Скъпи читатели на сайта, през 2000 година ООН провежда среща на високо равнище, на която се приема Декларация на хилядолетието. Тогава е създадена и международната програма Цели за развитие през хилядолетието (The Millennium Development Goals  или MDGs) до 2015 година. В тази програма всички 189 страни-членки на ООН (които са 193 в момента), и най-малко 23 международни организации, се ангажират да помогнат за постигането на 8 цели до 2015 г.: изкореняване на крайната бедност и глада, постигане на всеобщо начално образование, насърчаване на равенството между половете и овластяване на жените, намаляване на детската смъртност, подобряване на здравословното състояние на майките, борба с ХИВ / СПИН, малария и други болести, гарантиране устойчивостта на околната среда, развиване на глобално партньорство.

Всяка цел е обхващала конкретни целеви групи, както и срокове за постигане. За да се ускори напредъкът, финансовите министри на Г-8 се споразумяват през юни 2005 г. за осигуряването на достатъчно средства от Световната банка, Международния валутен фонд и Африканската банка за развитие, за да се отменят от 40 до 55 милиарда долара дългове, дължими от тежко задлъжнелите бедни страни, за да им позволят да пренасочат ресурсите си към програми за подобряване на здравеопазването и образованието и за намаляване на бедността.

За съжаление обаче, повечето поставени цели не са постигнали напредък. Въпреки помощта за някои държави, повечето средства са били пренасочени за облекчаване на дългове, помощ при природни бедствия и войни, отколкото за развитие. В резултат много от целите в международната програма остават непостигнати. През септември 2010 ООН прави преглед на целите и напредъка по тях и се поставят нови ангажименти, свързани с жените, децата и нови инициативи в световен мащаб за борба с болестите, глада и бедността.

Налага се да се създадат Цели за устойчиво развитие (SDGs)  и на най-голямата конференция на ООН през юни 2012 г. правителствата подновяват своя силен политически ангажимент за устойчиво развитие и за насърчаване на интеграцията, съгласуваност на политиките и изпълнението на действията в областта на социалните, икономическите и екологични области. От 11 до 20 юли 2016 г. Ню Йорк ще бъде домакин на политически форум на високо равнище под надслов „Гарантиране, че никой не е забравен” (Ensuring that no one is left behind). На тази среща на върха ще се преразглежда програмата на ООН за устойчиво развитие 2030, приета миналата година през септември.

Това е нужно, тъй като хората с увреждания не са били споменати в Цели за развитие през хилядолетието (MDGs) и като резултат са били многократно изключвани от много важни инициативи за развитие и финансиращи потоци по целия свят. Програмата Цели за устойчиво развитие 2030 на ООН включва хората с увреждания и по този начин е отворила врати за тяхното участие и признание като активни, допринасящи членове на обществото, които не трябва да срещат никаква дискриминация или да бъдат пренебрегвани и изключвани.

За вас може би ще бъде изненадващо да научите, скъпи читатели, че хората с увреждания включват около 15 на сто от световното население, или един милиард души, от които 80 на сто живеят в развиващите се страни и съставляват мнозинството от тези, които живеят в крайна бедност. Лицата с увреждания често се сблъскват с дискриминация и изключване от ежедневието. Това са, по-специално, програмите за развитие, както и всички области на икономическия, политическия, социалния, гражданския и културния живот, включително заетостта, образованието и здравеопазването. Хората с увреждания трябва да бъдат признати като равностойни партньори и да бъдат консултирани от правителствата, от системата на ООН, гражданското общество и други заинтересовани страни. Според Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, чл. 4 (3), Общи задължения, „В разработването и прилагането на законодателството и политиките за прилагане на тази конвенция, и в други процеси на вземане на решения, отнасящи се до проблемите на хората с увреждания, държавите-членки осъществяват тесни консултации с активно участие на хората с увреждания, включително деца с увреждания, чрез техните представителни организации.” При 169 таргета и 17 поставени цели, свързани с тях, поне 7 от целите имат изрично позоваване на хората с увреждания. Освен това, всички цели и задачи са приложими за лица с увреждания чрез проста сила на универсалността, която се прилага за всички лица, и чрез ръководния принцип “никой не остава назад”.

Самата ООН признава връзките между бедността и уврежданията.  Бедността може да увеличи риска от увреждане чрез недохранване и недостатъчен достъп до образование и здравеопазване. Бедността е също едновременно причина и резултат от институционализиране и принудително лечение, както и на отричане на правото и възможността хората да вземат малки и големи решения в собствения си живот. Хората с увреждания са изправени пред бариери като достъп до социална защита, когато информацията е недостатъчна или не се споделя, службите за хуманно подпомагане са физически или сетивно недостъпни, или конкретни програми не вземат под внимание онова, което е необходимо на хората с увреждания.

Между 93 и 150 милиона са децата  с увреждания, а 7 милиона от тези деца са били лишени от правото на образование. Това е стряскаща статистика. Понастоящем децата с увреждания са най-изключените в обществото: около 90% от децата с увреждания в развиващите се страни не ходят на училище. Освен това, много по-голям брой студенти с увреждания отпадат от елементарно обучение поради бариери и не прогресират до средно или висше образование. Трябва да бъде осигурена достъпна среда за обучение и подкрепа, за да се даде възможност на студенти с увреждания да разгърнат  своя образователен потенциал.

Хората с увреждания са бенефициентите на развитието. На най-високо ниво бе признато, че за да се постигне това, лицата с увреждания и техните представителни организации трябва да бъдат включвани във всички фази на изпълнение, включително планиране, проектиране, мониторинг, оценка и последващи процеси в Целите за устойчиво развитие 2030. На проведената на 22 март 2016 г. международна среща в Бояна тази програма бе обсъждана в съответствие с темата за равнопоставеността на хората с увреждания.

Споменатите дотук теми, за които ви разказах, са само малка част от онова, което ще бъде обсъждано на срещата на върха през май тази година в Ню Йорк.

Христина Чопарова