Търсенето и намирането на подходяща работа е проблем не само на хора със слухови дефицити. За целта нека разгледаме нещата както от страна на търсещите, така и от страна на предлагащите работа. Акцентът в публикацията е върху качеството проактивност – предприети действия, вместо тактика на изчакване.

Какво значи да си проактивен?

Вие сте тези, които търсите и се нуждаете от работа, следователно вие сте, които трябва да отидете при работата, вместо да очаквате тя да дойде при вас. Убеждението, че безработицата се дължи на липса на работа, е клиширан стереотип. Всеки от вас е отварял сайтове с обяви, където във всяка сфера има десетки страници с обявени позиции. Значи, работа все пак има. Въпросът е в следното: какво на вас ви се прави и колко сте компетентен за това? Какво обаче правят мнозина? Преглеждат секторите, които ги интересуват, изчитат определен брой обяви и решават, че работата не е за тях. Грешка! Работа има за всеки, но не всеки става за дадена работа, което пък, от друга страна, е по-трудното за признаване. И за приемане.

Голяма част от хората със слухова загуба подсъзнателно възприемат себе си като непригодни, което е проблем дотолкова, доколкото потиска инициативността им при търсенето на работа. Проактивността зависи до голяма степен именно от правилната себеоценка и способността им обективно да разглеждат уменията и заложбите си, очертаващи границата на възможностите им. 

Препоръки към търсещите работа:

  • За да види и оцени някой вашите качества, трябва вие самите да сте наясно с тях и да ги цените у себе си. Преценявайте ги обективно – въпреки липсата на слух, може би владеете западни езици, умеете да работите чудесно с определени компютърни програми, добър организатор сте или притежавате нещо, което няма отношение към слухозагубата ви. Развивайте го! 
  • Имайте ясна представа какво Вие искате да работите, а не какво другите (ваши близки, приятели, общество) смятат, че трябва да работите съобразно слухозагубата си. Идеята е да се справяте сами, да бъдете уверени в умението си да изкачвате стълбици както всички – без да се криете зад увреждането, за да ви съчувстват, и без да се оправдавате с него, когато не желаете да поемете отговорност. Знанието докъде се простират границите на собствените ви възможности не означава да подценявате генерално себе си.
  • Препоръчително е да бъдете проактивни към позиции, които са комуникативни. Така предпоставките за интегриране за по-големи, ще натрупате самочувствие и ще се обогатявате повече от взаимодействието със света на звуците. Не си позволявайте да ви спира физическата невъзможност – така сами напъхвате под килима на страховете си чудесни качества, които няма как да бъдат реализирани.

Разбира се, има ситуации, в които самите обяви за работа са толкова неопределени, че тази неопределеност при формулирането на длъжностни позиции е друго обстоятелство, което затруднява и дори демотивира не само кандидатите без слух. Развиваща се компания с разширена дейност, която търси служители и предлага мотивиращо заплащане  с изисквания за отлични комуникативни умения и работа в екип, западни езици и солиден опит в дадената сфера, е стандартното клише, което мнозина са виждали. Може би в очите на експертите от отдел „Човешки ресурси” такива обяви звучат авторитетно и стилно, но не казват абсолютно нищо. Независимо дали обявата е за лидерска позиция или за служители без ръководни функции. Неяснотите започват от развиващата се компания, която незнайно защо е маркирала обявата като секретна, продължават с неясното обозначение „мотивиращо” заплащане, и завършват със загадката какви точно комуникативни умения се имат предвид.

Хората с различни видове слухов дефицит имат и специфични за тях методи за комуникация. И точно изискването за „отлични комуникативни умения”, посочени в почти всяка обява, е отказващият механизъм за кандидати със слухозагуба. От тази гледна точка подобни обяви са дори дискриминативни, особено след като „добра комуникативност” може да се разбира както в контекста на отличен базов опит с телефон, факс и друга офисна апаратура, така и като преводачески услуги от и на чужд език.

Препоръки към предлагащите работа:

  • Формулирайте изискванията за работа и съобразно потенциалните кандидати със слухова загуба или друг вид дефицит. Те биха могли да се справят с всяка трудова дейност, без дефицитът да има отношение към нея. Не ги отписвайте на базата на възприети стереотипи, дайте си възможност да се уверите чрез събеседване. В крайна сметка, те може би ползват и помощно техническо средство, с което се справят не по-малко успешно. Но няма как да го знаете, докато не проверите, нали?
  • Коригиращите обявите на фирми HR специалисти нека имат предвид, че независимо колко авторитетно е съдържанието на една обява, работодателят е този, който избира дали да назначи на позицията човек със слухозагуба или не. Но за се случи това, нека окончателният вид на обявите не демотивира потенциалните кандидати с липсващ слух.
  • Когато в  изпратена автобиография липсва телефон за контакт, това не означава непременно, че лицето не умее да спазва изисквания, че се е отнесло безотговорно или други хипотези от този порядък. Може да означава просто, че лицето е със слухов дефицит и предпочита обратната връзка да се осъществява чрез електронна поща. Допускайте повече от една възможности, и не непременно негативната. :)

В заключение бих искала да подчертая, че проактивността в търсенето на работа не се изчерпва с това да се отвори даден сайт, да се прегледат обявите по диагонал и просто да се изпрати автобиография за няколко набелязани позиции. По презумпция се подхожда с доверие към фирмата-работодател, което е чудесно условие, но преди всичко е важно кандидатите със слухова загуба да не третират себе си като евтина работна ръка, която ще е щастлива, ако изобщо някъде бъде назначена. Също и да не възприемат всички работодатели като дискриминатори, които никога не биха ги наели. Проактивността предполага да правите и проверки за дейността на фирмата, в която кандидатствате, както и да имате самочувствието на хора, за които е важно в какви условия и среда ще работят.

Разбира се, истински проактивният човек предпочита да бъде предприемач и да работи за себе си, вместо за някого другиго от понеделник до заплата и от 9 до 17 часа. За да бъдеш със свободна професия (freelancer), обаче, са нужни много (само) дисциплина, отдаденост, учене и желание за обогатяване, поемане на отговорност за срокове и качество - все неща, които са обект на друга тема. И най-вече на осъзнаването на това в какво наистина сте добри и имате ли желание и време да влагате в това. 

Каквото и да решите, помнете, че проактивността е преди всичко действие, не пасивност. :)

Христина Чопарова

Изображение: Ние ви чуваме

 

 

Новини