Втората световна война оставя след себе си жестоки белези – тела и души са белязани с травми, които ще преживяват отново и отново, до живот. Докато не се научат как да се освобождават от тях. За войници и цивилни спортът се превръща в средство не само за рехабилитация, но и за приемане. За преобръщане на недостатъци в предимства. И за изпробване на граници.

Благодарение на д-р Лудвиг Гутман много от ранените преоткриват в клиниката му „Стоук Мандвил” възможностите на телата си и радостта от живота. Провежданите там спортни игри за военноинвалиди се изпълват със състезателен дух. И когато по повод Олимпийските игри през късния юли на 1948 година в Лондон д-р Гутман организира състезание за ранените през войната, на спортната площадка с хъс се подреждат инвалидни колички, за да премерят сили в стрелба с лък.

Това е началото на Паралимпийските игри, традицията за които ще се постави официално в Италия веднага след Олимпийските игри през 1960-та. Предлогът „пара” идва от гръцки и означава „до”, „с”, като израз на паралелно провежданите с Олимпийските игри спортни мероприятия за атлети с двигателни, интелектуални и сетивни травми. За интереса към това събитие е показателно обстоятелството, че на терена в Рим се събират близо 400 атлети от 23 държави.

Към днешна дата на всеки 4 години след Олимпийските игри Международният паралимпийски комитет  организира състезания в различни дисциплини за спортисти с увреждания. Тази година Паралимпийските игри ще се провеждат за 15-ти път в Бразилия и започват в Рио де Жанейро от днес, 7 септември, и ще продължат до 18-ти. Състезателите днес вече надхвърлят 4 000 и са от 176 държави.

В тях обаче не участват глухи, тежкочуващи и хора с различна степен на слухова загуба. Спортистите със слухови дефицити не са считали себе си за инвалидизирани, тъй като единствената разлика между тях и дееспособните спортисти е липсата на слух, във всичко останало като качества не отстъпвали на олимпийските състезатели. Разбира се, имало е  глухи спортисти, които са се състезавали дори в Олимпийските и Паралимпийските игри в Лондон през 2012 г., но те са малко и с редки прояви. Дълго време не са били включвани в Паралимпийските игри, поради комуникационни бариери и спецификата на общуване.  В Паралимпийските игри тази година няма категория за глухи спортисти, а в момента категорията на състезателите с интелектуални затруднения е неактивна.

Затова съществуват Световни игри за глухи (Deaflympics – Дефлимпикс)  и Специални игри за хора с интелектуални увреждания (Special Olympics). Дефлимпикс са игри за глухи спортисти, проведени за пръв път през 1924 г. Там се използва адаптирана технология, за да отговаря на потребностите на  състезателите с увреден слух (светлината се използва вместо стартов пистолет, а свирката на рефера е заменена от флаг). Езикът на знаците е използван метод за комуникация сред по-голямата част от спортистите и зрителите. Важното е, че Дефлимпикс обединява спортисти, които са изправени пред подобни комуникационни бариери и им позволява да се конкурират при равни условия.

Спешъл Олимпикс са игри за деца и възрастни с ментални затруднения, като имат и Младша категория за деца от 2 до 7 години. Въпреки че са признати от МОК, игрите за глухи и за хора с ментални увреждания се провеждат отделно от Паралимпийските игри. Двадесет и третите Летни игри на Дефлимпикс ще бъдат през 2017 в гр. Самсун (Турция) от 18 до 30 юли, а Спешъл Олимпикс през 2017 ще посрещне в Грац, Шладминг и Рамзау (Австрия) състезатели в Специалните олимпийски световни зимни игри от 14 до 25 март.

И въпреки че именно вида на уврежданията определят различните видове спорт, дисциплини и правила, в крайна сметка е важно не увреждането, а способностите.

Текст и колажи: Христина Чопарова