Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, за ползвателите на жестов език е от особена важност да имат не само достъп до информация, но и до качествен превод на същата. Поради това темата за професията на жестовия преводач е често пъти предмет на дискусии, с оглед професионализма, етиката и точната дефиниция на преводаческите услуги. Такава дискусия е била проведена на 25 май т.г. по време на конференцията „Развитие на жестовия превод за глухи” в Хамбург, Германия.

Проектът „Развитие на жестовия превод за глухи” е финансиран от програма Еразъм + и началото му започва още през септември 2015 г. Предвиден е да приключи през август 2018 г., като целите му са да развива преводаческите услуги от глухи преводачи за хора със слухови дефицити в Европа. В проекта партньорски си сътрудничат пет организации – Европейски форум на преводачите на знаков език (EFSLI), Хамбургски университет, Университет за приложни науки (HUMAK),Политехническия институт в Коимбра и Датската национална асоциация на глухите (DDL).

Европейският съюз на глухите (EUD) е бил представен в Хамбург от президента на ЕСГ д-р Марку Йокинен (Markku Jokinen) и от София Изари (Sofia Isari), член на УС на ЕСГ и председател на Комитета на глухите преводачи към Европейския форум на преводачите на знаков език. На конференцията в Хамбург, пред 120 участника от 20 страни, Марку Йокинен е изнесъл презентация, в която лобира за развитието на професията „глух преводач”, подчертавайки, че това е особено важно за Европа, като се има предвид качеството на услугата, обучението на специалистите и различните нива на квалификации.

Според д-р Йокинен, особено е важно да се отбележат няколко аспекта в концепцията за глух преводач. Преди всичко областите, в които неговите умения и услуги са необходими: на сляпо-глухи хора, глухи по рождение, ранноглушели ползватели на жестовия език и при международни срещи, включващи същите таргети. На второ място, Марку Йокинен е подчертал важността професията „глух преводач” да се основава на опитността, която преводачът има като носител на естествения знаков език. Към нея следва да се добавят също повече естествени лингвистични и културни умения, опит и познания.

Друг от важните въпроси, повдигнати от д-р Йокинен, е дали е нужно предефиниране или изцяло нова дефиниция на понятието „жестов преводач”. Гилдията включва чуващи преводачи от и на жестов език, глухи преводачи и тълкуватели. Те следва да бъдат със статут на самостоятелни професии, смята президентът на ЕСГ. И когато е необходимо, да работят в тясно сътрудничество, тъй като имат една обща цел – качествен и многопластов превод за възможно най-пълноценно информиране на хората без слух.  

Специално внимание е било отделено на темата за Етичния кодекс на всички преводачи от знаков език  - специфични насоки и квалификации при преводачески нива 1 и 2 (L1, L2). (Нивата за преводачи на знаков език са общо пет, като първо е за начинаещи, второ – чиракуващи, трето – основни, четвърто – напреднали и пето – майстори. Бел. авт.)

Квалификациите са особено важен компонент, за да бъдат избегнати ситуации като тази, в които съществува риск преводаческата професия да се компрометира от неоторизирани лица („Колко е важен професионалният жестов превод”). Вижда се колко е голяма отговорността и ролята на преводача от и на знаков език за опазване имиджа на професията както чрез компетенции, така и чрез етика.

Конференцията е осигурила възможности за градивен диалог между партньорите на проекта „Развитие на жестовия превод”, за да се откроят по-ясно бъдещите перспективи.

Христина Чопарова

Изображение: EUD