Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, нека припомним някои основни положения около Закона за европейска достъпност.

На 13 юли  2016 г. Комисията по култура и образование (Culture & Education (CULT) Committee) на Европейския парламент поиска аудио-визуалните медийни услуги да отпаднат от Закона за европейска достъпност (EAA). И изтъкна две причини за промените. Едната е, че аудио-визуалните медийни услуги не следва да са в Закона за европейска достъпност, а само в Директивата за аудио-визуални медийни услуги (AVMS). И втората причина – че тези услуги са в конфликт с опазването на културното многообразие по света. Директивата датира от 2010 г., и за цялото това време не е довела до потребление на аудио-визуалните медийни услуги навсякъде в Европа, поради което CULT поиска от нея да отпадне чл.7, касаещ достъпността.

Всичко това предизвика сериозни безпокойства в средите на организациите на хора с увреждания, възрастни хора и граждани без слух. Становища от Европейския форум на хората с увреждания, Европейския съюз на глухите и други организации на глухи  и тежкочуващи хора заляха Европейския парламент.

В началото на м. Септември 2016 г. ЕП започна разглеждане на Закона за европейска достъпност и в духа на дебатите двамата депутати в ЕС с увреден слух – Адам Коща (Ádám Kósa) и Хелга Стивънс (Helga Stevens) изтъкнаха, че създаването на достъп е от решаващо значение не само за хората с увреждания, но и за европейското общество като цяло, и че почти всички страни-членки на ЕС, които са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, следва да поемат ангажимент по изпълнение на чл.9 от нея, като работят в посока приложение на достъпността. 

На 30 януари 2017 г. представители на три организации (Европейския форум на хората с увреждания (EDF), Европейска платформа AGE (за хора на възраст 50+) и Европейски потребителски интереси (ANEC) изпращат Отворено писмо до ЕП във връзка с обезпокоителните изменения на Закона за европейска достъпност. Исканията им имат резон, особено що се касае до изграждането на среда, субтитрите и жестовият език, електронните книги и всички останали услуги, до които следва да имат достъп възрастните и хората с увреждания.

На 13 септември 2017 г. в Европейския парламент в Страсбург, Франция, се провежда разискване относно Закона за европейска достъпност, в което са били представени много и различни мнения и позиции. Като представител на гражданите без слух в ЕС, Европейският съюз на глухите (EUD) е подкрепил възгледите на онези, чиято цел е да създават по-достъпни продукти и услуги за всички европейци, включително за хората с увреждания, вместо да благоприятстват интересите на индустрията. От ЕСГ са подкрепили виждането, че недостъпността води до изключване и дискриминация, която противоречи на ценностите на ЕС. Непосредствено преди гласуването изпълнителният директор на Европейският съюз на глухите Марк Уитли (Mark Wheatley) провежда среща с Европейския форум на хората с увреждания и с членове на Европейския парламент, с цел окончателни действия за застъпничество, за да ги убеди да гласуват за силен Закон за европейска достъпност, както и да получи уверенията им, че вотът ще има положително въздействие върху живота на хората с увреждания в ЕС.

На 14 септември 2017 г. в ЕП в Страсбург се провежда пленарното гласуване на Закона за европейска достъпност. Непосредствено преди самото гласуване, Марк Уитли осъществява и интервю с Мортен Льокегард (Morten Løkkegaard), докладчик по Закона, член на ЕП от социалистическата партия, който също така е и член на Комисията по култура и образование, ангажирана с Директивата за аудио-визуални медийни услуги.

По-долу следва превод на интервюто, с някои съкращения. Оригиналният видео-материал с цялото интервю може да видите ТУК

Бихте ли могли да обясните как сте се ангажирали със съответните заинтересовани страни, от организации, представляващи лица с увреждания, при изготвянето на закона?

Да, на първо място, вие със сигурност сте прав, че това е много важна част от  законодателството. Едно от нещата, които научих много бързо, след като бях назначен за докладчик, е че тази борба за по-добри условия за организациите на хора с увреждания е борба, която продължава от десетилетия. Разбрах, че за да успея в тази работа, трябваше да се ангажираме отблизо с тези заинтересовани страни. Така че го направих. Първата ми среща, която имахме в кабинета ми миналата година, беше, струва ми се, с организация на хора с увреждания, подобна на вашата. Имахме добра дискусия за предизвикателствата, пред които сте изправени, за обхвата на този въпрос и едно от нещата, които разбрах, е, че това включва много, много хора в Европа. Чух данни за 80 милиона, както и за 120 милиона души, в зависимост от това как се определят хората с увреждания или хората с ограничени функции. Въпреки това бързо разбрах, че тази работа ще бъде изключително важна и че просто трябваше да направим важни стъпки точно сега.

Добре. Както знаете, Европейският форум на хората с увреждания лобира невероятно трудно за Закона за европейска достъпност. Има много точки, предстоящи за обсъждане, какво включват те? Ако не са включени, защо?

Е, това е голям въпрос, защото бяха обсъдени толкова много неща, толкова много неща бяха поставени на масата в тези дискусии и преговори. Бих казал, че докладът, изменен за гласуването днес, е много добър и балансиран, и е съобразен с повечето от нещата, за които  е загрижен Европейският форум на хората с увреждания. Също така чух от ЕФХУ още преди няколко дни, че докладът е много по-задоволителен сега, отколкото преди няколко седмици. Ако ми дадете възможност, мога да ви дам още подробности за някои от ключовите въпроси, които обсъждахме и по които имаше раздвижване. Едно от нещата, които предизвикаха разгорещена дискусия по време на този процес, е изграждането на среда. Това беше сериозен въпрос и много труден, защото когато говорим за изградена среда като такава, политически и практически това е огромна област, ако желаете да  подобрите възможностите за хората с увреждания. Трябва да вземем под внимание и държавите-членки, тъй като в края на краищата ние сме още в началото на преговорите с тях. Тези държави-членки са много скептични към цялостната идея да се включва изграждането на среда в обхвата на дискусията. Така че, както споменах, имахме разгорещена дискусия по време на процеса между различни групи в Парламента. Според мен, ние трябва да бъдем реалисти в очакванията си. Някои други групи в Парламента имат различни гледни точки от тази. И разбира се, Европейският форум на хората с увреждания много усилено настояваше точките за достъпност да получат възможност за включване в закона. Щастлив съм да заявя, че по отношение на изграждането на среда постигнахме много хубав компромис, в който изграждането на среда всъщност е част от пакет услуги, така че има много конкретно предложение, което беше една от основните идеи на ЕФХУ. Има и много други, които мога само да спомена, без да навлизам в подробности, относно правилата за обществени поръчки, които са много важни. В областта на аудио-визуалната част имаме по-малки несъгласия, и аз съм уверен, че в тази област можем да постигнем някакъв напредък.  Общо взето, смятам, че повечето от въпросите, за които се проявява загриженост, са взети под внимание.

Надявам се, че гласуването днес ще върви добре и че становището на Европейския форум на хората с увреждания ще срещне подкрепа. Нека се върнем отново на споменатите от вас Аудио-визуални медийни услуги и директивата за тях, тъй като това е важно за глухите граждани и по-специално по отношение на субтитрирането и жестовия език за ТВ формати. Как действително са представени в Закона за европейска достъпност аудио-визуалните медийни услуги?

Да, те са част от закона, но технически дискусията за аудио-визуалните медийни услуги върви паралелно с тази за Закона за европейска достъпност. Така че за мен и за моите колеги, които се занимаваме с това, е важно да не правим двойна регулация и да не внесем повече объркване, отколкото яснота. Така че водещият принцип, който следваме, е в съответствие с изискванията, залегнали в настоящата Директива за аудио-визуалните медийни услуги. Това е добра новина за глухите хора, струва ми се, тъй като имаме известна яснота какво можем да поискаме от телевизионните оператори, например, и на какви потребителски нужди те биха могли да отговорят. Но може да сте сигурни, че това е взето под внимание. Както казах преди малко, това е една от областите, за които съм сигурен, че в бъдеще глухите ще получат по-добри условия не само по отношение на телевизията, но също и в онлайн медиите.

Глухите граждани и Европейският съюз на глухите са загрижени за директивата за аудио-визуални медийни услуги, тъй като е очевидно, че там няма припокриване с Европейския закон за достъпност, а ние се нуждаем от уверение, че всъщност има такова. Как да сме сигурни, че няма объркване какво са покрили в законодателно отношение и двата акта?

Струва ми се, че това е доста труден въпрос. Аз не съм юрист и разчитах на моите експерти, които ми казаха, че всичко е наред. Що се отнася до мен, аз съм тук като докладчик, разбира се, и не мога да дам никакви гаранции, но мога да кажа, че съм истински загрижен. Аз съм също и член на комисията по култура, която е водещата комисия относно директивата за аудио-визуални медийни услуги. Разговарях с моите колеги тук и те ме увериха, че ще бъде направено всичко възможно да премахнем опасенията ви, и да има припокриване между закона и директивата. Въпреки че не съм юрист,  мога да ви кажа, че ще направим, каквото можем.

Благодаря Ви. Ако Европейският закон за достъпност бъде приет, как мислите, че ще подобри той живота на хората с увреждания и на глухите граждани в бъдеще? Какъв, според вас, ще бъде неговият ефект върху техния живот?

Това е ключов и много добър въпрос, тъй като моята загриженост през цялото време бе за очакванията, които сме изградили през тази година, а през последното десетилетие имаше прекалено много дискусии. Наистина е важно от политическа гледна точка да се изграждат правилните очаквания. Това беше една от основните дискусии тук между различните групи, които много пристрастно говореха за всички онези правилни неща, които биха били сладка музика в ушите на организациите на хората с увреждания. От друга страна, мисля, че това подкрепя моята гледна точка да бъдем реалисти. Но нека бъдем честни, истинската дискусия не е тук. Можем да се съгласим с много неща, когато става въпрос за подобряване на живота на хората с увреждания, но истинските усилия, истинското предизвикателство тук са преговорите с държавите-членки. Защото за да се направят подобрения, държавите-членки трябва да изпълнят новите правила. И като законодател мога да Ви уверя, че едно от най-големите предизвикателства за нас като законотворци в този Парламент е внедряването на тези закони в държавите-членки. Много от тях не са готови, а това е ключов проблем за законодателството. И връщайки се на Европейския закон за достъпност, това ще бъде най-големият проблем. Да накараме държавите-членки да предприемат последващи действия и да ги приложат – това може да се окаже ключов проблем в бъдеще. Затова е толкова трудно за мен, бидейки тук, да давам гаранции за това, което може да се случи, но мога да ви уверя, че в преговорите, в тристранните срещи, като докладчик аз ще направя каквото мога. И да заявя на държавите-членки: „Моля, нека бъдем конкретни, нека го направим и намерим възможен компромис”. Това е моя грижа.

Благодаря Ви, че отделихте време да се срещнете с нас. Надявам се, че гласуването ще премине възможно най-добре и ще има положителни резултати за глухите граждани и хората с увреждания в Европа.

 И аз се надявам на същото, затова ще продължим да работим за това!

---

Предстои да видим какви са резултатите от гласуването на Закона за европейска достъпност, за които ЕСГ ще подаде информация през настоящата седмица.

Христина Чопарова

Изображения: EUD