Радослав Генов Генев е от Самоков, но е роден в София. На 3-годишна възраст при операция на третата сливица му засягат ушния нерв, и в резултат настъпва загуба на слуха, която Ради днес компенсира с два слухови апарата. Посещавал е Центъра за рехабилитация на слуха и говора в Павлово, а след това продължава образоването си в масово училище в Самоков, в паралелка с интензивно изучаване на изобразително изкуство. Младият творец винаги е обичал да рисува, следвайки призванието си отвъд сянката на знаменития си дядо. Може би на малцина е известно, че е внук на големия български художник Слави Генев. Безценна за него е и помощта и на баща му, работил в Графичната база в Самоков. Ради завършва Профилирана гимназия по туризъм в града на големите чукове (самокови), а през тази година се хабилитира с магистърска степен в НХА по специалността Графика при доц. Димо Колибаров. Първата му самостоятелна изложба е в Сандански през 2009, а 2011-та е особено плодоносна за него откъм участия в експозиции: втора самостоятелна изложба в Самоков (2011), международна графика „Corpo Ex/Posto” във Венеция, Италия (2011), 16-то Международно биенале на графиката във Варна (2011), изложба с графични творби на магистри и бакалаври от катедра Графика в Художествена галерия „Руси Карабиберов” в Нова Загора (2011).

Даровитият художник е носител на втора награда „Пабло Пикасо в България” –  малки графични форми (2009) и наградата на културен център „Сите дез’ар Париж” (2013).  Сосиете Женерал Експресбанк официално открива в галерия „Академия” изложбата на дипломираните магистри от Факултета по изящни изкуства и приложни изкуства на НХА. На събитието са били обявени и стипендиантите за 2013 г. по съвместната програма на НХА и Експресбанк за творчески престой в центъра Сите дез’ар в Париж. Ежегодната програма осигурява двумесечен престой на дипломирани магистри и преподаватели от двата факултета на учебната институция в популярния културен център на френската столица. Целта на програмата „Сите дез’ар” е участниците да почерпят вдъхновение и опит за развитие на своите умения и създаване на нови творби, инспирирани от престоя им в една от световните столици на изкуството. Съгласно условията на проекта, комисия от водещи преподаватели и представители на Сосиете Женерал Експресбанк е селектирала дипломните произведения, чиито автори ще се радват на възможността да прекарат два месеца в културния център Сите дез’ар. Ради е един от тях.

Освен рисуването, той обича фотографията, да експериментира в кухнята и да прави разходки сред природата, а когато има възможност – и зад граница. Бил е в Испания (2002), Италия (2003) и Естония (2004) по проект на Signaeuropa, в Гърция (2009) и Холандия (2010), а през 2011 заминава за Италия по проект „Учене през целия живот” на фондация Леонардо да Винчи. В рамките на месец той разгледа Рим, Венеция, Флоренция, Пиза и Неапол заедно с Люси, Таня и Спас, както в. „Тишина” наскоро писа. През тази година Ради ще се изяви на 17-то Международно биенале на графиката във Варна, изложбата с графични творби на магистри и бакалаври от катедра Графика в Художествена галерия „Руси Карабиберов” в Нова Загора, и на изложбата в галерия „Финес” в София на 13 март, два дни преди 26-тия рожден ден на Ради, на която имах удоволствието да присъствам.

Залите на галерията едва побраха многобройните гости, сред които преподаватели, приятели, близки, спонсори, медии, мило и топло посрещани на входа. В светлината на белите пространства и дървени подове усещането бе за почти домашен уют. Сух пастел, графики, литографии и невероятни маслени платна – над 42 творби примамваха взора от всяка стена. Картините на Ради приличаха на магическа машина на времето, с която за миг можеш от пасторалната идиличност на самоковските пейзажи да се озовеш в тихо полюшващите се сини лодки на венецианските докове, и от холандските цветни полета да кацнеш на голите клони от роден пейзаж или в тучни тоскански лозя.  В следващия момент се усещаш понесен надолу по вита спирална стълба, мярваш Колизеума, от който сякаш всеки момент ще излезе с бойни викове ликуващ гладиатор; приисква ти се да седнеш на масичките от ковано желязо в онази римска улица с визия от 60-те; съзерцаваш спокойни залези с невероятни маслени цветове в небето над Тоскана, и накрая се озоваваш пред черно-бяла литография, от която те гледат очите на баща и син Геневи. И пред тази поколенческа граница „машината на времето” те оставя очарован и преситен от багри, места, впечатления. Пътуването е приключило, разстоянията се измерват в крачки между платната, а вече е време за приветствените слова, благопожелания и снимки с приятели.

Ради смутено застава под обилната светлина пред обективите и камерите, за да изслуша суперлативите за всички красиви неща, които въображението му излива през четките върху платната. Заслужава ги. Тук са представители на общините в Сандански и Самоков, чуват се аплаузи, вметнати хумористични забележки, сред множеството потрепват свежи цветя. Ради благодари развълнувано на всички с пестеливи слова. Не е свикнал с камерите, въпреки немалкото подобни поводи. С широка усмивка приема букетите от четки, дребните подаръци и цветята, всекиму отделя минутка за прегръдка, снимка и по няколко думи. Време е за коктейл и още пътешествия с „машината на времето” към онези картини в другите зали, останали неоткрити за взора поради многото желаещи да пътуват.

Благодаря от сърце на младия и много талантлив художник за възможността да се насладя на прекрасното му творчество, и му пожелавам много вдъхновение и попътен вятър в платната на мечтите му! Наслука! 

 Текст и снимки: Христина Чопарова