Правата на човека са универсални и те принадлежат на всеки, независимо от неговия пол, национален или етнически произход, цвят на кожата, религия, език, или всяко друго състояние, като например увреждане или глухота. По този начин, хората с увреден слух имат право да упражняват граждански, политически, социални, икономически и културни права на равни начала с всички останали хора.

Всеобщата декларация за правата на човека поставя през 2009 г. световен рекорд за най-превеждания документ в света. В момента на разположение са 472 различни превода в HTML  или PDF формат, според данни от официалната страница на Върховния комисар на ООН по човешките права. Ползвателите на жестов език могат да видят Всеобщата декларация на английски или испански жестов език ТУК.

За съжаление, правата на хората със слухова недостатъчност са често пренебрегвани, особено в развиващите се страни. Обществени предразсъдъци и бариери пречат на тези хората да се наслаждават в пълнота на правата на човека; за хората със слухова загуба основна пречка е липсата на признаване, приемане и използване на езика на знаците във всички области на живота, както и липса на уважение към културната и езикова идентичност на тези хора. Мнозина може би оспорват или подценяват значението на този език или неговата необходимост, но не бива да се забравя, че за хората, тотално лишени от слух (които никак не са малко в световен мащаб), жестовият език е първото и най-достъпно средство за разбиране на света, за осъзнаване на понятия и възможност за общуване с другите хора. Той е помощното средство, чрез което един изцяло лишен от слух човек постепенно навлиза във всички области на познанието. От вниманието и помощта на всички останали зависи много как и доколко този човек без слух ще се обогати културно и езиково, за да може без проблеми да общува както с хора с различна степен на слухова недостатъчност, така и с чуващи хора. Респективно, да стане пълноправен и равноправен ползвател на всички права, принадлежащи му като човек.

Повечето от глухите хора не получават образование в развиващите се страни. Около 80 % от 70 милиона глухи хора в света нямат никакъв достъп до образование. Само около 1-2 % от глухите получават образование на езика на знаците. Правното признаване на езика на знаците насърчава равното участие на ползвателите му в обществото. В рамките на този фокус, Световната федерация на глухите чрез своя отдел по Човешки права, оглавяван от Елена Даун, съветва ООН и нейните агенции по конкретни въпроси и политики, които засягат хората с увреден слух. СФГ представлява общността на глухите в рамките на системата на ООН и подкрепя сдруженията и организациите на глухи по целия свят чрез предоставяне на консултации, експертни познания и препоръки. Член 5 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (КПХУ) се отнася до правото на равнопоставеност и недискриминация. Съвета по правата на човека, в съответствие с Резолюция 31/6, е поискал от Службата на Върховния комисар на ООН по Човешки права да проведе проучване относно член 5. Във връзка с това проучване, отдел „Човешки права” към Световната федерация на глухите е разработил Въпросник, съдържащ 5 въпроса, касаещи равнопоставеността и недискриминацията. Въпросникът е изпратен до организации на глухи хора в 187 държави, включително България. Отговорите ще бъдат използвани от Световната федерация на глухите като база за изготвяне на Становище относно разбирането на законовите изисквания на чл. 5, специално за хората с увреден слух.

А сега нека да се върнем на човешките права на хората със слухова недостатъчност. В сайта на СФГ ползвателите на жестов език могат да видят видеоклип, в който са обяснени на международен жестов език по-долу описаните права:

Жестов език. Езикът на знаците във всяка страна е естествен език за ползвателите му от конкретната страна. Най-голямото недоразумение и мит е, че жестовият език е универсален, един и същ във всички страни. В действителност, жестовите езици се различават така, както са различни и говоримите езици във всяка държава. Но всеки жестов език, който се използва от общността на глухите в конкретна страна, е част от културното, социално, историческо наследство на страната. За да се запази пълно това наследство, е необходимо и езикът на знаците да бъде признат в страната. Признаването му също е начин да се подобри като цяло езиковото и културно наследство и да се даде по-голямо разбиране за него като такова.

Билингвистично (двуезиково) обучение. Грамотността сред глухите деца е далеч под средното като цяло. Неграмотността и полуграмотността са сериозни проблеми сред хората, които не чуват. Подобно на всички останали деца, и децата, лишени от слух или с нарушен такъв, трябва да имат равен достъп до качествено образование. Тези деца се раждат с еднакви основни възможности за учене и език, както всички деца. Имат потенциала да усвояват качествени образователни програми, за да разгръщат този потенциал. Глухите деца се учат най-добре на езика на знаците. А двуезичният подход става все по-популярен в много страни. Това означава, че не съществуват пречки да се преподава на езика на знаците по всички предмети, като дава възможност за по-доброто разбиране на понятията, изразени едновременно с жест и устна артикулация (изговор). Този подход дава добри резултати в обучението, защото поддържа естествения живот и комуникационната среда на глухите деца. Билингвистичното образование става все по-разпространено в Северна Европа и Северна Америка, където резултатите са повишено ниво на грамотност, а силната езикова база подготвя по-успешно децата в широк диапазон образователни теми.

Достъпност. За хората с увреден слух, бариерите за достъп са почти физически препятствия. По-често, за ползвателите на жестов език бариерите са в липсата на достъпна информация – дали тази информация идва чрез директно взаимодействие с други хора, които не използват езика на знаците, или от други източници (например средствата за масова информация, от документи). В директно взаимодействие, достъпността често почива върху наличието на жестов превод. В такива ситуации, глухите хора имат право да получат информацията на езика на знаците, а при взаимодействие със средствата за масова информация, да имат достъп до новини и програми на жестов език.

Преводачески услуги. Ключов фактор за достъпност до държавни услуги или всякакви други услуги, предоставяни от институции, където персоналът не използва езика на знаците, е правото на преводач на жестов език. Обществата трябва да създават системи за осигуряване на равен достъп до жестов превод във всички ситуации, в които е поискан. Глухите лица или сдружения на глухи не следва да отговарят за съответните разходи за преводачески услуги, а вместо това, тези услуги следва да бъдат предоставяни от обществото. Преводът от езика на знаците е професия, която служи както на глухите, така и на чуващи лица, и тази професия изисква обучение. По този начин, държавите трябва да създават образователни програми за обучение, отговарящи на изискванията за жестов превод. Да знаеш езика на знаците, както и да се ангажираш в “помощ” на глухите и чуващите да общуват, не е квалификация, за да станеш или да служиш като преводач на жестов език. В допълнение, всички жестови преводачи трябва да следват Етичния кодекс на страната, за да се запазят професионалната тайна и доброто разбиране на функциите и ролите, които се изискват от един професионален преводач на жестов език.

Езикът на знаците е в основата на живота на глухите хора, който им осигурява достъпност.  Без достъпност, глухите хора ще бъдат изолирани. По този начин, човешко право на хората с увреден слух се явява признаването и зачитането на културата и идентичността им като глухи. Навсякъде по света езикът създава култура и обратно.

 

Христина Чопарова

изображения: интернет