Когато се озовете в реалност, в която звуците са недостъпни за вас, както за всички останали, в първия момент ще виждате само недостатъците на положението – невъзможността да чувате музиката, собствения си глас, гласовете на любимите ви хора, на децата ви. Звуците от дъждовни капки, дори досадното капене на кранчето в банята. Птичите песни, фученето на вятъра, онзи особен звук от затварянето на врати. Нечий смях. Всичко, което хората с естествен слух приемат за даденост и на което в повечето случаи не обръщат внимание.

Предимства има ли, ще попита някой. Има, разбира се! Те са дори повече от недостатъците. Не може да чуете музиката, но можете да усещате вибрациите на песента, ритмите. Всичко е ритъм, а тъкмо Тишината ви отваря вратите към толкова ритми, в колкото пожелаете да се вслушате.

Тишината ви учи на особено отваряне навътре към себе си и навън към света, че когато тръгнете на опознавателна разходка, вашата сензитивност като радар ще улавя и най-слабите сигнали от всичко, което е вътре и вън. Това е прекрасен, уникален начин за (само)познание, което може да ви (по)каже кои и какво СТЕ.

Защото онова, което сте, няма нищо общо с това дали ви липсва слухът като сетиво. Защото не сте частите, от които е съставена физическата ви форма, но отстраняването на само една от тях ви дава възможност да осъзнаете това. И да не се втренчвате в болката от загубата, а в предимствата да изследвате толкова необятния Космос вътре в себе си, да откриете нови начини за общуване (със себе си и другите), и да изграждате една култура, в която липсата на слух е просто разлика в човешкия опит, а не увреждане.

Затова в културата на глухите хора по света, за която често се говори, се визира именно пребиваването в реалност, в която има осъзнаване на предимствата и приемане на нещата, каквито са. В света на хората с естествен слух да се втренчваш в някого е грубо. В тихата култура на хората без слух за грубост се приема, ако отместваш взор. Защото за един глух човек концентрацията на зрително внимание е единствената гаранция за участие в разговора. Ако отместите взора си, докато човек без слух ви говори, ще е все едно да сте в компания на чуващи, и да ги чувате, без да ги слушате наистина. Грубичко. Защото сетивата ни свързват по много по-успешен начин, отколкото думите и звуците – и в тази свързаност човек много по-успешно се научава да слуша истински, да разбира наистина.

За истинската свързаност е нужно да развивате сетивата си. Когато сте в свързаност, в която думите не са нужни, това е реалност отвъд времето и пространството. Тогава не се нуждаете от доказателства дали, например, някой ви обича, защото ще го усещате и ще го знаете още преди да ви го е казал. И дори няма да има нужда да ви го казва. От доказателства се нуждаят само тези, чиято сензитивност спи заключена зад рамките на даденостите.

Хората без слух винаги се опитват да се информират какво се случва в живота на другите, да намерят общи неща помежду си, и в този обмен сродството не търси база за сравнение, а по-скоро допирателни, за да се свържат. Но би било жалко да се определят като принадлежащи на една култура, базирана на липса на сетиво. Нека е базирана на новите начини за комуникация, които Тишината предоставя.

Човекът е способен на много повече, отколкото подозира, че е възможно. Упорито обаче мнозина отказват да вярват в това, и никога не тръгват на вълнуващото пътешествие да изследват собствените си граници, за да стигнат до ръба на своя Космос. Да бродят из Тишината, за да откриват всъщност колко много звуци и отговори има там. За да преоткрият себе си и да се превърнат в целители.

Звучи наивистично, но е напълно възможно да се върнете отново в света на звуците. При това без чудодейни средства, дошли отвън. Но това няма да стане, преди разходката ви из Тишината да е приключила, защото чудесата, способни да ви върнат обратно вън, са вътре. Докато не ги срещнете в себе си, ще продължавате да чакате на чудеса отвън, от някого – от лекарите, техническите средства, съдбата, Господ... всеки друг, освен вас.

Затова ви пожелавам (и призовавам) да включите сензитивността, както се включва фенерче. И смело да тръгнете на разходка из Тишината, за да се научите как да светите отвътре, без да е нужно някой да ви зарежда или да прави нещо за вас. Да се отърсите от страховете си, да започнете да гледате на себе си като на прекрасно проявление, което има милиони възможности да подобри живота си, като избира.

Да излезеш от Тишината не е невъзможно. Но по-важно не е дали или кога ще се случи това, а какво ще вземете със себе си на изхода. Защото разходката е най-важната ви среща с вас самите, и сте в Тишината, за да я направите.

Започнете сега.:)

 

Христина Чопарова

Изображение: интернет