Дочитах последните няколко страници от книгата си, когато погледът ми привлякоха резки движения в посока вратата на автобуса. Вдигнах взор от екрана на телефона, за да видя мъж на средна възраст, който оживено обясняваше на събеседничката си нещо с езика на знаците. Тя кимаше, от време на време се включваше с пестеливи жестове. И макар че жената бе с гръб към мен, можех да усетя напрежението, което излъчваше.

Бяха ми нужни само няколко секунди да регистрирам всичко това, преди да отклоня взора си отново към книгата. Но отбелязах и реакциите на  пътуващите в автобуса – повечето предпочитаха да се правят на изключително запленени от гледките през прозореца, други бяха погълнати от свои си неща, а най-близкостоящите откровено ги зяпаха. Сигурно им бе интересно, но едва ли осъзнаваха колко нелепост и липса на такт има в този нездрав интерес.

И все пак, за да съм справедлива спрямо всички, бих казала, че действително общуващият с жестове мъж можеше да бъде малко по-сдържан, съобразявайки се, че се намира на обществено място, където резките му движения може би смущават околните и излишно привличат вниманието. В сравнение с него жената бе по-дискретна.

Поради обстоятелството, че всичко е въпрос на култура и вътрешен усет, не съществуват писани правила как хората с естествен слух да се държат при среща с хора със слухови дефицити. Изхождайки обаче от моя личен опит, бих искала да споделя по-скоро какво не е нужно да се прави.

Не се втренчвайте прекалено в хората, общуващи с езика на знаците. Като избрано средство за комуникация, за повечето от тях жестовият език е ежедневие и много малко от тези хора изпитват срам или неудобство по отношение на използването му. Те просто са спонтанни. Но не се втренчвайте повече, отколкото е нужно. Любопитството ви да разберете какво си казват чрез това „интересно ръкомахане” изглежда като опит за подслушване. Хората със слухови дефицити съзнават, че привличат внимание, но също така и се нуждаят от вашата дискретност и уважение към личния им периметър на общуване на обществено място.

Вие също знаете жестов език? Чудесно! Но това не е причина да отидете при общуващите с него и да им натрапите присъствието си, само за да им покажете, че разбирате езика им. Това е все едно аз да отида при общуващи на английски и ентусиазирано да им обясня, че и аз знам как да кажа „тенк ю”. Примерно. Ако не сте поставени в ситуация на пряк контакт с хората, общуващи с жестов език, не им се натрапвайте. Обикновено са по-затворени към хората с естествен слух и подобна постъпка би ги смутила, още повече, ако не сте и толкова добър с жестовия език.

Не е нужно да крещите. Срещате или ви се налага да общувате с хора със слухов дефицит, но не сте запознати как и доколко ви разбират. Първото, което е добре да направите, е да се осведомите как предпочитат да общувате – с разчитане по устните, с жестов език, чрез преводач, писмено или по някакъв друг начин. Просто им дайте възможност да ви улеснят, като сами ви (подс)кажат какво е най-приемливо за взаимното разбиране. Не е нужно да крещите, особено ако хората са глухи – тогава физически не биха били в състояние да ви чуят. В случай, че носят слухови апарати или кохлеарни импланти, могат спокойно да ви чуват, но ако не знаете, че ползват такива средства, рискувате да се изложите.

Не артикулирайте прекалено с устни. Понякога в стремежа да бъдете по-добре разбрани, избирате да артикулирате бавно и по-отчетливо думите, с което се държите неестествено. „Мнооооого мииии е прияяааааатно дааа се запоооооознаааааеееееем!”. Това нито е вашият обичаен начин на говорене, нито е удобен на вас или на човека със слухов дефицит, с който сте в контакт. Говорете така, както обикновено се изразявате – така ще дадете възможност на човека (или хората) със слухов дефицит да свикнат с вас. Особено ако ви виждат за пръв път и не са свикнали с артикулацията ви. В такъв случай пресиленото артикулиране ще направи разговора не само абсурден, но и невъзможен.

Не говорете на преводача. В случай, че с човека със слухов дефицит има преводач, не говорете на него. „Как се казва това момче / момиче?” Той/тя не е вещ или домашен любимец. Можете да го попитате и лично. Преводачът затова за там, да преведе вашите думи, а не да отговаря вместо човека със слухов дефицит. Дайте му /ù възможност по този начин да се почувства като личност, която присъства сред вас въобще.

 

Не се притеснявайте. Много голяма част от хората със слухови дефицити са под постоянно напрежение. Някакъв вид обострена вътрешна напрегнатост, сякаш очакват всеки момент някой или нещо да ги нападне, и са готови да го посрещнат. Съществува и напрягането при разчитане по устните, което също изморява и натоварва. Ако вие се притеснявате, не по-малко се притесняват и хората, които не чуват. Останете спокойни и в готовност да покажете желание за общуване и отвореност заедно да намерите най-доброто средство, което няма да притеснява никого от вас.

Смело общувайте и не се притеснявайте да се държите с хората със слухови дефицити така, както с всички останали. Комуникационните пречки са преодолими, останалото е въпрос на добронамереност и култура.

Случката от автобуса ли? Всъщност, краят на историята е съвсем обикновен. Жената слезе, където и аз. Дори се оказа, че живее в същия вход, макар че за близо година никога не се бяхме засичали. Когато се озовахме в асансьора, с дискретни жестове попитах за кой етаж е, преди да активирам чипа. Усмихна ми се сърдечно, сякаш вмезапно ме „разпозна”, и благодарно съобщи етажа си. После ме попита откъде разбирам езика на жестовете. Обясних с малко думи, че е свързано с работата ми. Бяхме две непознати, на които се налагаше да общуват в тясната кабина на асансьора, свързани с нещо толкова малко като средството да се разберем. Вероятно, ако не бях видяла, че общува с жестове, неволно можех да реагирам по начин, по който да не ме разбере, тъй като имам навика да говоря прекалено бързо.

Ако сте имали такива случки, и сте натрупали полезна опитност, ще бъде хубаво да ги споделите, за да могат по този начин повече хора да се ориентират в подходящите подходи в комуникацията с нечуващи.

 

Христина Чопарова

 

Изображения: интернет