Когато бъде установено, че детето има загуба на слух и това бъде диагностицирано, родителите имат много въпроси и им предстои да вземат трудни решения. Децата не са просто „малки възрастни” – те са различни в много отношения. По същия начин трябва да се отнесем и с тяхната загуба на слуха – те трябва да бъдат оценени и третирани по различен начин от възрастни, зрели хора с подобни слухови дефицити. Родителите, които се интересуват и са натрупали  познания относно слуха, загубата му и свързани с това въпроси, обикновено са по-добри в това да обгрижват и защитават нуждите на детето си.

Тъй като загубата на слуха засяга способността на детето да общува, е необходимо усилие за социализацията на развиващото се дете. Родителите най-вероятно се притесняват, че детето ще има трудности в отношенията си с членовете на семейството, с приятелите, а също и че ще му е трудно да участва в развиването на социални дейности. Това са основателни опасения, тъй като е много възможно детето да се окаже единственото в училището, в детската градина или на площадката за игра в парка, което е глухо или трудно чуващо. Въпреки това родителите не трябва да се оставят да бъдат притиснати от тези опасения. Образовайки себе си, те ще подпомогнат детето си, а това ще е първата стъпка към преодоляване на страха, и в крайна сметка ще подкрепят развитието на самочувствието на детето и изграждане на социалната му приобщимост.

  • „ Как загубата на слуха ще се отрази върху развитието на детето ми?”
  • „ Ще има ли детето ми приятели?”
  • „ Той / тя  ще спортува ли?”
  • „ Как ще пусна детето ми на детската градина?”
  • „ Детето ми ще …?”

Това са само няколко от многото въпроси, които със сигурност тревожат умовете на родителите, когато детето им е диагностицирано със загуба на слух. Ако родителите до момента не са познавали някой с глухота, новината може да бъде изтощителна и болезнена. Със сигурност мултидисциплинарният екип по отношение на работа с детето и със семейството е най-добър. Аз ще се спра на работата на психолога.

Психологът е натоварен с оценката на когнитивните способности на детето, стила на учене и междуличностните умения и връзки. А оттам и с последващите препоръки, които могат да бъдат приложени. Психологът помага на родителите да разбират как загубата на слуха ще окаже влияние върху когнитивните процеси, комуникацията, социално / емоционалното израстване, как детето ще се справя в своето ежедневие, какви могат да са академичните му способности… общо, за създаване на едни реалистични очаквания. Психологът работи с възникналите у родителите чувства, реакциите им към загубата на слуха, както и цялостното въздействие върху семейството. Потребностите и способностите на детето се променят с течение на времето и психологът може да следи как детето прогресира в училище.

Родителите са най-важни за работата в екип, който ще позволи на детето да достигне пълния си потенциал. Родителите имат по-задълбочени познания за детето си и са най-добре запознати с неговия свят. Те са първите и най-важни учители и застъпници на своето дете. Начинът, по който родителите се държат и общуват с детето си, има огромно влияние върху това как то ще започне да мисли и да чувства себе си. Децата са по-склонни да изследват, да се развиват и научават, когато те се чувстват сигурни и обичани. Това също повлиява и на начина, по който детето ще започне да се стреми към независимост. Родителите могат да потърсят консултация първоначално след поставяне на диагнозата,  а така също и след това, за да бъдат подпомогнати през годините, когато детето им се формира и развива, когато нуждите  и потребностите му се променят. Социалната оценка е също много важна. Тази професионална оценка на семейната история може да служи за откриване на различни източници за помощ на семейството, включително източниците на финансиране и допълнително консултиране, ако е необходимо.

И накрая, глухотата / загубата на слух засяга комуникацията. Поради тази причина комуникацията е от съществено значение за развитието на социалните взаимоотношения. Родителите обаче могат да развият сигурността, че тяхното дете с увреден слух ще намери начин да изразява себе си, ще развие чувствителност към проблемите на другите и по този начин ще започне да формира приятелства. Може би тези приятелства ще се различават в някои отношения от тези, които Вие сте имали като деца или с тези деца, които познавате и са с нормален слух. Но поощрявайки детето си да бъде активно, да се учи и развива, да изследва  и експериментира и – много важно – да  обогатява своите взаимоотношения с другите, именно това са нещата, които ще разширят границите на неговия свят!

Силвия Аладжова, психолог

Изображение: verywell