Първосигнална реакция на всеки при репликата „Не ви чувам” е инстинктивно да повиши тон. Но слуховите дефицити, макар и с толкова много разновидности, имат един общ белег: те са невидими, скрити. Няма външни индикации, че лицето не ви чува, докато самó не ви помоли за специално внимание.

До голяма степен  невидимостта е именно причината за възникването на недоразумения, а понякога – и на доста конфузни, дори унизителни ситуации. Пример за това са някои държавни учреждения, където администрацията все още следва архаичния модел на обслужване през гише, през което служителката едва се забелязва.

Пощи, различни служби, полицейски учреждения – стъклените им витрини са облепени с реклами, брошури, разпечатки, сред които е оставен един малък процеп  или отвор, крайно недостатъчен за комуникация. Към това се прибавя очевидната незаинетресованост или апатия на служителки, много от които имат нужда от цялостно опресняване на познанията за комуникация с клиенти, независимо дали имат увреждане или не.

От друга страна, самите хора със слухови дефицити изпитват очевидни притеснения, когато се налага да осъществят подобна комуникация. Несигурни дали ще разберат и дали ще бъдат разбрани; притеснени дали ще получат нужното внимание и дали няма самите те да притеснят някого; едни имат нужда от жестов преводач, други разчитат артикулативно по устните.

 

Какво да се направи?

  • На първо време, нужно е хората със слухови дефицити смело да заявяват степента на загубата си – това автоматично ще накара човека отсреща да бъде по-внимателен и да обясни по-добре. Не може да очаквате от човек с естествен слух да бъде медиум и да отгатне, че не чувате, освен ако това не е видно от пръв поглед (ако общувате с жестове).
  • Ползващите жестов език по презумпция ползват преводач или посещават институциите с приятел/близък, с чиято помощ се справят.
  • Ако не ползвате жестов език, а разчитате околните по устната им артикулация, обяснете им го и ги помолете  да говорят по-бавно или по-отчетливо, а ако е нужно, и да ви го напишат. Така хората няма да ви повишават тон, без да е нужно.
  • Ако носите слухов апарат и той  спомага да чувате хората, може спокойно да помолите да ви говорят по-високо.

Мнозина са на мнение, че е нужно служителите в държавната администрация да са обучени за контакти с хора с увреден слух и да владеят достатъчно добре жестов език, за да се справят с всякакви ситуации. Но това не е задължително за тях, особено в днешното високотехнологично ежедневие, в което с помощта на различни приложения, преобразуващи речта в текст, както и предлагащи видео жестов превод,  хората със слухови дефицити могат да се справят и без придружители.

Не бива да се забравя, че най-големите ситуационни проблеми възникват именно поради неосведоменост. Неосведомеността води до незнание, а то – до ситуации, които могат да се избегнат с малко взаимни усилия. Когато човекът срещу вас е запознат със същността на проблема, и без наличие умения в жестовата комуникация той е склонен да прояви разбиране, внимание и съпричастност.

 

Затова основната отговорност е на хората със слухови дефицити – обяснявайки какво точно очакват като отношение поради характера на слуховото си увреждане, имат по-голям шанс да го получат.

Христина Чопарова

Изображение: интернет