация можете да се справяте заедно.

Разбира се, самият живот учи най-добре, но защо и вие да не се възползвате и от познанието, прилагано от пробвали, при това с добри резултати? Особено когато търсите отговора на някой от тези въпроси:

  • Как да реагираме в трудни ситуации?
  • Работят ли наистина наказанията?
  • Кога са нужни компромиси и нужни ли са изобщо?
  • Може ли детето да се съобразява с нас и ние с него?
  • Ще ни стигнат ли опита, уменията, (по)знанията?

Самите родители носят отговорността да бъдат живия пример, онзи жив пример, който не е нужно да си служи с каквито и да било думи, убеждения, натяквания, за да култивира едно отговорно, способно на самодисциплина щастливо дете. И все пак комуникацията е онази блага водица, с която се полива семенцето, за да израсне красиво и уханно цвете. Мнозина може би смятат, че не се нуждаят от това да се учат на тези неща, които би следвало „да идват отвътре”, когато му дойде времето, но все пак добре е да се знае, че върху всеки тегне модела на собственото му възпитание и мнение за възпитаването, които неусетно и неизменно ще приложи в една или друга степен, докато бяга от клишето „не искам да съм като моите родители”, и в крайна сметка става като нацупената съседка от другия вход, еманация на вечно недоволна от живота жертва с нерешими и тежки проблеми. Така, де. :) От един модел в друг, без непременно да е по-полезният. Примерно.

Къде са границите, кога са нужни, как се изграждат умения за общуване, които наистина работят и с времето изграждат здрави и устойчиви комуникативни и емоционални връзки с детето?

Има такава програма, която се прилага от 1962 г. от психолога д-р Томас Гордън, трикратно номиниран за Нобелова награда. Това всъщност е първата програма, която се занимава с междуличностни взаимоотношения на принципа win-win, т.е., да няма един печелещ и друг губещ, а да печелят всички страни. Програмата отхвърля категорични наказанието като силов метод за разрешаване и е поддръжник на по холистични подходи, с което ненапразно има доказана ефективност. В крайна сметка, онова, което не се постига с обич, се постига с много обич. И човещина.

Програмата ТУР („Трениране на успешни родители” ТУР (Parents Effectiveness Training – P.E.T) се прилага и у нас. Тя е предназначена не само за родители, но и за партньорски двойки, професионалисти и организации, работещи с деца, младежи и семейства. Също така за педагози, социални работници, психолози и студенти по психология. И за всеки, който изпитва желание да усвои интересни практики, които помагат да слушате децата си така, че да се чувстват истински разбрани и приети; да говорите с децата си откровено, необвинително и с максимална честност и яснота, когато тяхното поведение представлява неприемливост за вас; как се разрешават конфликти и проблемни ситуации така, че да няма ощетени; как се излиза от сблъсък на ценности; какви методи се ползват за разрешаване и много, много други неща.

С всичко това се занимава една симпатична психоложка, която имам удоволствието да познавам от гимназиалните ни години. Тя е прекрасен човек, психолог с над 15-годишен стаж и майка на две деца – Силвия Аладжова.

Като ревностен читател на сайта „Ние ви чуваме”, неотдавна тя ме попита дали съществува начин в програмата да се включат и родители на деца със слухови дефицити. Знайно е, че в комуникацията с тези дечица е нужна специфика, но като цяло самата програма би могла да бъде полезна за родители със и без слухови дефицити, най-малкото, защото е общочовешка и ползва идеите за активно слушане, Аз-посланията, беззагубния метод (win-win), решаване на проблеми без агресия, преодоляване на препятствия в общуването. Отговора на въпроса и можете да дадете вие.

Изобщо, програмата е подходяща за всички, които имат преди всичко желание да изградят у себе си правилните родителски подходи и да ги приложат като познание. От своя страна това би повишило не само самочувствието, но и усещането за пълноценност на родители, които биха могли покрай програмата да видят какво им е излишно и да се освободят от него, улеснявайки комуникацията си с околните, приятелите и децата си.

Защото всичко, което е човешко, се движи по метода „предай нататък”.

За заинтересованите от програмата за тренинг, можете да направите запитване на електронната поща на “Ние ви чуваме”: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., или да се обърнете директно към Силвия Аладжова на: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

 

 

Христина Чопарова

изображение: личен архив