Езикът като средство за комуникация има привилегията да бъде предпочитан в сравнение с други видове знакови системи. Според някои източници, 65 на сто от човешката комуникация е невербална, т.е., е неречева. За разлика от вербалния език, който разчита на слуховите възприятия, невербалният си служи с жестове, мимика, изображения и символи, в перцепцията и осмислянето на които участват всички сетива.

Жестовете, закодирани в езика на тялото, както и открито използваните от хората с увреден слух, обуславят особена култура на невербалната комуникация, която има своя специфика. Зрителният контакт, израженията на лицето, определени модели на тактилен контакт (докосване при разговор), изразителните движения на ръцете, спокойното устно артикулиране са само част от културата на изразяване, която може да бъде разбирана от различни групи от населението по целия свят. Нашата собствена култура обуславя и начинът, по който си служим с невербалната комуникация.

Според Сократ съществуват два свята. В несъвършеният словото нелепо възпрепятства разбирането заради езиковите бариери, а в съвършения всички неща са визуални, освободени от думи. Смисълът на маниерите, разликата в жестовете с ръце, близкото разстояние между комуникиращите, търпението в невербалното общуване, изяществото на жестовия изказ – това са фактори, които влияят върху цялостната оценка на невербалната култура. Тя от своя страна се определя от националната и в по-тесни граници – от социалната култура на комуникаторите.

Когато човек общува в нова среда, където отношението, езикът и поведението са непознати, съществува оправдан риск от културен шок и недоразумения. За разлика от кинетиката, позната още като „език на тялото”, който Алън Пийз и Алън Гарнър са разгледали в едноименната си книга, жестовият език, който ползват като помощно средство хората с увреден слух, служи не толкова да изразява скрити послания на подсъзнателната емоционалност, а напротив, да осмисля символно онова, което не може да бъде вербално възприето.

Езикът на тялото подлежи на дешифриране поради сложността на кодовете, с които си служи. Жестовият език е максимално разбираем за онези, които го употребяват всекидневно за визуализиране смисъла на заобикалящия свят. Като част от невербалната знакова система, жестовият език има функцията на заместител на вербалната. Тук изразеното чрез жестове има за цел да потвърди изреченото чрез думи и да акцентира с повторения или различен темпоритъм на движенията основното в емоционален аспект.

Точно тук акцентът пада върху необходимостта от обогатяване на жестовата реч, което повишава и културата на невербално комуникиращите. В тази насока е желанието на радетелите за по-богат жестов език да бъдат въведени новите методики в образователната система на специализираните училища у нас. Богатството на говоримия език е предизвикателство за несловесният да се издигне на едно по-високо ниво, за да бъде релевантно. И точно затова заслужава адмирации този непрекъснат стремеж към усъвършенстване на жестовата реч. За съжаление гледните точки по този въпрос на преводачи, преподаватели и родители на деца с увреден слух се разминават. Нагласите са по-скоро към отхвърляне на обогатяването с аргумента, че е излишно усложнен и трудно усвояем.

Не бива да се забравя обаче, че улесняването като функция често понижава качеството като резултат.

В крайна сметка, съвършеният свят на Сократ би бил възможен с общите усилия на преподаватели и възпитатели, с цел културата на невербалната комуникация да се доближи до онова ниво, което все още е пожелателно за много от хората с трайнa слухозагуба. 

Христина Чопарова

Изображение: Non-verbal communication