Топлината на кафето приятно се разлива по дланите ми, жадно залепени за пластмасовата чашка. В съботната сутрин Март нещо спори със Северняка, препират се, разрошват косите на сънливи пешеходци и нахално изпробват дебелината на якето ми. Вече се укорявам, че реших да откривам летния сезон точно днес. В Докторската градинка няма жива душа, а студът не пречи единствено на жизнерадостните четирилапковци, които душат въздуха и любопитно се ослушват, преди да се понесат след неясно какви звуци. Клошарят отсреща намества мръсно, опърпано одеало, с което си е направил заслон. Поемам към алеите зад народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методи”, където в 11.00 ще започне благотворителния турнир по петанк.

В ситния чакъл на алеята металните топки са се сгушили в очакване на подранилите, разгряващи играчи. За миг се връщам много, много назад. Причуват ми се детски смехове и подвиквания, на пясъчника се търкалят топчета, из въздуха се носи еуфория с привкус на късно лято. Съревнования, оспорване, детска логика. По-сръдливите напускат играта или с демонстративна високомерност се отдалечават, за да поохладят страстите. И миг по-късно, преглътнали гордостта, те се връщат в детския социум. Толкова вспомнено усещане за игра – жива, неподправена, желана. Търкулната топка ме връща обратно в настоящето. Отпивам от кафето и тръгвам уверено по алеята към Боряна и Асен, които тъкмо са пристигнали.

             

Борето грейва в ей такава усмивка, щом ме забелязва, и потъваме в разговор за френската игра, която Българската федерация по петанк популяризира сред деца и младежи. Докато се съберат всички играчи, вече съм научила, че петанк, който е национален спорт във Франция, ще се играе отборно между пет столични клуба по петанк, по системата „всеки срещу всеки” (Round Robin), или в случая – трима срещу трима. Когато се играе така, всеки играч разполага с по две топки. Това е игра, която е подходяща за всеки – не изисква особени физически усилия, поради което е подходяща и за хора с увреждания. Топките са гладки, от метал, с големина колкото човешки юмрук и не тежат повече от 700 гр. Комплектът топки струва около 30.00 лв., а самата игра с тях освен, че е забавна, развива и умения в прецизност, възпитава в екипност, учи на точност. Подходяща е за всяка възраст, и докато гледах играчите, които се събираха на алеите и се поздравяваха с уважение, започвах да разбирам страстта им към този вид спорт.

              

Съвременният петанк може да се играе на всякакви терени – на пясък, на трева, та дори и на сняг. Той има корени далеч във времето, още от VIII и IX век и общи допирателни с италианската игра с топчета „боча”. Първото състезание по петанк започва в едно френско градче, наречено Ла Сиота (La Ciotat), организирано от Жул Льоноа (Jules Lenoir). Носят се легенди, че английският мореплавател сър Франсис Дрейк е бил майстор на петанка и отказал да започне битка с испанците, преди да приключи с играта си на борда на кораба. Което обяснява защо играта е така популярна и в развитите европейски държави, Азия и Африка. В България петанк се играе още през 80-те, но едва през 2000 г. се обособява Българската федерация по петанк, която от следващата година отбелязва и членство в Световната федерация, а клубовете по петанк у нас се множат – в Бургас, Разград, Шабла, Севлиево и къде ли не.

                         

Правилата на играта са много простички. Играе се индивидуално или отборно. Хвърля се жребий с монета и пръв започва този, който е спечелил жребия. Той очертава кръг в началото на игрището, или поставя специален ринг, от който започват хвърлянията. По време на хвърляне играчът обикновено е прав, като няма право да докосва кръга с ръце или крака, т.е., той е „спънат”. Оттук всъщност идва и названието на играта петанк, тъй като любопитна подробност е, че от старопровансалски „ped tanco” означава тъкмo крака, завързани заедно”. Играчът може да хвърля и от клекнало положение, но по-рядко, това е друг стил. 

Първо играчът хвърля топче-мишена, наречено кошонет, то е в пъти по-малко от топките за игра. Обикновено кошонетът е дървен или от цветна пластмаса, и следва да се хвърли на разстояние от 6 до 12 метра от кръга на хвърляне, като това разстояние се запазва от всички играчи по време на играта. При децата разстоянието на хвърления кошонет се увеличава, колкото е по-голяма и възрастта им. Когато се хвърли мишената, тя може да отиде много далече, и в случай, че остане в терена, играта продължава. Но ако се удари в бордюр или излезе извън терена, е аут. Същото правило важи и за топките на играчите. Целта на играта е всеки играч да хвърли топките си максимално близо до кошонета, като по време на хвърлянето може да избие топките на противника. Когато всички играчи хвърлят топките си, се прави размерване, за да се отчете резултата и спечелените точки. Прецизна стрелба или избиване е отделна дисциплина в петанк.

               

Кафето ми е на привършване и зъзна в тънкото кожено яке. Боряна ми подава услужливо горнище на екип. Мил и затрогващ жест, но едва ли ще успея да се стопля, след като Севернякът вече е успял да се настани в шепите ми. Играчите се събират на терена, и когато вече всички са налице, благотворителната лепта е събрана и играта може да започне. Всички са много сърдечни, разгряват, разменят си шеги, припламват запалени цигари. Спортсменския дух се носи над алеите, безразличен към мартенския студ. Боряна ми разписва книжка с историята на играта, с пожелание да обикна интересния спорт. В нея има любопитни подробности за историята на петанк и клубовете у нас, ограниченията, термини на играещите, възрастови специфики, съдийството и как се определя резултата. Написана буквално „на един дъх”, както разбирам, с цел да поднесе по увлекателен и в същото време сбит и разбираем начин на начинаещите всичко за спорта петанк. От това как да избереш правилните топки, какви са техниките на играта, до психологията, тактиката и интересните игрови ситуации.

                             

Интересно е, определено. Металните топки летят грациозно и се приземяват леко и меко в чакъла, избивайки или кротко доближавайки цветния кошонет. През 1850-та първите топки за петанк са били дървени, подсилени с ръчно ковани гвоздеи, а някои целите са били обковани с мед, месинг или стомана така, че дървото почти не се е виждало. Днес такива топки са музейна или колекционерска рядкост, а топките за петанк се произвеждат вече изцяло от стомана.

                        

Турнирът започва, а с него и ръмежа на дъжда. Вероятно затова ги няма традиционните коридори около игрището от минувачи, поспрели се да погледат, които във Франция наричат „льо кулоар”. Пробвалите играта остават нейни почитатели, но у нас все още няма юношески отбор по петанк. Това е следващата кауза, в която Боряна и Асен Кукушеви  ще вложат време и усилия на 18 март т.г. Подготвя се и продължение на книжката – „Петанк - игра за всеки”, този път за напреднали. Българската федерация по петанк активно подпомага спортистите с увреждания в този спорт, сред които има и хора с увреден слух. Да увлечеш в играта, да изживееш емоцията, да се чувстваш екипно, равноправен, удовлетворен – каузата си заслужава.

                            

Удовлетворени са и участниците в този благотворителен турнир, които се забавляваха под тихо ръмящия дъжд. Победата отнесе отбора на КТК „България” (Боряна Кукушева, Христо Хаджикостов и Асен Кукушев), втори е отборът на „Макаров 1”  (Маргарита Яначкова, Вили Балтаджиян и Емануел Савов). Трети е сборният отбор (Вили Минкова, Здравчо Александров, Атанас Йосифов). Призьорите, разбира се, получиха медали. А приходите от турнира ще бъдат дарени на хората с увреждания, играещи активно петанк.

Всичко е добре, когато свършва добре. И когато се прави от хора със сърца в името на добри каузи.

***

В събота, 18.03. 2017г.,, отново на алеите зад народната библиотека, от 11.00 ч. ще се проведе турнир по петанк по двойки (дублети). А в неделя, 19.03. 2017г., от 16.00 ч. в парка зад столичния хотел "Хилтън" Българската федерация по петанк ще направи демонстрация по тир-избиване. Всички приходи от такси и дарения от фирми или граждани ще бъдат предоставени за развитието на Детско-юношеския петанк и конкретно за формиране на Национален отбор на България за юноши и девойки до 18 години.

Ако ви е станало интересно, идете и вижте! :)

Текст, снимки и колажи: Христина Чопарова